БЮЛЕТИН за месец МАРТ 2002г
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-8.III През този период времето над страната беше топло и сухо. В началото баричното поле беше размито циклонално. На 4 и 8.III от северозапад достигна периферията на области на високо атмосферно налягане и размити студени фронтове. През тези дни вятърът се усили и температурите се понижиха. През останалите дни полето беше антициклонално. Най-високи бяха температурите на 2, 3 и 7.III - на много места максималните надвишиха абсолютните стойности за тези дати.

       9-12.III През този период страната беше под комбинираното влияние на области от високо атмосферно налягане, най-напред над Черно море, а по-късно над северната част от Балканския полуостров, и циклонален център, който се формира над Италия и, като се задълбаваше, се премести на изток и североизток. На 10 и 11.III се създаде типична валежна обстановка; най-обилни бяха валежите в Югоизточна България. Температурите чувствително се понижиха.

       13-15.III След запълването на циклона над страната се установи област на високо налягане, която бързо се разруши. Времето беше слънчево и тихо и температурите се повишиха.

       16-18.III До страната достигна периферията на антициклон с център над Прибалтика, който бързо се премести на югоизток. Въздушният поток беше от североизток и температурите се понижиха.

       19-26.III Циклон с център над Скандинавския полуостров се разширяваше към Балканския полуостров. В южната му периферия се формира циклонален вихър, който със студен фронт премина през страната. На много места преваля дъжд. Нов вихър се формира в южната част от Балканския полуостров на 22.III. Той бързо се разви и се премести на североизток, откъдето нахлу студен въздух. В цялата страна преваля дъжд, на места в Североизточна България и Софийско - слаб сняг. На 25-26.III от Гърция, през Мала Азия към Черно море, премина още един циклон. Отново се създаде валежна обстановка, като в Североизточна България и високите котловини валежът беше от сняг, а на места в Предбалкана се образува снежна покривка. Времето беше ветровито и студено, с температури по-ниски от средните с 2-4°С.

       27-31.III Циклонът се задържа над Черно море и Западна Турция, а от северозапад се разшири област на високо налягане с център над Средна Европа. Фронталната зона стационираше над Балканския полуостров и в централните и югоизточните райони на страната преваля дъжд. През последния ден валежите навсякъде спряха.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       В равнините средната температура през март беше между 7.1 и 11.1°С. Температурите бяха над нормата за месеца - по Черноморието с около 3°С. Най-голямо отклонение от нормата имаше в района на Лом - с 3.9°С. Най-високите температури през месеца (между 23.5 и 28.5°С) бяха измерени на 7.III съответно в Монтана и Варна. По планинските върхове температурата беше над нормата. По върховете максималните температури бяха между 6.7°С (вр.Мусала) и 7.6°С (вр.Ботев) съответно на 7 и 6.III. Топло беше през първото десетдневие и температурите бяха значително над нормата, а през второто и последното десетдневие на месеца те се понижиха. Най-ниските температури бяха между -5.8°С във Видин (18.III) и 1.0°С във Варна (31.III) и Бургас (19.III) и по планиските върхове Мусала (-15.5°С) и Ботев (-11.5°С) на 25 и 28.III. През месеца броят на дните със средноденонощна температура над 10°С се колебаеше от 7 до 18 съответно в Разград и Сандански, а над 15°С - между 1 в Кюстендил, Кърджали и София и 4 във Враца, Русе, Разград, Варна и Бургас.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през март 2002г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       Сумата на валежите в страната беше над нормата (132-448%). Само в отделни райони беше близко до нормата - Враца (88%) и под нормата: Видин (20%), Монтана (62%), Лом (43%), Кнежа(77%), Драгоман (66%). Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около и над нормата - на Черни връх 80%, вр.Мусала 102%, вр.Рожен 196%, вр.Ботев 234%, вр.Мургаш 142%.

       В Чирпан и Кърджали на 12.III бяха измерени максимални валежи - съответно 66.0 и 65.5mm.

       Броят на дните с валеж повече от 1mm бе между 4 и 14, а в планините от 12 до 15. Дните с валеж над 10mm бяха от 1 до 5 в равнините и до 5 по планските върхове. Дните със снежна покривка са 2 в Добрич и 3 в Разград, а на вр.Ботев - 21.
 


Валеж
Валеж през март 2002г.




Kъм съдържанието

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

       През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14m/s) имаше в отделни дни на първото, второто и последното десетневие. Западни и югозападни ветрове имаше в Плевен, Монтана, Враца, Ловеч, Малко Търново и др. със скорост 14 и 20m/s. Силни северни и северозападни ветрове имаше в края на второто и в началото на третото десетдневие в Хасковско и Кърджали. В Североизточна България силни ветрове със скорост до 20m/s имаше през периода 23-27.III.

       По планинските върхове ветровете бяха силни на 1-4, 6-12 и 18-27.III. На вр.Ботев вятърът беше ураганен, със скорост по-голяма от 34m/s на 20 и 21.III.

       Броят на дните с вятър над 14m/s се колебаеше между 1 и 10 за равнините, а в планините достигна до 19.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       За равнините средната облачност през месеца беше между 5.0 и 7.0 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше около и над нормата. Броят на ясните дни беше между 1 (за Кърджали, което е под нормата) и 8 (за Садово - над нормата). Броят на мрачните дни бе между 8 (в Садово под нормата) и 15 (в Образцов чифлик - над нормата). За вр. Мусала и Черни връх средната облачност беше съответно 7.6 и 7.0 десети, с по 2 и 3 ясни дни, а мрачните дни бяха 15 и 17.
 





Kъм съдържанието


   6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

       Снежна покривка с дебелина от 1 до 30cm се образува на 12.III в Ловешка и Габровска област (във Великотърновска тя беше 10-12cm) и постепенно се топеше. Последната, с дебелина 25-35cm, се задържа повече в Родопите. Следващите валежи от сняг на 23-24.III отново образуваха снежна покривка с дебелина на отделни места в средните части на Дунавската равнина около 2cm, в Добруджа от 3 до 12cm (която до 28.III се стопяваше), в Смолянско - до 30cm.

       Към 31.III дебелината на снежната покривка във високопланинските станции беше на вр.Ботев 105cm, Черни връх - 70cm, вр.Мургаш -15cm и вр.Рожен - 75cm.
 

Kъм съдържанието


  7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Мъгли се образуваха на отделни места, предимно в някои котловинни полета в източните части на страната на 5, 15, 17, 19, 20, 22, 28, 30.III.

       Гръмотевични бури са наблюдавани на 20.III (Бургас, Ахтопол, Карнобат), на 23.III (Кърджали и Рожен) и на 30.III (Чирпан).

       Обилните валежи от мокър сняг на 10-11.III предимно в планински райони нанесоха щети главно на електропреносната мрежа (в Смолянска област 77 и в Габровска 39 селища останаха без електрозахранване).

       Много силните до бурни ветрове (достигащи 20-24m/s в Добруджа, Варна, на нос Емине, Калиакра, Сандански и др.) в периода 23-26.III, в съчетание с обилни валежи около 23.III от дъжд, както и на 24-25.III от дъжд и мокър сняг предимно по високите места, отново нанесоха значителни щети. Прекъснати бяха далекопроводи и около 40 селища останаха без електричество (Североизточна България), затрудниха транспорта в планинските райони (старопланински проходи и пътища в Родопите), имаше блокирани от снега хижи и се съобщаваше за активирани свлачища. Временно бяха затворени пристанищата в Бургас, Балчик. Силният североизточен вятър е преобърнал микробус с пътници по пътя Добрич-Варна на 25.III.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц март 2002г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 снежна покр. 
  > 10   > 15  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
7.5

9.3

8.9

9.4

8.3

9.6

8.5

9.6

7.5

7.1

8.4

9.2

8.6

8.5

8.4

9.0

9.4

11.1

8.5

-5.8

-3.9
2.7

3.6

3.2

3.7

3.2

3.4

2.4

3.0

2.6

3.0

3.0

3.1

2.4

1.9

2.1

2.2

2.4

2.7

2.5

2.7

2.2
24.5

27.4

23.5

25.4

27.4

27.2

27.7

26.7

25.1

27.2

28.5

27.2

25.5

24.8

27.0

28.0

25.0

26.0

25.0

6.7

7.6
7

7

7

7

7

7

2

2

2

7

7

7

7

7

7

7

7

7

7

7

6
-2.1

-5.8

-3.0

-1.7

-5.5

-2.5

-3.4

-0.7

-1.7

-3.4

1.0

1.0

-1.2

-1.8

-2.6

-2.4

0.0

3.2

-2.0

-15.5

-11.5
18

18

18

18

18

18

18

19

18

18

31

19

18

19

19

19

31

29

13

25

28
63.0

9.2

25.6

52.0

33.9

69.9

172.9

54.1

100.1

142.1

111.6

110.5

77.4

134.0

145.0

121.4

67.6

72.5

55.6

102.1

164.0
166

20

62

88

77

184

332

118

278

444

328

283

234

253

354

304

165

191

132

102

234
25.6

3.0

10.6

14.8

7.7

25.3

39.0

14.3

26.4

44.1

47.7

36.2

19.7

65.5

66.0

50.0

34.0

27.8

33.5

15.0

27.6
11

11

12

28

12

24

12

24

26

24

24

12

23

12

12

12

11

23

11

11

27
10

9

10

10

8

12

11

12

7

8

6

10

10

11

9

10

15

18

13

0

0
1

3

3

4

2

3

2

4

4

3

4

4

2

1

2

2

2

2

1

0

0
5

4

7

7

8

9

14

10

12

9

7

9

7

8

7

7

6

4

4

15

12
3

-

1

2

-

2

5

2

3

5

5

3

4

3

3

3

2

2

2

5

5
1

2

4

5

2

10

1

7

1

5

8

10

7

7

2

3

6

2

2

19

17
-

-

-

-

-

-

-

-

3

2

-

-

-

-

-

-

-

-

-

*

21

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       През първото десетдневие на март агрометеорологичните условия се характеризираха със сухо и топло за сезона време. При постоянно намаляващи влагозапаси в повърхностния почвен слой се извършваше подготовката на площите и сеитбата на ранните пролетни култури. Почвените температури достигнаха 10-12°С, подходящи стойности и за средноранните пролетни култури. В крайните Северозападни райони, а отчасти и в Подбалканските полета и в районите на Хасково-Свиленград и Разград-Царев, брод се оформи ранно пролетно засушаване, което заплашваше протичането на началните фази от развитието на пролетниците.

       В края на първото и началото на второто десетдневие в страната паднаха повсеместни валежи, в резултат на които настъпи положителна промяна в нивото на почвените влагозапаси. Значителни по количество, съизмерими с нормата за месеца, бяха валежите в Кюстендил и Благоевград - 40 l/m2, София - 45 l/m2, Пазарджик и Чирпан - 70-80 l/m2, Кърджали - 80 l/m2 и по Черноморието - Ахтопол и Бургас 45-55 l/m2. Най-оскъдни бяха валежите в Северозападна България (между 1 и 10 l/m2). В тези райони дефицитът на почвената влага остана сериозен проблем за земеделските култури, особено за ранните, които бяха в начален етап на развитие. Недостигът на влага се очерта като ограничаващ фактор и за есенните посеви, при които с увеличаване на вегетативната биомаса нараства и водопотреблението. В еднометровия слой водните запаси в агростанции Капитановци и Бъзовец спаднаха до 55% от ППВ (пределна полска влагоемност). Почвените температури на 5 и 10cm дълбочина не претърпяха съществена промяна и се движеха между 9.5°С и 11.5°С.

       През третото десетдневие метеорологичната обстановка се промени. Ежедневните превалявания от дъжд, а в Северна България, по високите полета и част от Тракийската низина и от сняг, поддържаха повърхностния почвен слой в преовлажнено състояние, което силно затрудняваше почвообработките. На 23, 24 и 25.III в Добрич, Разград, Драгоман, София и в Предбалкана снеговалежите образуваха слаба и нетрайна снежна покривка. Температурите на въздуха рязко се понижиха, вследствие на което почвените температури също се понижиха. В края на месеца на дълбочина 5 и 10cm бяха отчетени стойности от порядъка на 4-7°С. Месечната сума на валежите варираше от 7-12% от нормата (в Ново село и Видин) до 444% (в Добрич). С изключение на Видин и околностите отчасти се заличиха последиците от засушаването в началото на март.

       В края на март общият воден запас на дълбочина до 1m в по-голямата част от страната бе между 90 и 99% от ППВ. Най-ниски останаха почвените влагозапаси в крайните северозападни райони, между 50 и 60% от ППВ.


Водни запаси към 27.03.2002 г. при есенните посеви в слоя 0-100 см.

Kъм съдържанието


   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       Необичайно топлото време през първото десетдневие на март ускори развитието на земеделските култури. В резултат на високите температури, достигнали на места до 28-29°С (Видин, В.Търново, Добрич, Ивайло, Бургас, Свиленград), част от костилковите овощни видове в полските райони на страната встъпиха във фаза "цъфтеж", което е нетипично за началото на март. Наднормените топлинни условия се отразиха ефективно на къснозасетите есенни посеви, при които бе наблюдаван активен процес на листообразуване и начало на фаза "братене".

       В началото на второто десетдневие настъпи чувствително понижение на температурите. Развитието на земеделските култури се осъществяваше при близки до нормата топлинни условия. При есенните посеви бе наблюдавано увеличение на вегетативната биомаса и нарастване братимостта на посевите, а на отделни места (Враца, Новачене, Ловеч, Пловдив, Ивайлоград) зимните житни култури по-рано от обичайните за страната срокове встъпиха във фаза "вретенене".

       В края на десетдневието (18-19.III) минималните температури на места се понижиха до -3, -6°С, стойности, критични за цветовете и завръзите на преждевременно развилите се овошки. В Североизточна България (Обр. Чифлик, Исперих, Силистра, Главиница и др.) при кайсията бяха регистрирани повреди от измръзване на цветовете и завръзите.

       Поднормените топлинни условия през третото десетдневие на март определяха забавени темповете на развитие при есенните посеви, засетите пролетни култури и трайните насаждения. Вследствие на отрицателните температури (от -2 до -5°С) бе увеличен процентът на поразените овошки. Нови повреди от измръзване по цветовете и завръзите на кайсията, прасковата, бадема, черешата, вишната, сливата, ябълката и крушата бяха отчетени в Северозападна и Южна България. В района на Хасково бяха регистрирани повреди от измръзване по лозата.

       В края на март при засетите ранни пролетни култури бе наблюдавано поникване и начален етап на листообразуване. При есенните посеви бе увеличен делът на посевите, встъпили във фаза "вретенене". В края на месеца при голяма част от семковите овошки бе наблюдавана фаза "цъфтеж", а при лозата бе регистрирано масово набъбване на пъпките.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       През сухите периоди от месеца бяха извършени редица сезонни мероприятия; подхранване на есенниците с минерални торове, почвообработки и сеитба на ранни и средноранни пролетни култури, предцъфтежни, цъфтежни и следцъфтежни пръскания при овощните култури.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

       Съдържанието на серен и азотен двуокис и фенол в София е под еднократните и средноденонощните пределнодопустими концентрации (ПДК) и многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в ж.к. "Младост 1" надвишават МСМС само на 8.II и достигат до около 4.5 пъти над санитарно хигиенната норма.

       В Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.

       Във Варна в пункт НИМХ средноденонощните количества прах достигат до 4 пъти над средноденонощната ПДК. Максимални стойности са измерени на 6 и 10.II.

       В Плевен средноденонощните количества прах надвишават средноденонощната ПДК до 6.5 пъти (на 6.II).

       В пункт НИМХ в Пловдив в няколко дни от месеца средноденонощните количества прах са по-високи от средноденонощната ПДК около 8.5 пъти. На 25 и 28.III са регистрирани концентрации на серен двуокис, близки до еднократната ПДК.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

КИСЕЛИННОСТ НА ВАЛЕЖИТЕ

       Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието - на 6 часа (в 2, 8, 14 и 20 часа).

       През разглеждания месец във Видин е валяло на 10, 20, 22, 25, 29 и 30.III. Набрани са 8 шестчасови проби с рН в диапазона 5.8-7.5 (алкалната област от скалата на рН).

       Във Враца е валяло в 13 от дните на месеца. От всичките 26 проби 24 са в алкалната област на стойностите на рН, като най-алкалната стойност е рН=7.8 (на 12.III през нощта). На 26.III дъждовете са били с неутрално рН.

       В София е валяло също през 13 дни от месеца и са събрани 25 проби. Всички проби са с алкални стойности на рН и достигат до рН=7.6.

РАДИОАКТИВНОСТ НА ВЪЗДУХА

       Данни за радиоактивността на въздуха се обработват ежедневно в регионалните лаборатории на мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Вариациите на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол през март 2002 г. са все още типични за зимния сезон, т.е. стойностите общо са по-ниски. Средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки до тези през февруари и са в границите от 1.6 до 7.7 mBq/m3 за отделните станции.


Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

       Падналите през март валежи в повечето райони на страната бяха значителни по количество и на два пъти през месеца, в началото на второто и в средата на третото десетдневие, силно, макар и краткотрайно, увеличаваха оттока на голяма част от реките. При някои реки беше регистрирано преминаване на високи води. Общо за март оттокът на по-големите наблюдавани реки в страната е 2,5 пъти по-голям от оттока през февруари.

       В Северна България увеличаване на речния отток беше наблюдавано през периодите 11-15.III и 23-27.III. По-голямо беше повишението на нивата и увеличението на оттока през третото десетдневие на месеца за реките от централната и източната част на Северна България. През периода 11-15.III нивата на реките Осъм при Изгрев, Янтра в участъка Велико Търново-Каранци и притока й Джулюница при едноименното село се повишиха със 140 до 194cm. Повишението на речните нива при тези пунктове през периода 23-27.III беше от 260 до 336cm. И през двата периода нивата на реките Искър и Вит по целите течения, Осъм при Ловеч, Янтра при Габрово, Росица при Севлиево, Голяма река при Стражица, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен се повишиха с 10 до 66cm, като повишението при последните две реки през третото десетдневие на март беше съответно с 93 и 184cm. Почти без промяна остана оттокът на крайните северозападни реки до Огоста включително.

       Максималните протичащи водни количества при почти всички пунктове за наблюдение на реките бяха отбелязани през периода 23-27.III, а минималните - през първата седмица на март.

       Средномесечните протичащи водни количества на реките Вит, Осъм и Янтра с притоците й бяха 1-2 пъти по-големи, а на останалите наблюдавани реки от 1 до 4 пъти по-малки, от средномногогодишните стойности за този месец.

       През третото десетдневие на март силно си увеличи оттокът на черноморските реки. Нивата на реките Луда Камчия при Бероново, Камчия при Гроздьово, Средецка при Проход и Факийска при Зидарово се повишиха със 162 до 403cm. Повишението през периода 11-15.III беше по-слабо - от 72 до 103cm. Средно за месеца протичащите количества вода на тези реки останаха от 1 до 3 пъти по-малки, само на крайните югоизточни реки Средецка и Факийска около 2 пъти по-големи от средномногогодишните стойности.

       В Южна България, през двата валежни периода на март, най-голямо повишение на нивата беше регистрирано на реките Марица при Харманли с 340-360cm, Харманлийска при Харманли с 210-240cm, Арда с 50-60cm, Върбица при Джебел със 180-190cm. Повишението на нивата на останалите по-големи южни реки Тунджа, Струма и Места беше по-слабо - с 50 до 80cm.

       Средномесечните протичащи водни количества при почти всички пунктове за наблюдение на реките в Южна България останаха от 1 до 6 пъти по-малки от средномногогодишните стойности за март, с изключение на реките Марица при Харманли, Харманлийска при Харманли и Арда при Рудозем, чийто средномесечен отток надвиши средномногогодишната стойност за март.

       Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 1120 млн. m3, с 32% по-малък от средномногогодишната стойност за февруари.

       Нивото на р.Дунав в българския участък през март беше с променлива тенденция. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е със 7 до 35cm по-високо, само при Ново село с 5cm по-ниско в сравнение с февруари.

       Най-високите водни стоежи при всички пунктове за наблюдение на р.Дунав бяха регистрирани през периода 11-14.III, а най-ниските - през периода 23-25.III. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 22 до 52cm под нормата за март.


Състояние на реките за месец март 2002г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец март 2002г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

       През март измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита в сравнение с февруари беше установено при 20 наблюдателни пункта или 56% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в Етрополски, Ловешко-Търновски и Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска антиклинала и масива Голо бърдо. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 186 до 3 400% спрямо същите стойности, регистрирани през февруари. Понижение на дебита беше установено при 16 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в Нишавски карстов басейн и басейна на Преславска антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 37-42% от същите стойности през февруари.

       За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни с добре изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 75cm спрямо февруари беше регистрирано при 47 наблюдателни пункта или около 70% от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата в терасите на реките Дунав, Огоста, Вит, Места и в Горнотракийската низина. Предимно се покачиха водните нива в терасите на р.Дунав и в Сливенската котловина. Понижение на водните нива с 1 до 56cm бе установено при 20 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Искър и Тунджа. Предимно се понижиха водните нива в Казанлъшката котловина.

       Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -24 до 92cm), с много по-добре изразена положителна тенденция.

       Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с по-добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -16 до 2cm), с много добре изразена тенденция на спадане, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се повишиха (от 3 до 40cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Повишиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 11cm и в обсега на Местенския грабен с 5cm. Понижиха се нивата на подземните води в обсега на Средногорската водонапорна система с 8 cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 26cm. Слабо се повиши дебитът на подземните води в обсега на Ломско - Плевенската депресия, а останаха без изменение дебитите на подземните води в обсега на Варненския артезиански басейн и в басейна на Струмския грабен.

       В изменението на запасите от подземни води през март беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 88 наблюдателни пункта или около 86% от случаите, от които 60 кладенци и 28 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 1 до 358cm спрямо средните (21-годишни) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Вит, Осъм, Марица и Тунджа, в Горнотракийската низина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.65 и 2739 l/s, беше най-голямо в Северозападна България (в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Бистрец - Мътнишки, Нишавски, Искрецки, Милановски и Етрополски карстови басейни), в басейна на платото Пъстрина, в Югозападна България (Мърводолски, Гоцеделчевски и част от Разложки карстови басейни), както и за студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (от 11 до 49%) от нормите за месец март. Повишението на водните нива (с 5 до 154cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на р.Места, в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 5.0 до 965 l/s. Нарастването на дебита е със 102 до 247% и е най-голямо в Котленски карстов басейн и в басейна на Тетевенска антиклинала.


Състояние на подземните води през март 2002г.

Състояние на подземните води през март 2002г. (многогодишни тенденции)

Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:
Част I. Л. Кумчева, ст.н.с. д-р. Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл.експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. I ст. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. I ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова