БЮЛЕТИН за месец ДЕКЕМВРИ 2001г
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините  Към началната страница на НИМХ 
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

       1-3.XII Под комбинираното влияние на мощен антициклон с център над Русия и циклон, който задълба над Егейско море, времето над страната беше облачно, ветровито, с валежи, предимно от сняг, по крайбрежието от дъжд. Температурите бяха сравнително високи, поради което съществена нова снежна покривка не се образува.

       4-6.XII Циклонът се изтегли на изток, запълвайки се, и страната остана в южната периферия на стациониращия над Русия антициклон. Температурите се понижиха, а при преминаването над северните райони на размит фронт там на места преваля слаб сняг.

       7-8.XII Циклонът регенерира и отново задълба над Егейско море, при което през нощта срещу 7.XII отново на много места преваля сняг. На 7 и 8.XII валежите бяха главно над Северна България и в югоизточните райони.

       9-11.XII Циклонът се запълни и се изтегли на изток, над страната израсна гребен от високо налягане от северозапад. Облачността се разкъса и дневните температури слабо се повишиха.

       12-14.XII Отново над Егейско море се формира плитка депресия, която впоследствие задълба, оформиха се две ядра, които се придвижиха на изток-североизток. Отначало заваля в южните райони, по-късно валежите обхванаха цялата страна.

       15.XII По гребен от северозапад, облачността се разкъса и намаля, на места сутринта се образуваха мъгли. Над югозападната част на Средиземно море се образува нов циклон, който започна да се придвижва на изток.

       16-18.XII С приближаването на циклона от запад, гребенът се разруши. Облачността бързо се увеличи и заваля сняг, вече по-съществен като количество и се образува нова снежна покривка. Понижението на температурите също беше по-чувствително, особено на дневните.

       19-23.XII В условията на размито антициклонално поле при земята и във височина имаше разкъсана облачност, намаляваща временно до слънчево време. В сутрешните часове на места се образуваха мъгли или ниска слоеста облачност. Поради преноса на топъл въздух от югозапад, дневните температури постепенно се повишаваха и на 23.XII в Северозападна България достигнаха 12-13°C . На 22.XII над Гърция и Турция бързо премина африкански циклон, с временни увеличения на облачността, но почти без валежи.

       24-25.XII На 23 и 24.XII се зароди нов средиземноморски циклон, който премина южно от страната. Създаде се валежна обстановка. Поради високите температури в началото заваля дъжд, който след това премина в сняг, при това се създадоха условия за заледявания. В Северна България духаше силен североизточен вятър и имаше снежни виелици, образуваха се преспи и навявания.

       26.XII Над страната се изгради слабоградиентно антициклонално поле. Валежите спряха, облачността бързо се разкъса и намаля до незначителна, сутринта на места се образуваха мъгли. Температурите чувствително се понижиха.

       27.XII Под влияние на преминаването на нов средиземноморски циклон, отново бързо се заоблачи, температурите се повишиха, в югоизточните райони преваля дъжд, в останалата част от страната - слаб сняг.

       28-30.XII Над страната се пренасяше топъл и влажен въздух от югозапад. Облачността намаля до незначителна, сутрин на места се образуваха мъгли. Температурите отново се повишиха, особено в Дунавската равнина, където максималните достигнаха 13-15°C .

       31.XII Над Генуезкия залив се формира нов циклон, който бързо се разшири, задълба и започна да се придвижва на изток. Облачността се увеличи и заваля над по-голямата част от страната сняг, в югоизточните райони - дъжд, който също впоследствие премина в сняг.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

       През първите дни на декември средноденонощните температури бяха между -1 и 3°C - около и по-високи от нормалните. От 3.XII температурите започнаха да се понижават и на 7.XII в цялата страна бяха отрицателни, като на места в Североизточна България те бяха около 9°C - чувствително по-ниски от нормалните. До 22.XII средноденонощните температури бяха отрицателни. Временно повишение на температурите имаше около 12.XII. След бързо затопляне, на 23.XII средноденонощните температури бяха между 0 и 5°C , в отделни райони на Северна България - до 7°C . Последва застудяване и през периода 24 - 28.XII средноденонощните бяха между -5 и 0°C - малко по-ниски от нормалните. В края на декември температурите се повишиха и на места главно в Северна и Източна България средноденонощните достигнаха 7°C .

       Средните месечни температури за декември са предимно между -2 и -5°C , по Черноморието около -1°C , в Ахтопол 0.9°C , във високите полета около -6°C , в планинските райони между -11 и -7°C , на вр.Мусала -12.2°C . Спрямо нормите те са с 3 до 7°C по-ниски. Аномалиите за Южна България са по-големи от тези за Северна България.

       Най-високите температури през декември бяха между 8 и 14°C , във Враца 15°C , в планините между 0 и 5°C , на вр.Мусала -1.2°C , на вр. Ботев -2.5°C и бяха измерени на 1, на 23 или около 30.XII, а най-ниските - предимно между -18 и -13°C , по Черноморието около -10°C , в планините и на отделни места в Южна България до -23°C , във Велинград -23.4°C и бяха измерени около 11, 19 или на 26.XII.
 



Изменение на температурата през декември 2001г.








Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

       През декември превалявания имаше около 7, 13, 17 и 23-28.XII. Те бяха само от сняг.

       Броят на дните с валеж равен и по-голям от 1mm e между 4 и 8, в планините - до 15 дни. Валежът през декември в Северна България веднъж, а в Южна България до 3 пъти е бил по-голям от 10 mm. Максималният денонощен валеж в Северна България е предимно между 8 и 25mm, а в Южна България - между 20 и 35mm, в Благоевград и Бургас - 38mm.

       Сумата на валежите в по-голямата част на страната е между 40 и 70mm - около и над нормата. Най-много са валежите на места в Югоизточна България - в М.Търново 185mm, в Котел, Сливенско 172mm, в Ахтопол 165mm, в Крумовград 117mm, в Хасково 101mm. Най-малко е валяло в Северозападна България - във Видин само 11mm.
 



Валеж през декември 2001г.








Kъм съдържанието

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

       Условия за силен вятър (14m/s и повече) имаше на места главно в Източна България около 2, 9, 17, 23 и 29.XII. Броят на дните със силен вятър в повечето райони е до 3, в Бургас - 8, във Варна - 11, в планините - до 15 дни.
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

       Средната облачност (между 7 и 8 десети от небосвода) е около нормата. Броят на ясните дни (между 1 и 5), както и броят на мрачните дни (в повечето райони между 15 и 21, в планините около 13) е около нормата.
 









Kъм съдържанието


   6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

       В много райони (без Черноморието) още на 2-3.XII се образува снежна покривка. През първата част на месеца тя беше сравнително тънка и в някои райони се стопи. През втората половина на декември (на 17 и около 25.XII) се образува нова снежна покривка. В повечето райони нейната дебелина беше между 20 и 30cm. Тя беше най-дебела в Североизточна България и Тракийската низина. Дебелината на снежната покривка около 22.XII и в края на месеца временно намаля. Броят на дните със снежна покривка е предимно от 15 до 25, в Разград - 31, във В.Търново - 27, в Кърджали - 25, във Варна - 11, в Бургас - 16. Снежната покривка както по продължителност, така и по-дебелина е по-голяма от нормалната, особено за Южна България и по Черноморието.

       В планините през декември снежна покривка имаше през целия месец. През месеца тя постепенно се увеличаваше и около 25.XII беше между 30 и 50cm, на вр. Рожен - 85cm.
 

Kъм съдържанието


  7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

       Мъгли се образуваха в отделни котловинни полета в периода 1-5.XII на отделни места и в планинските райони в периода 10-16, около 22 и 31.XII и в повечето райони от страната в периода 20-22 и 26-29.XII.

       Гръмотевични бури са наблюдавани на 2.XII (Разград), 3.XII (Свищов и Калиакра), 5.XII (Свищов), 24.XII (Сандански) и 27-31.XII (Силистра).

       Обилни и повсеместни снеговалежи и силни ветрове имаше в периода 16-18.XII, най-изразени в североизточните и югоизточните райони и Родопите, където бяха измерени денонощни количества от порядъка на 40-50mm и снежна покривка с дебелина от 45-59cm (Момчилградско), Бургаско (100-150cm с навяване на преспи) и средно за източните райони и Родопите - около 80сm, като се съобщаваше за преспи до 3 m в Търговищко. Бурният северен вятър и ниските температури доведоха до обледяване на крайбрежните съоръжения и затваряне на Бургаското и Варненското пристанища. Обилните снеговалежи с вятър от 24-25.XII доведоха до засилване на бедствената ситуация от предишния период. Отново в станции от Врачанска област на изток и в Бургаска, Хасковска, Сливенска, Кърджалийска, Смолянска области на 25.XII бяха измерени денонощни суми на валежите от 35 до 90 и 104mm (в с.Кирково и с.Аврен, Кърджалийско) и снежни покривки - 40-70cm с образуване и на преспи. Имаше непрекъснати съобщения за щети в електро- и водоснабдяването, затрупани транспортни средства, замръзнали хора.

       По данни на ДА "Гражданска защита" през декември бедствено положение е било обявено в 8 общини както следва: 2 в Бургаска област, 2 в Ямболска, 2 в Шуменска, 1 във Варненска и 1 в Кърджалийска. Девет души са починали от замръзване.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц декември 2001г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAX    Дата    TMIN    Дата    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 снежна покр. 
  > 0   > 5  >=1  >=10 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
-5.1

-2.7

-2.0

-2.4

-4.3

-2.7

-3.6

-2.9

-4.2

-3.4

-0.5

-1.2

-1.6

-2.0

-4.4

-4.2

-4.1

-2.6

-5.5

-12.2

-10.9
-5.7

-3.8

-3.2

-3.9

-4.5

-4.0

-5.4

-4.5

-5.5

-5.6

-4.9

-5.9

-5.1

-6.0

-6.2

-6.6

-6.5

-7.0

-6.5

-3.6

-4.5
10.3

13.4

13.2

15.0

11.4

13.0

12.6

12.5

10.4

9.7

12.5

5.5

8.1

9.4

8.0

8.0

8.8

9.0

9.5

-1.2

-2.5
30

30

30

30

23

23

23

30

30

23

23

30

30

30

1

1

30

1

23

4

4
-17.4

-15.6

-11.5

-12.5

-19.4

-13.5

-14.4

-12.7

-13.5

-13.0

-10.0

-8.7

-11.4

-16.0

-21.6

-22.8

-19.0

-16.2

-20.4

-22.6

-22.3
26

26

11

19

26

27

11

27

18

18

18

11

18

20

21

20

20

20

21

19

18
50.1

11.3

39.3

57.4

28.3

39.3

69.8

41.6

50.6

59.2

42.4

68.4

30.0

61.7

65.9

65.5

71.9

61.4

58.5

52.9

68.7
125

24

96

102

71

96

145

83

118

174

94

129

51

73

120

149

144

123

112

48

90
24.6

3.4

13.7

23.7

9.8

17.5

27.1

14.7

24.9

23.6

23.2

38.1

25.2

28.6

31.3

21.9

38.4

20.9

25.3

17.4

20.0
25

18

25

25

25

25

25

25

25

25

25

25

25

25

25

25

25

25

25

18

25
4

8

8

7

5

7

5

6

4

6

12

9

6

8

5

8

6

9

5

0

0
1

0

2

3

0

2

2

1

2

1

2

0

0

2

0

0

1

0

0

0

0
7

4

9

10

6

6

6

8

7

8

5

6

3

9

6

7

8

7

7

11

15
1

-

1

1

-

1

2

1

1

1

1

3

1

2

1

3

2

3

2

1

1
-

-

3

4

-

1

-

2

-

2

11

8

6

2

-

-

-

-

-

14

15
23

16

22

18

18

15

27

20

31

17

11

16

13

25

16

20

19

17

19

-

31

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

       В началото на декември ограничените по количество валежи поддържаха положителния ефект от падналите през третото десетдневие на ноември значителни дъждове, които преодоляха задържането в поникването на есенните посеви. В по-голямата част от страната стойностите на температурите на въздуха през цялото денонощие бяха положителни и съответно температурите на почвата на 5 и 10cm дълбочина надвишаваха 3-5°C . С бързото застудяване към края на десетдневието почвата в много райони замръзна на дълбочина до 5cm, а в отделни случаи и до 10cm. Снежна покривка се наблюдаваше само в отделни станции на Северозападна и Централна Северна България, но тя беше незначителна (1-3cm) и практически без стопанско значение.

       Метеорологичната обстановка в страната не претърпя съществена промяна през първата половина на второто десетдневие на декември. Периодичните превалявания не оказаха съществено влияние както върху нивото на почвените влагозапаси, така и върху образуването и дебелината на нова снежна покривка, но силно ограничаваха възможностите за работа на полето. Механизирана обработка на повърхностния почвен слой бе невъзможна.

       През втората половина от десетдневието се наблюдаваха типични прояви на сурова зима. Обилните неговалежи, придружени със снегонавявания в крайните южни райони, натрупаха дълбоки преспи, а снежната покривка достигна до 50cm (Кърджали, Хасково, Свиленград), като същевременно температурите спаднаха под минус 20°C . Тези зимни характеристики бяха особено нетипични за южни райони като Сандански и Петрич, където подобни явления, задържащи се в течение на повече от няколко денонощия, не са наблюдавани през периода на съвременния климат. Дълбоките преспи осуетиха вземането на почвените проби на определената от методиката дата (17.XII) в агростанции Хасково и Любимец за по-подходящ момент до края на месеца.

       През третото десетдневие на декември паднаха валежи от порядъка на 30-50 l/m2 (69 l/m2 в Ахтопол), които рязко подобриха съдържанието на влага в еднометровия почвен слой. В цялата страна повърхностият почвен слой бе под дебела снежна покривка, а почвеният слой 0-10cm с малки изключения остана замръзнал до края на месеца.

       При направеното измерване на влагозапасяването на почвата към средата на декември бе установено, че в землищата на агростанции Николаево и Пазарджик е достигнато насищане до ППВ. В по-голямата част от страната общият воден запас все още бе под оптималния за този период от годината (между 65 и 75% от ППВ). Най-лоши бяха показателите в ограничени райони около р.Дунав, Подбалканските полета и в зоната около агростанции Суворово-Д.Чифлик - между 55 и 64% от ППВ (вж. прил. карта). Значителен резерв, неотразен в показателите, е влагата, съдържаща се в дебелата снежна покривка, достъпът на която до дълбоките почвени слоеве се възпрепятстваше от ниските температури и замръзналия повърхностнен почвен слой.



Kъм съдържанието


   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

       В началото на декември средноденонощните температури в цялата страна бяха под биологичния минимум, необходим за протичането на вегетационни процеси при зимните житни култури, преобладаващата част от които приключиха есенната си вегетация във фаза "поникване" и фаза "трети лист". Само една незначителна част от посевите встъпиха във фаза "братене". Поради недостиг на влага част от покълналите ноемврийски посеви не успяха да поникнат до началото на декември. До края на първото десетдневие на декември есенниците в цялата страна преминаха от относителен в състояние на дълбок зимен покой.

       През второто десетдневие на декември минималните температури рязко се понижиха. В началото на десетдневието образувалата се снежна покривка бе все още незначителна. На много места в страната есенните посеви бяха подложени на въздействието на критични минимални температури, особено в Северна България и в отделни котловинни полета, където на повърхността на почвата бяха измерени стойности до -17, -18°C . Най-уязвими бяха посевите, намиращи се във фаза "поникване" и начално листообразуване. Незапомнените през последните години снеговалежи към края на второто десетдневие на декември и образувалата се в цялата страна дебела снежна покривка изолираха есенните посеви от вредното въздействие на ниските отрицателни температури (-18°C в Свиленград, -19°C в Чирпан, -21°C в Кюстендил, -23°C в Пловдив).

       Суровите зимни условия поставиха на изпитание плодните пъпки на някои десертни сортове лози в отделни райони, където минималните температури се задържаха по-продължително време под -17°C .

       След краткотрайното омекване на времето, в началото на третото десетдневие на декември към края на месеца температурите отново се понижиха до стойности, критични за някои от зимуващите земеделски култури. Според възприетата методика евентуалните повреди от измръзване при есенните посеви ще бъдат отчетени през януари, след провеждане на задължителния зимен преглед на пшеницата и ечемика в края на декември.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

       През месеца условията бяха неблагоприятни за приключване на зимните растителнозащитни мероприятия в овощните масиви.
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

       Съдържанието на серен, азотен двуокис и фенол в София е под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" също са по-ниски от споменатите показатели. Стойности, близки до ПДК, са регистрирани на 7 и 10.XII през нощтта. Максимумът е измерен на 11.XII през нощта и е 6 пъти над нормата. Стойностите на сероводород в същия пункт средно за месеца са по-ниски от МСМС, макар че остават по-високи от ПДК. Максимумът е измерен на 16.XII през нощта.

       В Бургас, Варна и Плевен всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.

       В пункт "НИМХ" в Пловдив, въпреки обилния снеговалеж, в няколко дни от месеца са измерени количества прах, близки до средноденонощната ПДК.

       Данни за радиоактивността на въздуха се събират ежедневно в регионалните лаборатории на мрежата на НИМХ-БАН София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Вариациите на дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол през декември 2001г. са характерни за този сезон от годината. Средните месечни стойности. на общата бета радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки до тези през предходния месец и са в границите от 1.6 до 8.2 mBq/m3 за отделните станции.

       Данните за общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи максималните, регистрирани за отделните станции през предишни години.

       При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 3.9 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.





Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

       През декември маловодието на реките съществено не се промени. Почти през целия месец наблюдаваните реки в страната протичаха с постоянен отток. Денонощните изменения на нивата им бяха най-често от 0 до +/- 4-5cm, а протичащиге водни количества при различните пунктове за наблюдение - значително по-малки от средномногогодишните стойности за този месец. В отделни периоди от месеца, главно в Южна България, бяха регистрирани неголеми и краткотрайни увеличения на оттока на някои реки, без това да повлияе трайно на маловодното им състояние. Общо за месеца оттокът на по-големите наблюдавани реки в страната се увеличи с около 20% спрямо оттока през ноември.

       В Северна България през целия декември съществени увеличения на речните води не бяха наблюдавани, с изключение на р.Искър при Кунино. През периода 28-31.XII нивото на тази река се повиши с 24cm, а оттокът й се увеличи около 3 пъти.

       Минималните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките бяха отбелязани в началото на месеца, а максималните - през последната седмица на декември.

       Средномесечните протичащи водни количества при почти всички пунктове за наблюдение бяха от 1 до 7 пъти, на реките Тополовец при Акациево и Голяма река при Стражица - 10 пъти по-малки от средномногогодишните стойности за този месец.

       През декември оттокът на черноморските реки остана почти без промяна спрямо ноември. Средно за месеца протичащите количества вода на тези реки бяха многократно по-малки от средномногогодишните стойности.

       В Южна България по-изразени денонощни колебания на нивото, до +/- 30cm, бяха наблюдавани само на р.Марица в участъка Пловдив-Свиленград. През периода 21-26.XII беше регистрирано повишение на нивото на р.Върбица при Джебел със 108cm, а в края на периода оттокът на реката надвишаваше средномногогодишната стойност за месеца. Повишението беше последвано от рязко спадане на речното ниво в дните до края на декември.

       Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките в Южна България останаха от 1 до 8 пъти по-малки от средномногогодишните стойности за декември, а на реките Марица при Радуил и Тунджа при Павел Баня и при с.Баня - над 10 пъти.

       През декември бяха наблюдавани ледови явления по крайните югозападни реки Струма и Места. Почти през целия месец беше подприщена от заледяване р.Места при Якоруда, а през третото десетдневие на декември - и р.Струма при Бобошево.

       Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 319 млн. m3, с 68% по-малък от средномногогодишната стойност за декември.

       Нивото на р.Дунав в българския участък през декември беше с тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 49 до 79cm по-високо в сравнение с ноември.

       Най-високите водни стоежи при всички пунктове за наблюдение бяха регистрирани през периода 4-8.XII, а най-ниските - през периода 29-31.XII.

       Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 54 до 96cm под нормата за декември.





Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

       През изминалия период изтощаването на подземните води продължи с по-бавни темпове. Измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти в сравнение с ноември беше установено при 19 водоизточника или 56% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в Градешнишко-Владимировски, Искрецки и Етрополски карстови басейни, както и в Рило-Пиринския район за студените пукнатинни води. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 67 до 76% от същите стойности, регистрирани през ноември, а изворите, представящи басейните на Тетевенска антиклинала и масива Голо бърдо, бяха сухи. Повишение на дебита беше установено при 15 от наблюдателните пункта, като най-съществено беше то в басейна на Преславска антиклинала, в част от Гоцеделчевски карстови басейни, както и в басейна на Стойловската синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали с 230 до 610% спрямо същите стойности, регистрирани през ноември.

       За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 104cm спрямо ноември беше регистрирано при 37 наблюдателни пункта или около 56% от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата на места в терасите на реките Дунав и Места, както и в Софийската котловина. Предимно се повишиха водните нива в Сливенската котловина. Понижение на водните нива с 1 до 43cm бе установено при 29 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Искър и Камчия, както и в Горнотракийска низина. Предимно се понижиха водните нива в Карловската и Казанлъшка котловини.

       Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североиз-точна България бяха двупосочни (от -47 до 13cm), с много добре изразена положителна тенденция.

       Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, със слабо изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -17 до 3cm), с добре изразена тенденция на спадане, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се повишиха (от 8 до 103cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Повишиха се водните нива в обсега на Местенския грабен с 1cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 2cm. Понижиха се нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 11cm, в Средногорската и Ихтиманската водонапорни системи съответно с 3 и 4cm. Останаха без изменение дебитите на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, във Варненския артизиански басейн и в басейна на Струмския грабен.

       В изменението на запасите от подземни води през декември беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 86 наблюдателни пункта или около 86% от случаите, от които 56 кладенци и 30 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 3 до 320cm спрямо средните (21-годишни) месечни стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Вит, Осъм и Марица, в Горнотракийската низина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. В 57% от наблюдаваните случаи дебитът на изворите е под 50% (от 3 до 49%) от нормите за месец декември. Отклоненията от месечните норми (0.64 до 1827 l/s) бяха най-големи басейна на северното бедро на Белоградчишка антиклинала, Бистрец-Мътнишки, Нишавски, Искрецки, Милановски, Етрополски, Котленски, част от Разложки и Настан -Триградски карстови басейни.

       Повишението на водните нива (с 1 до 189cm) спрямо средните месечни стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Искър и Места, както и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката и хотрив-баремска водоносни системи на Североизточна България. Покачването на дебита спрямо месечните норми е от 5.00 до 84.0 l/s или нарастването е със 105 до 127% за подземните води в хотрив-баремската водоносена система на Североизточна България и в Стойловската синклинала (Странджански район).





Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. Л.Кумчева, ст.н.с. д-р. Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, Л. Йорданова, н.с. I ст. д-р Н. Вълков
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова