БЮЛЕТИН за месец СЕПТЕМВРИ 2001г
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

      Месечният бюлетин се намира в ИНТЕРНЕТ на адрес: http://www.meteo.bg

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ

I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
 
 

      1-3.IX През Балканския полуостров преминаваха плитки средиземноморски циклони, с центрове на северозапад и север от нашата страна. Това определяше горещото време в началото на месеца. На 2.IX от северозапад премина студен атмосферен фронт, под влияние на който преваля дъжд, на места придружен от гръмотевици. Вятърът от запад-северозапад временно се усили, а температурите се понижиха слабо.

      4.IX В област от високо атмосферно налягане времето над страната беше слънчево.

      5-7.IX Над Северна Италия се образува средиземноморски циклон, който, задълбавайки, премина през централните райони на Балканския полуостров на североизток към Украйна. Валя дъжд, а в тила на циклона с усилване на вятъра от северозапад нахлу хладен въздух.

      8-9.IX Нашата страна се намираше в периферията на обширен и дълбок циклон с център над Балтийско море. На 9.IX под влияние на приближаващия се студен атмосферен фронт, свързан с този циклонален вихър, вятърът от югозапад се усили и температурите се повишиха.

      10-11.IX Отначало от северозапад премина студен атмосферен фронт, по който преваля в Северозападна България. По този фронт се образува циклонален вихър, под влияние на който в цялата страна валя дъжд, придружен от гръмотевици.

      12-15.IX Атмосферното налягане се повиши, вятърът отслабна, облачността намаля и се установи слънчево време. Температурите се повишиха.

      16-23.IX Над западната половина от Европа се развиваше област на ниско атмосферно налягане. Над нашата страна въздушният поток беше от югозапад, което определяше и топлото и предимно слънчево време. Поради близостта на високата фронтална зона, превалявания, придружени от гръмотевици, имаше само в Западна България.

      24-25.IX От Пиренейския полуостров на североизток премина атлантически циклон. От запад-югозапад над страната продължи да се пренася топъл въздух. Преминаването на студения атмосферен фронт, свързан с този вихър, причини развитието на силни гръмотевични бури, съпроводени с краткотрайни валежи. Температурите се понижиха.

      26-27.IX Конфигурацията на термобаричното поле благоприятстваше циклогенетичните процеси над Югоизточна Европа и от североизток над страната започна да нахлува студен въздух. Създаде се валежна обстановка. Паднаха повсеместни, в много райони интензивни валежи, придружени от силни гръмотевични бури. Бяха регистрирани и градушки. Температурите се понижиха чувствително.

      28-30.IX Атмосферното налягане се повиши. Валежите бързо спряха и облачността постепенно намаля.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

      През първите дни на септември средноденонощните температурите бяха между 19 и 24°C- с 2-3°C по-високи от нормалните. Впоследствие температурите постепенно се понижиха и около 7.IX те бяха между 16 и 20°C - малко по-ниски от нормалните. След временно повишение на температурите на 9.IX, те се понижиха и през периода 11-13.IX бяха по-ниски от нормалните. Последва затопляне и през периода 15-25.IX средноденонощните температури бяха по-високи от нормалните. Средноденонощните температури бяха най-високи на 19 и 25.IX - на места 23-25°C. На 26.IX температурите се понижиха и на 27.IX средноденонощните бяха 8 и 12°C- чувствително по-ниски от нормалните. До края на месеца те слабо се повишиха.

      Средните месечни температури за септември са предимно между 17 и 20°C, в Сандански и Свиленград 21°C, в Бургас 20.6°C, в планинските райони между 7 и 12°C, на вр. Мусала 2.4°C, на вр. Ботев 5.0°C, на Черни връх 5.3°C. В Северозападна България и в планинските райони те са близки до нормалните. В останалата по-голяма част те са до 2°C по-високи от нормалните, в М. Търново - с 2.5°C по-високи от нормалните. Относително по-големи положителни аномалии има на места в Източна България.

      Най-високите температури, измерени през септември, са между 31 и 36°C, в планините - между 20 и 25°C, на вр. Мусала 12.5°C, на вр. Ботев 13.6°C и бяха измерени предимно на 2 или 24.IX, а най-ниските - между 4 и 9°C, в Сандански 10.1°C, в планините - между 0 и 5°C, на вр. Мусала - минус 5.4°C, на вр. Ботев - минус 3.5°C- около 13 или около 29.IX.
 



Изменение на температурата през септември 2001г.








Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

      През септември превалявания имаше около 2.IX, през периода 5-7.IX, около 11, 16, 21, 24 и 27.IX, като по-значителни бяха на 27.XI.

      Броят на дните с валеж 1 и повечеmm e между 5 и 10 дни, в Бургас и Сандански - 3. През септември в по-голямата част на страната валежът 2-3 пъти (във Враца 4 пъти) е бил повече от 10 mm. Само на отделни места в Източната България и в планините денонощният валеж нито веднъж не е бил 10 и повечеmm. Главно в Северозападна България и Тракийската низина валежът веднъж е бил повече от 25mm. Максималният денонощен валеж Северозападна България и Тракийската низина е между 30 и 60mm, а в останалата част на страната - между 8 и 20mm (в Кърджали 64mm, в Монтана 57mm) и беше измерен на 27.IX. В Русе и на вр.Мусала максималният денонощен валеж е само 8mm.

      Сумата на валежите в източната част на Дунавската равнина, по Черноморието и в Югозападна България са между 25 и 50mm, т.е. между 50 и 80% от нормата. В останалата част на страната те са между 50 и 110mm, в Севлиево 139mm, в Пловдив 128mm, в Котел 180 mm, т.е. между 130 и 250%, в отделни райони - до 400% от нормата.
 



Валеж през септември 2001г.








Kъм съдържанието

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

      Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше около 7, 11, 17 и 25.IX. Броят на дните със силен вятър е предимно между 1 и 3, в отделни райони на източната половина на страната - до 12 дни.
 
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност в източната част на Тракийската низина и крайните югозападни райони e между 2 и 3 десети от небосвода - по-малко от нормата, а в останалата част на страната е между 4 и 5.5 десети и е повече от нормата, а в планинските райони тя е около 6 десети от небосвода. Броят на ясните дни (между 4 и 10, в планините около 3 дни) е около и повече от нормата, а броят на мрачните дни (между 2 и 6, в планините между 7 и 10 дни) - по-малко от нормата.
 









Kъм съдържанието


   6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Гръмотевични бури са наблюдавани със сравнително голяма честота - в 13 дни от месеца. Най-интензивни и повсеместни те бяха около 2, 5-6, 11 и в периода 24-27.IX.

      Град беше регистриран от станциите в 4 дни от месеца, като особено интензивни бяха градушките на много места на 25 и 26.IX.

      За отбелязване са мощните гръмотевично-градови щормове на 24, 25 и 26, преминали по фронтове от северозапад и запад през области от Северна и Южна България със силни ветрове (15-20 m/s) и валежи с интензивност 30-40mm/h. Имаше съобщения за значителни щети (по културите и електроснабдяването) от тези опасни явления в Плевенско, Ловешко, Великотърновско (Полски Тръмбеш), Търговищко (Попово), Силистренско и др.

      Обилните и продължителни валежи от 26 и 27.IX, надхвърлили значително месечната норма (Монтана-158%, Ловеч-150%, Севлиево-160%, Чирпан -191%, Ямбол-204%, Елхово-383%, Тополовград-268% , Кърджали-195%, Хасково-152, Пловдив-198% и др.) доведоха до локални наводнения в Кърджали, София и други селища.

      ИАБГ към МЗГ е провела въздействия върху градоопасни облаци в 4 дни от месеца.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц септември 2001г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAKC    TMИН    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Гръм. бури 
  > 15   > 20  >=1  >=10  >=25 

София

Видин

Moнтана

Враца

Kнежа

Плевен

В.Tърново

Русe

Разград

Дoбрич

Вaрнa

Бургaс

Сливeн

Kърджaли

Хaсkoвo

Чиpпaн

Плoвдив

Благоевград 

Сaндaнсkи

Kюстeндил

вр. Mусaлa

вр. Ботев
17.0

17.1

17.8

17.6

17.6

18.8

18.9

19.5

18.0

18.1

20.0

20.6

19.7

19.7

20.0

20.5

20.0

19.2

20.9

17.5

2.4

5.0
0.9

-0.4

0.1

-0.2

0.3

0.5

1.6

0.5

1.1

1.9

1.6

1.7

1.2

1.1

1.4

2.0

1.6

1.2

0.9

0.8

0.1

0.4
32.2

31.5

33.6

31.8

33.0

33.9

35.5

35.0

33.0

33.6

32.0

32.2

32.4

34.4

32.7

33.5

32.5

33.5

35.5

33.0

12.5

13.6
5.4

5.4

7.2

7.3

6.1

5.2

6.7

7.2

5.5

4.4

6.2

8.9

7.8

5.5

6.9

7.5

5.6

6.2

10.1

4.5

-5.4

-3.5
38.4

97.3

91.9

111.5

93.3

93.1

73.1

27.0

51.9

34.3

32.0

16.5

86.1

96.6

89.1

67.9

127.5

36.0

46.4

30.9

19.3

36.4
101

256

224

202

222

232

166

66

126

111

103

39

239

292

241

212

389

106

201

77

57

49
18.5

49.4

55.8

52.6

47.5

46.4

21.5

7.8

21.2

14.2

21.1

10.5

34.8

64.5

56.0

51.6

49.2

10.7

22.1

12.2

7.8

9.4
27

27

27

27

27

27

27

7

28

12

12

28

27

27

27

27

27

27

27

27

28

22
22

23

24

25

24

27

25

27

23

24

28

28

28

28

28

28

29

27

30

22

0

0
5

3

4

6

6

13

12

15

10

10

19

20

16

14

15

18

15

13

17

7

0

0
5

7

6

8

9

10

7

5

8

5

5

3

7

5

5

5

6

6

3

6

5

7
1

2

2

4

3

3

5

-

1

2

1

1

3

3

3

1

3

2

2

2

-

-
-

1

1

1

1

1

-

-

-

-

-

-

1

1

1

1

2

-

-

-

-

-
1

-

2

3

2

8

4

12

1

-

-

6

2

10

6

1

2

2

1

2

7

9
4

3

5

3

7

5

7

3

1

1

4

1

6

4

-

5

4

3

2

3

5

3

Kъм съдържанието



II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      През септември започна положителна промяна в състоянието на почвата. Повечето от земеделските култури приключиха вегетационното си развитие, вследствие на което разходът на влага от почвата се дължеше почти изцяло на изпарението от почвената повърхност.

      Последействието на падналите в края на август валежи в Югозападна България, Софийското поле и Предбалкана, вследсвие на големия дефицит на почвена влага през лятото, се изчерпи в кратки срокове. През първото десетдневие на септември се постави започна обрат в отрицателната тенденция на пълно изчерпване на продуктивната влага, при което почвата е суха, сбита и неподходяща за обработки. В редица станции в Северозападна България както и в Драгоман, Сливен и Сандански валежи от порядъка на 20-35 l/m2 подобриха водните запаси в 20cm почвен слой, а така също и условията за почвообработки. В района на Предбалкана общият воден запас в орния слой достигна 75-78% от ППВ.

      През второто десетдневие преобладаваше сухо време. Валежи със стопански ефект имаше на 11.IХ единствено в района на Северното Черноморие и Елхово. Температурите бяха сравнително високи за сезона, вследствие на което се загуби ефектът от падналите в началото на месеца валежи. Водните запаси в Тракийската низина, Североизточна България и обширни зони около Оряхово, Новачане, Павликени и Русе бяха едва между 33 и 44% от ППВ. Леко понижение в нивото на водните запаси се установи и в района на Предбалкана (60-70% от ППВ).

      През първата половина на третото десетдневие на септември не се наблюдаваше промяна в състоянието на почвата. В голяма част от страната непригодността на повърхностния почвен слой за обработки бе основната причина за отлагане на дълбоката оран и подготовката на площите за есенна сеитба. В средата на десетдневието паднаха интензивни валежи, което чувствително подобри съдържанието на продуктивна влага в 50cm почвен слой особено в Северозападна България и крайните югоизточни райони. Най-много валежи (между 70 и 110 l/m2) са измерени във Враца, Монтана, Кнежа, Ловеч, Елхово и Кърджали, в някои случаи придружени с градушка. Същевременно в Добруджа и по Черноморието валежите бяха в минимално количество (1-8 l/m2) и практически не оказаха никакво влияние върху състоянието на повърхностния почвен слой.

      В края на септември в орния слой имаше достатъчно влага за качествено провеждане на есенната сеитба и за покълване на засятите семена. Общият воден запас в 20cm почвен слой при угар в Тракийската низина, голяма част от Дунавската равнина, Софийското поле и част от Лудогорието надхвърляше 75% от ППВ, а в районите на Пловдив, Кърджали, Свиленград, Съдиево, Ямбол и Враца бе достигнато насищане до ППВ.

      Основание за тревога будеше състоянието на почвите в края на септември в Добруджа. След продължителната суша от лятото през септември не бе постигната никаква положителна промяна. От взетите почвени проби бе установено, че общият воден запас при угар и стърнище продължава да е в крайно неблагоприятния диапазон - от 34 до 49% от ППВ. Много стопани изчакват, при което неминуемо ще се наблюдава закъснение, а вероятно и пропускане на оптималните срокове за есенна сеитба, а това ще рефлектира върху готовността на посевите за презимуване.



Kъм съдържанието


   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      През по-голямата част от септември развитието на късните земеделските култури протече при температури близки до нормата за месеца.

      През първото десетдневие на септември в полетата с по-голяма надморска височина приключи развитието на най-късните хибриди царевица. При памука до края на десетдневието бе наблюдавано масово разпукване на плодните кутийки, а към средата на месеца започна първата беритба на памука.

      До края на второто десетдневие и първата половина от третото десетдневие на септември агрометеорологичните условия благоприятстваха последните етапи от развитието късните зеленчуци (домати, пипер, картофи), есенни сортове овошки и винени сортове грозде. Слънчевото и топло време през по-голямата част от месеца, с максимални температури достигнали на много места в страната до 30-35°C, благоприятстваше натрупване на повече захари в плодовете и гроздето.

      Чувствителна промяна в агрометеорологичните условия настъпи през последните дни на септември. Дневните температури се понижиха на места с повече от 10 °C, а средноденонощните им стойности се доближиха до характерните за настъпващата есен. Падналите градушки в районите на Търговище и Кърджали нанесоха значителни щети на зеленчуковата и гроздова реколта.

      При овощните култури характерното оцветяване на листата, предхождащо есенния листопад, бе наблюдавано през втората половина от месеца.
 
 

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      През септември бяха извършени следните полски дейности: продължи прибирането на царевицата и слънчогледа, реколтата от късните сортове домати и пипер, узрялата плодова и гроздова реколта.

      През септември в районите, където водно-физичното състояние на почвата позволяваше и в зависимост от предшественика, бяха извършени различни почвообработки: дълбока оран, предсеитбена оран, дисковане, внасяне на минерални торове. През третото десетдневие на септември на отделни места в Северна България (Д-р. Йосифово, Обр.чифлик) започна сеитбата на пшеницата.
 
 

Kъм съдържанието



III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      В София съдържанието на серен и азотен двуокис е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" са много по-ниски от типичните - ПДК е превишена слабо само на 20.IX в следобедните часове. Стойностите на сероводород често надвишават ПДК за този показател. Максималната стойност е регистрирана на 10.IX след обяд и е 8 пъти над ПДК.

      Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Плевен в пункт НИМХ средноденонощните количества прах превишават до 2 пъти съответната ПДК средно всеки трети ден от месеца.

      В Пловдив в пункт НИМХ измерените количества прах в отделни дни на месеца са по- високи от средноденонощната ПДК до 1.5 пъти.

      В регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се измерва ежедневно радиоактивността на въздуха. Вариациите в дългоживущата обща бета радиоактивност на атмосферния аерозол през септември 2001г. не се различават съществено от типичните за периода в края на лятото и началото на есента. Максималната регистрирана стойност за периода е измерена за 2 септември в Плевен. Средните месечни стойности. на общата бета радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки до тези през предходния месец, като са в границите от 1.6 до 7 mBq/m3 за отделните станции.

      Измерените стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи типичните за пролетния сезон.

      При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 3.9 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.



CENTER>

Kъм съдържанието



IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През септември лятното маловодие на реките в цялата страна продължи. Почти през целия месец наблюдаваните реки в страната протичаха с постоянен отток. Денонощните изменения на нивата им бяха от 0 до +/- 5cm, а протичащиге водни количества при различните пунктове за наблюдение - значително по-малки от средномногогодишните стоойности за този месец. И през септември останаха сухи крайните югоизточни реки Средецка при Проход и Факийска при Зидарово. Съществено, но краткотрайно, увеличение на речните води през последните 3-4 дни на септември беше наблюдавано в цялата страна, но това не промени трайно маловодното състояние на реките. Общо за месеца оттокът на по-големите наблюдавани реки в страната се увеличи с 5% в сравнение с август.

      В Северна България през периода 27-29.IX нивата на реките Малък Искър при Своде, Вит при Тетевен, Янтра при Габрово, Велико Търново и Каранци, Росица при Севлиево и Джулюница при едноименното село се повишиха с 32 до 64cm, а на р. Осъм при Изгрев - със 112cm. Протичащите количества вода по тези реки в дните с повишения надвишаваха с 2 до 8 пъти средните стойности за многогодишен период на наблюдение през този месец. През същия период нивата на останалите реки в тази част от страната се повишиха по-слабо - с 10 до 27cm. Максималните протичащи водни количества през септември при повечето пунктове за наблюдение на реките в Северна България бяха отбелязани на 27-28.IX, а минималните - през първото десетдневие на месеца.

      Средномесечните протичащи водни количества при почти всички пунктове за наблюдение бяха от 1 до 3 пъти (на р.Тополовец при Акациево - над 10 пъти) по-малки от средномногогодишните стойности за този месец.

      През септември оттокът на черноморските реки остана почти без промяна спрямо август. Средно за месеца протичащите им количества вода бяха многократно по-малки от средномногогодишните стойности.

      През периода 27-30.IX в Южна България по-съществено се повишиха нивата на реките Марица в участъка гара Белово-Първомай с 10-20cm, при Харманли - със 70cm; Харманлийска река при Харманли - със 74cm; Сазлийка при Гълъбово - с 38cm; Арда при Вехтино и Върбица при Джебел - съответно с 22 и 37cm и Тунджа при Елхово - със 104cm. В дните на повишение протичащите водни количества на тези реки надвишаваха 1-2 пъти, на Харманлийска река при Харманли - 10 пъти средномногогодишните стойности за месеца.

      Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките в Южна България останаха от 1 до 3 пъти по-малки от средномногогодишните стойности за септември. Със средномесечни водни количества, по-големи от средномногогодишните стойности за месеца, останаха само реките Марица при Свиленград и Харманлийска при Харманли.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 262 млн.m3 - с 38% по-малък от средномногогодишната стойност за септември и с 5% по-голям от оттока през август.

      Нивото на р.Дунав в българския участък през септември беше с изразена тенденция към повишаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е по-високо в сравнение с август - между Ново село и Лом със 108 - 128cm, а след Оряхово до края на българския участък - с 52 до 90cm.

      Най-високите водни стоежи при всички пунктове за наблюдение бяха регистрирани през периода 23-30.IX, а най-ниските - през периода 4-9.IX.

      Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 57 до110cm над нормата за септември.





Kъм съдържанието



V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с август беше установено при 19 водоизточника или 53% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в карстовия басейн на масива Голо бърдо, както и в Искрецки, Етрополски и Настан-Триградски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 55% (от 33 до 53%) от същите стойности, регистрирани през август. Повишение на дебита беше установено при 11 от наблюдателните точки. Най-съществено повишение на дебита беше установено в Бобошево-Мърводолси карстов басейн, в басейните на Девненските извори и Преславската антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали с 115 до 124% спрямо същите стойности, регистрирани през август. Не беше установено изменение на дебита спрямо предходния период при 6 наблюдателни пункта.

      За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 130cm спрямо август беше регистрирано при 35 наблюдателни пункта или около 54% от случаите. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на реките Дунав и Искър, както и в Софийска котловина. Останаха сухи кладенеците в терасата на р.Русенски Лом и кладенец № 310 в Сливенската котловина. Повишение на нивата с 1 до 45cm бе установено при 30 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Искър и Тунджа. Предимно се повишиха нивата на подземните води в Карловската и Казанлъшка котловини.

      Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -105 до 9cm) без добре изразена тенденция. Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с преобладаваща отрицателна тенденция или останаха без изменение. Предимно се понижиха (от - 21 до -1cm) нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Подобна тенденция на изменение (от -125 до -27cm) имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха водните нива в подложката на Софийския грабен с 1cm, в обсега на Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи съответно с 3 и 1 cm, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен със 7 cm. Повишиха се водните нива в обсега на Местенския грабен с 3cm. Остана без изменение дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенската депресия, Варненския артизиански басейн и в басейна на Струмския грабен.

      В изменението на запасите от подземни води през септември беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 78 наблюдателни пункта или около 77% от случаите, от които 47 кладенци и 31 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 8 до 299cm спрямо средните (18-годишни) стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Осъм, Марица и Тунджа, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.89 и 2266 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала и платото Пъстрина, в Нишавски, Искрецки и Милановски карстови басейни, в басейна на извор "Глава Панега", в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали, в басейна на масива Голо бърдо, в Бобошево - Мърводолски и Разложки карстови басейни, както и в басейна на Стойловската синклинала. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (от 2 до 43%) от нормите за месец септември.

      Повишението на водните нива (с 3 до 260 cm) спрямо средните стойности е най-съществено за подземните води в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката и хотрив-баремска водоносни системи на Североизточна България. Покачването на дебита спрямо месечните норми е с 0.04 до 7.0 l/s или нарастването е със 101 до 120%. Най-голямо е регистрираното покачване на дебита в хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България, в сарматския водоносен хоризонт на същия район на страната и за студените пукнатинни води в Източнородопския район.





Kъм съдържанието


Подготвили материалите за броя:

Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р.Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова