УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5 Снежна покривка
I.6 Облачност и слънчево греене
I.7 Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-2.XI Баричното поле в началото на месеца беше антициклонално, размито. Впоследствие до страната достигна южната периферия на циклонална област. Времето беше топло, на места температурата достигна 20-25°C.
3.XI От запад на изток премина студен фронт, преваля дъжд и температурите се понижиха.
4-7.XI Циклонална област над Италия се разшири на изток; отделни вихри от нея се преместваха на изток-североизток през страната. Отначало на много места имаше мъгла и само в западните райони преваля слаб дъжд. Постепенно в приземния слой се наложи поток от североизток в южната периферия на антициклон над Украйна. Създаде се валежна обстановка. В Северна България, а на 7.XI - и на места в Южна, валежът премина в сняг и се образува снежна покривка, в Плевен, Ловеч и Белене до 15cm, в София - 4cm.
8-10.XI Антициклонът над Украйна се изтегли на изток, но над Централното Средиземноморие остана циклонален център. Отново през Гърция към Черно море преминаваха циклонални центрове и на много места преваляваше дъжд и сняг.
11-13.XI От северозапад до страната достигна баричен гребен, временно се формира област на високо налягане, която бързо се премести на изток. Приземният поток беше от северозапад, валежите спряха и облачността намаля до слънчево време. В тила на антициклона отново се заоблачи и в Северозападна България преваля слаб дъжд
14-21.XI През този период времето над страната беше топло, без валежи. По-голямата част от континента беше под влияние на обширен циклон. Центърът му в началото се намираше над Великобритания, премести се на юг към Бискайския залив, а след това на североизток. В челната му част към Балканския полуостров се пренасяше топъл въздух от югозапад. В приземния слой баричното поле беше размито, антициклонално. Времето над страната беше типично за тази обстановка - в часовете преди пладне с мъгла и инверсионна облачност, а след пладне - предимно слънчево. В Източна България духаше слаб до умерен южен вятър и температурите чувствително се повишиха - на 16.XI във Велико Търново и Добрич бяха измерени рекордните 28°C, в Разград - 25°C. За по-голямата част от страната това беше "циганско лято". По-трайна беше мъглата в началото над западната част от Дунавската равнина, а в края - над Горнотракийската низина и температурите бяха значително по-ниски. На 20.XI временно се усили вятърът от запад и мъглата навсякъде се разсея.
22-25.XI Над Атлантическия океан отново имаше обширен циклон. В предната му част се откъсна малък вихър, който заедно с размит студен фронт премина през Балканския полуостров. Почти в цялата страна преваля дъжд. След фронта се изгради гребен на високо налягане от юг и се установи слънчево време.
26-30.XI Високият гребен постепенно се разруши. От Западното Средиземноморие се придвижи циклонален център, който премина на изток южно от Гърция. В приземния слой югозападният поток се смени със североизточен и проникна студен въздух. Преобладаваше облачно и мъгливо време. Само в планините и над Югозападна България на 28 и 29.XI времето беше слънчево.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната ноемврийска температура беше между 6.4 и 11.0°C в равнините. В цялата страна температурите бяха над нормата за месеца. Най-голямо наднормено отклонение на температурата имаше в някои райони на Североизточна България: от 2.6°C в Силистра до 3.0°C в Добрич. Наднормени бяха температурите и в някои райони на Югоизточна България (с 3.4°C в М. Търново).
В Южна България температурите не бяха така високи. Най-високите температури през месеца (между 19.0 и 27.7°C) бяха измерени на 2 и 16.XI съответно в Сандански и В. Търново. По планинските върхове температурата беше над нормата с 3.1 до 4.0°C. По върховете максималните температури бяха между 8.5 и 11.2°C съответно на Мусала и Ботев на 14.XI. Относително ниски температури имаше в края на първото десетдневие. По-ниски бяха температурите в началото, около средата и края на последното десетдневие на месеца във вътрешността на страната. По Черноморието температурите бяха по-високи. Най-ниските температури бяха между -4.2°C на 11.XI в Кюстендил и 3.2 °C на 6.XI в Бургас и по планиските върхове Мусала (-15.8 °C), вр.Ботев (-11.8°C) на 11.XI. През месеца броят на дните със средноденонощна температура над 10°C се колебае от 3 до 22 (във Варна), а над 15°C - между 3 (във Враца и Варна) и 4 дни (в Разград).
Като цяло месецът може да се оцени като екстремално топъл.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през ноември 2002г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите за голяма част от територията на България беше около нормата (82-118%). Над нормата (126%) бяха валежите в района на Русе (126%), Казанлък (166%) и Пазарджик (163%). С най-голямо отклонение под нормата бяха валежите в Северозападна България. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под нормата - на Черни връх 36%, на вр.Мусала 48%, на вр.Мургаш 23%, на вр.Ботев 79%. На вр.Рожен валежите бяха около нормата - 117%. Превалявания имаше около 3, 6, 11, 12 и 27-29.XI.
Броят на дните с валеж повече от 1mm бе между 4 и 9, а в планините до 8. Дните с валеж над 10mm бяха между 1 и 3. Максималният денонощен валеж беше в Кърджали (на 7.XI), Благоевград (на 7.XI), Бургас (на 8.XI) и Разград (на 7.XI) съответно 26.5, 21.2, 21.0 и 17.3mm.
Tемпература на въздуха
Валеж през ноември 2002г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
През ноември силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 m/s) имаше през периода 2-4, 6-9, 12-13 и 30.XI. Югозападни ветрове на н.Емине имаше на 2 и 3.XI със скорост 15 m/s. Във Варна на 6.XI вятърът беше североизточен, със скорост 20 m/s. В Стара Загора и Хасково на 12.XI имаше силен югозападен вятър със скорост 14 и 15 m/s съответно. В Пазарджик на 23.XI имаше югозападен вятър със скорост 15 m/s.
По планинските върхове ветровете бяха силни през периода 2-4, 6-9, почти през цялото второ десетдневие, 21-23, 26 и 27.XI. На вр.Мургаш на 4.XI вятърът беше южен, бурен, със скорост по-голяма от 40 m/s. На Черни връх имаше силни южни ветрове със скорост 28 m/s. На вр.Ботев на 11, 12 и 23.XI имаше северозападни ветрове, със скорост по-голяма от 40 m/s. На 18 и 19.XI на вр.Мусала имаше бурни югоизточни ветрове със скорост над 40 m/s.
Броят на дните с вятър над 14m/s се колебае между 1 и 2 за равнините, а в планините достигна до 16.
Kъм съдържанието
5. СНЕЖНА ПОКРИВКА
На 8.XI в Северна и Югозападна България падна сняг, който бе първият за страната. Снежната покривка беше незначителна и се задържа около 1-2 дни , а в Разград - до 3 дни.
Kъм съдържанието
6. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 5.1 и 7.4 десети от небосвода, което за по-голямата част от страната беше около и над нормата. Броят на ясните дни бе между 1 (за Видин и др., което е под нормата) и 7 (за Садово - над нормата).
Броят на мрачните дни бе между 9 (в Шумен - над нормата) и 16 (Видин) за равнинните места и бе над нормата за доста райони от страната. За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 6.4 и 6.7 десети, с по 2 ясни дни на Мусала и Черни връх, а мрачните дни бяха 9 и 14.
Kъм съдържанието
7. ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли се образуваха в 25 дни от месеца, като те бяха сравнително трайни предимно в котловинните полета и планинските райони около 4 и 10.XI и с повсеместен характер в периодите 14-23 и 25-30.XI.
Гръмотевични бури са наблюдавани на 3 и 7.XI в югоизточните части от страната (Ахтопол, Карнобат, Елхово и Свиленград).
Поледица се образува в Разград на 2.XI.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Снежна покр. | ||||
| > 10 | > 15 | >=1 | >=10 | ||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 6.6 6.4 7.3 8.1 6.4 7.4 8.3 7.4 8.6 8.6 10.6 10.6 9.2 9.3 7.5 7.6 7.9 9.5 5.9 -2.0 0.8 | 1.5 0.7 1.6 1.9 1.4 1.2 1.7 0.7 2.5 3.0 1.8 1.5 1.5 1.2 0.8 0.6 1.1 0.6 0.3 3.0 3.5 | 19.5 21.8 22.4 25.5 20.6 23.7 27.7 21.1 25.2 27.6 22.8 20.2 19.6 22.2 19.0 19.5 20.0 19.0 21.8 8.5 11.2 | 16 20 19 16 2 2 16 2 16 16 15 16 16 17 17 17 2 2 2 17 17 | -0.5 -1.2 -1.2 -2.1 -3.0 -1.8 -0.4 -0.8 2.0 -0.4 1.5 3.2 2.0 0.0 -1.0 -1.8 -0.5 0.7 -4.2 -15.8 -11.8 | 13 13 7 11 10 7 13 7 7 7 7 6 30 13 30 30 11 12 11 11 11 | 30.7 28.4 24.1 39.9 30.9 33.1 55.3 51.9 37.8 30.0 23.6 48.2 42.6 64.9 55.6 46.0 64.8 57.2 26.2 28.5 54.4 | 64 55 46 69 64 68 106 100 88 67 47 83 76 95 107 104 106 91 42 48 79 | 9.4 7.9 9.0 13.4 13.4 15.2 15.5 15.8 17.3 10.0 7.5 21.0 12.2 26.5 17.9 18.8 21.2 9.4 12.4 6.8 23.7 | 7 5 9 9 7 7 7 9 7 7 8 8 7 7 7 7 7 7 9 9 6 | 5 3 6 13 4 7 12 5 11 11 22 18 12 12 4 4 8 13 1 0 0 | 0 0 0 3 0 0 0 0 4 0 3 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 | 9 7 4 6 4 7 8 8 7 8 6 8 7 5 6 6 7 7 5 8 7 | - - - 2 1 1 1 2 1 1 - 1 2 3 2 2 3 2 1 - 1 | - - - 1 - 2 - 1 - - 1 - 2 - 1 - - - - 16 15 | 1 - 1 2 2 2 2 1 3 - - - - - - - 2 - 1 - 25 | |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.
* - не се измерва
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Периодични, често значителни, валежите през цялата есен поддържаха влагозапасяването на почвата на много добро ниво. И през последния за сезона месец състоянието на почвата се характеризираше с високо съдържание на влага, напълно задоволяващо изскванията на земеделските култури.
Съществените, със стопанско значение валежи през периода 3-10.XI, сумата от които надхвърляше два до три пъти нормата за десетдневието, поддържаха повърхностния почвен слой по-често в преовлажнено състояние. Калната почва и нетрайната снежна покривка на места в Северна България и високите полета в средата на първото десетдневие ограничаваха възможностите за провеждане на сезонните полски мероприятия. Към 10.XI в западната половина на Тракийската низина, Добруджанско, Ямболско и по поречието на р.Струма в 50-сантиметровия почвен слой, където главно бе разположена кореновата система на засетите в оптимални агротехнически срокове посеви, бе отчетено насищане до ППВ.
Предимно сухото време до края на месеца ограничи, а на много места и спря, процесите на есенно-зимното влагонатрупване в почвата. Малките изисквания за влага на зимните житни култури, намиращи се в начални етапи на развитие, се задоволяваха изцяло с незначителен по количество водоразход. Към средата на месеца високите дневни температури, достигащи на места типични за късното лято стойности, съдействаха за бързо просъхване на повърхностния почвен слой. До края на ноември с малки изключения състоянието на почвата бе подходящо за провеждане на механизирани обработки и за закъснялата сеитба на есенници.
През втората половина на месеца в по-голямата част от полските райони на страната водните запаси в 50-сантиметровия почвен слой бяха от порядъка на 85-98% от ППВ. Изключение правеха единствено ограничени площи около агростанция Новачене (Плевенско), където общият воден запас бе 65-70% от ППВ (вж. прил. карта). Макар и значително по-ниски от останалата част на страната, водните запаси в тези централни крайдунавски райони не бяха ограничаващ фактор за покълването на семената в къснозасетите участъци.
Водни запаси при пшеницата към 27.11.2002 г. в слоя 0-50 cm
Kъм съдържанието
2.СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Развитието на земеделските култури през ноемри протече при температури, надхвърлящи с 2-3°C нормата за месеца.
През първите дни на ноември агрометеорологичните условия бяха благоприятни за протичане на началните етапи от развитието на зимните житни култури.
Рязка промяна в агрометеорологичните условия бе наблюдавана в средата на първото десетдневие на ноември. Средноденонощните температури се понижиха с 8-10°C и на места в Северна България и високите полета бяха около и под 5°C, биологичният минимум необходим за вегетацията на засетите есенници. До края на първото десетдневие топлинните условия се задържаха под нормата за сезона и поддържаха забавени темповете на вегетация при пшеницата и ечемика.
След ранните прояви на зимата, в средата на ноември настъпи значителна промяна в агрометеорологичните условия. Температурите, с изключение на районите с по-трайни мъгли, чувствително се повишиха. На места в Североизточна България максималните им стойности достигнаха до 23-28°C, което доведе до активизиране на вегетацията при есенните посеви. Наднормените топлинни условия през втората половина на ноември дадоха възможност на голяма част от ноемврийските посеви, които тази година представляват значителен дял от засетите есенници, да поникнат (вж. прил. карта) и да формират първи-втори лист. В края на ноември засетите в агротехнически срок зимни житни култури се намираха във фаза "трети лист" и "братене". При направения есенен преглед на пшеницата и ечемика в края на ноември бе установено, че състоянието на по-голяма част от посевите е добро. Гъстотата на посевите, важен критерий за състоянието им, се оценява като добра и много добра и при есенниците, намиращи се в начален етап на листообразуване и фаза "трети лист". При "братилите" зимни житни култури бе отчетен коефициент на братимост 1.5-2.
Пшеница - дати на поникване 2002 год.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През по-голямата част от ноември относително сухото време даде възможност за извършване на почвообработки и сеитба на заплануваните, но незасети в агротехническите срокове зимни житни култури. Тази година значителен дял от есенниците бе засят през ноември. Сухото и топло време през втората половина на ноември бе подходящо за провеждане на растително-защитни мероприятия срещу зимуващите вредители и патогени.
Kъм съдържанието
1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Съдържанието на серен двуокис, азотен двуокис и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Максималната еднократна концентрация на сероводород в ж.к. "Младост 1" е 6 пъти по-висока от еднократната санитарно-хигиенна норма (на 17.ХI през нощта), а максималната средноденонощна стойност е 5 пъти над съответната норма (на 29.ХI).
Във Варна четирикратно са измерени средноденонощни количества прах, превишаващи средноденонощната ПДК до около 1.2 пъти.
В Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен средноденонощните количества прах превишават средноденонощната ПДК в почти всички дни на наблюдение и достигат до около 4 пъти ПДК (на 20.ХI).
В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена до около 2 пъти в 50% от дните на наблюдение. Двукратно са регистрирани среднодноденонощни концентрации на серен двуокис, слабо надхвърлящи средноденонощната ПДК.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Kъм съдържанието
2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ
Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието, на 6 часа (в 2, 8, 14 и 20 часа местно време).
Във Видин е валяло през 9 дни от месеца. Набрани са 18 шестчасови проби, от които 7 са с рН в киселинната, 3-в неутралната и 8-в алкалната област от скалата. Максималната стойност е рН=8.8 (на 8.ХI в 14 ч.).
Във Враца в валяло в 8 дни на месеца. От всичките 15 проби, 14 са с киселинни стойности на рН, а 1 е алкална.
В София е валяло през 7 дни от месеца и са събрани 15 проби. Една от пробите е с неутрално рН, а останалите 14 са в киселинната област на скалата на рН.
Kъм съдържанието
3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА
Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
Средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферните аерозоли в приземния въздушен слой през ноември 2002 г. са близки до тези през октомври, като варират от 1.6 до 9.4 mBq/m3 за отделните станции. Ежедневните стойности на общата бета-радиоактивност се изменят в по-широки граници за някои станции главно поради динамиката в концентрацията на естествени бета-лъчители с почвен и космогенен произход в атмосферата.
Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 4.0 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През ноември оттокът на наблюдаваните реки в страната намаля с около 20% в сравнение с октомври. Намалението на средномесечните протичащи водни количества беше най-голямо при реките от Дунавския и Черноморския водосбори на р.Камчия при Гроздьово. Оттокът на реките в Южна България намаля слабо.
В Северна България през първата половина на ноември най-силно се повишиха нивата на реките Осъм при Изгрев, Янтра при Велико Търново, Джулюница при едноименното село и Русенски Лом при Божичен с 88 до 114cm. По-слабо, с 12 до 48cm, беше повишението на нивата на реките Искър при Нови Искър, Вит по цялото течение, Осъм при Ловеч, Янтра при Габрово и при Каранци, Росица при Севлиево, Голяма река при Стражица и Черни Лом при Широково.
Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха отбелязани през периода 8-12.XI и надвишиха нормите за месеца с 1 до 4 пъти, а на реките Осъм при Ловеч, Янтра по цялото течение и притоците й Росица и Джулюница - със 7 до 10 пъти.
Въпреки увеличението, средномесечният отток на реките от Дунавския водосбор между Огоста и Янтра значително намаля в сравнение с оттока през октомври.
През първото десетдневие на ноември нивата на черноморските реки Луда Камчия при Бероново, Средецка при Проход и Факийска при Зидарево се повишиха със 63 до 106cm. Протичащите максимални водни количества бяха наблюдавани на 9-10.XІ и надвишиха 2-3 пъти нормите за месеца. Средномесечният отток на тези реки слабо се увеличи в сравнение с октомври. Повишението на нивата на останалите черноморски реки беше слабо - с около 15cm и оттокът им средно за месеца намаля, най-силно на р.Камчия при Гроздьово - около 3 пъти.
В Южна България през първото десетдневие на ноември най-голямо повишение на нивата беше отбелязано на р.Арда при Рудозем и Вехтино, съответно със 170 и с 272cm и на р.Върбица при Джебел със 187cm. През същия период с 40 до 70cm се повишиха и нивата на р.Марица в средното и долно течение (след Пловдив) и на притоците й в тази част - Чепеларска при Бачково, Харманлийска при Харманли и Сазлийка при Гълъбово. Максималните протичащи водни количества на споменатите реки бяха наблюдавани през периода 5-10.XI и надвишиха нормите за месеца с 1 до 7 пъти на р.Арда и над 10 пъти на р.Върбица.
Средно за месеца с увеличен отток спрямо октомври са реките Арда, Чепеларска и Въча, а със значително по-малък отток - Марица след гара Белово и Върбица при Джебел.
През отделни дни от първата половина на ноември краткотрайни повишения с 27 до 76cm (при различните пунктове за наблюдение) бяха регистрирани и на реките Тунджа, Места и Струма. Средно за месеца оттокът на р.Струма значително намаля в сравнение с предходния месец, а на останалите две реки е без съществена промяна.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 1018 млн.m3, с около 20% по-малък от оттока през октомври и с 48% над нормата за ноември.
Нивото на р.Дунав в българския участък през ноември беше с изразена тенденция към повишаване.
Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка беше с 66 до 84cm по-високо в сравнение с октомври.
Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше със 188 до 224cm над нормата за ноември.
Състояние на реките за месец ноември 2002г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец ноември 2002г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През ноември измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с добре изразена тенденция на спадане.
Понижение на дебита беше установено при 24 наблюдателни пункта или 67% от случаите, като средномесечните стойности са 11 до 95% от тези през октомври. Най-съществено понижение беше установено в Нишавски, Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейна на Тетевенска антиклинала, в Ловешко-Търновски карстов басейн, в басейна на Преславска антиклинала, в част от Гоцеделчевски карстов басейн и в басейна на Стойловска синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 11 до 50% от тези през октомври. Повишение на дебита беше установено при 12 наблюдателни пункта, като то беше най-съществено в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, Бобошево-Мърводолски и част от Гоцеделчевски карстови басейни. В тези случаи средномесечните му стойности са нараснали със 127 до 190% спрямо октомври.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на покачване.
Повишение на водните нива с 1 до 162cm спрямо октомври беше регистрирано при 43 наблюдателни пункта или около 64% от случаите. Най-значимо беше нарастването на водните нива на места в терасите на реките Дунав и Тунджа, както и в Кюстендилската котловина. Понижение на нивата с 2 до 164cm бе установено при 24 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на някои реки западно от Искър (Лом и Огоста), както и в терасата на Русенски Лом. Нивата на подземните води в Хасковския басейн се повишиха с 19cm. Предимно се повишиха (от 2 до 64cm) нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с много добре изразена тенденция на покачване. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -9 до 27cm), с много по-добре изразена положителна тенденция. Предимно се повишиха (от 10 до 165cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Повишиха се нивата в обсега на Местенския грабен с 4cm, в Средногорската водонапорна система с 1cm и в приабонската система на Пловдивския грабен също с 1cm. Понижиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 3cm, а останаха без изменение в обсега на Ихтиманската водонапорна система. Повиши се дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а остана без изменение в басейна на Струмския грабен.
В изменението на запасите от подземни води беше установена слабо изразена положителна тенденция при 54 наблюдателни пункта или около 53% от случаите, от които 36 кладенци и 18 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива с 1 до 157cm спрямо средните (за 22-годишен период) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Искър и Тунджа, в Черноморския басейн, в Кюстендилската котловина, в Горнотракийската низина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Предимно се повишиха нивата на подземните води в Карловска и Казанлъшка котловини. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 2.00 до 842 l/s или със 102 до 313%. Регистрираното нарастване е най-голямо в басейна на платото "Пъстрина", в Искрецки карстов басейн, в басейна на Тетевенската антиклинала, в южните части от разпространението на хотрив-баремския водоносен комплекс, в част от Разложкия карстов басейн и в басейна на Башдерменската синклинала (Странджански район). В тези случаи дебитът на изворите е нараснал със 155-313% спрямо месечните норми. Понижението на водните нива (от 2 до 344cm) е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Вит, Марица и Тунджа, в Горнотракийската низина и в малм-валанжката водоносна системи на Североизточна България.
Понижението на дебита с отклонения от нормите между 0.33 и 445 l/s беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Бобошево-Мърводолски и част от Гоцеделчевски карстови басейни. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (33 до 46%) от нормите за ноември.
Състояние на подземните води през ноември 2002г.
Състояние на подземните води през ноември 2002г. (многогодишни тенденции)
Подготвили материалите за броя:
Част I. Л. Кумчева, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. аст. М. Коларова, Л. Йорданова, н.с. аст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова