БЮЛЕТИН за месец ФЕВРУАРИ 2002г
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       През февруари атмосферната циркулция беше зонална. Това определяше сравнително топлото време през месеца. През страната преминаваха студени атмосферни фронтове, които в повечето случаи не бяха добре изразени, така че съществени валежи през месеца не бяха регистрирани.

       1.II От северозапад премина размит студен атмосферен фронт. Облачността временно се увеличи, вятърът се усили, а температурите слабо се понижиха.

       2-10.II След студения фронт, атмосферното налягане се повиши и баричното поле се преобразува в антициклонално. Преобладаваше слънчево време, а на места по долините на реките и в котловините характерно явление беше мъглата. В края на първото десетдневие страната попадна в топъл сектор на циклон с център над Скандинавския полуостров. Дневните температури на места достигнаха 20-21°С.

       11.II През страната премина студен атмосферен фронт от северозапад. Вятърът временно се усили, облачността се увеличи, а температурите се понижиха.

       12-13.II Страната отново попадна в топъл сектор на циклон, преместващ се от запад на изток, през Скандинавския полуостров към Европейска Русия. Температурите се повишиха и на 13.II в по-голямата част от страната максималните им стойности бяха над 20°С.

       14-15.II От север-североизток над страната проникна сравнително студен въздух. Облачността се увеличи, температурите чувствително се понижиха, но само на изолирани места бяха регистрирани оскъдни валежи.

       16-17.II Времето в страната се определяше от антициклон, който се образува в студена въздушна маса над Балканския полуостров. Облачността над страната намаля и в отделни райони минималните температури се понижиха до -8°С.

       18-19.II На 18.II пред студен атмосферен фронт, приближаващ от северозапад, започна бърз пад на налягането. На 19.II през страната премина и самият фронт с усилване на вятъра, увеличение на облачността и слаби валежи от дъжд, в планините - от сняг. Съществуващите преди фронта инверсии се разрушиха и температурите в приземния слой се повишиха.

       20-21.II Страната попадна в топъл сектор на многоцентрова област от ниско атмосферно налягане. Времето беше сухо и предимно слънчево.

       22.II От северозапад премина размит студен атмосферен фронт. Вятърът се усили, а облачността временно се увеличи.

       23.II Страната отново попадна в топъл сектор на циклон с център над Скандинавския полуостров.

       24-25.II От северозапад премина и най-добре изразеният през целия месец студен атмосферен фронт, по-който над Балканския полуостров се осъществи циклогенез, с преместване на образувалия се вихър на изток-североизток към южните райони от Европейска Русия. С нахлуването на студения въздух бяха свързани валежите от дъжд, които в по-голямата част от страната преминаха в сняг. На места в равнинната част от страната се образува и тънка снежна покривка, която поради положителните средноденонощни температури бързо се стопи.

       26-28.II През последните дни от месеца страната попадна в топлия сектор на циклон, с център над Скандинавския полуостров. Температурите бързо се повишиха и в края на месеца в много райони максималните им стойности бяха над 20°С.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       Почти през целия месец средноденонощните температури, особено в Дунавската равнина, бяха по-високи от нормалните. Временни застудявания имаше около 5, 16 и 25.II. Най-топло беше около 13.II, когато средноденонощните температури в Дунавската равнина бяха около 15°С. Твърде високи бяха температурите и в началото на месеца, около 20.II и в края на месеца.

       Средните месечни температури за февруари са предимно между 6 и 9°С, в Югозападна България (без най-крайните югозападни райони) - между 3 и 5°С, в Сандански 8.8°С, в планинските райони между -4 и 2°С, на вр.Мусала -10.7°С. В Северна България те са с 5 до 7°С, а по Черноморието и в Южна България - с 3 до 5°С по-високи от нормалните.

       Най-високите температури през февруари, са между 19 и 24°С (в Пловдив и Видин 24°С, в планините между 8 и 13°С, на вр.Мусала и на вр.Ботев 2.2°С) и бяха измерени на 13 и 28.II, а най-ниските - предимно между -8 и -3°С, в планините между -13 и -8°С, на вр.Мусала -19.2°С - около 4 или 17.II.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през февруари 2002г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       През февруари превалявания имаше около 11, 19 и 25.II. Те бяха предимно от дъжд. Превалявания от сняг имаше на места, главно в Източна България, на 25.II.

       Броят на дните с валеж 1 и повече mm e 1-2, в планините до 6 дни. Само в отделни райони валежът веднъж е бил повече от 10mm. Максималният денонощен валеж е предимно между 2 и 10mm, на вр.Мусала - 18mm, в Русе - 15mm, във Враца - 13mm, в Кърджали - 11mm.

       Сумата на валежите в по-голямата част на страната е между 5 и 20mm, в планините - до 30mm, което е предимно до 40% от нормата. Само в отделни райони валежът е повече - в Ахтопол 34mm, на Черни връх 30mm.
 


Валеж
Валеж през февруари 2002г.




Kъм съдържанието

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

       Условия за силен вятър (14m/s и повече) имаше главно около 13, 19 и 25.II. Броят на дните със силен вятър е предимно между 2 и 6, а в планините - между 10 и 16 дни.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       Средната облачност (между 4 и 6 десети от небосвода) е по-малко от нормата. Броят на ясните дни (предимно между 4 и 8, в Русе 2 дни) е повече от нормата, а броят на мрачните дни (в повечето райони между 2 и 7, в Пловдив - 8, в планините - до 10 дни) - по-малко от нормата.
 





Kъм съдържанието


   6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

       Снежна покривка с дебелина до 7-8cm се образува на места в Североизточна България на 25.II, но тя бързо се стопи.

       Снежната покривка в планините в началото на февруари беше между 10 и 45cm, на места в Източните Родопи - до 80cm, на вр. Мургаш - само 6-7cm. Впоследствие тя намаля, а в по-ниските райони се стопи. В края на февруари в повечето райони тя се стопи - снежна покривка имаше само на отделни места, а дебелината й беше предимно до 30cm. На 28.II на вр.Ботев снежната покривка се стопи.
 

Kъм съдържанието


  7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Мъгли се образуваха в повечето райони от страната в периода 3-8.II, 16-20.I, 23-25.I и предимно в източните части на страната от 21 до 24.II и в отделни котловинни полета около 1-2, 11 и 15.II.

       Гръмотевични бури са наблюдавани на 24.II (София, Кюстендил, Казанлък, Сливен, Свиленград и др.).

       Силните ветрове (15-18m/s) и валежите от мокър сняг на 24 и 25.II нанесоха щети на далекопроводи (Разградска област), затрудниха транспорта в планинските райони (Габровско, Смолянско, Благоевградско), около 20 селища са останали без електричество по данни на ДА "Гражданска защита".

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц февруари 2002г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 снежна покр. 
  > 0   > 5  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
5.3

6.2

6.6

7.8

5.8

7.8

7.4

7.4

7.5

6.5

7.4

7.9

7.8

7.8

6.3

6.8

6.9

8.8

4.4

-5.8

-3.6
4.5

5.3

5.5

6.7

5.8

6.6

5.8

6.0

6.8

6.2

4.7

4.4

4.9

4.5

4.1

4.0

3.9

4.2

2.5

4.9

4.9
19.5

24.0

22.6

21.8

22.8

22.5

22.0

22.4

19.0

21.0

22.5

22.1

22.8

22.2

23.4

24.0

20.2

20.6

19.2

2.2

2.2
13

13

13

13

13

13

13

28

13

13

13

13

13

13

13

13

13

13

28

17

18
-5.8

-5.6

-2.2

-3.0

-7.1

-3.5

-4.8

-4.4

-2.6

-8.3

-3.4

-2.5

-3.2

-3.2

-5.5

-5.0

-4.6

-2.5

-7.6

-19.2

-15.0
4

23

17

23

17

17

17

17

17

17

17

17

17

26

17

4

26

26

4

26

25
16.7

1.8

5.7

15.3

5.7

6.9

13.5

15.9

18.6

10.2

9.5

6.4

3.0

10.7

1.2

2.7

7.1

3.7

7.9

29.0

22.5
54

4

18

36

19

19

28

36

56

28

23

14

7

19

3

8

17

9

17

32

28
9.3

1.2

5.4

13.4

5.6

5.9

7.1

14.8

10.9

8.1

8.5

5.4

2.8

8.4

1.2

2.7

4.0

3.7

6.0

18.5

7.1
25

20

25

25

25

25

25

25

25

25

25

25

25

20

25

25

20

20

20

25

25
28

28

28

28

28

28

28

28

28

27

28

28

28

28

28

28

28

28

27

0

0
14

19

21

21

17

21

22

20

24

20

22

22

22

24

19

18

23

28

12

0

0
3

1

1

2

1

2

2

1

2

2

2

1

1

2

1

1

2

1

2

5

6
-

-

-

1

-

-

-

1

1

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

1

-
1

-

6

6

3

6

1

5

-

1

2

-

4

6

-

2

5

3

-

11

16
-

-

-

-

-

-

-

1

2

1

-

-

-

-

-

-

-

-

7

*

24

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.

* - не се измерва

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       Необичайно топлото и сухо време през по-голямата част на февруари продължи неблагоприятната тенденция от началото на годината за намаление на валежите, които играят съществена роля върху влагозапасяването на почвите. Измереното количество през февруари бе между 2 и 18 l/m2 и съставляваше от 5 до 50% от климатичната норма.

       През първите пет дни от месеца се стопи остатъкът от снежната покривка в Централна Западн а България, като най-дълго тя се задържа в Кюстендилско (до 6.II). Повърхностният почвен слой за известно време бе преовлажнен и недостъпен за обработки. Високите температури през първата половина на месеца ускориха разхода на влага, вследствие на което в кратки срокове орният слой стана подходящ за обработки. Процесът на привеждане към пригодност за обработки бе в пряка зависимост от типа на почвата: леките песъчливи почви просъхнаха много бързо в сравнение с по-тежките глинести почви. Потреблението на вода от почвата при ускореното развитие на есенните посеви достигна средно до 2m3 вода от декар за едно денонощие.

       Към 16-19.II в по-голямата част от страната се навърши цял месечен период, през който не бяха отчетени валежи. След стопяването на снежната покривка процесът на есенно-зимното влагонатрупване в почвата практически спря. В Северозападна България се оформи зона с незадоволително за сезона количество на почвените влагозапаси. При проведеното пробовземане в края на второто десетдневие на февруари общият воден запас в еднометровия почвен слой при пшеницата в района на агростанция Бъзовец бе най-нисък - едва 55% от ППВ (пределна полска влагоемност). В по-голямата част от страната водните запаси бяха между 65 и 74% от ППВ. Затова пък в сравнение с преходния месец насищане до ППВ в еднометровия слой се наблюдаваше освен в Предбалкана (станции Борима и Николаево), така също и в района на Пазарджик, Ямбол, Кюстендил и Сандански (вж. прилож. карта). Измерените показатели бяха далеч от наблюдаваните в години без климатични аномалии, когато в повечето райони в еднометровия слой се достига насищане до ППВ и започва проникването в 2-метровия слой. И ако през периода 1995-2001г. се наблюдаваше все по-ранно начало на пролетно-лятно засушаване, то през тази година началото на засушаването започна през второто десетдневие на февруари.

       През третото десетдневие агрометеорологичните условия имаха променлив характер. Падналите на 24 и 25.II повсеместни незначителни валежи от дъжд и временно от сняг не успяха да променят в положителна посока баланса на водните запаси в почвата. До края на месеца се наблюдаваше превес на разхода и водният баланс не можа да бъде компенсиран от падналите валежи. От агрометеорологична гледна точка отсъствието на валежи за близо месечен период говори за формирането на засушаване, а в Северозападна България - и за суша. Въпреки това наличната в края на февруари влага в еднометровия почвен слой бе достатъчна за нормалното протичане на началните фази на развитие на ранните и средноранните пролетни култури.

       В края на първото десетдневие температурите на почвата на 5 и 10cm дълбочина достигнаха до 6°С. Временното влошаване на топлинните условия в средата на февруари доведе и до понижение на температурите на почвата. Към 20.II те се движеха в интервала 3.5 - 5.5°С, а в крайните южни райони - до 8.5°С. В последните дни на месеца температурата на почвата на дълбочина 10сm се задържа около 10°С - подходяща стойност за сеитба на повечето от средноранните пролетни култури.


Водни запаси при пшеницата към 17.02.2002 г. в слоя 0-100 см.

Kъм съдържанието


   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       Рекордно високите за сезона температури през първата половина на февруари, достигнали на места до 23-24°С (Видин - 24°С, Ивайло - 23.8°С, Чирпан - 23.4°С) доведоха до устойчив преход на средноденонощните температури през 5°С още преди края на първото десетдневие на месеца (вж. прил. графики). В резултат на това беше наблюдавано възобновяване на вегетацията при пшеницата и ечемика в полските райони на страната. Наднормените топлинни условия дадоха възможност на част от късно засетите непоникнали до настъпването на зимата есенници в Източна България да поникнат. Регистрирано е увеличение на дела на посевите, встъпили във фаза "трети лист" и "братене". Необичайно топлото за първата половина на февруари време провокира и преждевременно начално развитие при овощните култури. Към средата на месеца при голяма част от семковите овощни видове се наблюдаваше набъбване на плодните пъпки, а при раноцъфтящите костилкови (бадем, кайсия, праскова) - разпукване на плодните пъпки.

       В средата на второто десетдневие настъпи краткотрайна, но чувствителна промяна в агрометеорологичните условия. Дневните температури се понижиха с 10-15°С, а стойностите на средноденонощните температури в полските райони на страната бяха около и под биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни кулури и трайните насаждения. Вследствие на рязката промяна в топлинните условия настъпи краткотрайно забавяне на вегетацията при есенните посеви и овощните култури.

       През третото десетдневие на февруари бе наблюдавана динамика в агрометеорологичните условия. Средноденонощните температури в полските райони на страната надвишиха с 5-6°С нормата за периода и поддържаха активни жизнените процеси при есенните посеви и трайните насаж-дения. В края на февруари при пшеницата и ечемика бе отбелязан значителен напредък. Посевите, поникнали в края на януари и през първото десетдневие на февруари, до края на месеца встъпиха във фаза "трети лист". В края на февруари по-голямата част от зимните житни култури се намираха във фаза "братене", а при братилите през есента посеви беше увеличен коефициентът на братимост.

       В края на месеца разпукването на плодните пъпки при костилковите видове доби масов характер, а на места при кайсията и прасковата бе наблюдавана поява на венчелистчета. Начало на сокодвижение при лозата бе регистрирано на единични места в Южна България.


Преход през 5°С в Северна България за месец февруари 2002 г.

Преход през 5°С в Южна България за месец февруари 2002 г.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       През по-голямата част от февруари условията бяха подходящи за провеждане на традиционните за месеца резитби в лозовите и овощните масиви, подхранване на есенниците с азотни минерални торове, предсеитбена подготовка и сеитба на ранни пролетни култури, овес, пролетен ечемик, грах и др.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

       Съдържанието на серен и азотен двуокис и фенол в София е под еднократните и средноденонощните пределнодопустими концентрации (ПДК) и многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в ж.к. "Младост 1" надвишават МСМС само на 8.II и достигат до около 4.5 пъти над санитарно хигиенната норма.

       В Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.

       Във Варна в пункт НИМХ средноденонощните количества прах достигат до 4 пъти над средноденонощната ПДК. Максимални стойности са измерени на 6 и 10.II.

       В Плевен средноденонощните количества прах надвишават средноденонощната ПДК до 6.5 пъти (на 6.II).

       В пункт НИМХ в Пловдив в няколко дни от месеца средноденонощните количества прах са по-високи от средноденонощната ПДК около 8.5 пъти. На 25 и 28.II са регистрирани концентрации на серен двуокис, близки до еднократната ПДК.

   Информация на НИМХ - БАН за киселинността на валежа в някои градове на страната за месец февруари 2002 г.

       Пробите за анализ на киселинността на валежа се събират 4 пъти в денонощието на 6 часа (в 2, 8, 14 и 20 часа).

       През февруари във Видин е валяло само на 19.II. И двете шестчасови проби са с рН около 4.4 (в киселинната област на скалата на рН).

       Във Враца има валеж в 3 от дните на месеца. На 11 и 24.II дъждовете са алкални (с рН=7.6 и 8.1), а на 25.II валежът е с неутрално рН.

       В София е валяло през 4 от дните на месеца (на 11, 19, 24 и 25.II). Събрани са 6 проби, които са в алкалната област на скалата на рН (с рН=7.1 и 7.2).

       Данни за радиоактивността на въздуха се събират ежедневно в регионалните лаборатории на мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Вариациите на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол през февруари 2002 г. са все още типични за зимния сезон, т.е. стойностите общо са по-ниски. Средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки до тези през януари и са в границите от 1.5 до 7.5mBq/m3 за отделните станции.

       Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрирани за отделните станции през предишни години.

       При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 3.9mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

       През февруари реките почти в цялата страна протичаха с постоянен отток. Денонощните изменения на нивата им бяха най-често от 0 до +\-4-5cm, а протичащите водни количества при различните пунктове за наблюдение - значително по-малки от средномногогодишните стойности за този месец. Общо за февруари оттокът на по-големите наблюдавани реки в страната намаля с 2% спрямо оттока през януари.

      В Северна България през февруари оттокът на почти всички реки беше със слаба тенденция към намаляване. Изключение правят реките Искър в участъка Кунино-Ореховица, Вит при Тетевен, Осъм при Ловеч и Янтра при Габрово. Средномесечните протичащи водни количества на тези реки, при споменатите пунктове, за февруари са с 15 до 39% по-големи в сравнение с януари.

       Максималните протичащи водни количества при почти всички пунктове за наблюдение на реките бяха отбелязани през първите 1-2 дни на месеца, а минималните - през последната седмица на февруари.

       Средномесечните водни количества при почти всички пунктове за наблюдение бяха от 1 до 4 пъти, на р.Тополовец при Акациево 10 пъти по-малки от средномногогодишните стойности за този месец.

       През февруари оттокът на черноморските реки почти не се промени в сравнение с януари. Средно за месеца протичащите количества вода на тези реки останаха многократно по-малки от средномногогодишните стойности.

       В Южна България през февруари в сравнение с януари най-много се увеличиха (с около 40%) средномесечните водни количества на реките Марица при Свиленград и Струма при Марино поле и по-малко (с 3 до 17%) - на р.Марица в участъка Пазарджик - Първомай и на Чепеларска при Бачково. Оттокът на останалите наблюдавани реки в Южна България остана почти без промяна.

       Средномесечните водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките в Южна България останаха от 1 до 7 пъти по-малки от средномногогодишните стойности за януари, а на реките Марица при гара Белово, Тунджа при Павел Баня и при с.Баня - над 10 пъти.

       Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 442млн.m3, с 62% по-малък от средномногогодишната стойност за февруари.

       Нивото на р.Дунав в българския участък през февруари значително се повиши. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е със 174 до 214cm по-високо в сравнение с януари.

       Най-високите водни стоежи на р.Дунав в първата половина на българския участък до Оряхово бяха наблюдавани на 28.II, а между Свищов и Силистра - на 8 и 9.II. Най-ниските водни стоежи при Ново село и Лом бяха отбелязани на 15.II, а след Оряхово до края на българския участък - на 1.II.

       Нивото на р.Дунав средно за месеца в участъка Ново село - Свищов беше с 2 до 53cm над нормата за февруари, а при Русе и Силистра - съответно с 15 и 6cm под нормата.


Състояние на реките за месец февруари 2002г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец февруари 2002г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

       През февруари измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита в сравнение с януари беше установено при 23 наблюдателни пункта или в 68% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в Бистрец-Мътнишки, Нишавски, Искрецки, Етрополски, Ловешко-Търновски, Котленски и Мърводолски карстови басейни, както и в басейна на Тетевенска антиклинала и в някои зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали с 200 до 700% спрямо стойностите през януари. Понижение на дебита беше установено при 11 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то в Разложки и Гоцеделчевски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 59 до 64% от същите стойности, регистрирани през януари.

       За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 74cm спрямо януари беше регистрирано при 37 наблюдателни пункта или около 55% от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата в терасите на р.Дунав, където те предимно се покачиха, както и на места в терасата на р.Места. Понижение на водните нива с 2 до 58cm бе установено при 30 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасата на р.Тунджа и в Кюстендилската котловина. Предимно се понижиха водните нива в Карловска, Казанлъшка и Сливенска котловини. Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -9 до 68cm), с много по-добре изразена положителна тенденция.

       Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с добре изразена тенденция на покачване или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -29 до 38cm), с много добре изразена тенденция на покачване, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточ-на България. Подобна тенденция (от -18 до 75cm) имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Предимно се повишиха нивата на подземните води в обсега на Средногорската водонапорна система с 18cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен със 7cm.

       Понижиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 1cm, в обсега на Местенския грабен с 2cm и в Ихтиманската водонапорна система също с 2cm. Слабо се повиши дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а останаха без изменение дебитите в обсега на Варненския артезиански басейн и в басейна на Струмския грабен.

       В изменението на запасите от подземни води през февруари беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 86 наблюдателни пункта или около 84% от случаите, от които 56 кладенци и 30 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 2 до 350cm спрямо средните (21-годишни) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Вит, Осъм и Марица, в Горнотракийската низина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижение на дебита, с отклонения от нормите между 1.00 и 2098 l/s, беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Бистрец-Мътнишки, Нишавски, Искрецки, Етрополски, Ловешко-Търновски, Мърводолски, Гоцеделчевски, Разложки, Перущица-Огняновски, по-голямата част от Настан-Триградски карстови басейни, в басейните на Тетевенската антиклинала и масива Голо бърдо, както и за студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (от 2 до 49%) от нормите за месец февруари. Повишението на водните нива (с 3 до 241cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на р.Места, в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 9.0 до 284 l/s или нарастването е със 105 до 128% за подземните води в Котленски карстов басейн, в басейна на Стойловска синклинала (Странджански район) и за студените пукнатинни води в Рило-Пирински район.


Състояние на подземните води през април 2002г.

Състояние на подземните води през април 2002г. (многогодишни тенденции)

Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:
Част I. В. Цоневски, ст.н.с. д-р. Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл.експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Iст. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. Iст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова