БЮЛЕТИН за месец АВГУСТ 2002г
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-4.VIII Депресията от последните дни на юли бавно се запълваше и България попадна в южната периферия на мощен антициклон с център над Русия. В сутрешните часове беше предимно слънчево, а след обяд се развиваше купеста и купесто-дъждовна облачност, но само на отделни места преваляваше. Температурите се повишиха, като на отделни места максималните достигнаха 36°C.

       5-6.VIII Страната отново беше в периферията на антициклона, но във височина полето беше със слаб циклонален градиент и от север на юг премина атмосферно смущение. Отново на места имаше краткотрайни превалявания, придружени от гръмотевици и временно усилване на вятъра. През втория ден температурите съвсем слабо се понижиха.

       7-8.VIII Над страната при земята и във височина премина, макар и силно отслабнал, атлантически циклон и свързаната с него фронтална система. Този път валежите бяха повсеместни, като на места количествата им бяха значителни. Температурите се понижиха чувствително.

       9-10.VIII След отминаването на депресията налягането се повиши и отново България попадна в периферията на антициклона над Североизточна Европа. Валежите намаляха, облачността се разкъса, температурите се повишиха.

       11-12.VIII На 11.VIII се формира нов средиземноморски циклон, който бързо започна да се придвижва на изток-североизток. Под негово влияние в западните райони отново преваля и прегърмя, над източните остана предимно слънчево, но ветровито.

       13-15.VIII През следващите дни циклонът стигна до южните райони на Украйна и Русия и стационирайки, много бавно се запълваше. Времето в страната беше неустойчиво - с променлива облачност, на отделни места със слаби краткотрайни превалявания, по Черноморието - ветровито.

       16-19.VIII Циклонът регенерира, при което се разшири на запад, обхващайки и нашата страна, а по-късно беше увлечен в циркулацията на дълбок циклон с център над Русия. Отново паднаха валежи, на места придружени от гръмотевици. На 19.VIII валежи имаше вече на значително по-малко места.

       20-21.VIII Над страната се образува слаб гребен от северозапад при земята и във височина. Под негово влияние беше предимно слънчево, но температурите бяха малко по-ниски от средните, тъй като антициклонът пренасяше въздушни маси от доста по-южни географски ширини.

       22-28.VIII Зароди се нов атлантически циклон, а антициклонът се раздели на две части - над Скандинавския полуостров и над Средиземно море и южната част от Балканите. Със спирането на северния поток температурите слабо се повишиха. Балканският полуостров се намираше в размито поле - на границата на две барични образувания - циклонът над Северна Русия и южният антициклон. Преобладаваше слънчево време, с развитие на купеста и купесто-дъждовна облачност в следобедните часове и на отделни места със слаби краткотрайни превалявания, а температурите бяха близки до средните за месеца.

       29-31.VIII На 28.VIII се зароди средиземноморски циклон, който се придвижи на изток и под негово влияние, комбинирано с влиянието на областта от високо налягане над Южна Русия и Украйна, имаше променлива облачност, на места със слаби превалявания, а на 30.VIII температурите слабо се понижиха.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       В началото на месеца средноденонощните температури бяха между 19 и 24°C - около нормалните. Впоследствие те се повишиха и до 6.VIII бяха по-високи от нормалните, като най-горещо беше на 4 и 5.VIII - на места средноденонощните температури бяха 26-27°C. Впоследствие температурите слабо се понижиха и през периода 7-13.VIII бяха близки до нормалните. През периода 17-22.VIII средноденонощните температури бяха между 17 и 21°C - около и по-ниски от нормалните. След временно повишение и нормализиране на температурите около 24.VIII, през последните няколко дни те се понижиха - средноденонощните бяха предимно между 17 и 21°C, т.е. с 1-2°C по-ниски от нормалните.

       Средните месечни температури за август са предимно между 19 и 22°C, в Сандански 23.1°C, в планинските райони - между 8 и 13°C, на вр.Мусала 4.5°C, на вр.Ботев 6.5°C. В повечето райони те са с 0.5 до 1.0°C по-ниски от нормалните. Температурите по Черноморието и в Югоизточна България са около и малко по-високи от нормалните.

       Най-високите температури през август са между 30 и 35°C, в планините - между 15 и 20°C, на вр.Мусала и на вр.Ботев - 14°C и бяха измерени около 4.VIII, а в планините - около 11.VIII, а най-ниските - предимно между 10 и 15°C, в Бургас 16.9°C, в планините - между 3 и 8°C, на вр.Мусала 0.2°C - около 21 и 28.VIII.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през август 2002г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       През август превалявания имаше в началото на месеца, през периода 8-10.VIII, около 12, 18.VIII и в края на месеца.

       Броят на дните с валеж 1 и повечеmm e предимно между 7 и 10 дни, в планините - до 20, в София - 14, на вр.Мусала - 19, на вр.Ботев - 19, в Кърджали и Варна - 5, в Сандански - 3 дни. На повечето места валежът 1 до 4 пъти е бил повече от 10mm, но в Сандански и Кърджали нито веднъж не е бил повече от 10mm. Максималният денонощен валеж е предимно между 10 и 30mm, на вр. Ботев 70mm, във Велико Търново 63mm, в Разград 62mm, в Русе 57mm, в Плевен 52mm, във Враца 51mm, в Пловдив 31mm.

       Сумата на валежите в по-голямата част на страната е между 60 и 150mm, което е предимно между 120 и 250% от нормата. В отделни райони валежите са 3 пъти повече от нормата, а в Исперих (200mm) - 393% от нормата. Относително по-малко валежи има само на отделни места в Югозападна България и източната част на Тракийската низина.
 


Валеж
Валеж през август 2002г.




Kъм съдържанието

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

       Условия за силен вятър (14m/s и повече) имаше на места около 3, 7, 14 и 20.VIII. Броят на дните със силен вятър е между 1 и 4, в Сливен - 7, в Кнежа - 6, в Плевен - 5, в Добрич и Чирпан не е духал силен вятър, в планините - до 10 дни, на вр. Ботев - 13 дни.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       Средната облачност (между 4 и 6, в планините - около 8 десети от небосвода, в София - 6.7) е повече от нормата. Броят на ясните дни (предимно между 1 и 4, на места в Източна България - до 8, Садово - 12, в планините - 0), е значително по-малък от нормата, а броят на мрачните дни (в повечето райони от 1 до 6, в Кюстендил и Видин - 8, в София - 10, в планините - до 17 дни) - повече от нормата.
 





Kъм съдържанието


  6.ОCОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Гръмотевични бури се развиха в 22 дни от месеца (висока честота за август), като с масов характер те бяха на 1, в периодите 5-7, 9-10, около 12, 17-19 и около 24.VIII. Имаше съобщения за един пастир със стадо, убити от мълния на 1.VIII в с. Живково (Шуменско), поразено стадо овце в Разградско, както и за един убит пастир от мълния на 7.VIII в с. Дюлево (Бургаско).

       Град беше регистриран в 7 дни от месеца, като по-масови и интензивни бяха градушките на 1, 7 и 12.VIII, с по-значителни щети в Силистренска, Шуменска, Плевенска, Великотърновска, Пловдивска, Пернишка, Софийска, Смолянска, Хасковска, както и в други области от страната.

       Проливни и продължителни валежи от дъжд и често с град в периода 1-19.VIII нанесоха значителни щети в обширни територии от страната. Сумата на валежите до 13.VIII вече беше превишила месечните норми от 1.5 до над 3.5 пъти (Исперих - 355% спрямо нормата, Плевен - 297%, Свищов - 273%, Ахтопол - 285%), а до 19.VIII валежните суми достигнаха 283mm в Габрово, 230mm в Левски, 217mm в с. Ветово (Русенско), 208mm в Трявна, 190mm в с. Главиница (Силистренско) и т.н. От масовите гръмотевично-градови бури с проливни валежи (Тутракан - 116mm) и поривист вятър на 7 срещу 8.VIII се получиха много щети в половината част от страната (Шумен - с наводнение в града, Разградско - 116 села без ток, Оряховска община, кв. Горна баня в София - с отнесени покриви на 3 къщи и прекършени дървета, Хасковско и родопския край - щети по тютюни и лозя и в Първомай и околностите - от градушка като "орех". Почти в цялата страна имаше значителни нови щети от вълната мощни щормове с бурен вятър, проливни валежи и градушки на 11-и срещу 12.VIII и на 12.VIII следобед (Видин - скъсани телефонни линии, Великотърновско - повредени и отнесени покриви, камбанария в с. Каранци, Казанлъшко - изкоренени дървета, Пловдивско - язовири пред преливане, унищожена реколта за над 1 280 000 лв., според ИАГЗ общо щетите от бедствието там са за около 3 500 000 лв.

       ИАБГ при МЗГ чрез полигоните за борба с градушките е провела 71 въздействия върху градоопасни процеси в 19 дни от месеца: на 1, 4, 7, 8-13, 16-19, 20, 27-31.VIII.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц август 2002г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 гръм. бури 
  > 20   > 25  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
18.7

21.3

21.0

20.6

20.8

21.1

20.3

21.8

19.7

20.0

22.2

22.5

21.9

21.2

21.2

21.6

20.6

23.1

19.1

4.5

6.5
-0.8

-0.2

-0.6

-0.8

0.6

-1.2

-0.8

-1.0

-0.8

0.5

0.5

0.4

-0.3

-1.1

-0.9

-0.4

-1.1

-1.0

-1.3

-0.3

-0.7
30.4

34.5

33.2

32.2

32.6

32.4

31.9

33.7

31.0

33.1

33.6

33.4

34.4

33.0

34.6

34.0

33.5

36.1

32.0

14.0

14.0
4

4

4

4

4

4

4

4

5

5

5

5

5

4

5

4

5

5

6

11

12
11.4

11.6

14.0

12.5

10.6

12.2

11.4

13.6

13.7

9.9

16.0

16.9

14.1

11.0

11.0

9.8

13.0

14.2

11.0

0.2

1.8
13

21

21

21

22

22

29

21

20

27

28

22

27

28

22

28

13

9

13

21

31
90.1

119.8

53.2

67.8

68.8

151.9

142.9

136.9

134.9

65.1

59.1

54.4

36.0

24.4

37.6

94.0

62.9

7.2

103.8

81.2

232.3
178

332

116

108

143

316

223

263

281

148

185

201

97

76

71

247

170

21

266

180

211
20.8

51.1

11.2

19.0

11.7

52.4

63.4

56.8

61.6

29.0

28.3

20.5

10.2

8.6

11.7

31.0

18.0

3.0

26.4

12.7

70.5
18

12

20

18

13

1

8

9

8

9

8

6

8

7

6

8

27

13

7

30

9
6

24

25

20

26

24

19

26

15

16

30

30

29

28

28

26

21

30

13

0

0
0

4

3

4

3

5

1

6

1

1

3

5

4

2

4

4

2

8

0

0

0
14

8

8

11

10

8

8

8

9

8

5

7

8

5

7

9

10

3

12

15

19
2

3

1

2

2

4

4

3

4

2

2

2

1

-

1

4

2

-

4

2

5
1

1

4

1

6

5

2

3

3

-

2

3

7

4

-

1

2

1

2

3

13
11

7

7

8

7

4

7

8

3

3

5

7

7

6

9

7

7

11

10

5

5

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Наднормените валежи през август създадоха нетипична ситуация в селското стопанство. Обикновено суха и сбита, почвата през месеца не се поддаваше лесно на механизирани обработки, което в повечето случаи забавяше провеждането на дълбоката оран. През последните дни на юли паднаха значителни валежи (около 50-100 и повече l/m2), които рязко повишиха съдържанието на продуктивна влага в почвата. За първи път през летния сезон пролетните култури, отглеждани при неполивни условия, бяха обезпечени с необходимата влага в по-голямата част от страната. Неустойчивото време продължи и през първото десетдневие на август, когато валежите отново неколкократно надхвърлиха нормата за периода (Плевен и Елхово - десеткратно, Пловдив и Свищов - осемкратно). Влагата проникна и в дълбоките почвени слоеве, вследствие на което към 10.VIII общият воден запас в слоя 0-100cm в по-голямата част от страната надхвърляше 75% от ППВ.

       За кратко време през периода 13-15.VIII валежите спряха, но овлажнението на повърхностния почвен слой се запази високо. Състоянието на орния слой не позволяваше провеждането на почвени обработки и затрудняваше нормалния ход на сезонните мероприятия на полето. До края на второто десетдневие валежната обстановка се възстанови. Необходимостта от ускоряване на полските работи за преодоляване на изоставането не намери положително решение през изтеклия срок. В сравнение с този проблем влагозапасяването на почвата отбеляза значителен напредък. По целия почвен профил общият воден запас беше в границите 85-95% от ППВ, а в района на Предбалкана беше достигнато и пълно насищане на 1-метровия слой.

       Стабилизирането на времето през третото десетдневие на август постепенно подобри условията за почвообработки. Първоначално в Северозападна България, а след това и в останалата част от страната, състоянието на повърхностния почвен слой претърпя положителна промяна. До 25.VIII съдържанието на влага в орния слой в полските райони на страната беше в подходящи граници за качествено провеждане на дълбоката оран. При проследяване на влагозапасяването на по-дълбоките слоеве се открои обособяване на две части от страната: югоизточна половина (с общ воден запас в 1-метровия слой 71-84% от ППВ) и северозападна половина (с водни запаси между 85 и 99% от ППВ). Като отделни зони се очертаха районите около условно приетите линии Видин-Новачене, Пловдив-Свиленград и Царев брод-Долен Чифлик (вж. прил. карта), където водните запаси бяха спаднали до 50-70% от ППВ.


Водни запаси към 27.08.2002 г. в слоя 0-100см.

Kъм съдържанието


   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       През по-голямата част от първата половина на август агрометеорологичните условия бяха сравнително неблагоприятни за земеделските култури. Неустойчивото време през първото и второто десетдневие на месеца, с валежи надхвърлящи неколкократно нормата за август, възпрепятстваха своевременното прибиране на узрялата селскостопанска продукция. На места в Североизточна България неприбраната зърнена реколта бе частично похабена. В повечето райони на страната високата относителна влажност на въздуха поддържаше благоприятни условията за развитието на гъбни болести по зеленчуковите и овощните култури, което доведе до занижаване качеството на плодовата и зеленчуковата реколта. В района на Силистра са отчетени повреди при близо 20% от зеленчуковите култури и при 10% от гроздето. Падналите на места градушки нанесоха допълнително механични повреди по културите (счупени клони, пробити листа и т.н).

       През август приключи развитието на голяма част от пролетните култури. Ранните хибриди царевица встъпиха във "восъчна зрелост" в края на юли и през първото десетдневие на август (вж. прил. карта), средноранните - към края на второто и началото на третото десетдневие, а при по-късните царевични хибриди до края на месеца се наблюдаваше наливане на зърното и фаза "млечна зрелост".

       През първото и второто десетдневие на август по-голямата част от маслодайния слънчоглед достигна "техническа зрелост" (вж. прил. карта). Кореноплодите на захарното цвекло бяха годни за прибиране и съхранение до края на месеца в повечето райони на Северна България. Разпукването на плодните кутийки на памука започна през последните дни на август.

       По-хладното време през второто десетдневие на август удължи периода на зреене при по-ранните сортове грозде и при някои летни сортове овошки. При късните винени сортове до края на месеца се наблюдаваше омекване (прошарване) на зърната.


Царевица-восъчна зрелост 2002г.

Слънчоглед-техническа зрелост 2002г.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

     Честите и значителни по количество валежи през първото и второто десетдневие на август ограничаваха възможностите за извършване на сезонните полски мероприятия. Относително по-стабилното време през третото десетдневие на месеца позволяваше провеждането на дълбока оран и механизирано прибиране на селскостопанската продукция. През месеца се провеждаха растителнозащитни пръскания за опазване на плодовата и зеленчуковата реколта.
 
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен двуокис и фенол в София е много по-ниско от еднократните и средноденонощните пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Максималната еднократна концентрация на сероводород е измерена на 18.VIII през нощта в ж.к."Младост" 1 и надвишава 4.5 пъти еднократната санитарно-хигиенна норма; тогава е регистрирана и максималната средноденонощна стойност на същия инградиент, която е 4 пъти над средноденонощната норма.

      Във Варна през два дни в месеца са отбелязани стойности на средноденонощното количество прах, превишаващи съответната ПДК до 1.5 пъти.

      В Бургас на 5 и 6.VIII са измерени концентрации на азотен двуокис в рамките на еднократната пределнодопустима норма.

      В Плевен средноденонощните количества прах превишават средноденонощната ПДК през почти всички дни на наблюдение и достигат до около 3.5 пъти ПДК (на 2.VIII).

      В Пловдив санитарната норма за прах е надхвърлена през пет дни от месеца до около 1.5 пъти. На 30.VIII средноденонощната стойност на серен двуокис в пункт НИМХ превишава съответната ПДК около 4.5 пъти.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

      Пробите за анализ на киселинността на валежите се събират 4 пъти в денонощието - на 6 часа (в 3, 9, 15 и 21 часа лятно време).

      Във Видин е валяло през 9 дни от месеца. Набрани са 15 шестчасови проби, от които 6 са с рН в киселинната, 1 - в неутралната и 8 - в алкалната област от скалата. Минималната стойност е рН=2.7 (на 26.VIII в 21 ч.), а максималната - рН=9.0 (на 20.VIII в 9 ч.)

      Във Враца е валяло в 8 дни от месеца. От всички 18 проби 10 са в алкалната област на скалата на рН като най-алкалната стойност е рН=8.0 (на 12.VIII вечерта). Четири от пробите са с неутрални стойности на рН, а останалите 4 - с рН в киселинната област на скалата.

      В София е валяло през 16 дни от месеца и са събрани 30 проби. Седем от пробите са с неутрално рН, 8 са с рН в киселинната област, а останалите 15 - в алкалната.
 
 

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

      Атмосферни проби за оценка на радиоактивността на въздуха се обработват ежедневно в регионалните лаборатории на мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

      Средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой през август 2002 г. са близки и по-високи до тези през юли и варират от 1.5 до 8.7 mBq/m3 за отделните станции. Ежедневните стойности на общата бета-радиоактивност се изменят в по-широки граници за някои станции, главно поради динамиката в концентрацията на естествени бета-лъчители с почвен и космогенен произход в атмосферата. Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предходните години.

      При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 4.0 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      Падналите валежи през август бяха значителни по количество, в повечето случаи интензивни, а в някои райони от страната - поройни и увеличиха над 2 пъти обема на речния отток в сравнение с юли. Най-силно беше увеличението на оттока на реките в централната част на Северна България между Вит и Янтра включително, а в Южна България - на р.Марица. Многократните валежи през месеца задържаха оттока на много от наблюдаваните реки над средния почти през целия август.

      В Северна България през периода 6-10.VIII нивата на реките Вит по цялото течение, Осъм при Ловеч и Янтра при Габрово се повишиха с 80 до 140cm, на р.Осъм при Изгрев с 5.1m, на р.Янтра в участъка Велико Търново-Каранци и притоците й Росица при Севлиево и Джулюница при едноименното село - с 170 до 290m. С 40 до 80cm беше повишението на нивата на реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен, с 15 до 25cm по цялото течение на р.Искър и с 10-15cm на крайните северозападни реки Лом при Василовци и Огоста. През второто десетдневие на август нивата на реките Вит, Осъм и Янтра с притоците й се повишиха със 70 до 176cm, а на останалите реки в Северна България - с 15 до 20cm. Най-слабо беше повишението на речните нива през третото десетдневие на август (с 5-10cm) само на Вит при Тетевен, Осъм при Ловеч и Янтра при Каранци (с 45-55cm).

      Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките бяха отбелязани през периода 8-10.VIII.

      През август оттокът на черноморските реки почти не се измени в сравнение с юли. Слабо увеличение беше отбелязано само на Провадийска река при гара Синдел и на р.Камчия при Гроздьово. Средно за месеца протичащите количества вода на черноморските реки останаха многократно по-малки от нормите им.

      В Южна България през август неколкократни по-съществени повишения на нивата и увеличаване на оттока бяха регистрирани на р.Марица и някои от родопските й притоци и на реките Тунджа при Павел Баня и Елхово, Места при Момина кула, Струма при Бобошево и Арда.

      Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките в Южна България достигнаха, а при споменатите по горе реки надвишиха с 1 до 6 пъти, нормите си за август. С отток по-малък от нормата за месеца останаха реките Сазлийка при Гълъбово, Въча при м. Забрал, Тунджа след язовирите, Струма при Марино поле и Места при Якоруда.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 941 млн.m3, което е около 2 пъти над нормата за август. Нивото на р.Дунав в българския участък през август силно се повиши.

      Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е със 147 до 180cm по-високо в сравнение с юли.

      Най-високите водни стоежи при всички пунктове за наблюдение на р.Дунав бяха регистрирани през периода 22-31.VIII, а най-ниските - през периода 8-9.VIII. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 19 до 49cm над нормата за август.


Състояние на реките за месец август 2002г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец август 2002г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита до два и повече пъти в сравнение с юли беше установено при 22 наблюдателни пункта или 61% от случаите.

      Най-съществено повишение беше установено в басейна на платото "Пъстрина", в Искрецки, Милановски, Етрополски, Ловешко-Търновски карстови басейни, в басейна на Тетевенската антиклинала и в басейна Голо бърдо. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали с 212 до 337% спрямо стойностите през юли, а в басейна на Тетевенската антиклинала нарастването е с 1062%. Понижение на дебита до два пъти в сравнение с юли беше установено при 14 водоизточника. Най-съществено понижение беше установено в Котленски и Разложки карстови басейни, както и в басейна на Стойловската синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 58 до 77% от стойностите през юли.

      За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция на покачване.

      Повишение на водните нива с 2 до 84cm спрямо юли беше регистрирано при 43 наблюдателни пункта или около 74% от случаите. Най-значимо беше нарастването на водните нива на места в терасите на реките Дунав, Лом и Осъм, в Горнотракийската низина, Казанлъшката и Сливенската котловини. Предимно се повишиха водните нива в Горнотракийската низина, както и в Карловската и Казанлъшката котловини. Понижение на нивата с 1 до 281cm бе установено при 15 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в Софийската котловина. Предимно се понижиха водните нива в Кюстендилската котловина.

      Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Хасковския басейн с 40cm.

      Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -55 до 48cm) с по-добре изразена тенденция на спадане.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения без преобладаваща тенденция на изменение. Двупосочни изменения (от -5 до 23cm), с много добре изразена тенденция на спадане, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се повишиха (от 8 до 66cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Повишиха се водните нива с 5cm в подложката на Софийския грабен, в обсега на Местенския грабен с 4cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен също с 5cm. Понижиха се водните нива в обсега на Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи съответно с 2 и 1cm. Слабо повишение на дебита на подземните води беше регистрирано в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а остана без изменение в басейна на Струмския грабен.

      В изменението на запасите от подземни води през август беше установена добре изразена тенденция на спадане при 70 наблюдателни пункта или около 69% от случаите, от които 46 кладенци и 24 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 1 до 372cm спрямо средните (за 22-годишен период) стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Места и Марица, в Горнотракийската низина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 0.19 и 526 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, Мърводолски и Гоцеделчевски карстови басейни, както и в басейна на Стойловската синклинала. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (от 22 до 48%) от нормите за месец август. Повишението на водните нива (с 2 до 214cm) спрямо средните стойности е най-съществено на места в терасата на р.Тунджа, в Горнотракийската низина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и за подземните води в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Покачването на дебита спрямо месечните норми е с 6.00 до 3152 l/s или нарастването е със 107 до 234%. Най-голямо е регистрираното покачване на дебита в Искрецки и Милановски карстови басейни, като в басейна на Тетевенската антиклинала нарастването е с 1024%.


Състояние на подземните води през август 2002г.

Състояние на подземните води през август 2002г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. М. Попова, ст.н.с. д-р Л.Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. I ст. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. I ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова