БЮЛЕТИН за месец СЕПТЕМВРИ 2002г
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-11.IX Баричното поле във височина беше по-често циклонално, а при земята страната се намираше в южната периферия на област от високо атмосферно налягане. Въздушната маса беше неустойчива и имаше краткотрайни валежи, придружени от гръмотевици. На повече места и по-интензивни бяха те на 4 и 11.IX.

       12.IX От север-североизток премина студен атмосферен фронт и на много места преваля дъжд.

       13-14.IX Над Балканския полуостров във височина се установи циклонален вихър и студено ядро. Приземното барично поле над източното Средиземноморие остана размито циклонално. В по-голямата част от страната паднаха валежи от дъжд, значителни в Югоизточна България. Северозападните части на страната останаха без валежи.

       15.IX Атмосферното налягане се повиши и валежите спряха.

       16.IX От северозапад премина студен атмосферен фронт и на много места преваля дъжд.

       17-20.IX В антициклонално барично поле времето беше без валежи и предимно слънчево.

       21-30.IX Над Централното Средиземноморие се активизира циклогенетична дейност. Отначало центровете на приземните циклонални вихри преминаваха на северозапад от нашата страна. Духаше вятър от юг-югозапад. Времето беше топло, но на много места паднаха краткотрайни валежи, придружени от гръмотевици. На 25 и 26.IX поредният вихър от циклоналната серия премина през България и отново причини повсеместни, на места и интензивни краткотрайни валежи, придружени от гръмотевични бури. В периода 28-30.IX южно от страната премина циклонален вихър, по-добре изразен във височина. Той създаде валежна обстановка и в цялата страна паднаха продължителни и значителни валежи.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       Средната септемврийска температура беше между 15.8 и 18.8°C. В равнините температурите бяха около и под нормата за месеца. Най-голямо отклонение на температурата под нормата имаше в района на Сандански - с 1.2°C. Най-високите температури през месеца (между 26.5 и 30.5°C) бяха измерени на и 21.IX в София и 3.IX в Сандански. По планинските върхове температурата беше под нормата, като максималните там бяха между 7.2°C (вр. Мусала, 10.IX) и 8.8°C (вр. Ботев, 21.IX). Най-ниските измерени температури бяха между 3.7°C в Кнежа и 9.9°C във Варна на 15.IX и по планиските върхове Мусала (-7.6°C ) и Ботев (-3.5°C) на 17.IX. През месеца броят на дните със средноденонощна температура над 15°C се колебаеше от 18 до 27 съответно в София и Бургас, а над 20°C - между 2 във Видин и 16 в Бургас.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през септември 2002г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       Сумата на валежите в страната беше над нормата (122-488%). Само в отделни райони беше около нормата: Силистра (81%), Русе (112%), Пловдив (97%), Пазарджик (110%).

       Количеството паднали валежи по планинските върхове беше над нормата - на Черни връх 231%, на Рожен 152%, на Ботев 122%, на Мургаш 218%, на Мусала 235%.

       Максимални валежи паднаха на 30.IX във Видин (70.1mm), Монтана (60.4mm), Враца (78.4mm), Добрич (38.4mm) и др.

       Броят на дните с валеж повече от 1mm бе между 6 и 13, а в планините от 13 до 16. Дните с валеж над 10mm бяха от 1 до 5 в равнините и от 1 до 3 по планските върхове.
 


Валеж
Валеж през септември 2002г.




Kъм съдържанието

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

       През месец септември силни ветрове (със скорост по-голяма от 14m/s) имаше в началото на първото, в отделни дни на второто и през последното десетдневие на месеца. Северни ветрове имаше в Плевен, Монтана, Русе, Варна и др. със скорост 14 и 20m/s. Силни северни ветрове имаше и в края на третото десетдневие в Южна България - Сливенско, Бургаско, Ямболско със скорост до 20m/s на 29 и 30.IX.

       По планинските върхове ветровете бяха силни на 4, 16-20, 21-25 и 28-30.IX. На вр. Мусала вятърът беше бурен, югозападен със скорост от 24 до 34m/s през периода 22-24.IX.

       Броят на дните с вятър над 14m/s се колебаеше между 1 и 6 за равнините, а в планините достигна до 10.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       За равнините средната облачност през месеца беше между 5.4 и 7.0 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше над нормата. Броят на ясните дни бе между 1 (за Кърджали, Свиленград и Варна, което е под нормата) и 5 (Бургас, Плевен и Пловдив - също под нормата). Броят на мрачните дни бе между 7 (в София - над нормата) и 13 (в Кърджали - над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше съответно 6.4 и 8.4 десети, нямаше ясни дни, а мрачните дни бяха 17 и 18 на брой.
 





Kъм съдържанието


  6.ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Гръмотевични бури са наблюдавани в 12 дни от месеца, като с масов характер те бяха на 4, в периодите 10-12, 23-24 и около 26.IX.

       Град беше регистриран в 6 дни от месеца. Имаше информация за интензивна градушка, паднала на 26.IX във Велико Търново, в района на Змеево, Дълбоки и други села в Старозагорска област.

       Проливни и продължителни валежи от дъжд в периода 23-30.IX нанесоха щети в някои райони от страната. Валежите на 25 и 26.IX в общините Крумовград и Кирково причиниха свличане на земни маси и нарушения в комуникациите, електрозахранването и водоснабдяването - на 29 и 30.IX значителни сумарни количества валежи бяха измeрени в Бургаска област (Царево - 132mm и Кубадин - 106mm), Вършец (115mm), Тополовград (106mm) и др. Имаше съобщения за локални наводнения в Бургас, Ямбол и околностите им. Прекъснати пътища, скъсани мостове и комуникации имаше и при други селища - в Родопите, Пирин и по южното Черноморие.

       Поради бурните ветрове на 29 и 30.IX (Варна - над 20m/s и Бургас - между 14 и 20m/s) и вълнение над 4 бала тези пристанища бяха затворени. На 30.IX самолет Як-40 се беше отклонил от пистата в тревата при кацане на Варненското летище поради силния вятър.

       Една от първите слани се образува на 17.IX в Кюстендил и Драгоман.

       Полигоните за борба с градушките към ИАБГ при МЗГ са провели въздействия на 10, 11, 24 и 26.IX.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц септември 2002г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср     dT     TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 гръм. бури 
  > 15   > 20  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
15.0

16.6

17.2

16.7

17.0

17.7

16.6

17.8

16.1

16.6

18.1

19.0

18.4

17.4

17.6

17.8

16.6

18.8

15.2

0.4

3.4
-1.1

-0.9

-0.5

-1.1

-0.3

-0.6

-0.7

-1.2

-0.8

0.4

-0.3

0.1

-0.1

-1.2

-0.9

-0.6

-1.4

-1.2

-1.5

-1.9

-1.2
26.5

29.5

29.0

27.8

28.7

29.2

29.2

30.1

28.0

29.7

28.8

30.0

29.6

28.0

28.5

28.7

28.2

30.5

27.4

7.2

8.8
21

6

6

20

21

7

21

22

24

23

6

23

7

8

10

24

21

3

5

10

21
4.3

6.0

8.0

6.6

3.7

8.1

5.2

8.2

6.5

7.3

9.9

9.5

7.3

5.6

5.8

5.2

5.3

9.1

1.5

-7.6

-3.5
28

15

28

28

15

28

28

91

28

15

15

15

15

17

17

18

17

18

17

17

17
110.0

91.7

88.5

126.3

68.4

60.7

84.3

46.1

104.2

97.3

112.5

84.2

89.1

92.7

56.1

34.0

134.9

63.7

71.6

80.0

90.0
289

241

216

230

163

152

192

112

254

314

363

200

248

281

175

106

397

277

179

235

122
34.9

70.1

60.4

78.4

22.9

14.3

20.3

17.0

29.1

42.2

38.4

23.1

20.7

37.6

16.6

11.0

32.5

16.5

20.4

23.7

18.5
30

30

30

30

30

30

30

30

30

30

30

15

30

12

13

30

23

30

29

30

30
18

23

23

20

20

22

19

22

19

19

23

27

23

20

21

23

19

26

18

0

0
0

2

8

4

7

11

4

12

3

4

12

16

8

9

9

3

14

0

0

0

0
10

6

7

7

7

8

11

9

10

8

13

8

9

11

8

8

12

9

6

13

16
3

2

2

3

3

3

3

1

3

4

4

4

4

2

1

1

5

2

4

1

3
1

-

1

2

2

3

-

6

3

-

2

3

4

2

-

1

2

-

-

4

10
6

-

1

2

3

1

5

5

5

2

6

7

1

4

5

5

10

11

6

5

4

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Наблюдаваната в края на лятото тенденция за по-хладно и по-влажно време се задържа и през първия есенен месец септември.

       През първото десетдневие преобладаваше умерено топло време. Падналите валежи през първите 4-5 дни от месеца в повечето случаи бяха слаби, но поддържаха влагозапасяването на по-горните почвени слоеве на сравнително добро ниво. На отделни места в източната половина от страната, където сумата от валежите през десетдневието надхвърли 18-20 l/m2 се наблюдава подобрение на състоянието на почвата.

       Съдържанието на влага във всички земеделски райони бе подходящо за качествено провеждане на почвените обработки.

       В началото на второто десетдневие агрометеорологичните условия сe влошиха. Валежи със стопанско значение паднаха най-вече в западната половина на Тракийската низина и в някои крайни югоизточни райони (Кърджали 46 l/m2, Карнобат 63 l/m2, Сливен 36 l/m2, Елхово 60 l/m2, Бургас 29 l/m2). Хладното време към средата на месеца ограничаваше изпарението, вследствие на което в повърхностния почвен слой се съхрани достатъчно влага за провеждането без особени усилия на дълбоката оран, брануването и култивирането на участъците, предвидени за есенна сеитба. Висок процент от активното вещество на внасяните при основната обработка на площите минерални торове в съприкосновение с влажната почва се мобилизира, при което трудно усвоимите съединения преминаха в по-лесно усвоими от растенията форми. Така ефектът от предсеитбеното торене, за разлика от предишните години с дълбоки лятно-есенни суши за пшеницата и ечемика, ще е значително по-голям. Общият воден запас в зоната Сливен-Карнобат-Бургас в 20-сантиметровия почвен слой към 17.IX надвишаваше 90% от ППВ, докато в крайните северозападни райони се понижи до 42-49% от ППВ.

       През третото десетдневие от месеца наблюдавахме качествена промяна в състоянието на почвата. Почти всекидневните обилни и продължителни валежи поддържаха повърхностния слой в преовлажнено състояние. Към втората половина от периода на много места условията бяха неподходящи за работа на открито. Временно се преустановиха механизираните обработки на площите и прибирането на селскостопанската реколта. В съкратени срокове бе преодоляно засушаването в повърхностния почвен слой в Северозападна България. Независимо, че в тези райони и в част от Тракийската низина съдържанието на продуктивна влага в почвата в края на месеца остана най-ниско (10-30 m3 вода на da) в сравнение с останалата част от страната, като цяло можем да твърдим, че към 17.IX влагозапасяването в цялата страна е достатъчно за качественото провеждане на сеитбата и дружното поникване на семената. В Централна северна България, част от източните райони и в Софийското поле общият воден запас в края на септември бе между 90 и 99% от ППВ (вж. прил.карта).


Водни запаси към 27.09.2002 г. в слоя 0-20см.

Kъм съдържанието


   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       Развитието на късните земеделски култури през септември протече при поднормени топлинни условия и сума на валежите в по-голямата част от страната значително над нормата за месеца.

       През първото десетдневие агрометеорологичните условия бяха благоприятни за развитието на земеделските култури. Слънчевото и сравнително топло време с максимални температури, достигнали на места до 30-31°C (Видин, Русе, Сливен, Елхово, Свиленград, Сандански), благоприятстваше узряването на някои късни пролетни култури и зеленчуци и допринесе за натрупване на повече захари в плодовете и гроздето. В началото на септември бе наблюдавано разпукване на плодните кутийки при памука. До края на първото десетдневие приключи развитието и на късните царевични хибриди в полетата с по-голяма надморска височина. През първата седмица от месеца бе отчетено начало на узряване при ореха и бадема.

       Поднормените топлинни условия през по-голямата част от второто и третото десетдневие на септември удължиха периода на узряване на памука, на есенните сортове овошки и винени сортове грозде. В средата на септември минималните температури рязко се понижиха. Във високите полета и в района на Кюстендил и Драгоман, където стойностите на минималните температури се понижиха до 1 и 3°C, имаше условия за образуване на слаби слани.

       Честите превалявания през третото десетдневие, надхвърлили на много места в страната нормата за месеца, поддържаха висока относителната влажност на въздуха, което бе предпоставка за развитието на патогени, причиняващи гниене по узрялата и зрееща земеделска продукция и влошаване качеството на земеделската продукция, особено на гроздето, което е най-податливо на гниене.
 

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

     През сухите периоди на септември успоредно с прибиране на реколтата от слънчоглед, царевица, картофи, зеленчуци и плодове се провеждаше оран и предсеитбена подготовка на площите, предвидени за сеитба на есенници.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен двуокис и фенол в София е много по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Максималните еднократни концентрации на сероводород надвишават 6 пъти еднократната санитарно-хигиенната норма (на 5 и 27.IX през нощтта), но остават под МСМС за този инградиент.

      Във Варна през три от дните на месеца са отбелязани стойности на средноденонощното количество прах, слабо превишаващи съответната ПДК.

      В Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Плевен средноденонощните количества прах превишават средноденонощната ПДК в 50% от всички дни на наблюдение и достигат до около 2.5 пъти ПДК (на 4.IX).

      В Пловдив средноденонощната санитарна норма за прах е надхвърлена (до около 2 пъти ) в 40% от дните на наблюдение. Четирикратно са регистрирани среднодноденонощни концентрации на серен двуокис, надхвърлящи средноденонощната ПДК.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието - на 6 часа (в 3, 9, 15 и 21 часа лятно време).

      Във Видин е валяло през 9 дни от месеца. Набрани са 16 шестчасови проби, от които 1 е с рН в киселинната, 3 - в неутралната и 12 - в алкалната област от скалата. Максималната стойност е рН=8.5 (на 25.IX в 15 ч.).

      Във Враца е валяло 8 дни от месеца. От всичките 11 проби 1 е в алкалната област на скалата на рН. Четири от пробите са с неутрални стойности на рН, а останалите 6 са с рН в киселинната област на скалата.

      В София е валяло през 18 дни от месеца и са събрани 30 проби. Девет от пробите са с неутрално рН, 16 са в алкалната област, а стойностите на останалите 5 са по-силно киселинни от типичното за града.
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват и измерват ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      Средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой през септември 2002 г. са по-високи от тези през август, като варират от 1.9 до 9.8 mBq/m3 за отделните станции. Ежедневните стойности на общата бета-радиоактивност се изменят в по-широки граници за някои станции главно поради динамиката в концентрацията на естествени бета-лъчители с почвен и космогенен произход в атмосферата.

      Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.

      При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 4.0 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През септември оттокът на наблюдаваните реки в страната намаля с около 1/3 в сравнение с оттока през август. Валежите през второто и третото десетдневие на месеца предизвикаха по-изразени денонощни колебания на нивата само на р.Марица и притоците й, на р.Арда, на р.Тунджа при Елхово и на някои от черноморските реки. През по-голямата част от септември реките от Дунавския водосбор, повечето от черноморските реки, както и крайните югозападни реки Струма и Места протичаха с почти постоянен, слабо намаляващ отток. По-значително увеличаване на протичащите количества вода на тези реки беше наблюдавано само през последните 4-5 дни на месеца.

      В Северна България през периода 26-30.IX нивата на реките Искър в участъка Нови Искър-Кунино, Вит до Садовец, Осъм и Янтра по целите течения, Росица при Севлиево и Голяма река при Стражица се повишиха с 44 до 102cm. Повишението на речните нива при останалите пунктове за наблюдение беше по-слабо - с 15 до 30cm. В дните с повишения протичащите количества вода надвишиха нормите за месеца с 1 до 7 пъти при различните пунктове за наблюдение, а на реките Вит при Тетевен и Росица при Севлиево - с около 15 пъти.

      Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките бяха отбелязани през периодите 1-3 и 28-30.IX.

      През септември оттокът на по-голямата част от черноморските реки почти не се измени в сравнение с август. Падналите валежи през последните 2-3 дни от месеца силно повишиха нивата и увеличиха оттока само на крайните югоизточни реки на р.Средецка при Проход със 144 cm и на р.Факийска при Зидарово със 198cm. През периода 29-30.IX с 30-40 cm се повишиха и нивата на реките Камчия при Гроздьово и Луда Камчия при Бероново. Средно за месеца протичащите количества вода на реките Камчия при Гроздьово и Средецка при Проход надвишиха нормите, а на останалите черноморски реки те бяха близки до нормите за септември.

      В Южна България през септември неколкократни по-съществени повишения на нивата и увеличаване на оттока бяха регистрирани на р.Марица и някои от родопските й притоци и на реките Тунджа при Елхово, Места при Момина кула, Струма при Марино поле, Арда и притока й Върбица. Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките в Южна България достигнаха, а при повечето от споменатите пунктове надвишиха с 1 до 7 пъти, нормите за септември. С отток по-малък от нормата за месеца останаха реките Марица при Първомай и при Харманли, Сазлийка при Гълъбово, Въча при м.Забрал, Тунджа след язовирите и Струма при Бобошево.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 596 млн.m3, с 30% над нормата за септември.

      Нивото на р.Дунав в българския участък през септември се понижи. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка бе с 47 до 119 cm по-ниско в сравнение с август.

      Най-високите водни стоежи при всички пунктове за наблюдение на р.Дунав бяха регистрирани на 1.IX, а най-ниските - през периода 23-26.IX. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше близко до нормата за септември


Състояние на реките за месец септември 2002г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец септември 2002г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на спадане - понижение беше установено при 31 наблюдателни пункта или 86 % от случаите, като средномесечните стойности са 8 до 98% от стойностите през август.

      Най-съществено понижение на дебита беше установено в басейна на платото Пъстрина, в Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейните Златна Панега и Тетевенска антиклинала, в Ловешко-Търновски и част от Разложки карстови басейни, както и в басейна на Стойловска синклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 8 до 56% от стойностите през август. Повишение на дебита беше установено при 5 наблюдателни пункта, като най-съществено беше в Искрецки карстов басейн, където средномесечната стойност на дебита на извора е нараснала с 326% спрямо август.

      За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 80cm бе установено при 46 наблюдателни пункта или 70% от случаите. Най-съществено беше понижението за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста и Струма. Предимно се понижиха водните нива в Карловска, Казанлъшка и Сливенска котловини; повишение с 1 до 174cm спрямо август беше регистрирано при 20 наблюдателни пункта; най-съществено беше повишението на нивата на места в терасите на реките Дунав и Искър. Понижиха се с 9 cm нивата на подземните води в обсега на Хасковския басейн. Предимно се повишиха (от 2 до 44cm) нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с по-добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -11 до 15cm) с добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Подобни изменения (от -88 до 175cm), но с добре изразена тенденция на покачване, имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Повишиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 1cm. Понижиха се нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 1cm. и в обсега на Средногорската водонапорна система с 3cm, а останаха без изменение тези в обсега на Ихтиманската водонапорна система и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Понижи се дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а остана без изменение дебитът на подземните води в басейна на Струмския грабен.

      В изменението на запасите от подземни води през септември беше установена много по-добре изразена тенденция на спадане при 72 наблюдателни пункта или около 72% от случаите, от които 46 кладенци и 26 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 1 до 373cm спрямо средните (за 22-годишен период) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Огоста, Вит, Места, Марица и Тунджа, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.00 и 559 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала и платото Пъстрина, в Милановски, Етрополски, Мърводолски и Гоцеделчевски карстови басейни, както и в басейна на Стоиловска синклинала. В тези случаи дебитът на изворите е 17 до 50% от нормите за септември. Повишението на водните нива (с 4 до 133cm) спрямо средните (за 22-годишен период) месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Искър и Тунджа, в Горнотракийската низина, в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 0.19 до 5113 l/s или със 106 до 596%, като нарастването е най-голямо в Искрецки карстов басейн.

      Данните за 2001г., използвани за изчисление на норми и средномесечни многогодишни стойности, са ориентировъчни.


Състояние на подземните води през септември 2002г.

Състояние на подземните води през септември 2002г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. И.Цоневски, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. I ст. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. I ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова