БЮЛЕТИН за месец ЮЛИ 2003 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

   
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-3.VІІ. В топла въздушна маса, времето беше слънчево и горещо.

       4-5.VІІ. През страната премина студен атмосферен фронт от северозапад. На много места паднаха краткотрайни валежи, придружени от гръмотевични бури. Имаше и градушки. Температурите се понижиха чувствително.

       6-8.VІІ. В хладна въздушна маса, в следобедните часове се развиваше купеста облачност. На места в Източна България преваля краткотраен дъжд. Духаше северозападен вятър и температурата на морската вода се понижи чувствително.

       9-10.VІІ. Атмосферата се стабилизира. Преобладаваше слънчево време.

       11-14.VІІ. Преминаха два размити студени фронта от север: първият на 11, а вторият на 13 срещу 14.VІІ. Под тяхно влияние имаше временни увеличения на облачността и превалявания, по-съществени и на повече места по втория процес, главно в Северна България.

       15-17.VІІ. В трансформираща се хладна въздушна маса преобладаваше слънчево време. Временни увеличения на облачността имаше в следобедните часове. На 15.VІІ на отделни места в североизточните райони преваля.

       18-19.VІІ. Под влияние на размит оклюзионен фронт атмосферата се лабилизира. На много места преваля и прегърмя.

       20-23.VІІ. В антициклонално барично поле времето беше слънчево и горещо.

       24-26.VІІ. Над страната се получи конвергенция на въздушни маси от северозапад и североизток. По конвергентната линия се развиваше купесто-дъждовна облачност, от която паднаха краткотрайни валежи, придружени от гръмотевици.

       27-28.VІІ. В антициклонално барично поле преобладаваше слънчево и в повечето райони горещо време.

       29-31.VІІ. Във височина до България достигна по-влажен и хладен въздух от запад. Атмосферата се лабилизира. На места преваля и прегърмя.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       Първите 3-4 дни на юли бяха най-горещи, със средноденонощни температури между 24 и 30°C - с 2 до 7°C по-високи от нормалните. Впоследствие температурите се понижиха и на 5.VІІ те бяха около, а в Дунавската равнина - малко по-ниски от нормалните. До средата на месеца с малки колебания те бяха близки до нормалните. През втората част на юли средноденонощните температури бяха около и по-високи от нормалните. Временно нормализиране на температурите имаше около 19 и 26.VІІ.

       Средните месечни температури за юли бяха предимно между 22 и 25°C, в Сандански 25.7°C, в планинските райони между 10 и 15°C, на вр.Мусала 5.3°C, на вр. Ботев 7.5°C. В повечето райони те бяха с 1 до 2.5°C по-високи от нормалните.

       Най-високите температури през юли бяха между 33 и 38°C, в Русе 39.5°C, във Варна 32°C, в планините между 20 и 25°C, на вр.Мусала 14.0°C, на вр. Ботев 16.6°C и бяха измерени предимно през първите дни на месеца, а най-ниските - между 10 и 15°C, в Кюстендил 6.5°C, в планините - между 3 и 8°C, -2.4°C на вр. Мусала, на вр. Ботев 1.0°C - през периода 12 - 15.VІІ.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през юли 2003г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       През юли превалявания имаше около 5, 14, 19, 25 и в края на месеца.

       Броят на дните с валеж 1 и повече mm беше между 3 и 8, в Добрич - 10, на вр.Ботев - 9. В по-голямата част на страната валежът през юли веднъж или два пъти, на отделни места в Югоизточна България и в планините 3 пъти, е бил повече от 10 mm. На отделни места денонощният валеж нито веднъж не е бил 10 и повече mm. Максималният денонощен валеж бе между 7 и 20 mm, в Чирпан - 61 mm, на вр. Ботев - 31 mm, в Сандански - 30 mm, в Бургас - 26 mm, в Сливен - 21 mm.

       Сумата на валежите в по-голямата част на страната беше между 30 и 60 mm, т.е. между 60 и 100% от нормата. Повече от нормата (до 140%) бяха валежите на отделни места в Югоизточна България и в крайните югозападни райони: в Чирпан 106 mm (207% от нормата), в Люляково 87 mm (194% от нормата), в Бургас 64 mm (184% от нормата). По-малко валежи (между 20 и 30% от нормата) бяха измерени в София, Русе, Кърджали, Крумовград, Свиленград.
 


Валеж
Валеж през юли 2003г.




Kъм съдържанието

  4. СИЛЕН ВЯТЪР

       Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше около 4, 9 и 23.VІІ. Броят на дните със силен вятър е предимно между 1 и 3, като в отделни райони не е духал силен вятър, в Кърджали - 5, в Русе - 6, на вр. Ботев - 11.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       Средната облачност (между 3 и 5, в планините около 6, на вр. Ботев 7.5 десети от небосвода) е около и повече от нормата. Броят на ясните дни (между 3 и 8, в планините около 3, на вр. Ботев 0, в Садово 12, в Сливен 11, в Бургас, Шумен, Сандански, Видин 10) е около и по-малко от нормата, а броят на мрачните дни (между 0 и 5, в планините между 8 и 14) - около нормата.
 





Kъм съдържанието


  6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Гръмотевични бури са наблюдавани в 19 дни от месеца. По-интензивна гръмотевична дейност с повсеместен характер имаше в периодите 4-5, 18-19, 24-26 и 29-31.VІІ. През останалите дни гръмотевични бури са се развивали в отделни райони на страната.

       Валежи от град са наблюдавани по оперативна информация от станциите на НИМХ в 7 дни от месеца, като най-масовите валежи от град (в Пловдивска, Ямболска, Хасковска, Бургаска, Русенска и Софийска области) имаше на 5.VІІ. В медиите имаше съобщения за щети (прекъснато електрозахранване, паднали дървета и т.н.) в редица области от развилата се късно вечерта на 4.VІІ буря - Видин, Монтана, Разград, Добрич, Варна, Бургас, Сливен и други. Започналата от около 17 ч. буря с проливен дъжд и град (с големина до орех) над София беше най-интензивна в централните, западните и югозападните части (кварталите "Красно село", "Овча купел", "Бояна" и др.). Нанесени са значителни щети на превозни средства и имущество.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц юли 2003г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Гръм. 
 бури
 
  > 25   > 30  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
21.9

23.4

23.4

23.2

23.3

23.7

23.4

24.8

22.5

22.3

23.0

23.4

24.4

23.9

23.8

24.8

23.6

25.7

22.2

5.3

7.5
2.1

1.0

1.3

1.4

1.2

0.8

1.7

1.3

1.5

2.1

1.1

1.0

1.7

1.0

1.1

1.9

1.6

1.4

1.3

0.7

0.4
33.0

38.2

36.6

35.5

37.2

36.5

38.0

39.5

35.8

37.0

32.0

33.8

37.1

35.7

37.2

37.6

34.5

37.4

36.0

14.0

16.6
2

2

2

2

2

2

2

2

2

3

4

3

3

4

3

3

23

17

17

25

2
9.8

12.4

11.5

14.2

10.5

13.0

12.6

13.0

12.8

12.2

15.6

15.3

15.9

10.5

10.4

12.0

10.0

15.6

6.5

-2.4

1.0
15

12

9

14

12

12

12

12

12

21

15

12

13

15

12

13

15

9

15

12

12
16

36

41

33

28

50

30

16

34

41

36

64

60

21

106

22

49

62

20

50

91
25

78

78

44

49

83

46

26

61

82

97

184

123

52

207

43

126

189

39

90

73
6

13

13

11

12

9

11

7

18

10

20

26

23

6

61

6

19

30

9

12

31
6

5

20

14

5

20

5

14

31

5

5

6

20

31

19

30

26

31

27

30

26
3

7

8

7

7

9

7

14

4

3

2

3

10

9

7

10

9

17

3

0

0
0

0

1

0

0

1

0

1

0

0

0

0

1

0

0

1

0

0

0

0

0
3

7

6

6

5

8

5

3

7

10

5

5

5

7

6

4

6

4

5

7

9
0

2

1

1

1

0

1

0

1

1

1

3

3

0

3

0

2

2

0

3

3
0

1

3

3

0

9

2

6

1

0

0

2

3

4

0

2

0

0

1

2

11
3

6

6

5

5

5

5

5

3

4

4

4

4

4

8

7

7

10

7

9

4

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Състоянието на почвата през юли в повечето райони на страната се характеризираше с различен по интензитет и разпространение дефицит на водните запаси. Сумата от валежите в Чирпан (110 l/m2), Бургас (67 l/m2), Сандански (63 l/m2), Казанлък и Сливен (55 l/m2) надхвърли месечната норма, но това не наруши общата тенденция за влошено състояние и трудно обработване на повърхностния почвен слой в голяма част от районите, където не се прилагаше напояване.

       По-често горещото време през първата половина от месеца ускори разхода на влага от еднометровия почвен слой. В средата на първото десетдневие за първи път това лято в източната половина от страната паднаха валежи със съществено стопанско значение, които се отразиха положително върху състоянието на почвата и в незначителна степен поради закъснението си - върху земеделските култури. В Тракийската низина и обширни райони от Дунавската равнина общият воден запас към 7.VІІ бе 42-55% от ППВ, изключително нисък. Ограничените, локални валежи през второто десетдневие на юли не промениха негативния характер на обстановката, формираща условията за развитие на земеделските култури. Продуктивната влага в еднометровия почвен слой към 17.VІІ на участъците със стърнища бе изчерпана напълно - в агростанциите в Кнежа, Павликени, Царев брод, Разград, Силистра, Главиница, Долен Чифлик, Казанлък, Хасково и Свиленград.

       През втората половина на юли се отчете известна тенденция за по-нестабилно време със зачестяване на валежните периоди. Валежите, които подобриха състоянието на почвата бяха неравномерно разпределени на територията на страната. В Сандански и Чирпан те преовлажниха почвата и сериозно затрудниха нормалния ход на земеделските работи. В края на юли се наблюдава ограничаване на зоните с много нисък запас на почвената влага (40-55% от ППВ) в еднометровия слой. В по-голямата част от земеделските райони на страната водните запаси при пролетните култури бяха в интервала 56-70% от ППВ (вж.прил. карта). Задоволителни и много добри водни запаси се отчитаха в Предбалкана, Чирпанско и в района на Сандански (71-85% от ППВ).


Водни запаси при пролетните култури към 27.07.2003 г. в слоя 0-100 см.

Kъм съдържанието


   2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       В началото на юли горещото за сезона време, с максимални температури достигнали на много места до 38°С (Видин, Лом, Враца, Свищов, В.Търново, Пловдив, Пазарджик, Карнобат, Свиленград и др.), а в Русе - до 40°С, постави във физиологичен стрес земеделските култури, отглеждани при неполивни условия. Високите температури и ниската атмосферна влажност имаха отрицателно въздействие върху цъфтежа и оплождането при царевицата и слънчогледа, което е предпоставка за недобро озърняване на кочаните при царевицата и празни пити при слънчогледа.

       В средата на първото десетдневие на юли настъпи промяна в агрометеорологичните условия, която се изрази в чувствително понижение на максималните температури и валежи, по-значителни в Източна България. Валежите в Североизточна България се оказаха твърде закъснели за пролетните култури, отглеждани при неполивни условия.

       Падналите градушки в района на Сливен, Карлово, Елхово, Хасково и др. нанесоха значителни повреди по земеделските култури; счупени клони, обрулени и набити плодове и зеленчуци, разпиляване на зърното от неприбраната пшеница (Елхово). В района на Елин Пелин вследствие градушката са унищожени редица селскостопански култури: пшеница - 80%, ечемик - 85%, царевица - 100%, унищожена е 75% от плодовата реколта.

       През второто десетдневие на юли в по-голямата част от страната развитието на земеделските култури протече при температури, близки до нормата за сезона. С малки изключения (западните райони на страната, Чирпан, Сливен) дефицитът на почвената влага бе сериозен проблем за селскостопанските култури. В Източна България (Образцов Чифлик, Камено и др.) вследствие недостига на влага са регистрирани повреди - увяхване и изсъхване на растенията. В края на десетдневието при слънчогледа и царевицата протичаха фази, критични по отношение влагата в почвата и недостигът й е предпоставка за получаване на ниски добиви: при слънчогледа - формиране и наливане на семената, а при царевицата в зависимост от ранозрелостта й се наблюдаваха фазите - млечна зрелост при ранните хибриди, изметляване (вж. прил. карта), цъфтеж и оплождане при средноранните и по-късни царевични хибриди.

       В началото на третото десетдневие на юли горещото и сухо време, с максимални температури надхвърлили на много места 36-37°С, задълбочи недостига на влага и постави под въпрос оцеляването на пролетните култури, отглеждани при неполивни условия. Високите температури и дефицитът на почвена влага доведоха до скъсяване на периода на наливане на семената при слънчогледа и на единични места бе наблюдавано преждевременно узряване. При царевицата в края на юли в зависимост от ранозрелостта й се наблюдаваха различни фази; при късните хибриди - формиране и наливане на зърното, при средно-ранните - наливане на зърното и начало на млечна зрелост, а при ранните - преход от млечна към восъчна и пълна зрелост. През третото десетдневие започна узряването на фасула в полските райони на страната, а при тютюна бе наблюдавана техническа зрелост.
 


Царевица - фаза изметляване - 2003г.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       Високите температури и недостига на влага през по-голямата част от месеца наложиха поливането като приоритетно мероприятие. През първата половина от месеца е прибрана по-голямата част от зърнената реколта. През юли продължиха сезонните работи по отглеждане и прибиране на узрелите плодове и зеленчуци, третиране на земеделските култури срещу болестите и неприятелите.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

       Съдържанието на серен и азотен двуокис и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в ж.к. "Младост" 1 надвишават ПДК през целия месец, въпреки че остават по-ниски от МСМС. Максималната еднократна концентрация е измерена на 2.VІІ вечерта и е 4 пъти по-висока от еднократната санитарно-хигиенна норма. Максималната средноденонощна стойност е около 4 пъти над съответната норма (на 24.VІІ).

       Във Варна на 24.VІІ е измерено количество прах 1.5 пъти по-високо от средноденонощната ПДК.

       В Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

       В Плевен средноденонощните количества прах са до 3 пъти над средноденонощната ПДК в 48% от всички дни на наблюдение.

       В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 1.5 пъти в 10 от дните на наблюдение. Средноденонощните концентрации на серен двуокис са около съответната ПДК в 2 от дните на месеца.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

       Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 33 синоптични и 3 климатични станции на територията на цялата страна.

       Средните за пунктовете стойности на рН за месец юли са в киселинната област на скалата в 69% от всички станции. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност в Ивайло (рН=4.7), а най-алкална - в Шабла и Кнежа (рН=8.0). Най-киселинни стойности на 6-часовите проби са измерени в Ивайло на 31.VІІ през деня (рН=3.8), а най-алкална (рН=8.8) - в Пловдив на 11.VІІ през нощта.
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

       Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

       През юли 2003 г. средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.5 до 6.8 mBq/m3 за отделните станции и са близки и по-ниски до измерените през предходния месец. Ежедневните стойности на общата бета-радиоактивност, измерени 120 часа след снемане на филтърната проба, се изменят в по-широки граници, в сравнение с тези от юни, като по-отчетливи разлики са регистрирани в станция Пловдив, което е типично за сезона.

       Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.

       При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.6 до 4 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

       През юли оттокът на реките в цялата страна продължи да намалява. Най-силно, от 2 до 6 пъти, намаля средномесечният отток на реките в западната част на Северна България между Тополовец и Осъм вкл., на притоците на Янтра - реките Росица, Джулюница и Голяма река, на крайните югоизточни реки от Черноморския басейн - Средецка и Факийска и на някои реки в Южна България. Месечният обем на оттока на наблюдаваните реки в страната е с 59% по-малък в сравнение с оттока през юни.

       В Дунавския водосбор през целия юли реките протичаха при слаби (до (10-20 cm) денонощни изменения на нивата, предимно спадане. Тенденцията към намаляване на речните води, започнала през юни, през юли се задълбочи и средно за месеца оттокът на реките при отделните пунктове за наблюдение остана с 1 до 7 пъти по-малък от нормата за юли. Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха регистрирани на 1.VII, а минималните - през периода 26-30.VII.

       През юли оттокът на реките от Черноморския басейн продължи да намалява и средно за месеца при всички пунктове за наблюдение е 2-3 пъти, а на реките Голяма Камчия при Преслав и Факийска при Зидарево е 9-10 пъти под нормата за месеца.

       В Южна България през юли най-силно намаляха протичащите водни количества на р.Марица в участъка Пловдив-Свиленград и на притоците в тази част на реката, като на Харманлийска река при Харманли бяха регистрирани сухи периоди през месеца. Средно за юли оттокът на реките е от 1 до 4 пъти, на Харманлийска река при Харманли и на р.Върбица при Джебел е 5-6 пъти под нормата. Силно намаля оттокът и на крайните югозападни реки Струма и Места.

       Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната (без р.Арда) беше 475.6 млн.м3, с 59% по-малък от оттока през юни и с 19% под нормата за юли.

       Нивото на р.Дунав в българския участък през юли силно се понижи. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка беше със 110 до 123 cm по-ниско в сравнение с юни.

       Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 288 до 328 cm под нормата за юли.


Състояние на реките за месец юли 2003 г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец юли 2003 г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

       През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с юни беше установено при 31 наблюдателни пункта или 86% от случаите. Най-съществено понижение на дебита беше регистрирано в Бистрец-Мътнишки, Нишавски, Искрецки, Милановски, Етрополски и Настан-Триградски карстови басейни, в басейните на Тетевенската и Преславската антиклинали, в басейна Голо бърдо и в Стойловската синклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 7 до 48% от същите стойности, регистрирани през юни. Повишението на дебита със 101 до 158% спрямо юни имаше петнист характер и беше установено при 5 наблюдателни пункта. Най-съществено беше то в Куклен-Добростански карстов басейн и в басейна на Башдерменска синклинала.

       За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 2 до 164 cm спрямо юни беше регистрирано при 55 наблюдателни пункта или около 82% от случаите. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на реките Дунав, Струма и Марица, както и в Кюстендилската котловина. Повишението на нивата с 2 до 32 cm имаше петнист характер и бе установено при 12 наблюдателни пункта. Най-съществено беше повишението за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Искър и Струма, както и в Горнотракийската низина.

       Нивата на подземните води в Хасковския басейн се понижиха с 18 до 21 cm.

       Двупосочни изменения (от -8 до 2 cm) с много добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.

       Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Предимно се понижиха (от -86 до -5 cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Двупосочни изменения (от -23 до 5 cm) със слабо изразена положителна тенденция имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 4 cm, в обсега на Местенския грабен с 3 cm и в приабонската система на Пловдивския грабен с 19 cm. Слабо, с 1 cm, се повишиха нивата на подземните води в Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи. Без изменение беше дебитът на подземните води в обсега на Струмския грабен, а този в обсега на Ломско-Плевенската депресия слабо се понижи.

       В изменението на запасите от подземни води през юли беше установена много по-добре изразена тенденция на спадане при 72 наблюдателни пункта или около 73% от случаите, от които 45 кладенци и 27 извори. Понижението на водните нива от 1 до 345 cm спрямо средните (22-годишни) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Осъм, Камчия, Места и Марица, в Кюстендилската котловина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.83 и 848 l/s, беше най-голямо в Нишавски, Искрецки, Етрополски, Бобошево-Мърводолски и част от Настан-Триградски карстови басейни, в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали, в басейна Голо бърдо, в Стойловската синклинала, както и за студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е от 3 до 50% от нормите за юли. Повишението на водните нива (с 4 до 149 cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на р.Тунджа, в Горнотракийската низина, в Сливенската котловина, както и в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 2.16 до 133 l/s или нарастването е със 106 до 156%. Най-значимо е повишението на дебита за подземните води в басейна на платото "Пъстрина" и в южните зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България.


Състояние на подземните води през юли 2003 г.

Състояние на подземните води през юли 2003 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. І ст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. І ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова