УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-11.VII Времето се определяше от размито барично поле, по-често относително ниско, и преминаващи от северозапад студени атмосферни фронтове. Развиваше се купеста и купесто-дъждовна облачност и често преваляваше дъжд, придружен от гръмотевици. По-значителни еднократни валежи бяха измерени в Сливен (54 l/m2) и Благоевград (43 l/m2). Временно следфронтално стабилизиране имаше на 4, 7 и 8-ми. През първите 2-3 дни беше сравнително хладно, но след това температурите бързо се повишиха.
12-16.VII През този период през страната преминаваше южната периферия на антициклонална област с център над Русия. Времето беше слънчево и горещо.
17.VII Плитка долина и свързан с нея фронт премина през страната; на много места прегърмя и преваля краткотраен дъжд, количествата бяха незначителни.
18-20.VII Отново се възстанови антициклонът на север от страната; горещо и предимно слънчево време.
21-24.VII През страната премина барична долина, която се задържа над Балканския полуостров, Черно море и северно от него. С долината беше свързан и студен фронт - температурите се понижиха, по-чувствително в Западна България. Имаше активни гръмотевични бури и незначителни превалявания.
25-31.VII Баричната долина се локализира над Украйна.,
а над нашата страна налягането слабо се повиши. През първите дни и на 30.VII
от север преминаха размити фронтове и на места преваля и прегърмя. През
останалите дни преобладаваше слънчево време.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
От 1 до 6.VII средноденонощните температури бяха между 19 и 23°C - около и по-ниски от нормалните. Впоследствие те се повишиха и през повечето дни до края на месеца бяха по-високи от нормалните. Временно нормализиране на температурите имаше на 11 и 21.VII. Най-горещо беше около 15.VII, когато средноденонощните на места бяха между 27 и 30°C.
Средните месечни температури за юли са предимно между 21 и 26°C, в Сандански и Свиленград 27°C, в планинските райони между 10 и 15°C, на вр.Мусала 6.4°C, на вр. Ботев 8.9°C. Те са с 1.5 до 3°C по-високи от нормалните. Относително по-големи положителни аномалии има на места в Източна България - с 3 до 4°C, в Добрич - с 4.4°C, в М.Търново - с 4.7°C по-високи от нормалните, Западна България и в планините.
Най-високите температури, измерени през юли,, са
между 33 и 38°C, в Петрич 40.5°C, в планините между 20 и 25°C, на вр.Мусала
17.7°C, на вр. Ботев 16.3°C и бяха измерени предимно на 20.VII, а най-ниските
- между 11 и 16°C, в планините - между 2 и 7°C, на вр. Мусала - минус 0.5°C
- около 23.VII.
Изменение на температурата през юли 2001г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
През юли превалявания имаше главно през първите дни на месеца, около 18, 22 и в края на месеца.
Броят на дните с валеж 1 и повечеmm e между 4 и 7 дни, в Хасково и Разград - 2, в Сливен - 9, в планините - около 10 дни. В по-голямата част на страната валежът през юли веднъж, на отделни места в Западна България до 3 пъти, в Кюстендил 4 пъти е бил повече от 10mm. На места в източната част на Горнотракийската низина денонощният вележ нито веднъж не е бил 10 и повече mm. Само в отделни станции (Видин, Враца, Сливен, Благоевград) валежът веднъж е бил повече от 25mm. Максималният денонощен валеж е между 8 и 20mm, в Сливен - 54mm, във Видин - 50mm, в Благоевград - 43mm, във Враца - 27mm, в Добрич - 24mm, на вр. Ботев - 23mm, в Бургас - 21mm.
Сумата на валежите в по-голямата част на страната
е между 25 и 50mm, т.е. между 50 и 80% от нормата. Повече от нормата (до
140%) са валежите на отделни места в Западна България и в планините, в
Благоевград 78mm (199% от нормата), в Павликени 98mm (188% от нормата),
в Шумен 85mm (167% от нормата). По-малко валежи бяха измерени в отделни
места на Източна България (Разград, Исперих, Силистра, Шабла, Ахтопол,
Хасково, Кърджали, Крумовград).
Валеж през юли 2001г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
Условия за силен вятър (14m/s и повече) имаше около 3, 17 и 21.VII. Броят на дните със силен вятър е предимно 1-2, в Плевен и Кърджали - 5, в Русе - 3, на вр. Ботев - 4 дни.
Броят на дните с вятър над 14m/s се колебаеше между
1 и 10 за равнините, а в планините достигна до 15.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между 3 и 5, в Югозападна
България около 6 десети от небосвода) е около и повече от нормата. Слънчевото
греене беше предимно между 280 и 340 h, на н. Калиакра - 368 h, в планините
- между 220 и 280 h. Броят на ясните дни (между 5 и 9, в отделни райони
на Източна България до 12 дни, в Бургас 14, в Ст.Загора 13 дни) е около
и повече от нормата, а броят на мрачните дни (между 0 и 3, в планините
между 8 и 13 дни) - около и по-малко от нормата.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Гръмотевични бури са наблюдавани със сравнително голяма честота - в 22 дни от месеца. Най-интензивни и повсеместни те бяха в периодите 1-2, 5-6, 9-11, около 17, в периодите 20-23, 25-26 и 30-31.VII.
От мълния бяха убити 1 човек и коня му край с. Тъжа, Старозагорско, на 17.VII.
Град беше регистриран от станциите в 6 дни от месеца, но по други данни локални градушки е имало и в други дни. С по-масов характер и на места със значителни щети градушки паднаха по мощни градови процеси на 9.VII (с проливни валежи в Софийско, в Пловдивско град е имало с големина на орех, в Пазарджишко) и 21.VII (в Русенско и Ямболско - големина на орех, с проливни валежи).
От проливни дъждове на 7.VII беше отнесен пътят в участъка Тетевен-Гложенски манастир, а на 9.VII се получиха свлачища с щети по пътищата в Доспатско.
Силеи вятър на 14.VII (достигнал ураганна скорост до 34m/s) остави 8 села в Плевенско без електрозахранване, нанесе щети на сгради и покриви в Ловешко (Гложенски манастир) и на др. места, а на 20.VII силни ветрове (около 20m/s) нанесоха щети в села от Силистренска област.
ИАБГ към МЗГ е провела въздействия върху градоопасни облаци в 15 дни от месеца.
ТАБЛИЦА: Отклонения на валежните суми (в%) за периода април
- октомври 2001 г. спрямо нормата (1961-1990 г.) за същия период, за
определен брой метеорологични станции в Североизточна България. Данните
дават представа за локалната неравномерност на валежните количества за
пролетно-летния период в този район
| Станция | Отклонение от нормата, в% |
|---|---|
| Две могили | 134 |
| Образцов чифлик | 122 |
| Търговище | 96 |
| Омуртаг | 80 |
| Славяново | 100 |
| Самуил | 82 |
| Исперих | 76 |
| Алфатар | 60 |
| Суворово | 45 |
| Топчии | 77 |
| Кубрат | 93 |
| Тутракан | 84 |
| Ситово | 85 |
| Кайнарджа | 78 |
| Тодор Икономово | 62 |
| Белослав | 61 |
| Риш | 69 |
| Преслав | 71 |
| Нови пазар | 78 |
| Върбица | 57 |
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Гръм. бури | ||||
| > 25 | > 30 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 21.9 24.1 23.8 23.8 23.9 24.6 24.3 25.4 23.6 24.6 25.3 25.2 25.6 24.7 25.5 25.1 25.1 23.7 27.0 22.0 6.4 8.9 | 2.1 1.7 1.7 2.0 1.8 1.7 2.6 1.9 2.6 4.4 3.4 2.8 2.9 1.8 2.7 2.4 2.2 1.7 2.7 1.1 1.8 1.8 | 34.4 35.5 38.0 37.2 37.4 37.2 37.5 38.5 36.5 35.8 34.5 35.5 36.3 36.9 37.2 37.2 36.0 37.2 38.5 36.1 17.7 16.3 | 11.4 13.4 14.0 13.0 11.7 12.5 14.0 15.2 13.4 14.5 15.0 8.9 16.8 13.2 14.6 12.5 15.0 14.4 15.9 10.5 -0.5 3.4 | 14.9 87.6 24.4 62.4 45.2 45.3 25.2 21.4 12.4 52.8 25.6 28.1 81.4 13.5 12.9 23.4 32.0 77.6 42.0 61.4 46.3 77.7 | 24 190 47 83 79 76 38 36 22 106 69 80 166 15 43 46 64 199 127 120 83 63 | 9.1 49.8 8.2 26.8 18.7 15.7 15.1 20.0 10.2 24.0 16.6 21.0 53.6 3.7 5.9 8.7 11.8 43.0 12.5 16.5 12.6 23.1 | 3 3 27 23 1 3 7 22 24 7 7 22 10 3 7 12 12 3 10 3 12 3 | 4 12 8 12 10 17 15 18 7 14 18 15 19 16 19 18 18 15 23 7 0 0 | 0 0 0 1 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 4 0 0 0 | 3 7 5 5 5 7 5 5 2 5 4 4 9 5 2 5 7 6 5 7 9 10 | - 3 - 2 2 2 1 1 1 2 1 1 1 - - - 1 3 3 4 1 2 | - 1 - 1 - - - - - - - - 1 - - - - 1 - - - - | 2 - 1 1 1 5 1 3 - 1 - 2 2 5 1 - - 2 - 1 1 4 | 7 9 7 9 8 8 8 6 1 5 7 4 4 7 - 8 7 7 5 4 7 6 |
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Състоянието на почвата през юли се характеризираше с постоянно увеличение на недостига на влага, което в отделни райони на Източна и Южна България достигна критични размери. Определяща особеност на валежите през юли бе локалният им характер, вследствие на което при близки по разстояние и с еднотипни почви райони се наблюдаваше съществено различие на водните запаси в почвата.
През първото десетдневие на юли падналите в Югозападна и на места в Северна България валежи бяха значителни по количество (Благоевград 43 l/m2, Ловеч 47 l/m2, Добрич 46 l/m2). В Плевенско валежите бяха придружени с градушки (с.Гривица). Поройни дъждове в района на Сливен (61 l/m2) надхвърлиха нормата за месеца и нанесоха значителни повреди по земеделските култури. В тези райони почвените влагозапаси в 50-сантиметровия слой значително се подобриха. В Югоизточна България дефицитът на почвената влага остана сериозен проблем за пролетниците, отглеждани при неполивни условия.
Сухото и горещо време през повечето дни от второто десетдневие на юли ускори изчерпването на влагата от почвата. В Централните крайдунавски райони, Добруджа и по-голямата част от Тракийската низина общият воден запас в еднометровия почвен слой спадна до 43-54% от ППВ. В някои райони на Добруджа се образуваха дълбоки пукнатини в почвата.
Силни дъждове в началото на третото десетдневие на юли в Русе, Ямбол и Враца временно увеличиха почвените влагозапаси. В близката околност беше отчетена същественна разлика във влагозапасяването. Поради проливния им характер валежите бяха усвоени частично от растенията. При последното измерване в края на месеца стойностите на общия воден запас при пролетниците в еднометровия почвен слой в цялата страна бяха незадоволителни. На фона на общата суша се открояваха районите на Добруджа, Подбалканските полета, част от Тракийската низина (около р.Марица) и централните крайдунавски полета, където продуктивната влага в еднометровия слой е напълно изчерпана (вж. прил. карта). В участъците със стърнище и угар (след прибирането на пшеницата) показателите за водни запаси не се различаваха съществено от тези с пролетници, при които не се прилага напояване.
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Развитието на земеделските култури през юли протичаше при наднормени температури и постоянно задълбочаваща се суша, която не успя да се разпространи в такива размери, както предходната година по същото време.
През по-голямата част от първото десетдневие атмосферни процеси с неустойчив характер определяха сравнително благоприятни условия за развитие на културите. Изметляването при ранните и средноранните царевични хибриди, цъфтежът на слънчогледа в Югоизточната половина от страната се осъществяваше при нарастващ недостиг на влага. Синоптичната обстановка създаде възможности за падане на градушки, които през първото и в началото на третото десетдневие нанесоха сериозни щети на селското стопанство (Гривица, Сливен, Русе, Ямбол).
Към средата на юли цъфтежът и оплождането при царевицата и слънчогледа (вж. прил. карта) протичаше при екстремно високи температури°Cвиленград 38.4°C, Сандански 38.5°C, Чирпан 37.2°C) и ниска атмосферна влажност. Дневните температури потискаха асимилационните процеси и имаха отрицателно въздействие върху жизнеността на полена и формирането на репродуктивните органи при царевицата и слънчогледа. Неблагоприятните топлинни условия през този период увеличиха необходимостта от напояване и имаха отрицателни последици за култури, отглеждани при неполивни условия. В отделни райони вследствие на нарушения воден баланс бе наблюдавано частично пожълтяване и изсъхване на растенията. До средата на месеца и най-късните посеви с есенници узряха. Главно през периода 10-20.VII изметляването при царевични хибриди от групи 600-800 по ФАО приключи (вж. прил. карта) и последва потъмняване на свилата.
Падналите дъждове в началото на третото десетдневие, когато не бяха придружени с опустошителни градушки повлияха положително върху земеделските култури, но само в ограничени места на страната. В Тракийската низина и в райони на Генерал Тошево напояването бе абсолютно необходимо за оцеляването на културите. Оплождането и наливането на зърното при слънчогледа, нарастването на кореноплода при захарното цвекло и формирането на зърното при царевицата протичаха със затруднения, с изключение на полетата, разположени в района на Предбалкана и в зоната около Сливен-Ямбол.
До края на месеца при по-ранните царевични хибриди се наблюдава млечна зрелост. Голяма част от слънчогледа узря. Повечето от зърнено-бобовите култури, ранните сортове грозде, летните сортове ябълки, круши, сливи, праскови и др. достигнаха пълна зрелост.
В Добруджа след отчетените ниски добиви от хлебно зърно тази година към края на юли голяма част от посевите с пролетници са компрометирани. Нашествието на ливадната пеперуда също причини сериозни повреди при слънчогледа, зеленчуците и бостаните. В резултат от подценяването на борбата с листните въшки през юли голяма част от реколтата от домати в 15 области на страната е поразена от вирусната болест жилкова некроза и е необходимо да се унищожи.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През целия месец най-важното мероприятие
в селското стопанство бе провеждането на жътвената кампания. Високите температури
и ограничените валежи наложиха зачестяване на напояването и увеличение
на поливните норми. При неблагополучия в технологичния цикъл на отглеждане
на културите на отделни места в страната се наложи преждевременно силажиране
на царевицата. Растително-защитните мероприятия бяха неотменна част от
грижите за полските насаждения и овощните култури през юли. Продължи прибирането
на узрялата продукция от зеленчуци, дини, пъпеши, ябълки и грозде. През
втората половина от месеца започна беритбата на тютюна и дълбоката оран
на освободените от зимните житни култури участъци.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" са по-високи на 8.VII и в периода 21-24.VII, през останалото време са в в границите на нормите. Най-високата стойност е на 10.VII сутринта - около 10 пъти над ПДК. Стойностите на сероводород, измерени в същия пункт, са по-високи от предходните месеци, но са в рамките на типичните за този инградиент.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК до 2 пъти през около 50% от всички дни на наблюдение.
В пункт НИМХ в Пловдив неколкократно са регистрирани средноденонощни количествата прах, превишаващи съответната средноденонощна ПДК до 1.5 пъти.
Вариациите в дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол, измервана ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен през юли 2001г. не се различават съществено от типичните за този месец и сезон. Средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки до тези през предходния месец, като са в границите от 1.6 до 7.3mBq/m3 за отделните районни станции. Максималната регистрирана стойност за периода е измерена на 15.VII в Плевен.
Измерените стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи типичните за пролетния сезон.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 3.6mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През юли, оттокът на повечето наблюдавани реки в страната продължи да намалява. Най-много намаляха протичащите количества вода на реките в западната част на Северна България, между Огоста и Осъм включително и на реките Марица, Струма и Места. Краткотрайни и не големи увеличения на оттока на някои реки в отделни дни от месеца бяха наблюдавани, но в повечето случаи те не промениха трайно състоянието на лятно маловодие на реките. Общо за месеца оттокът на по-големите наблюдавани реки в страната намаля с 28% в сравнение с юни.
В Северна България, през първото десетдневие на юли, нивата на реките: Лом при Василовци, Огоста при Кобиляк и при Мизия, Искър след Нови Искър, Вит, Осъм и Янтра по целите течения, притоците на последната -реките. Джулюница при едноименното село и Голямарека при Стражица, и на реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен се повишиха с 2 до 30cm,а на река Росица при Севлиево със 71cm. Протичащите количества вода по тези реки в дните с повишения надвишиха средните си стойности за многогодишен период на наблюдение през този месец само при отделни пунктове за наблюдение: на р.Лом при Василовци, на р.Огоста при Кобиляк, на р.Искър при Кунино, на р.Вит при Тетевен, на р.Осъм при Ловеч и на р.Янтра при Габрово. Максималните протичащи водни количества през месеца при повечето пунктове за наблюдение на реките в Северна България бяха отбелязани през периода 1-5 VII, а минималните през третото десетдневие на месеца.
Средномесечните протичащи водни количества при почти всички пунктове за наблюдение бяха от 1 до 8 пъти по-малки \ само на р.Искър при Кунино малко по-голямо \ от средномногогодишните си стойности за този месец .
През юли почти с непроменен отток спрямо юни останаха черноморските реки.Средно за месеца протичащите им количества вода бяха многократно по-малки от средномногогодишните си стойности.
В Южна България през юли, слабо повишаване на нивата и увеличение на оттока в сравнение с юни беше наблюдавано само на р.Марица при Пловдив и при Харманли- и притоците й Чепинска река при Велинград и р.Сазлийка при Гълъбово.
През целия юли реките в Южна България протичаха със слаби денонощни изменения на. нивата - до +\-10cm, на Марица при Пловдив и при - Харманли, на Чепеларска река при Бачково, на Сазлийка при Гълъбово и на-Харманлийска река при Харманли, в отделни дни до +\-25 - 30cm. В дните на повишение протичащите водни количества само на реките: Чепеларска река при Бачково, Арда при Вехтино и Тунджа при Павел баня, а на реките Марица при Пловдив, Харманлийска при Харманли и Арда при Рудозем през цялата първа половина на юли надвишаваха средномногогодишните си стойности за месеца.
Средномесечните протичащи водни количества на всички наблюдавани реки в Южна България останаха от 1 до 4 пъти, на р.Марица в участъка Радуил-Пазарджик над 10 пъти по-малки от средномногогодишните си стойности за юли
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 298 млн.m3, с 55% под средномногогодишната стойност за юли и с 28% по-малък от оттока през юни.
Нивото на р.Дунав в българския участък през юли беше с тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката между Ново село и Оряхово се понижи с 44 до 68cm, а след Свищов до края на българския участък - с 3 до 25cm в сравнение с юни
Най-високите водни стоежи при всички пунктове за наблюдение бяха регистрирани на1.VII., а най-ниските през периода 20-25 .VII.
Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше със 17 до 53cm под нормата за юли.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с юни беше установено при 26 водоизточника или 74% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в Бестрец-Мътнишки и Котленски карстови басейни, както и в басейните на платото Пъстрина и в Стойловска синклинала°Cтранджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 38 до 53% от същите, регистрирани през юни. Повишение на дебита беше установено при 9 от наблюдателните пункта. Най-съществено повишение на дебита беше установено в част от Гоцеделчевски, Перущица-Огняновски, в част от Настан-Триградски и Куклен-Добростански карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 112 до 164% спрямо същите стойности, регистрирани през юни.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 2 до 165cm спрямо юни беше регистрирано при 50 наблюдателни пункта или около 76% от случаите. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в Софийската котловина и Горнотракийската низина. В Сливенската котловина и през този период кладенец №310°Cливен) остана сух. Повишение на нивата с 1 до 117cm бе установено при 16 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Тунджа.
Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България спрямо юни останаха без изменение или по-рядко се понижиха. Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от - 9 до 31cm) с добре изразена тенденция на спадане. Двупосочни изменения, но с добре изразена положителна тенденция (от -11 до 132cm), имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Средногорската водонапорна система с 1cm. Предимно се понижиха нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 12cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 11cm. Останаха без изменение водните нива в подложката на Софийския грабен и в обсега на Ихтиманската водонапорна система. Подобно беше изменението на дебита на подземните води в обсега на Ломско - Плевенската депресия, Варненския артезиански басейн и в басейна на Струмския грабен.
В изменението на запасите от подземни води през юли беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 86 наблюдателни пункта или около 87% от случаите, от които 53 кладенци и 33 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 3 до 288cm спрямо средните (18-годишни) стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Осъм, Марица и Тунджа, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.00 и 923 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала и платото Пъстрина, в Нишавски, Ловешко-Търновски, Мърводолски и част от Разложки карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска антиклинала, на масива Голо бърдо, в Стойловската синклинала и за студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (от 17 до 46%) от нормите за месец юли.
Повишението на водните нива (със 7 до 174cm) спрямо средните стойности е най-съществено за подземните води в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. Л. Кумчева, ст.н.с. д-р.Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова