УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-18.VІ Над Европа се създаде трайна синоптична обстановка: двойка циклони - единият с център над Скандинавския полуостров и Северна Европа и друг с център над Атлантическия океан, северозападно от Британските острови. Централните и южните райони от континента бяха обхванати от обширен, но слаб антициклон.
Полето над България беше размито, със слаб, по-често антициклонален градиент. Беше предимно слънчево, температурите постепенно се повишаваха. Най-горещо беше от 12 до 14.VІ, когато температурите бяха чувствително по-високи от средните и достигаха на места до 35-36°С.
В отделни дни фронталната система, свързана с циклоните в Северна Европа, се спускаше по-южно и част от нея оказваше влияние и върху времето в нашата страна. То се изразяваше в развитие на купеста и купесто-дъждовна облачност и на места преваляваше краткотраен дъжд, придружен от гръмотевици и временно усилване на вятъра. Някъде валежите бяха интензивни, имаше и градушки.
19-22.VІ След преминаването на студен фронт, циклонът от североизточните райони на континента се спусна на юг към Украйна, а този над Атлантическия океан временно се запълни и там се изгради мощен антициклон. На Балканите се осъществяваше пренос на въздушни маси от северозапад и север. Температурите се нормализираха. Превалявания, отново с петнист характер, краткотрайни, на места интензивни, имаше на 19.VІ, свързани с преминаването на студения атмосферен фронт. Впоследствие времето беше ветровито, но предимно слънчево.
23-24.VІ Възстанови се атмосферната циркулация от началото на месеца. В почти безградиентното поле над България вятърът отслабна и стихна, температурите отново се повишиха и на места достигнаха стойности 35-37°С.
25-27.VІ Над България премина студен атмосферен фронт и над страната отново се установи мощен поток от северозапад и север. На 25.VІ на места преваля и прегърмя, през следващите два дни беше ветровито и температурите се понижиха, на места с 5-6°С.
28-30.VІ Антициклонът над Западна Европа отслабна и над нашите райони при земята градиентът намаля, но полето остана антициклонално, докато във височина попадахме в южната периферия на циклона, чийто център беше над Русия. Атмосферата беше неустойчива, сутрин беше предимно слънчево, в следобедните часове се развиваше купеста и купесто-дъждовна облачност и на места имаше краткотрайни превалявания и гръмотевици, както и градушки.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната температура през юни беше между 20.9 и 25.0°C в равнините. В цялата страна температурите бяха над нормата за месеца. Най-голямо наднормено отклонение на температурата имаше в района на Лом - с 4.0°С. Най-високите температури през месеца (между 31.7 и 37.2°С) бяха измерени на 13 и 24.VI съответно в София и Русе. По планинските върхове температурите бяха над нормата - максималните бяха между 12.5°С на вр.Мусала на 24.VІ и 14.3°C на вр.Ботев на 13.VI. Най-ниските температури бяха между 7.0°С в Добрич и 12.9°С в Разград на 1.VI и по планиските върхове Мусала (-2.0°С) и Ботев (0.0°С) на 22.VI. През месеца броят на дните със средноденонощна температура над 20°C се колебаеше от 22 в Кюстендил до 30 в Плевен, а над 25°C - между 2 в Сандански и 14 в Русе.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през юни 2003г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите в почти цялата страна беше под нормата (24-75%). Около нормата (85-110%) бяха валежите в Панагюрско, Благоевградско, Софийско, Драгоманско. Само в Сандански и Кюстендил валежите бяха над нормата - съответно 144% и 170%. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под нормата - на Черни връх 21%, на вр.Мусала 75%, на вр.Мургаш 16%, на вр.Ботев 12%. На вр.Рожен валежите бяха около нормата - 98%. Валежи имаше в началото и в края на първото десетдневие, около 15.VІ, в края на второто десетдневие, около средата на последното десетдневие и в края на месеца.
Броят на дните с валеж повече от 1 mm бе между 1 и 7, а в планините до 7. Дните с валеж над 10 mm бяха от 1 до 4. Максимален денонощен валеж от 24 mm имаше във Враца и Монтана (съответно на 8 и 9.VI), от 28 mm в Чирпан и Сандански (съответно на 9 и 30.VI.) и от 44 mm в Кюстендил на 30.VI.
Валеж
Валеж през юни 2003г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше в отделни дни. Предимно югозападни ветрове със скорост 16 и 20 m/s имаше най-вече през последното, в началото и около средата на първото десетнедневие в Ново село, Монтана, Плевен, Велико Търново, Русе и Силистра.
По планинските върхове ветровете бяха силни на 1, 20-23 и 25-27.VI. На вр.Ботев вятърът беше бурен, северозападен, със скорост 34 m/s на 21 и 22.VІ..
Броят на дните с вятър над 14 m/s се колебаеше между 1 и 3 за равнините, а в планините достигна до 9.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 2.6 и 4.1 десети от небосвода, което за голяма част от България беше под нормата. Броят на ясните дни бе между 3 (за Велико Търново, което е под нормата) и 15 за Шумен. Броят на мрачните дни бе между 1 (в повечето станции, което е под нормата) и 3 (в Сандански). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 5.9 десети, с по 1 и 6 ясни дни и с по 2 и 1 мрачни дни.
Kъм съдържанието
6. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли с краткотраен характер имаше на 4.VІ (Шабла и Гоце Делчев) и на 5.VІ (Добрич, Варна, Кюстендил, Гоце Делчев).
Гръмотевични бури са отбелязани в 18 дни от месеца. По-интензивна гръмотевична дейност с повсеместен характер имаше в периодите 2-4, 7-8, 15-16, 24-25 и на 29.VІ. Имаше съобщение за 1 жертва от мълния - овчар от Старозагорско.
Валежи от град бяха наблюдавани в 8 дни от месеца, като на повечето места те бяха на 3, 8, 16 и 25.VІ.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
гръм. бури | ||||
| > 20 | > 25 | >=1 | >=10 | ||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 21.3 23.5 23.2 22.9 22.8 23.8 23.3 25.0 22.2 22.0 22.3 22.3 23.8 22.9 22.9 23.3 22.4 24.7 21.4 5.4 8.0 | 3.5 2.9 3.2 3.4 2.6 2.9 3.5 3.4 3.0 3.5 2.6 2.1 3.4 2.5 2.5 2.4 2.7 2.7 2.5 3.2 2.9 | 31.7 36.5 33.2 34.0 35.0 34.0 35.2 37.2 32.7 34.0 34.3 35.1 35.0 34.5 35.0 36.4 34.0 36.0 34.0 12.5 14.3 | 13 24 14 24 24 24 24 24 24 24 25 25 24 24 24 24 13 24 14 24 13 | 9.7 10.4 12.6 12.7 9.0 11.0 9.4 12.2 12.9 7.0 11.4 12.2 11.6 8.2 8.2 7.2 10.5 14.6 8.0 -2.0 0.0 | 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 22 1 22 22 22 | 82 22 44 57 11 13 9 8 5 5 7 16 8 8 33 19 56 56 100 61 18 | 110 34 55 55 14 17 11 12 7 8 14 32 12 13 52 36 95 144 170 75 12 | 16 10 24 24 6 10 8 5 4 3 5 16 7 4 28 18 34 28 44 27 6 | 16 3 9 8 20 20 8 25 25 26 26 26 5 9 9 26 20 30 30 30 4 | 23 29 28 29 27 30 29 30 26 24 26 25 28 28 29 28 25 30 22 0 0 | 1 7 7 5 4 9 5 14 4 4 3 0 8 4 5 7 5 11 2 0 0 | 6 4 4 4 3 1 1 3 2 1 1 1 1 3 2 1 6 6 7 7 5 | 4 0 1 3 0 1 0 0 0 0 0 1 0 0 1 1 2 2 4 2 0 | 0 0 2 1 0 3 1 1 0 0 0 2 1 1 0 1 0 1 1 0 9 | 9 3 4 6 6 4 4 3 1 3 3 2 2 6 6 4 13 10 12 12 2 | |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.
* - не се измерва
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Незначителните, в повечето случаи без стопанско значение, валежи през юни, паднали предимно в Централна и Източна България, имаха негативно влияние върху състоянието на водните запаси в почвата. Според климатичните норми месец юни се определя като най-дъждовния месец, но тази година дефицитът на почвените влагозапаси в тези части от страната растеше непрекъснато. В края на юни продуктивната влага в еднометровия почвен слой бе изчерпана в отделни райони на Източна България (Хасково, Любимец, Д. Чифлик, Силистра, Главиница). Единствено в района на Кюстендил и Сандански валежите през юни надхвърляха месечната норма, което пряко се отрази върху състоянието на по-горните почвени слоеве.
На 3 и 8.VІ бе отбелязана положителна промяна в съдържанието на влага в 50-сантиметровия слой във Враца, Монтана, Драгоман, Чирпан и за кратко в Казанлък. Последействието от падналите през третото десетдневие на май обилни валежи бе основната причина за доброто състояние на повърхностния почвен слой при пролетните култури в цялата страна. В Лудогорието и Добруджа сушата се задълбочаваше, но на този етап все още не застрашаваше развитието на полските култури, отглеждани при неполивни условия.
Сухото и горещо време през второто и повечето дни от третото десетдневие съдействаше за бързото изчерпване на водните запаси и от по-дълбоките почвени слоеве. Единствено в района на София, Кюстендил и Благоевград през второто десетдневие на юни в относителна степен се поддържаше баланс между изчерпването и възстановяването на влагата в почвата. Към 17.VІ в агростанции Новачене, Р. Конаре, Любимец, Пловдив и Силистра общият воден запас в 50-сантиметровия почвен слой при царевицата и слънчогледа спадна до 48-50% от ППВ.
Сумата от валежите през третото десетдневие надхвърляше 15 l/m2 само на ограничен брой места в страната: Кюстендил - 46 l/m2, Сандански - 30 l/m2, София и Шабла - 20 l/m2, Пловдив - 17 l/m2. Поради високите температури и бързо нарастващото засушаване дори обилният дъжд в Кюстендил от 41 l/m2 на 29.VІ не бе в състояние да разкаля почвата и да затрудни провеждането на земеделските мероприятия. В много райони продуктивната влага в 50-сантиметровия почвен слой при узряващите есенни посеви бе изчерпана напълно, но това вече бе без съществено значение за тях. При пролетните култури в централните крайдунавски райони, западната част на Горнотракийската низина, крайните югоизточни райони и особено в Добруджа понижението на водните запаси в края на месеца придоби застрашителни размери за оцеляването им, особено на площи без осигурено напояване. Общият воден запас в изброените части на страната към 27.VІ бе близък до критичните граници - най-често около 41-45% от ППВ (вж. прил. карта). В другата противоположност по долното поречие на р.Струма и в районите на агростанции Кюстендил и Борима общият воден запас при пролетните култури в слоя 0-50 сm надхвърляше 85% от ППВ.
Водни запаси при пролетните култури към 27.06.2003 г. в слоя 0-50 см.
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Развитието на земеделските култури през юни протече при наднормени топлинни условия.
Сухото и топло за сезона време през първото десетдневие на юни ускори развитието на есенните посеви. До края на десетдневието по-голямата част от есенниците встъпиха във фаза млечна зрелост.
Високите температури в средата на юни, достигнали на места до 32-35°С (Лом, Свищов, Пловдив, Пазарджик, Чирпан, Казанлък, Елхово, Сандански и др.), доведоха до скъсяване на междуфазния период млечна-восъчна зрелост при ечемика и пшеницата, което е предпоставка за недобро изхранване на семената и получаване на ниски добиви. До края на второто десетдневие на юни ечемикът и пшеницата в полските райони на страната встъпиха във восъчна зрелост (вж. прил. карта). През десетдневието при памука се наблюдаваше образуване на съцветие, а при слънчогледа - и начало на фаза цъфтеж. Царевицата, отглеждана при поливни условия, увеличи значително вегетативната си биомаса, а по-ранните хибриди формираха 13-15 лист.
Сухото и горещо време през по-голямата част от първото и второто десетдневие на юни имаше неблагоприятно въздействие и върху по-късно засетите бобови култури, които се намираха във фаза цъфтеж и формиране на репродуктивните органи, предизвиквайки частично окапване на цветовете и чушките.
През третото десетдневие на юни максималните температури достигнаха до 36-37°С (Видин, Русе, Пазарджик, Свиленград) - стойности, потискащи нормалното протичане на физиологичните процеси при пролетните култури. В Североизточна България, където сушата взе застрашителни размери при пролетните култури, отглеждани при неполивни условия, бе наблюдавано силно намален тургур на растенията (повяхване), завиване и изсъхване на долните листа.
Към края на юни ранните хибриди царевица встъпиха във фазите изметляване и цъфтеж на метлицата, а при слънчогледа цъфтежът доби масов характер (вж. прил. карта).
През по-голямата част от юни условията бяха добри за развитието на овощните култури. Приключи узряването на ягодите, черешите, кайсиите и малините. При лозата и по-късните овощни видове продължи наедряването на плодовете.
Пшеница - восъчна зрелост - 2003г.
Слънчоглед - начало на цъфтеж - 2003г.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
Високите температури през юни налагаха прилагане на подходящ поливен режим при пролетните и зеленчуковите култури. През по-голямата част от месеца условията бяха добри за прибиране на узряващите плодове и зеленчуци. В края на месеца на отделни места започна жътвената кампания.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен двуокис, азотен двуокис и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в ж.к. "Младост 1" надвишават ПДК през целия месец, въпреки че остават по-ниски от МСМС. Максималната еднократна концентрация е измерена на 6.VІ вечерта и на 27.VІ следобед и е около 3 пъти по-висока от еднократната санитарно-хигиенна норма. Максималната средноденонощна стойност е около 4 пъти над съответната норма (на 6.VІ).
Във Варна на 24.VІ е измерено количество прах, малко по-високо от средноденонощната ПДК.
В Бургас на 18.VІ сутринта концентрацията на сероводород слабо надвишава съответната еднократна ПДК.
В Плевен средноденонощните количества прах са до 2 пъти над средноденонощната ПДК в 62% от всички дни на наблюдение.
В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 2 пъти в 80% от дните на наблюдение. Средноденонощните концентрации на серен двуокис са по-високи (до около 1.3 пъти) от съответната ПДК в 4 дни от месеца.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието (на 6 часа) в 33 синоптични и 3 климатични станции на територията на цялата страна.
Средните стойности на рН за месец юни са в киселинната област на скалата в 68% от всички станции. Най-ниска, т.е. най-киселинна, е средномесечната стойност на вр.Рожен (рН=4.4), а най-алкална - в Шабла (рН=7.9). Най-киселинни стойности на 6-часовите проби са измерени на вр.Рожен на 16.VІ през деня (рН=3.6), а най-алкална (рН=8.4) - в Шабла на 27.VІ през нощта.
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През юни 2003 г. средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.3 до 8 mBq/m3 за отделните станции и са близки (за София, Бургас и Плевен) и по-високи (за Варна и Пловдив) от измерените през предходния месец. Ежедневните стойности на общата бета-радиоактивност, измерени 120 часа след снемане на филтърната проба, се изменят в по-широки граници, в сравнение с тези от май, главно в Пловдив и Варна, но са в границите на фоновите вариации за тези станции.
Данните за общата бета-радиорадиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.6 до 4 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През юни речните води в цялата страна намаляха. Най-силно, около 2-3 пъти, намаля средномесечният отток на реките в западната част на Северна България между Искър и Осъм вкл., на крайните югоизточни реки от Черноморския басейн - Средецка и Факийска, както и на р.Камчия и на някои реки в Южна България. Месечният обем на оттока на наблюдаваните реки в страната е с 38% по-малък в сравнение с оттока през май.
В Дунавския водосбор, след преминаването на високи води през последните 4-5 дни на май, в началото на юни реките се оттичаха и нивата им значително спаднаха. През периода 1-7.VI най-силно се понижиха нивата на реките Искър при Ореховица със 115 cm, Вит при Търнене със 112 cm и Осъм при Изгрев с 350 cm. По-слабо - с 40 до 74 cm, се понижиха нивата на реките Огоста, Искър в участъка Нови Искър-Кунино, Вит до Садовец, Осъм при Ловеч, Джулюница при едноименното село и Русенски Лом при Божичен. Нивата на реките Янтра по цялото течение, притоците й Росица при Севлиево и Голяма река при Стражица, Черни Лом при Широково и Малък Искър при Своде се понижиха с 5 до 35 cm. До края на юни тенденцията към намаляване на речния отток в Дунавския водосбор се запази и средно за месеца за почти всички реки е под нормата. С отток по-голям от нормата за юни останаха само реките Огоста и Искър в участъка Кунино-Ореховица. Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха регистрирани на 1.VI, а минималните през периода 26-30.VI.
През юни оттокът на наблюдаваните реки от Черноморския басейн продължи да намалява и средно за месеца при всички пунктове за наблюдение е под нормата. Средно за месеца най-силно в сравнение с май намаля оттокът на реките Камчия при Гроздьово, Средецка при Проход и Факийска при Зидарево.
В Южна България през юни реките протичаха при по-големи денонощни колебания на нивата - до 15-20 cm, а в отделни дни при някои пунктове до 60-70 cm. Тенденцията към намаляване на речния отток беше по-слабо изразена, като най-много намаляха спрямо май протичащите водни количества на реките Арда, Места и Струма. Средно за месеца оттокът на р.Марица след Пазарджик, Чепеларска река при Бачково и р.Арда остана по-голям от нормата за юни.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 1184 млн. m3, с 38% по-малък от оттока през май и с 10% над нормата за юни.
Нивото на р.Дунав в българския участък през юни беше с изразена тенденция към понижение. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка беше със 74 до 86 cm по-ниско в сравнение с май.
Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 235 до 284 cm под нормата за юни.
Състояние на реките за месец юни 2003 г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец юни 2003 г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита беше установено при 23 наблюдателни пункта или 64% от случаите, като средномесечните стойности са 22 до 99% от стойностите през май. Най-съществено понижение на дебита беше регистрирано в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали, в Котленски и част от Настан-Триградски карстови басейни, както и в Стоиловска и Башдерменска синклинали. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 22 до 58% от стойностите през май. Повишение на дебита беше установено при 13 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в Бистрец-Мътнишки и Разложки карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 158 до 256% спрямо май.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 326 cm бе установено при 47 наблюдателни пункта или 70% от случаите. Най-съществено беше понижението за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста и Искър, на места в Софийската котловина и Горнотракийската низина. Предимно се понижиха нивата на подземните води в Кюстендилска и Сливенска котловини. Повишение на водните нива с 1 до 91 cm спрямо май беше регистрирано при 20 наблюдателни пункта. Най-съществено беше повишението на нивата на места в терасите на реките Дунав, Струма и Места.
Предимно се понижиха нивата на подземните води в обсега на Хасковския басейн с 39 до 51 cm.
Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -49 до 6 cm), с по-добре изразена тенденция на спадане.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, със слабо изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -63 до 19 cm), с по-добре изразена тенденция на спадане, имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Подобна тенденция на изменение (от -12 до 7 cm) имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Понижиха се нивата на подземните води в обсега на Ихтиманската водонапорна система с 1 cm, а останаха без изменение нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 5 cm, в обсега Средногорската водонапорна система с 4 cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 12 cm. Понижи се дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а остана без изменение дебитът на подземните води в басейна на Струмския грабен.
В изменението на запасите от подземни води през юли беше установена по-добре изразена тенденция на спадане при 67 наблюдателни пункта или около 68% от случаите, от които 41 кладенци и 26 извори. Понижението на водните нива от 1 до 356 cm спрямо средните (за 22-годишен период) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Камчия, в Кюстендилска и Сливенска котловини, в Горнотракийската низина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.68 и 624 l/s, беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Ловешко-Търновски и Бобошево-Мърводолски карстови басейни, в басейните на Преславската антиклинала и Башдерменската синклинала, както и за студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е под 60% (21 до 57%) от нормите за месец юни. Повишението на водните нива (с 1 до 177 cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на р.Тунджа, в Горнотракийската низина, Казанлъшката котловина, в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 1.53 до 1661 l/s или със 106 до 247%, като нарастването е най-голямо в Бистрец-Мътнишки и част от Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейна на платото "Пъстрина".
Състояние на подземните води през юни 2003 г.
Състояние на подземните води през юни 2003 г. (многогодишни тенденции)
Подготвили материалите за броя:
Част I. М. Попова, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Іст. д-р М. Коларова, н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. Іст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова