БЮЛЕТИН за месец АПРИЛ 2002 г.
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-3.IV Страната се намираше в размито поле от високо налягане (южна перферия на антициклон с център над северните райони на Русия и Прибалтика). Беше предимно слънчево, температурите се повишиха, но останаха по-ниски от средните.

       4-5.IV През южната част на Балканския полуостров премина средиземноморски циклон. Беше облачно, ветровито, с превалявания, по-съществени и почти повсеместни през втория ден. Температурите чувствително се понижиха.

       6-7.IV Циклонът се изтегли на североизток през Черно море, след него от северозапад израсна слаб гребен. Във височина обаче над Източна Европа остана блокиран циклон. Имаше променлива облачност, на отделни места със съвсем слаби превалявания.

       8-11.IV В условията на слабоградиентна област от високо налягане при земята и във височина имаше разкъсана, по-често значителна облачност. На 9-10.IV, с преминаването през Гърция на плитък средиземноморски вихър, преваля, през първия ден в планинските и в крайните западни райони, през втория - на повече места.

       12-15.IV През този период времето в страната се определяше от две мощни барични образувания - антициклон над Източна Европа и обширен циклон над Средиземноморието, Пиренейския полуостров и Централна Европа. Температурите се повишиха и се доближиха до нормалните. Имаше променлива облачност, по-значителна и с чести превалявания при разширяването на циклона и преминаването на атмосферни смущения, свързани с него.

       16-19.IV Страната се намираше в слабоградиентна област от ниско налягане. Имаше разкъсана облачност и на отделни места съвсем слаби превалявания. Температурите останаха почти без промяна.

       20.IV С преминаването на атмосферно смущение и израстването на гребен от северозапад след него, преваляванията бяха почти повсеместни, макар и незначителни като количества.

       21-22.IV Отново в периферията на антициклон над Централна Европа над по-голямата част от страната беше предимно слънчево, след обяд с временни увеличения на облачността и на отделни места краткотрайни превалявания. Температурите слабо се повишиха.

       23-25.IV Над Турция и Егейско море областта от ниско налягане задълба, а от северозапад към Балканския полуостров приближаваше долина със студен атмосферен фронт. Това доведе до отслабване на гребена над България и лабилизиране на времето у нас, превалявания и слабо понижение на температурите.

       26-27.IV Над Италия задълба нов средиземноморски циклон и това забави движението на долината. Облачността се разкъса и намаля, втория ден до слънчево време, и температурите се повишиха.

       28.IV Над България от северозапад премина долина и свързаният с нея студен фронт. Беше облачно, с валежи от дъжд, по-съществени в югоизточните райони на страната.

       29.IV След преминаването на фронта бързо се изясни до слънчево време. Температурите се повишиха.

       30.IV Премина ново атмосферно смущение. На много места преваля слаб краткотраен дъжд, вятърът временно се усили, но температурите останаха почти без промяна.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       През първите дни на април средноденонощните температури бяха предимно между 8 и 13°С - около и по-високи за сезона. На 4.IV температурите се понижиха и средноденонощните до 12.IV бяха между 4 и 8°С - значително по-ниски от нормалните. Най-студено беше на 7.IV - средноденонощни температури между 2 и 6°С (със 7-8°С по-ниски от нормалните). Около 15.IV температурите се нормализираха, а около 18.IV те дори бяха и малко по-високи от нормалните. През първата половина на третото десетдневие на април те отново бяха по-ниски от нормалните, особено в Южна България. През последните дни на месеца постепенно се повишиха - те се нормализираха, а в края на април бяха малко по-високи от нормалните.

       Средните месечни температури за април (между 9 и 12°С, в Сандански 13.2°С, в Панагюрище 8.4°С, във Велинград 8.2°С, в планинските райони между -3 и 2°С, на вр.Ботев -3.1°С, на вр.Мусала -5.2°С) в повечето райони са с около 1°С по-ниски от нормалните.

       Най-високите температури през април (предимно между 20 и 25°С, в Петрич 26°С, в планините между 10 и 15°С, на вр.Ботев 3.3°С, на вр.Мусала 1.8°С) бяха измерени през последното петдневие на април, а най-ниските (между -4 и 1°С, в Кюстендил -5.5°С, в планинските райони - между -10 и -5°С, на вр.Ботев -12.8°С, на вр.Мусала -18.0°С) - около 8.IV.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през април 2002г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       Превалявания през април имаше около 5, през периода 10-15.IV, около 20, 25 и 28.IV.

       Броят на дните с валеж 1mm е предимно между 5 и 10, във Враца - 11, а в планините райони - до 20 дни. В повечето от станциите денонощният валеж 1-2 пъти е бил повече от 10 l/m, на места в Северозападна България - до 4 пъти. Максималният денонощен валеж е предимно между 10 и 20 l/m, в Монтана - 40mm в Кнежа - 24mm в Сливен - 21mm на вр.Ботев - 23mm и беше измерен на 13 или 24.IV. В отделни райони, главно на Източна България, максималният валеж е между 6 и 10mm.

       Сумата на валежите в по-голямата част на равнините е между 30 и 60mm в планините - до 80mm т.е. предимно между 60 и 110% от нормата. По Черноморието и източната част на Тракийската низина валежите са по-малко - между 20 и 30mm което е между 40 и 60% от нормата. Най-много валежи са измерени в Монтана - 96mm във Враца - 91mm на вр.Ботев - 79mm.
 


Валеж
Валеж през април 2002г.




Kъм съдържанието

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

       Условия за силен вятър (14m/s и повече) имаше главно в североизточната половина на страната, предимно около 7 и 20.IV. Броят на дните със силен вятър в повечето райони беше между 1-2, в Плевен и Кърджали - 6, в Бургас - 5, в Русе - 3, а в планините - до 10 дни. В Югозападна България силен вятър не е регистриран.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       Средната облачност (между 6 и 8 десети от небосвода, в планините - до 9 десети) беше повече от нормата. Слънчевото греене беше между 120 и 170h, във Варна - 186h. В планините слънчевото греене бе предимно между 80 и 120h, на вр.Мургаш - 63h. Броят на ясните дни (в равнините между 1-2, в източната част на Тракийската равнина - до 5, а в планините 0-1) бе по-малък от нормата, а броят на мрачните дни (между 10 и 18 дни, а в планините - между 15 и 22) - повече от нормата.
 





Kъм съдържанието


  6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Мъгли се образуваха на отделни места, предимно в някои котловинни полета в периодите 5-7.IV, 11-12.IV, и 25-29.IV. На повечето места, главно в Северна България, мъгли имаше в периода 13-17.IV.

       Слани бяха наблюдавани в 14 дни през април: локални в 1 до 4 области на 4, 10, 11, 22 и 25-28.IV (през третото десетднвеие главно в Североизточна България и източната част на Тракийската низина). С повсеместен характер (до 22 области) слани имаше в периодите 1-3 и 7-9.IV. В повечето райони последните пролетни слани паднаха на 7 и 8.IV.

       Гръмотевични бури се развиха в 12 дни от месеца: на отделни места в периодите 14-17, 19-22 и 24-25.IV, а с по масов характер те бяха около 23, 26, 28 и 30.IV.

       Град беше регистриран в 7 дни от месеца, като на повечето места градушка падна на 23 и 25.IV.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц април 2002г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 гръм. бури 
  > 10   > 15  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
9.2

11.2

10.0

9.9

10.5

11.1

10.9

11.4

9.1

9.2

10.1

10.1

10.7

10.4

10.8

11.1

11.0

13.2

9.9

-5.2

-3.1
-1.0

-0.9

-1.8

-1.8

-1.3

-1.5

-1.3

-1.6

-1.6

0.0

-0.2

-0.8

-0.9

-1.5

-1.0

-1.1

-1.0

-0.2

-1.2

0.1

-0.7
21.3

24.5

23.2

22.2

23.6

24.0

24.1

24.5

20.6

23.4

20.2

22.6

21.2

21.8

23.4

22.6

23.0

24.0

21.7

1.8

3.3
14

22

27

29

27

30

29

30

30

28

29

28

29

29

30

29

30

30

29

29

14
-4.5

-2.0

-1.0

-0.4

-3.4

0.4

-1.0

-0.2

-1.3

-2.0

0.0

0.5

-0.8

-3.2

-3.4

1.0

-3.5

-1.4

-5.5

-18.0

-12.8
8

1

8

7

8

8

8

8

8

9

8

8

8

8

8

1

8

8

8

8

7
39.7

44.5

96.3

91.7

61.5

47.8

35.0

43.1

45.2

21.6

29.8

20.4

47.9

30.1

31.9

39.6

55.0

37.5

47.7

70.6

78.7
78

84

178

133

123

98

55

81

89

50

68

40

102

58

66

94

125

96

104

67

94
10.2

16.6

40.3

18.2

24.3

16.1

17.2

16.7

15.3

6.5

7.8

7.7

21.0

6.3

13.2

7.2

16.4

13.7

11.6

9.4

22.7
10

13

24

24

13

13

13

13

13

13

13

6

29

30

24

24

13

13

18

8

24
16

20

18

18

19

19

19

19

15

13

15

16

19

19

19

20

21

25

17

0

0
0

6

2

3

3

3

3

8

0

2

0

1

3

0

2

3

3

7

0

0

0
8

7

8

11

8

9

7

8

7

5

6

5

8

9

5

10

10

5

10

19

15
1

1

3

4

2

1

1

2

1

-

-

-

1

-

1

-

1

2

1

-

1
-

1

1

1

2

6

1

3

1

2

2

5

1

6

-

1

-

-

-

8

10
2

4

3

3

2

2

2

3

2

1

2

1

2

2

3

3

3

2

3

-

1

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Състоянието на почвата през април се определяше от неустойчиво и често влажно време, с поднормени за сезона температури. Независимо, че през периодите 4-5, 9-10 и повечето дни от второто и третото десетдневие на април преваляваше, валежите със съществено стопанско значение бяха малко. Общата сума от валежите през април в повечето райони на Западна България надвишаваше нормата за месеца, докато в Централна и Източна България падналите валежи представляваха 45 до 95% от месечната норма. Изключение от споменатата тенденция правеше Ново село с 6 l/m2 за целия месец (12% от нормата за периода).

       От края на март метеорологичните условия придобиха типична за началото на пролетния сезон характеристика. Чести превалявания и все още сравнително ниски температури се наблюдаваха и през първото десетдневие на април. Преваляванията през периода доведоха до чувствително повишение на водните запаси, особено в по-горните почвени слоеве, но същевременно бяха една от причините за пропускане на оптималните агротехнически срокове за сеитба на средноранните пролетни култури. Основно създадената лоша организация, а не преовлажнената и негодна за обработки почва, забави навременната сеитба през сухите периоди на първата половина от април. Работата на полето спираше за 4-5 дни в ограничени случаи, когато валежите в даден пункт надхвърляха 20-40 l/m2 за денонощие (в Монтана на 23.IV).

       В края на първото деседневие на април водните запаси в почти цялата страна бяха в границите на оптималните за развитието на есенните посеви, пролетните култури и трайните насаждения. В крайните северозападни райони (Видин, Бъзовец) състоянието на почвата до средата на месеца будеше тревога. Стойностите на общия воден запас в коренообитаемия почвен слой при пшеницата (53-55% от ППВ) бяха показателни за значителна суша в тези райони. След падналите на 12-14.IV валежи във Видин и околностите общият воден запас се повиши до 65% от ППВ. Все още далеч под оптималните, но вече извън границата на критичните, измерените запаси бяха показателни за напредък в преодоляването на сушата. Единствено в района на Видин дефицитът на почвената влага бе основната причина за забавянето на развитието на земеделските култури до средата на април.

       След почти ежедневни, често незначителни, превалявания през втората половина от месеца водните запаси към 27.IV надвишаваха със 75-80% ППВ по целия почвен профил почти в цялата страна. Незадоволителни за края на април бяха водните запаси при пшеницата в еднометровия почвен слой и при царевицата и слънчогледа в слоя 0-20cm в районите на агростанциите Капитановци, Бъзовец и Казанлък (вж. прил. карти).

       Почвените температури на дълбочина 5 и 10cm през целия месец бяха над 10°С, а към края достигнаха 16-18°С (на места до 22°С).


Водни запаси при пшеницата към 27.04.2002 г. в слоя 0-100 см.

Водни запаси при царевицата към 27.04.2002 г. в слоя 0-20 см.

Kъм съдържанието


   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       Поднормените топлинни условия през първото десетдневие на април поддържаха забавени темповете на развитие при земеделските култури. На 8.IV минималните температури чувствително се понижиха и на много места в страната бяха с отрицателни стойности (Кюстендил -5,5°С; Кърджали -3,2°С; Свиленград -3,4°С, Сандански -1,5°С). В района на Кюстендил голяма част (72-90%) от цветовете при ябълката, късните сортове череши и сливи бяха унищожени. Повреди от измръзване по младите завръзи при кайсията, прасковата, сливата и др. овошки бяха регистрирани в Разград, Д.Чифлик и Казанлък. В района на Крумовград и Съдиево бяха отчетени повреди от измръзване и при ореха.

       До края на първото десетдневие на април една значителна част от есенниците встъпиха във фаза "вретенене" (вж. прил. карта).

       През второто и третото десетдневие на април агрометеорологичните условия запазиха променливия си характер. Вегетацията на есенните посеви се осъществяваше при температури близки до нормата за сезона. До края на април и посевите във високите полета встъпиха във фаза "вретенене". На единични места в страната (Капитановци, Любимец) при пшеницата и ечемика бе наблюдавана фаза "изкласяване". При ранните и част от средноранните пролетни култури, в зависимост от датата на сеитба, бяха регистрирани фазите "поникване" и листообразуване. През третото десетдневие на април в южните райони на страната при граха бяха регистрирани фазите "образуване на съцветие" и "цъфтеж". Посевите със слънчоглед, засети в началото на април, до края на месеца встъпиха във фаза "втори чифт истински листа".

       През втората половина на април при овощните култури, незасегнати от пролетните студове, се осъществяваше формиране и наедряване на завръзите. При ореха беше наблюдавано развитие на женските цветове и цъфтеж на мъжкото съцветие, а при лозата - първи лист, трети лист и поява на реса.


Дати на вретене - пшеница 2002 г.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       През безвалежните периоди се провеждаха характерните за месеца полски работи: предсеитбени почвообработки, сеитба на слънчоглед, царевица, фасул, засаждане на картофи и др. При част от есенните посеви и участъците с пролетни култури бяха внесени минерални торове.

       През април се провеждаха редица растителнозащитни мероприятия: третирания срещу болестите и вредителите по земеделските култури, унищожаване на плевелната растителност чрез хербициди и почвообработки.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

   1. ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

       Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е под еднократните и средноденонощните пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" превишават 2 пъти в месеца ПДК - на 13 и 14.IV. Стойностите на сероводород надвишават МСМС неколкократно и достигат до около 4.5 пъти над санитарно хигиенната норма на 16.IV сутринта.

       В Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са в границите на санитарно-хигиенните норми през целия период.

       Във Варна в пункт НИМХ неколкократно са измерени количества прах до 4 пъти над средноденонощната ПДК. Максималната концентрация е измерена на 24.IV.

       В Плевен средноденонощните количества прах надвишават средноденонощната ПДК през всички дни на наблюдение.

       В пункт НИМХ в Пловдив средноденонощните количества прах са по-високи от средноденонощната ПДК през почти всички дни на наблюдение. На 30.IV са регистрирани средноденонощни концентрации на серен двуокис около 2 пъти над средноденонощната ПДК и на азотен двуокис - около 4 пъти над съответната ПДК.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Kъм съдържанието


   2. КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

       Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието - в 2, 8, 14 и 20 часа.

       През разглеждания месец във Видин е валяло през 13 дни. Набрани са 26 проби с рН в диапазона 5.8 - 8.8 (алкалната област от скалата на рН) .

       Във Враца в валяло в 15 от дните на месеца. От всичките 37 проби 32 са в алкалната област на стойностите на рН, като най-алкалната стойност е рН=7.8 (на 15.IV през нощта), 3 са с неутрално рН, а дъждът на 4.IV след обяд е с рН=4.9 (в киселинната област на скалата).

       В София е валяло през 16 дни от месеца и са събрани 26 проби. Всички проби са с алкални стойности на рН и достигат до рН=7.6.

Kъм съдържанието


3. РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

       Данните за радиоактивността на въздуха се обработват ежедневно в регионалните лаборатории на мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Средните месечни стойности на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой през април 2002 г. са близки и по-високи до тези през март и са в границите от 1.7 до 8.0 mBq/m3 за отделните станции. Ежедневните стойности на общата бета-радиоактивност варират в по-широки граници, свързани с по-динамичните атмосферни процеси през пролетния, в сравнение със зимния сезон.

       Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.н. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.

       При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 4.0 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

       Валежите през април увеличиха краткотрайно оттока на някои реки в отделни периоди от месеца. Най-силно, макар и краткотрайно, беше увеличението на речния отток в западната половина на Северна България през второто десетдневие на април. Общо за месеца оттокът на по-големите наблюдавани реки в страната намаля с 15% в сравнение с оттока през март.

       В Северна България през периода 11-17.IV нивата на реките Лом при Василовци, Огоста при Кобиляк и Мизия, Искър и Вит по целите течения и р.Росица при Севлиево се повишиха с 22 до 64cm, на р.Осъм при Ловеч със 74cm, при Изгрев с 1.70m. По-слабо, с 6 до 17cm, се повишиха нивата на реките Янтра по цялото течение и притоците й Джулюница при едноименното село и Голяма река при Стражица. През същия период с 20-22cm се повишиха нивата на реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен.

       Максималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха отбелязани през периодите 14-17 и 25-27.IV за реките Янтра, Черни Лом и Русенски Лом през периода 1-7.IV, а минималните - през първата и третата седмица на април.

       Средномесечните протичащи водни количества само на реките Вит при Тетевен и при Търнене и Осъм при Ловеч бяха с 1 до 1,5 пъти по-големи, а на останалите наблюдавани реки - от 1 до 4 пъти по-малки от нормите за този месец .

       През април оттокът на черноморските реки силно намаля в сравнение с март. Средно за месеца протичащите количества вода на тези реки останаха многократно по-малки от нормите им за април.

       Валежите през април слабо повлияха оттока на реките в Южна България. По-изразени денонощни колебания на речните нива, до (45cm, бяха регистрирани само във водосбора на р.Марица. По-значителни повишения, с 25 до 50cm, в отделни периоди от месеца бяха наблюдавани на реките Марица в участъка Пловдив-Харманли, Чепеларска при Бачково, Арда при Вехтино, Тунджа при Павел баня и Струма.

       Средномесечните протичащи водни количества при почти всички пунктове за наблюдение на реките в Южна България останаха от 1 до 3 пъти по-малки от нормите за април, с изключение на Чепеларска при Бачково, чийто средномесечен отток надвиши 1,5 пъти нормата за месеца.

       Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната (без р.Места) беше 955 млн.m3, с 39% по-малък от нормата за април.

       Нивото на р.Дунав в българския участък през април беше с променлива тенденция. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка беше с 5 до 8cm по-ниско в сравнение с март.

       Най-високите водни стоежи при всички пунктове за наблюдение на р.Дунав бяха регистрирани през периода 26-28.IV, а най-ниските - през периода 12-18.IV. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше със 101 до 141cm под нормата за април.


Състояние на реките за месец април 2002г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец април 2002г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

       През април измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита в сравнение с март беше установено при 22 наблюдателни пункта или 63% от случаите, като нарастването на средномесечните стойности на дебита е със 105 до 315% спрямо същите стойности, регистрирани през март. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в Бистрец-Мътнишки, Нишавски и Искрецки карстови басейни, както и в басейните на платото Пъстрина и на Преславска антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали с 280 до 315% спрямо стойностите през март. Понижение на дебита беше установено при 13 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Котленския карстов басейн и басейна на Стойловската синклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 63 до 79% от същите стойности, регистрирани през март.

       За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с добре изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 198cm спрямо март беше регистрирано при 53 наблюдателни пункта или около 79% от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата на места в терасите на реките Дунав и Огоста и в Софийската котловина. Предимно се покачиха водните нива в Карловската, Казанлъшката и Сливенската котловини. Понижение на водните нива с 1 до 89cm бе установено при 14 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасата на река Места.

       Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -93 до 8cm), с много добре изразена тенденция на спадане.

       Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, без добре изразена тенденция. Двупосочни изменения (от -12 до 6cm), със слабо изразена тенденция на спадане, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се повишиха (от 2 до 14cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Повишиха се нивата на подземните води в Ихтиманската водонапорна система с 1cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 2cm. Понижиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 16cm и в обсега на Местенския грабен с 7cm, а останаха без изменение нивата в обсега на Средногорската водонапорна система. Слабо се повиши дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а останаха без изменение дебитите на подземните води в обсега на Варненския артезиански басейн и в басейна на Струмския грабен.

       В изменението на запасите от подземни води през април беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 85 наблюдателни пункта или около 84% от случаите, от които 58 кладенци и 27 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 3 до 370cm спрямо средните (21-годишни) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Вит, Осъм, Марица и Тунджа, в Горнотракийската низина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.81 и 1293 l/s, беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Нишавски, Мърводолски, Гоцеделчевски, Разложки и част от Настан-Триградски карстови басейни, в басейна на масива Голо бърдо, както и за студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (от 6 до 43%) от нормите за месец април. Повишението на водните нива (с 1 до 138cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Места, Тунджа и в Черноморския басейн, в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремска водоносна система на Североизточна България, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 10.0 до 1136 l/s или със 107 до 200%, като нарастването е най-голямо в басейна на Тетевенската антиклинала, в Котленския карстов басейн и студените пукнатинни води в Рило-Пиринския район.


Състояние на подземните води през април 2002г.

Състояние на подземните води през април 2002г. (многогодишни тенденции)

Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:
Част I. М. Попова, ст.н.с. д-р. Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл. експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. I ст. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. Іст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова