Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1.VI През страната премина студен атмосферен фронт от северозапад. От запад на изток преваля краткотраен дъжд, вятърът се усили, а температурите се понижиха чувствително.
2.VI След студения фронт атмосферното налягане се повиши. Преобладаваше слънчево време.
3-4.VI Над Централното Средиземноморие се осъществи циклогенез. Дълбокият циклонален вихър премина през Балканския полуостров. С преминаването през страната на студения атмосферен фронт, свързан с него, вятърът се усили, паднаха валежи, придружени от гръмотевици, а температурите рязко и чувствително се понижиха. По най-високите върхове над 2000-2200m преваля и сняг.
5.VI Циклонът, преминал през Балканския полуостров, стационираше на североизток от нашата страна в района на Одеса. В неговия тил баричният градиент беше голям и над страната духаха силни и бурни северозападни ветрове, на места със скорост над 20m/s. Времето остана доста хладно за началото на юни.
6-7.VI Вятърът отслабна и температурите се повишиха. В Южна България бяха регистрирани краткотрайни валежи и гръмотевични бури.
8-11.VI Отначало баричното поле беше антициклонално, което към края на периода се преобразува в циклонално. Преобладаваше слънчево време. Температурите продължиха да се повишават и на 11.VI достигнаха рекордно високи стойности: на много места до 38-39°C, в Ловеч 40°C.
12-13.VI По източната периферия на антициклон, от северозапад над страната нахлу хладен въздух. Имаше временни увеличения на облачността, но само на отделни места преваля и прегърмя. Температурите се понижиха чувствително.
14-15.VI От запад и северозапад продължи да се пренася по-влажен и хладен въздух. На много места преваляваше краткотраен дъжд, придружен от гръмотевици. Температурите продължиха да се понижават.
16-17.VI Преобладаваше слънчево време, а температурите се повишиха.
18-22.VI Над Балканския полуостров се осъществи циклогенез. Циклоналната област бавно се преместваше на север-североизток. Атмосферата беше неустойчива. Имаше значителна облачност, с краткотрайни валежи, придружени от гръмотевици. На места, главно в центраните райони на Северна България, валежите бяха интензивни. Бяха регистрирани и градушки.
23-27.VI С изтеглянето на циклоналната област на североизток, атмосферата постепенно се стабилизира. Преобладаваше слънчево време, с временни увеличения на облачността. Краткотрайни превалявания с гръмотевици имаше само на отделни места.
28-29.VI Времето беше слънчево.
30.VI Под влиянието на студен атмосферен фронт, който премина от северозапад, отново бяха регистрирани краткотрайни валежи, гръмотевични бури и понижение на температурите.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната температура през юни беше между 18.7
и 22.2°C в равнините. В почти цялата страна температурите бяха около и
над нормата за месеца, а само в отделни станции (Видин, Русе и Образцов
Чифлик, Шабла, Разград) - под нормата. Най-голямо наднормено отклонение
на температурата имаше в районите на Югозападна България - с 1.0°C в Сандански
до 1.5°C във Велинград. Най-високите температури през месеца (между 32.8
и 38.7°C) бяха измерени на 11 и 12.VI съответно във Варна и Русе. По планинските
върхове температурата беше около и над нормата. По върховете максималните
температури бяха между 15.0 и 17.5°C съответно на вр.Мусала и вр.Ботев
на 11.VI. Сравнително по-ниски бяха температурите в средата на първото
и второто десетдневие, в края на второто и началото на последното десетдневие
на месеца. Най-ниските температури бяха между 5.0°C в Кърджали и 12.2°C
в Бургас на 5.VI и по планиските върхове Мусала (-8.8°C) и вр.Ботев (-5.6°C)
на 5.VI. През месеца броят на дните със средноденонощна температура над
15°C се колебаеше от 21 в София до 30 във Варна и Бургас, а над 20°C -
между 4 в Сандански и 10 във Видин.
Изменение на температурата през юни 2001г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите в повечето равнинни райони на страната беше около и под нормата (16-80%). По Черноморието валежите бяха под нормата, само в Бургас около нормата. В отделни станции валежите бяха над нормата - Сандански - 150%), Павликени - 152%, Русе - 177% и Образцов Чифлик - 170%. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под нормата - на Черни връх - 60%, на вр.Мусала - 55%, вр.Ботев - 77%, вр.Мургаш - 43%. На вр.Рожен валежите бяха около нормата - 93%. Валежи имаше в началото и края на първото десетдневие, около 15.VI, в края на второто десетдневие, около средата на последното десетдневие.
Броят на дните с валеж повече от 1mm бе между
4 и 10, а в планините - до 12. Дните с валеж над 10mm бяха от 1 до 4. Валеж
по-голям от 25mm е имало по 1 ден през месеца във Видин, Плевен, Русе и
Сандански. Максималният денонощен валеж беше 26.0mm в Сандански на 30.VI,
61.4mm в Русе на 20.VI и 24.9mm в Плевен на 15.VI.
Валеж през юни 2001г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14m/s) имаше в отделни дни около средата, първото и второто десетдневие на месеца и през периода 22-25.VI. Западни и северозападни ветрове имаше в Ново село, Враца, Монтана, Кнежа, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра и Добрич със скорост 17 и над 20m/s.
По планинските върхове ветровете бяха силни през 1-6.VI, 14-16.VI, 19-21.VI, 23-27.VI. На Черни връх и вр.Ботев вятърът беше бурен, с променлива посока на 4-5.VI, със скорост по-голяма от 40m/s.
Броят на дните с вятър над 14m/s се колебаеше
между 1 и 10 за равнините, а в планините достигна до 15.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца
беше между 2.6 и 5.6 десети от небосвода, което за по-голямата част от
страната беше под нормата. Броят на ясните дни е между 2 (за Плевен и София,
което е под нормата) и 12 (за Сливен - над нормата). Броят на мрачните
дни е между 2 (в Бургас и Стара Загора - под нормата) и 8 (в Образцов Чифлик
- над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 6.4 и
6.2 десети, с по 3 и 6 ясни дни на вр Мусала и Черни връх, а мрачните дни
са 11 и 15 на брой.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Гръмотевични бури са наблюдавани със сравнително голяма честота - в 20 дни от месеца. Най-интензивни и повсеместни те бяха от 1 до 4.VI, в периода 13-21.VI и на 30.VI. От мълнии бяха убити 8 души на 3, 4, 13, 19 и 21.VI в Ломско, Добричко, Пловдивско, Русенско и Гоце Делчевско.
Град беше регистриран от станциите в 9 дни от месеца. С по-масов характер и на места със значителни щети градушки паднаха на 4, 13, 14, 18 и 19.VI. За отбелязване са мощните градови процеси (с градови зърна до "орех" и "яйце") на 13 срещу 14.VI и следобед развилите се на 14.VI, нанесли значителни поражения на култури и имущество в селища от Видинска до Великотърновска области на север и до Хасковска област на юг. Другият мощен щорм на 19.VI също е нанесъл щети както с градушката, така и с продължителните и проливни валежи, довели до локални наводнения в Русенска и Сливенска области, както и в някои квартали на София.
Силният вятър на 14.VI (достигнал ураганни скорости до 34m/s) остави 8 села в Плевенско без електрозахранване, нанесе щети на сгради и покриви в Ловешко и на др. места, а на 20.VI силни ветрове (около 20m/s) нанесоха щети в села от Силистренска област.
ИАБГ към МЗГ е провела 13 въздействия върху градоопасни облаци в 11 дни от месеца.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Гръм. бури | ||||
| > 20 | > 25 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 17.7 19.7 19.7 19.8 19.6 20.3 20.1 20.6 18.3 19.5 19.7 20.3 20.7 20.6 20.8 20.5 20.9 20.2 23.0 19.0 2.8 5.1 | -0.1 -0.9 -0.3 0.3 -0.6 -0.6 0.3 -1.0 -0.9 1.0 0.0 0.1 0.3 0.2 0.2 0.1 0.0 0.5 1.0 0.1 0.6 0.0 | 33.4 37.8 38.4 36.5 37.2 37.7 38.3 38.7 36.2 36.7 32.8 34.0 35.7 35.9 34.9 36.0 35.5 37.0 38.0 36.4 15.0 17.5 | 7.9 8.0 11.0 9.9 8.5 10.2 7.8 8.4 7.4 8.0 12.0 12.2 11.0 5.0 9.2 6.6 8.0 9.0 12.1 6.2 -8.8 -5.6 | 40.4 94.5 29.1 30.8 62.3 79.6 65.3 125.4 55.9 36.3 34.7 40.1 37.7 28.8 47.3 30.9 63.0 23.4 58.4 43.2 44.8 111.4 | 54 148 36 30 79 103 79 177 76 58 75 82 59 49 74 49 117 40 150 73 55 77 | 14.0 25.1 12.2 13.6 19.0 24.9 23.8 61.4 14.0 15.8 11.3 10.1 10.3 6.3 12.9 9.3 15.6 8.1 26.0 11.9 11.7 36.2 | 5 15 19 15 15 15 20 20 5 5 2 22 20 20 15 21 15 15 30 15 20 15 | 7 16 14 14 15 17 17 19 8 14 15 15 20 21 20 21 20 18 25 11 0 0 | 0 1 1 2 2 3 2 2 1 1 0 0 1 1 2 2 1 2 10 1 0 0 | 7 10 6 5 6 8 9 9 7 7 6 8 6 7 7 5 8 6 4 8 9 12 | 1 3 1 1 2 4 3 4 3 1 1 1 1 - 1 - 1 - 2 2 2 3 | - 1 - - - 1 - 1 - - - - - - - - - - 1 - - 1 | - 1 4 2 5 10 3 10 1 1 4 4 4 6 3 2 2 2 2 1 5 15 | 6 6 4 4 5 6 7 8 5 6 8 4 6 8 - 9 11 5 4 3 6 2 |
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Състоянието на повърхностния почвен слой през юни бе в пряка зависимост от падналите поднормени валежи. Към края на предходния месец основание за тревога будеше влагозапасяването при пшеницата в Добруджанския регион, което бе значително под равнището на водните запаси при пролетните култури. Студеното време в началото на юни бе придружено с валежи, които в Североизточна България надхвърляха 15-17 l/m2. Те повишиха съдържанието на влага в почвата, но се оказаха закъснели за узряващите есенници. Силният вятър увеличи изпарението на продуктивна влага от повърхностния почвен слой в отделни райони на страната. Ефектът от падналите валежи бе незабавен. Измерените водни запаси в Североизточна България, както и тези от Софийското поле и Предбалкана, в 50-сантиметровия почвен слой бяха най-добрите в страната (между 82 и 91% от ППВ).
В началото на второто десетдневие преобладаваше горещо за сезона време. Нарасналото водопотребление на пролетните култури доведе до бързо изчерпване на продуктивната влага в горните почвени слоеве. На много места в страната растящият дефицит на почвена влага наложи напояване на зеленчуците. Състоянието на почвата позволяваше все още безпроблемно провеждане на механизираните обработки - част от комплекса мероприятия при отглеждането на културите. При последвалото неустойчиво време към средата на месеца в отделни райони на Северозападна и Централна Северна България както и в Западната част от Тракийската низина паднаха значителни валежи. В отделни места в Северна България те достигнаха , а в други и надвишиха нормата за месеца (Cвищов 110 l/m2, Русе 90 l/m2, Видин 62 l/m2, Ловеч 62 l/m2) и значително подпомогнаха развитието на пролетниците, отглеждани при неполивни условия. Водните запаси при пролетните култури в 50-сантиметровия почвен слой в северозападната част от страната надхвърлиха 80-90% от ППВ.
През последното десетдневие на юни преобладаваше сухо време. Ускореното развитие на земеделските култури засили разхода на продуктивна влага. В Югоизточната половина от страната, където през целия юни паднаха по-малко валежи, се оформи зона, различаваща се съществено по нивото от запасите на влага в почвата. Общият воден запас в 50-сантиметровия почвен слой при царевицата и слънчогледа в Тракийската низина и крайните южни райони на страната в края на месеца бе между 51 и 64% от ППВ, а продуктивната влага в повърхностния почвен слой бе минимална (3 -10 l/m2). Най-добри отново бяха запасите в Предбалкана и Софийското поле (76-90% от ППВ) (вж. прил. карта). Топлинно-влажностните характеристики на почвата в края на юни съществено се различаваха от тези през същия период на преходната година, когато сушата се оформи още през месец май.
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Високите температури в края на първото и началото на второто десетдневие на юни, достигнали на места до 36-37°C (Монтана, Ловеч, Оряхово, Свщов, Русе), ускориха узряването на есенните посеви. Тази година значително по-рано от обичайните за страната срокове узря ечемикът в полските райони на страната. През първото десетдневие на юни на места в Южна България пшеницата встъпи във "восъчна зрелост". При царевицата се наблюдаваше листообразуване, при слънчогледа - формиране на съцветие, а при зърнено-бобовите култури - бутонизация, цъфтеж и образуване на чушки. Масов цъфтеж при лозата бе наблюдаван през първото десетдневие на юни.
Понижение на температурите и нормализиране на топлинните условия настъпи около средата на юни. До края на второто и началото на третото десетдневие на месеца развитието на земеделските култури протече при сравнително хладно и влажно време, което увеличи риска от заразяване на културите с гъбни болести. Падналите градушки на места в Североизточна и Южна България нанесоха в различна степен повреди по земеделските култури, по узрялата зърнена реколта.
В края на второто десетдневие на юни по-голямата част от площите с пшеница встъпиха във восъчна зрелост (вж. прил. карта). При слънчогледа продължи процесът на формиране на съцветие (вж. прил. карта). При една малка част от посевите със слънчоглед в Южна България бе наблюдавано начало на фаза "цъфтеж".
През третото десетдневие на юни развитието на земеделските култури протичаше при температури близки до нормата за периода. В края на юни узряха и най-късно засетите посеви и есенниците във високите полета на Западна България. По-ранозрелите хибриди царевица достигнаха максималните си размери от вегетативна биомаса и на отделни места в Южна България встъпиха във фаза "изметляване". В края на месеца "цъфтежът" при слънчогледа доби масов характер.
През юни развитието на овощните култури протече при благоприятни агрометеорологични условия. До края на месеца узряха и най-късните сортове череши и ягоди, ранните сортове круши, ябълки и кайсии.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През втората половина на юни започна жътвата на ечемика и към края на месеца бяха ожънати около 45% от площите.
През месеца продължиха грижите по отглеждането
на пролетните култури, междуредови почвообработки, загърляне при царевицата,
поливане, третиране срещу болестите и вредителите по зеленчуковите и овощните
култури.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" са в границите на нормите. Единична относително по-висока концентрация (2 пъти над съответната ПДК) е измерена на 12.VI в сутрешните часове. Стойностите на сероводород, измерени в същия пункт, достигат до 9 пъти над ПДК за този инградиент.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК до 2 пъти през около 50% от всички дни на наблюдение.
В пункт НИМХ в Пловдив двукратно (на 26 и 27.VI) са регистрирани средноденонощни концентрации на серен двуокис над ПДК. Количествата прах превишават съответната средноденонощна ПДК до 1.5 пъти.
Вариациите в дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол, измервана ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен през юни 2001г. не се различават съществено от типичните за този месец и сезон. Средните месечни стойности. на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки до тези през предходния месец, като са в границите от 1.5 до 7.6mBq/m3 за отделните районни станции. Максималната регистрирана стойност за периода е измерена на 6.VI в Плевен.
Измерените стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи типичните за пролетния сезон.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 3.9mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През юни, краткотрайни и не големи увеличения на оттока беше наблюдавано при някои реки в Северна България, на р.Арда, на р.Марица и на някои от притоците й. Общо за месеца обемът на речните води в страната намаля почти наполовина в сравнение с май.
В Северна България повишаване на нивата и увеличаване на протичащите количества вода при повечето наблюдавани реки беше регистрирано към края на второто и началото на третото десетдневие на юни. През периода 16-23.VI нивата на реките Искър в участъка Нови Искър - Кунино, Малък Искър при Своде, Вит, Осъм и Янтра по целите течения, както и реките Росица при Севлиево, Джулюница при с.Джулюница, Голяма река при Стражица, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен - се повишиха с 15 до 60cm. Протичащите количества вода по тези реки в дните с повишения не достигнаха средните си стойности за многогодишен период на наблюдение през този месец. Максималните протичащи водни количества през месеца при повечето пунктове за наблюдение на реките в Северна България бяха отбелязани през периода 16-23.VI, а минималните - през първата половина на месеца.
Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха от 1 до 7 пъти (на р.Тополовец при с.Акациево с 11 пъти) по-малки от средномногогодишните си стойности за този месец.
През юни почти с непроменен отток спрямо май останаха черноморските реки. Средно за месеца протичащите им количества вода бяха многократно по-малки от средномногогодишните си стойности.
В Южна България през юни повишаване на нивата и увеличение на оттока в сравнение с май беше наблюдавано само на р.Марица след Пловдив и притоците й в този участък и на р.Арда и притока й р.Върбица.
През периода 17-24.VI нивата на реките Марица в участъка Пловдив - Харманли, Чепеларска река при Бачково, Сазлийка при Гълъбово, Харманлийска река при Харманли, Арда при Рудозем и Вехтино и Върбица при Джебел се повишиха с 15 до 37cm. В дните на повишение протичащите водни количества само на реките Марица при Пловдив, Въча при м.Забрал и Арда при Рудозем надвишиха средните си стойности за месеца.
Средномесечните протичащи водни количества на всички наблюдавани реки в Южна България останаха от 1 до 5 пъти по-малки от средномногогодишните си стойности за юни.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 401 млн.m3, с 35% под средномногогодишната стойност за юни и с 49% по-малък от оттока през май.
Нивото на р.Дунав в българския участък през юни беше с променлива тенденция. Средно за месеца нивото на реката се понижи с 30 до 108cm спрямо май. Най-високите водни стоежи при различните пунктове за наблюдение бяха регистрирани през периода 24-30.VI, а най-ниските през периода 1-5.VI.
Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 54 до 112cm под нормата за юни.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с май беше установено при 30 водоизточника или 86% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в Нишавски, Искрецки, Милановски и Котленски карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска и Преславска атиклинали. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 50% (от 8 до 41%) от регистрираните през май. Повишение на дебита беше установено при 5 от наблюдателните пункта. Най-съществено повишение на дебита беше установено в Разложки карстов басейн. В този случай, вследствие на топенето на снежната покривка във високите части на водосборните зони на изворите, средномесечните стойности на дебита са нараснали с 236 до 446% спрямо същите стойности, регистрирани през май.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни с добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 130cm спрямо май беше регистрирано при 48 наблюдателни пункта или около 75% от случаите. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Струма, Марица и Тунджа. Предимно се понижиха водните нива в Сливенската котловина, като кладенец No.310 (Cливен) пресъхна. Повишение на нивата с 3 до 22cm бе установено при 16 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Струма и Места.
Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -73 до 6cm), без добре изразена тенденция. Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с по-добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -26 до 6cm), с по-добре изразена тенденция на спадане. Предимно се понижиха (от -155 до -70cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 6cm, в Средногорската водонапорна система с 12cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен също с 6cm. Останаха без изменение водните нива в подложката на Софийския грабен и в обсега на Ихтиманската водонапорна система.
В изменението на запасите от подземни води през юни беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 85 наблюдателни пункта или около 83% от случаите, от които 52 кладенци и 33 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 1 до 277cm спрямо средните (18-годишни) стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Осъм, Марица и Тунджа, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.23 и 1757 l/s, беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Нишавски, Искрецки, Милановски, Ловешко-Търновски и Гоцеделчевски карстови басейни, в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали, в масива Голо бърдо, както и за студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (от 22 до 48%) от нормите за месец юни.
Покачването на дебита спрямо месечните норми
е от 2.00 до 99.0 l/s или нарастването е със 103 до 144%. Най-голямо е
регистрираното покачване на дебита в басейните на платото Пъстрина и в
Башдерменската синклинала°Cтранджански район). Повишението на водните нива
(с 1 до 184cm) спрямо средните стойности е най-съществено за подземните
води на места в терасата на р.Места, в приабонската система в обсега на
Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската
водоносна система на Североизточна България.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р.Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова