УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1.I Страната беше в югоизточната периферия на антициклон. През Гърция към Черно море премина Средиземноморски циклон. Навсякъде имаше валежи от сняг и снежна покривка.
2-3.I Циклон от Балтийско море премина на Югоизток към районите на Молдова и Украйна. Слаби превалявания от сняг имаше в източната половина на Северна България и планините.
3-4.I Средиземноморски циклон премина твърде южно от нашата страна. България остана в югоизточната периферия на обширен антициклон. По Черноморието се усилваше вятърът от север.
5-6.I Страната бе в югоизточната периферия на антициклон. Времето беше студено, почти без валежи. На 5.I в Кнежа минималната температура беше -20.4°С.
7-8.I Температурите бавно се повишиха, тъй като страната се намираше в източната периферия на антициклон. Имаше съвсем слаби превалявания от сняг.
9-14.I Времето беше антициклонално, с инверсии и мъгли.
14-17.I В размито, антициклонално поле имаше слоеста облачност и инверсии.
18-19.I Средиземноморски циклон се придвижваше през Гърция към Европейската част на Турция. Имаше слаби превалявания от сняг, в Южна България - от слаб дъжд.
20.I Изграждаше се антициклон. Имаше повсеместни мъгли.
21-24.I В безградиентно поле, мъглите в повечето райони се вдигаха, температурите чувствително се повишиха. Мъгливо беше в котловините на Югозападна България и в Дунавската равнина.
25.I През страната премина слабо изразен студен атмосферен фронт, свързан с циклон над Прибалтика. На места в Северна и Западна България преваля слаб дъжд.
26-27.I Антициклонално време, с мъгли в някои котловини на Югозападна България. В Северна България максималните температури стигнаха до 17-18°С.
28.I Под влияние на размит студен атмосферен фронт временно облачността се увеличи.
29-31.I Антициклонално време, предимно слънчево и топло, с регистрирани температурни рекорди.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната януарска температура беше между -2.0 и 3.3°C в равнините. В Северна България температурите бяха над нормата за месеца, по Черноморието - около нормата, в Южна България - около и под нормата. Най-голямо отклонение на температурата под нормата (-3.0°C) имаше в района на Кюстендил. Най-високите температури през месеца до 25°C (В. Търново 24.8°C) бяха измерени на 29-31.I. По планинските върхове температурата беше над нормата. По върховете максималните температури бяха между 1.0 и 5.0°C съответно на вр.Мусала и вр.Ботев на 31.I. Сравнително по-ниски бяха температурите в началото на първото десетдневие, а през последното десетдневие на месеца температурите се повишиха, като в края на месеца достигнаха високи максимални стойности. Най-ниските температури бяха между -9.5°C в Кърджали на 3.I, -22.2°C в Сандански на 5.I, по планиските върхове Мусала (-27.0°C) и Ботев (-23.5°C) на 2.I. През месеца броят на дните със средноденонощна температура над 0°C се колебаеше от 9 до 17 съответно в Кюстендил и Бургас, а над 5°C - между 0 и 11 в Кюстендил и Добрич.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през януари 2002г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите в страната беше под нормата (от 6 до 78%). Само в отделни райони беше над нормата: Образцов Чифлик 133%, Исперих 136%, Добрич 148%. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше също под нормата - на Черни връх 33%, на Мусала и Рожен - 42%, на Ботев 76%, на Мургаш 56%.
Броят на дните с валеж повече от 1mm бе между 1 и 6, а в планините - от 9 до 14. На отделни места имаше по 1 ден през месеца с валеж над 10mm
Валеж
Валеж през януари 2002г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14m/s) имаше в отделни дни на първото и през последното десетневие на месеца. Северни и северозападни ветрове имаше в Плевен, Монтана, Ловеч, Велико Търново и Хасково със скорост между 14 и 20m/s.
По планинските върхове ветровете бяха силни на 2, 4, 8-10, 20-24, 27-31.I. На вр.Ботев вятърът беше бурен, със скорост по-голяма от 40m/s на 2, 21, 27 и 28.I.
Броят на дните с вятър над 14m/s се колебаеше между 1 и 6 за равнините, а в планините достигна до 13.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 4.6 и 8.3 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше над нормата. Броят на ясните дни беше между 2 (за Пловдив, което е под нормата) и 9 (за Бургас над нормата). Броят на мрачните дни беше между 7 (във Видин под нормата) и 18 (в Силистра над нормата). За вр. Мусала и Черни връх средната облачност беше 5.5 и 5.8 десети, с по 8 ясни дни на вр Мусала и Черни връх, а мрачните дни бяха между 8 и 10.
Kъм съдържанието
6. СНЕЖНА ПОКРИВКА
Снежната покривка от декември се увеличи незначително от валежите в началото на януари и към 3.I беше от 5 до 40cm в повечето райони от равнините, 40-50cm по високите места и около 50-60cm в много райони на Североизточна България, с преспи до 100cm. С подобна дебелина снежната покривка остана и след сравнително слабите валежи около 18.I. След това започна нейното намаляване с по-интензивно топене в края на месеца. Броят на дните със снежна покривка се колебаеше от 10 до 31 (Монтана - 10, Варна - 17, Разград - 29, Кюстендил - 31).
Kъм съдържанието
7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли се образуваха в повечето райони от страната в периода 10-14.I, 16-20.I, 23-25.I и предимно в котловинни полета и в планинските райони на Южна България в периода 26-31.I.
Поледици са наблюдавани на 7.I (Калиакра), на 14.I (Пазарджик и Ахтопол) и на 18.I (Велико Търново и Кърджали).
Значителната снежна покривка от декември и последните снеговалежи от 1-3.I, съчетани с трайно задържане на отрицателни средноденонощни температури в началото на януари, затрудни ликвидирането на последствията от декемврийската бедствена ситуация най-вече в североизточните райони от страната.
По данни на ДА "Гражданска защита" бедствено положение е било обявено от 3 до 10.I, с регистрирани 204 инцидента от снегонавявания и обледяване в областите: Търговищка, Разградска, Шуменска, Силистренска и Бургаска. Трима души са починали от измръзване.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||||
| Tср | dT | TMAX | Дата | TMIN | Дата | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
снежна покр. | ||||
| > 0 | > 5 | >=1 | >=10 | ||||||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | -1.9 0.9 0.7 1.4 -1.1 0.9 0.4 -0.3 -0.7 -0.5 2.0 1.9 2.1 1.1 -2.0 -0.2 -1.8 0.6 -3.7 -9.8 -7.5 | -0.4 2.2 1.9 2.3 1.2 2.2 1.0 0.8 0.5 -0.4 0.3 -0.2 0.8 -0.4 -1.7 -0.5 -2.4 -1.9 -3.0 0.7 0.9 | 15.4 21.7 21.0 21.2 19.6 21.6 24.8 20.4 18.6 21.0 20.5 18.6 19.5 20.6 20.2 22.5 17.6 18.0 10.3 1.0 5.0 | 29 30 30 30 30 31 31 31 31 31 30 29 31 31 30 30 31 29 22 31 31 | -14.5 -11.8 -13.2 -15.1 -20.4 -13.6 -11.6 -13.3 -13.5 -15.1 -11.5 -9.9 -11.5 -9.5 -17.5 -15.2 -16.5 -22.5 -17.8 -27.0 -23.5 | 4 5 5 5 5 5 7 5 5 11 2 5 1 3 13 13 4 5 2 2 2 | 10.5 11.5 10.0 16.4 17.3 17.3 19.9 35.5 40.8 44.3 33.5 20.2 20.1 24.3 17.5 11.3 18.2 8.9 12.2 40.9 56.4 | 38 32 28 36 48 41 38 71 107 148 88 46 54 43 38 28 49 23 30 42 76 | 9.5 7.4 5.2 11.3 12.0 14.4 11.1 18.7 20.3 30.3 20.7 11.4 8.4 7.4 6.3 3.8 6.4 3.8 5.0 10.7 8.7 | 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 19 18 22 4 | 11 15 15 14 12 14 11 12 12 14 18 19 17 15 10 13 12 18 9 0 3 | 3 9 10 10 5 10 8 7 9 7 11 9 9 9 4 5 2 6 0 0 0 | 1 3 3 3 3 2 6 6 6 3 3 4 5 4 4 4 5 3 4 9 14 | - 1 - 1 1 1 1 1 1 1 1 1 - - - - - - - 1 - | - - 4 2 1 5 4 6 1 - 4 1 4 2 - 1 1 1 - 11 13 | 30 14 10 13 25 21 24 25 29 25 17 23 21 25 29 24 28 23 31 * 31 | |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са изчислени по данни за периода 1961 - 1990г.
* - не се измерва
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Състоянието на почвата през януари почти изцяло зависеше от топлинните условия и свързаното с тях топене на снежната покривка. Незначителните валежи през месеца, които в най-добрия случай достигаха до 35-40% от нормата, практически не оказаха влияние върху състоянието на по-дълбоките почвени слоеве.
Нормално процесите на есенно-зимното влагонатрупване са свързани с месечните валежи. Минималното им количество през януари не бе в състояние самостоятелно да поддържа положителната насока на увеличение на усвоимата от растенията влага в почвата.
Мразовитото и предимно сухо време през първата половина от месеца запази непокътната снежната покривка, образувала се през декември. Дебелината й в полските райони достигаше до 30 сm. Почвата в цялата страна бе замръзнала до 10cm, а в отделни райони и до 20cm дълбочина.
От 16.I започна повишение на температурите. Слаби превалявания, предимно от дъжд, спомогнаха за бавното топене на снежната покривка. До края на второто десетдневие почвата в Северозападна България и по Черноморието се размръзна, а снежната покривка се стопи. Измерените минимални температури на повърхността на почвата в тези райони все още бяха отрицателни.
Затоплянето на времето продължи и през третото десетдневие. След рекордно високи за последните дни на януари температури и нетипичното сухо време снежната покривка в почти цялата страна се стопи. В края на месеца само на някои места имаше сняг - София, Кюстендил и Г. Делчев. Почвата на дълбочина 10cm се затопли до 4-5°C .
Реално подобрение на почвените влагозапаси можеше да се очаква едва след началото на топенето на снежната покривка. При единственото им измерване за месеца, проведено на 17.I, това не бе възможно да се отчете. Резултатите от пробовземането показаха, че при пшеницата в еднометровия почвен слой единствено в района на агростанция Борима е достигнато насищане до ППВ и е започнало проникването на влагата в двуметровия слой. Много добри бяха показателите и за района на Предбалкана и в района на Пазарджик-Пловдив (продуктивна влага около 130-160mm, а общият воден запас надхвърляше 86% от ППВ). Най-слаби и незадоволителни за средата на зимата бяха водните запаси в Добруджа, крайдунавските, Подбалканските, Софийското и Кюстендилското полета с общ воден запас 57-70% от ППВ и продуктивна влага между 50 и 95mm.
След стопяването на снежната покривка към края на месеца повърхностният почвен слой в много райони на страната бе преовлажнен и негоден за обработки.
Водни запаси при пшеницата към 17.01.2002 г. в слоя 0-100 см.
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
През първата половина на януари зимуването на земеделските култури протече при поднормени топлинни условия, които поддържаха есенните посеви и трайните насаждения в състояние на "дълбок" покой. На много места в страната образувалата се дебела снежна покривка бе защита за неукрепналите, незакалени зимни житни култури. Значителна част от есенните посеви и трайните насаждения бяха подложени на въздействието на ниски отрицателни температури. В отделни райони на страната бяха измерени минимални температури от -16°C до -21°C (Кнежа -20°C , Кюстендил -17.8°C , Благоевград -16.5°C , Свиленград -16.1°C , Пловдив -15.2°C , Чирпан -17.5°C ), които при по-продължително задържане могат да бъдат критични за плодните пъпки на някои десертни сортове лози и овошки, както и за есенните посеви, намиращи се в начален етап на развитие, фаза "поникване" и листообразуване 1-3 лист. В резултат на ниските отрицателни температури бяха наблюдавани частични и пълни повреди от измръзване при пшеницата и ечемика в Съдиево, Чирпан, Казанлък, Хасково, Любимец, Пловдив и др. В тези райони повреди от измръзване бяха регистрирани и при лозата, бадема, кайсията, сливата, крушата, ореха. В Казанлък е отчетено измръзване при розата.
Към края на второто и началото на третото десетдневие на януари настъпи рязка промяна в агрометеорологичните условия. Температурите чувствително се повишиха. На много места в страната максималните им стойности достигнаха до 10-15°C , а средноденонощните бяха значително над нормата за втората половина на януари. В резултат на положителните температури в по-голямата част от страната снежната покривка бързо се стопи, а есенните посеви и трайните насаждения преминаха от "дълбок" в "относителен" покой, състояние, предхождащо възобновяването на вегетацията при зимуващите земеделски култури.
През третото десетдневие на януари на много места в страната максималните температури достигнаха до 18-20°C (Видин, Ловеч, Бургас, Пловдив, Свиленград, Сливен, Ахтопол), а средноденонощните им стойности бяха с 4-5°C над биологичния минимум, необходим за активизиране на жизнените процеси при пшеницата и ечемика. В края на януари наднормените топлинни условия дадоха възможност на част от къснозасетите непоникнали преди настъпването на зимата есенници (Исперих, Главиница, Любимец, Ивайловград, Пазарджик и др.) да поникнат.
При направения преглед на зимуващите земеделски култури в края на януари бе установено, че по-голямата част от пшеницата и ечемика се намират във фаза "трети лист". Една малка част от посевите бяха във фаза "поникване" и "братене". Гъстотата на посевите с пшеница и ечемик най-често бе между 300 и 450 растения на m2. Състоянието на посеви с гъстота под 400 растения на m2, намиращи се във фаза "поникване" и "трети лист", се оценява като незадоволително.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През януари преовлажненият повърхностен почвен слой в резултат на снеготопенето ограничаваше извършването на селскостопански дейности.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен двуокис в София е под еднократната и средноденонощната пределнодопустима концентрация (ПДК) и от многогодишната средна месечна стойност (МСМС). В шест дни от месеца са регистрирани стойности на азотен двуокис, превишаващи както еднократната ПДК, така и средноденонощната. На 25.I са отбелязани максимални концентрации на азотен двуокис в ж.к. "Младост 1" - еднократната и средноденонощната ПДК са надхвърлени около 2 пъти. Концентрациите на фенол в същия пункт са неколкократно по-високи от споменатите показатели. Максимумът е на 7.I в обедните часове - около 3 пъти над съответната ПДК. Стойностите на сероводород достигат до около 6 пъти над санитарно хигиенната норма - на 3.I сутринта.
В Бургас и Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен единствено на 30.I е измерено средноденонощно количество прах, близко до средноденонощната ПДК.
В пункт НИМХ в Пловдив в няколко дни от месеца средноденонощните количества прах са по-високи от средноденонощната ПДК до 1.5 пъти.
Данни за радиоактивността на въздуха се събират ежедневно в регионалните лаборатории на мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Вариациите на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол през януари 2002г. са характерни за този сезон от годината. Средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки до тези през предходния месец и са в границите от 1.6 до 7.7 mBq/m3 за отделните станции.
Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните регистрираните за отделните станции през предишни години.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 3.9 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През първата половина на януари маловодното състояние на реките почти в цялата страна се задържа. Наблюдаваните реки протичаха с постоянен отток. Денонощните изменения на нивата им бяха най-често от 0 до +/- 4-5cm, а протичащиге водни количества при различните пунктове за наблюдение - значително по-малки от средномногогодишните стойности за този месец. Повишаването на температурите, по-значително през третото десетдневие на януари, и последвалото снеготопене предизвикаха увеличения на оттока на повечето реки, без това да промени трайно маловодното им състояние. Общо за месеца оттокът на по-големите наблюдавани реки в страната се увеличи с около 40% спрямо оттока през декември.
В Северна България през третото десетдневие на януари нивата на реките: Осъм при Изгрев, Янтра в участъка Велико Търново-Каранци, Джулюница при едноименното село, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен се повишиха с 50 до 80cm; на реките: Искър след Кунино, Вит при Тетевен, Росица при Севлиево и Голяма река при Стражица се повишиха с 20-30cm. Почти без промяна останаха нивата на крайните северозападни реки до Огоста включително.
Минималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките бяха отбелязани в началото на месеца, а максималните - през последната седмица на януари.
Средномесечните протичащи водни количества при почти всички пунктове за наблюдение бяха от 1 до 4 пъти, на р.Тополовец при Акациево 10 пъти, по-малки от средномногогодишните стойности за този месец.
През януари се увеличи оттокът и на черноморските реки. С 20-30cm се повишиха нивата на реките Луда Камчия при Бероново и Камчия при Гроздьово. Повишението на нивата на останалите реки беше по-слабо. Средно за месеца протичащите количества вода на тези реки останаха многократно по-малки от средномногогодишните стойности.
През първата половина на януари бяха наблюдавани ледови явления по крайните югоизточни реки Средецка и Факийска.
В Южна България, през периода 21-31.I, по-значително повишение на нивата беше регистрирано на реките: Марица при Харманли с 50cm, Харманлийска река при Харманли със 75cm, Арда при Вехтино с 37cm и Върбица при Джебел с 80cm. Повишението на нивата на останалите реки от водосбора на р.Марица, на р.Тунджа и на р.Струма при Марино поле беше несъществено.
През по-голямата част от месеца бяха подприщени от ледови явления р.Места по цялото течение и р.Струма при Бобошево.
Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките в Южна България останаха от 1 до 7 пъти по-малки от средномногогодишните стойности за януари, а на реките Марица при Радуил и Тунджа при Павел Баня и с.Баня - над 10 пъти.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 450 млн.m3, с 59% по-малък от средномногогодишната стойност за януари.
Нивото на р.Дунав в българския участък през януари беше с тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 47 до 64cm по-ниско в сравнение с декември.
Най-високите водни стоежи при всички пунктове за наблюдение на р.Дунав бяха регистрирани през периода 8-12.I, а най-ниските - през периода 24-28.I. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше със 122 до 187cm под нормата за януари.
Състояние на реките за месец януари 2002 г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец януари 2002 г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През януари изтощаването на подземните води продължи с по-бавни темпове. Измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти в сравнение с декември беше установено при 21 водоизточника или около 62% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в Ловешко-Търновс-ки, Мърводолски, в част от Разложки и Гоцеделчевски карстови басейни. В тези случаи средноме-сечните стойности на дебита на изворите са от 36 до 56% от същите стойности, регистрирани през декември. Изворът, представящ басейна на масива Голо бърдо, остана сух и през този период. Повишение на дебита беше установено при 13 от наблюдателните точки, като най-съществено беше то в басейна на платото Пъстрина, в Искрецки и Милановски карстови басейни, както и за студените пукнатинни води в Рило-Пирински район. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали от 232 до 574% спрямо същите стойности, регистрирани през декември.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 23cm спрямо декември беше регистрирано при 36 наблюдателни пункта или в около 54% от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата на места в терасата на р.Искър, в Кюстендилската котловина и в Горнотракийската низина. Предимно се повишиха водните нива в Карловска, Казанлъшка и Сливенска котловини. Понижение на водните нива с 1 до 71cm бе установено при 30 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Огоста.
Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североиз-точна България бяха двупосочни (от -8 до 32cm), с много по-добре изразена положителна тенденция.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -11 до 9cm), с добре изразена тенденция на спадане, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се понижиха (от -30 до -7cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Понижиха се водните нива в Средногорската водонапорна система с 3cm, а останаха без изменение в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Предимно се повишиха нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен и в обсега на Местенския грабен съответно с 10 и 5cm. Слабо се повиши дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, а останаха без изменение дебитите на подземните води в обсега на Варненския артезиански басейн и в басейна на Струмския грабен.
В изменението на запасите от подземни води през януари беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 85 наблюдателни пункта или около 84% от случаите, от които 54 кладенци и 31 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 7 до 353cm спрямо средните (21-годишни) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Вит, Осъм и Марица, в Горнотракийската низина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.69 и 1333 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Бистрец-Мътнишки, Нишавски, Искрецки, Етрополски, Ловешко-Търновски, Котлен-ски, Мърводолски, Разложки, Перущица-Огняновски и Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейна на Тетевенската антиклинала и студените пукнатинни води в Родопски район. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (от 2.6 до 48%) от нормите за месец януари. Повишението на водните нива (с 1 до 230cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на р.Места, както и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 16.0 до 28.0 l/s или нарастването е със 107 до 115% за подземните води в басейна на платото Пъстрина и за студените пукнатинни води в Рило-Пиринския район.
Състояние на подземните води през януари 2002 г.
Състояние на подземните води през януари 2002 г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. Г. Цанчева, ст.н.с. д-р. Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, гл.експ. П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Iст. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. Iст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова