Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1.IV През Гърция премина средиземноморски циклон. От североизток нахлу студен въздух и на много места преваля и сняг, без да образува съществена снежна покривка.
2.IV Атмосферното налягане се повиши. Валежите спряха, а облачността намаля. В Северозападна България температурите се понижиха до минус 3, минус 4°C.
3-5.IV Отначало в антициклонално барично поле, което на 5.IV се преобразува в циклонално, преобладаваше слънчево време. В сутрешните часове беше сравнително студено, като на места минималните температури бяха под 0°C.
6.IV През страната премина размит студен фронт и плитък циклонален вихър. Облачността временно се увеличи, но само на отделни места, главно в планинските райони преваля краткотраен дъжд.
7-8.IV В размито циклонално поле имаше разкъсана облачност, а температурите се повишиха.
9-13.IV През Балканския полуостров преминаваха циклонални вихри. Създаде се валежна обстановка. С прекъсвания преваляваше дъжд. На 13.IV в тила на циклонален вихър, преминал през страната, нахлу студен въздух. На много места валежите бяха придружени от гръмотевици, като бяха регистрирани и градушки. В районите с надморска височина над 700m валя и сняг. Температурите се понижиха чувствително.
14.IV Във временен гребен преобладаваше слънчево, но хладно време.
15.IV Отново се създаде валежна обстановка под влияние на средиземноморски циклон, който премина от Централното Средиземноморие, през Гърция и Южна България. Паднаха повсемести и значителни валежи, като в много райони на Северна и Югозападна България валя и сняг. На места временно се образува снежна покривка с дебелина до 5-6cm.
16-17.IV Динамиката на атмосферните процеси над страната остана голяма. След временен ръст на атмосферното налягане то започна отново бързо да пада. Имаше променлива облачност.
18.IV През страната премина циклонален вихър, под влияние на който от запад на изток преваля дъжд.
19-20.IV Атмосферното налягане се повиши. Валежите спряха. Имаше разкъсана, често незначителна облачност. Температурите се повишиха.
21-24.IV Времето се определяше от дълбок Африкански циклон, който стационираше в района на Балканския полуостров. В топлия сектор на циклона от Африка над страната нахлу тропичен въздух, в който видимостта беше намалена от съдържанието на пясъчни частици. Създаде се валежна обстановка. Валежите бяха придружени от гръмотевици. Бяха регистрирани и градушки.
25-26.IV Атмосферното налягане се повиши. Имаше разкъсана облачност, почти без валежи.
27-29.IV В размито барично поле въздушната маса беше неустойчива и на места, главно в следобедните часове, преваляваше краткотраен дъжд, придружен от гръмотевици.
30.IV На североизток се изгради
антициклон, в чиято периферия попадна нашата страна. Усили се вятърът от
североизток, а временни увеличения на облачността имаше по Черноморието и на
места в Северна България.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната температура през април беше
между 9.7 и 13.0°C в равнините. В почти цялата страна температурите бяха около
нормата за месеца, а само в отделни станции - под нормата. Най-голямо
отклонение на температурата под нормата имаше в районите на Северна България: с
1.7°C в Павликени до 0.6°C в Ловеч и Образцов чифлик. Най-високите температури
през месеца (между 27.5 и 21.6°C) бяха измерени на 27 и 26.IV съответно в
Сандански и Варна. По планинските върхове температурата беше около нормата. По
върховете максималните температури бяха между 3.8 и 6.0°C съответно на
вр.Мусала и вр.Ботев на 29 и 30.IV. Относително ниски температури имаше в
началото на първото и около средата на второто десетдневие, което беше
сравнително топло. Сравнително по-ниски бяха температурите в началото и края на
последното десетдневие на месеца. Най-ниските температури бяха между минус 4.5°C
във Видин на 2.IV и 0°C в Плевен и Разград на 2 и 3.IV и по планиските върхове:
Мусала (-16.8°C), вр.Ботев (-17.0°C) на 14.IV. През месеца броят на дните със
средноденонощна температура над 10°C се колебаеше от 22 в Сандански, Кърджали и
Сливен до 13 в София, а над 15°C - между 10 в Русе и 1 ден в Добрич и Варна.
Изменение на температурата през април 2001г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите в Дунавската равнина и Тракийската низина беше над нормата (124-223%). Около и под нормата (60-112%) бяха валежите в Сероизточна България. По Черноморието валежите бяха около нормата, в Югоизточна България - под нормата. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около нормата - за Черни връх 87%, вр.Мусала - 96%, вр.Ботев - 100%. На вр.Мургаш и вр.Рожен валежите бяха съответно 136 и 141%, което е над нормата. Валежи имаше в началото и края на първото десетдневие, около 15.IV и в края на второто десетдневие, около средата на последното десетдневие и в края на месеца.
Броят на дните с валеж повече от 1mm
бе между 3 и 12, а в планините - до 15. Дните с валеж над 10mm бяха от 1 до 5.
Валеж по-голям от 25mm е имало по 1 ден в Русе, Хасково, Пловдив, Благоевград,
Сандански и Кюстендил. Максималният денонощен валеж беше в Сандански (23.IV),
Хасково (11.IV), Русе и Кюстендил (на 26.IV.) съответно 41.7, 31.9 и 25.7mm.
Валеж през април 2001г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14m/s) имаше в отделни дни през първото и второто десетдневи на месеца и през периода 18 - 27.IV. Северни и северозападни ветрове имаше в Ново село, Враца, Монтана, Кнежа, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра и Добрич със скорост 17 и над 20m/s.
По планинските върхове ветровете бяха силни на 1-3, 7-10, 13-17, 19-26.IV. На Черни връх и Мусала на 20.IV вятърът беше бурен, с променлива посока, със скорост по-голяма от 40m/s. Бурни бяха ветровете през периода 20-26.IV на вр.Ботев.
Броят на дните с вятър над 14m/s се
колебаеше между 1 и 7 за равнините, а в планините достигна до 18.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през
месеца беше между 5.4 и 7.1 десети от небосвода, което за по-голямата част от
България беше около и над нормата. Броят на ясните дни е между 2 (за Плевен,
Русе, Шумен, Кърджали и София, което е около и под нормата) и 5 за Садово.
Броят на мрачните дни е между 6 (в Добрич и Образцов Чифлик под нормата) и 13
(в Пловдив и Враца над нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност
беше 7.7 и 7.9 десети, с по 2 ясни дни на вр Мусала и Черни връх, а мрачните
дни са 16 и 21 на брой.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли имаше в 11 дни от месеца, като с по-масов характер те бяха на 12 и 29.IV.
Гръмотевични бури бяха наблюдавани в 14 дни от месеца, като най-интензивни и повсеместни те бяха в периодите 12-13, 21-22 и 27-29.IV.
Град беше регистриран в 6 дни от месеца. С по-масов характер (Плевенска, Великотърновска, Търговишка, Разградска, Бургаска, Пловдивска, Хасковска и др. области) и на места с щети градовите валежи бяха на 13, 22 и 23.IV.
Слани имаше почти в цялата страна в периода 2-5.IV и в по-ограничени райони през периода 17-19.IV.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Гръм. бури | ||||
| > 10 | > 15 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 9.7 11.7 10.9 11.2 10.7 11.7 11.4 12.5 10.4 9.7 10.6 11.4 11.9 11.6 11.8 11.6 12.1 11.5 13.2 10.2 -5.0 -2.5 | -0.5 -0.4 -0.9 -0.5 -1.1 -0.9 -0.8 -0.5 -0.3 0.5 0.3 0.5 0.3 -0.3 -0.3 -0.2 -0.1 -0.5 -0.2 -0.9 0.3 -0.1 | 23.1 24.5 25.5 24.6 25.7 26.5 23.4 26.1 21.8 23.0 21.6 24.5 23.6 26.4 23.9 24.6 25.5 26.7 27.5 24.5 3.8 6.0 | -1.6 -4.5 -0.8 -1.6 -3.5 0.0 -2.6 -0.2 0.0 -2.0 2.5 2.5 2.4 -0.8 0.2 -2.8 0.5 -0.8 2.1 -2.8 -16.8 -17.0 | 82.1 65.5 59.9 96.2 66.6 68.6 71.3 86.3 56.9 25.8 37.9 12.4 75.7 68.7 98.2 72.6 75.6 95.3 123.1 113.8 100.8 83.6 | 161 124 111 139 133 140 111 163 112 60 86 24 161 132 175 151 180 216 316 247 96 100 | 18.2 11.9 12.4 18.5 12.5 17.7 21.6 31.9 20.5 7.2 11.7 5.2 18.0 18.0 28.7 23.3 25.1 26.9 41.7 25.7 15.1 16.3 | 16 22 11 23 16 23 16 16 16 2 16 14 16 16 11 16 16 16 23 16 24 11 | 13 20 18 17 18 19 18 20 17 15 18 20 21 21 21 20 22 21 22 15 0 0 | 4 7 3 6 6 7 8 10 4 1 1 3 6 5 7 6 8 6 9 5 0 0 | 12 11 10 12 9 9 10 9 7 8 9 3 10 9 9 10 11 10 10 4 15 14 | 2 3 2 4 1 3 2 3 2 - 1 - 2 3 3 2 2 4 5 1 2 2 | - - - - - - - 1 - - - - - - 1 - 1 1 1 1 - - | 2 1 3 3 1 5 6 4 1 - - 3 7 6 5 1 3 6 - - 11 18 | 4 2 2 3 2 2 4 4 1 - 4 3 2 3 - 3 2 4 4 4 1 2 |
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
През април наблюдавахме категорична промяна на неблагоприятната тенденция за оскъдни валежи от лятото и есента на миналата и по-голямата част от зимата на настоящата година. Положителни промени се очертаха през февруари и март, но падналите значителни по количество валежи през април (на много места в Западна България над 100 l/m2) повсеместно доведоха до рязко увеличение на почвените влагозапаси. В отделни случаи те бяха причина за пропускане на оптималните срокове при сеитбата на средноранните пролетни култури.
През първите 7-8 дни на април традиционните земеделски мероприятия протичаха без особени затруднения. В края на десетдневието температурите се понижиха и на много места паднаха валежи със съществен стопански ефект. Те коригираха разпределението на водните запаси в по-дълбоките почвени слоеве и очертаха нови зони, където бе достигнато насищане до ППВ (пределна полска влагоемност). Към края на първото десетдневие при пшеницата в еднометровия почвен слой най-добро (над 85% от ППВ) бе влагозапасяването в Софийското поле, Предбалкана, Сандански и отделни места в Тракийската низина (Пазарджик).
Валежите от дъжд продължиха повсеместно и през първата половина на второто десетдневие. В средата на април в Западна България те преминаха в сняг. Образува се снежна покривка, която с бързото повишение на температурите се стопи на следващия ден. Повърхностният почвен слой през по-голямата част от второто десетдневие се поддържаше в преовлажнено състояние. След двукратно надвишаващите нормите валежи на отделни места предимно в западната половина от страната в края на десетдневието в 50-сантиметровия почвен слой се наблюдаваше насищане до ППВ. Много добри бяха показателите и за еднометровия почвен слой. При пшеницата в Предбалкана, Софийското поле и долината на р.Струма бе достигнато насищане до ППВ и в еднометровия почвен слой. В останалата част от страната общият воден запас бе по-голям от 90% от ППВ (с изключение на крайдунавските райони и Подбалканските полета).
През първите 3-4 дни на третото десетдневие валежите се възобновиха и на много места в Северозападна и западната част на Централна България паднаха по 45-55 l/m2. Към средата на десетдневието времето се стабилизира. С ускоряването на развитието на есенните посеви се забеляза известно намаление на водните запаси в по-горните почвени слоеве. Динамиката на придвижване на водните резерви в почвения профил към повърхностните слоеве обуслови и наблюдаваната промяна на показателите в еднометровия почвен слой. Особено показателен е примерът с пшеницата, където най-ниските стойности за водните запаси спаднаха до 73-75% от ППВ (Суворово, Д.Чифлик). На посочената карта се очертава рязка граница при влагозапасяването в Западната и Източната половина от страната. В Северозападна България и Предбалкана, Софийското поле, долината на р.Струма и западната половина от Тракийската низина общият воден запас в края на месеца надхвърляше 85% от ППВ (често и 97-98% от ППВ), докато в Добруджа, по Черноморието и в източната половина от Тракийската низина беше между 73 и 81% от ППВ.
Отчетената влага в края на април във всички райони на страната ще осигури нормалното развитие на есенните посеви до края на вегетацията им.
При пролетните култури в края на април водните запаси бяха значително по-добри в сравнение с есенните посеви. В 50-сантиметровия почвен слой те повсеместно надхвърляха 81% от ППВ (вж. прил.карта).
Температурата на почвата на дълбочина 5-10cm дълбочина достигна подходящи стойности за сеитба на царевицата за зърно още през първото десетдневие на април за кратък период. В края на второто десетдневие се отчете трайно задържане на температурите над 10-12°C, но честите превалявания и калната почва затрудняваха сеитбата на царевицата. Към средата на третото десетдневие температурите на дълбочина 5-10cm достигнаха 17-18 (С в Северна и 21-22°C в Южна България.
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Развитието на земеделските култури през първата половина на април протече при сравнително хладно за сезона време.
В началото на месеца настъпи чувствително понижение на температурите. На 2 и 3.IV в отделни райони в Северна България бяха измерени минимални отрицателни температури -3°C, -4°C (Видин минус 4.5°C, Кнежа -3.5°C) стойности, които на места причиниха частични повреди от измръзване по цветовете и младите завръзи при овощните култури. Закъснелите прояви на зимата в средата на месеца, с валежи от сняг в Западна България, поставиха за втори път на изпитание напредналите в развитието си овошки.
В края на второто и началото на третото десетдневие на април настъпи положителна промяна в топлинните условия и ускоряване на вегетацията при есенните посеви и засетите ранни и средноранни пролетни култури. Пшеницата и ечемикът в Южна и на места в Източна България през третото десетдневие на април встъпиха във фаза "изкласяване" (вж. прилож. карта). На единични места в Южна България (Р. Конаре, Любимец) при пшеницата и ечемика бе наблюдавана фаза "цъфтеж".
Тази пролет средноденнонощните температури даваха възможност за сеитбата на слънчоглед в по-ранни срокове, но влажното време през април, с наднормени повсеместни валежи, бе причина на места за пропускане на оптималните срокове при сеитбата на средноранните пролетни култури (слънчоглед - вж. прилож. карта). В края на април при слънчогледа, засят през първото десетдневие на месеца, бяха наблюдавани фазите "поникване" и "втори чифт" истински листа. Фаза "поникване" бе регистрирана и при царевицата, засята през първата половина на април.
През третото десетдневие на месеца при овощните култури протичаше процес на формиране и нарастване на завръзите, а при ореха - образуване на женски и цъфтеж на мъжките съцветия. При лозата в края на април бяха наблюдавани фазите 1-3 лист и поява на реса.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През по-сухите периоди от месеца се
провеждаха сезонните растителнозащитни мероприятия, предсеитбени обработки на
площите и сеитбата на слънчоглед и царевица. Към края на месеца в отделни
райони на страната започна сеитбата на по-късните, топлолюбиви пролетни култури
(фасул, фъстъци, памук и др.)
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" бяха в границите на нормите, единствено висока концентрация е измерена на 23.IV във вечерните часове. Стойностите на сероводород отново са по-ниски от типичните. Максимумът е на 28.IV през нощта - около 8 пъти над съответната ПДК.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК през около 50% от всички дни на наблюдение. Максимумът е регистриран на 8.IV и е около 2,5 пъти над посочената норма.
В пункт НИМХ в Пловдив измерените количества прах превишават средноденонощната ПДК до 2 пъти. Максималната стойност е измерена на 26.IV.
В регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се измерва ежедневно радиоактивността на въздуха. Вариациите в дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол през април 2001г. не се различават съществено от тези през март 2001г. Средните месечни стойности. на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки до тези през предходния месец като са в границите от 1.4 до 7.0mBq/m3 за отделните районни станции.
Измерените стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи типичните за пролетния сезон.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.7 до 3.7mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През април по-съществено увеличение на речните води беше наблюдавано в Северна България и югозападните райони на страната. Около средата и през третото десетдневие на месеца краткотрайни увеличения на оттока бяха наблюдавани и при черноморските реки.
В Северна България повишаване на нивата и увеличаване на протичащите количества вода при повечето наблюдавани реки беше регистрирано около средата и през третото десетдневие на април. През периода 12-18.IV нивата на реките Лом при Василовци и Огоста при Кобиляк се повишиха с 52 до 66cm, а протичащите им количества вода надвишиха с 2 до 4 пъти средните си стойности за многогодишен период на наблюдение за този месец. Нивата на реките: Огоста при Мизия, Искър по цялото течение, Вит и Осъм се повишиха с 12 до 40cm. Протичащите количества вода на тези реки останаха значително под средните сойности за април. През този период най-много се повиши нивото на р.Янтра в участъка Велико Търново-Каранци - с 80-90cm, а оттокът на реката надвиши до 2 пъти средните си стойности за месеца.
Повторно повишение на речните нива в Северна България беше отбелязано през третото десетдневие на април. Повишението при повечето пунктове за наблюдение на реките беше с 20 до 40cm, на р.Искър при Нови Искър със 70cm, при Ореховица със 78cm; на р.Осъм при Изгрев с 1,80m; на р.Янтра при Каранци със 76cm; на р. Джулюница при с.Джулюница с 1,12m. Протичащите количества вода на северните реки през този период бяха по-големи от средните сойности за многогодишен период на наблюдение през април.
Максималните протичащи водни количества през месеца при всички реки в Северна България бяха отбелязани през периода 23-25.IV (на р.Янтра по цялото течение на 17-18.IV), а минималните - през първото десетдневие на месеца.
Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха от 1 до 3 пъти (на р. Тополовец при с.Акациево с 8 пъти) по-малки от средномногогодишните стойности за този месец.
През април почти с непроменен отток спрямо март останаха черноморските реки. Средно за месеца протичащите им количества вода бяха многократно по-малки от средномногогодишните стойности.
В Южна България през април оттокът на повечето наблюдавани реки несъществено се промени в сравнение с март. Намаля оттокът само на реките: Марица в участъка Пазарджик - Първомай и при Свиленград и Харманлийска река при Харманли. Съществено увеличение на оттока беше наблюдавано на р.Марица при Харманли и на реките Струма при Бобошево и при Марино поле и Върбица при Джебел.
Средномесечните протичащи водни количества на всички наблюдавани реки в Южна България са от 1 до 10 пъти по-малки от средномногогодишните стойности за април.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 671 млн.m3, с 60% под средномногогодишната стойност за април и с 20% по-голям от оттока през март.
Нивото на р.Дунав в българския участък през април беше с тенденция към повишаване. Средно за месеца нивото на реката се повиши със 146 до 174cm спрямо март. Най-високите водни стоежи при различните пунктове за наблюдение бяха регистрирани през периода 27-30.IV., а най-ниските - през периода 12-16.IV.
Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 5 до 43cm над нормата за април.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита в сравнение с март беше установено при 25 наблюдателни пункта или при 69% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в карстовите басейни на северното бедро на Белоградчишка и Тетевенска антиклинали, както и в Етрополски и Котленски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 152-344% спрямо регистрираните през март. Понижение на дебита беше установено при 11 наблюдателни пункта. То беше най-съществено в Куклен-Добростански карстов басейн, както и в басейна на извор "Катун" в Стойловската синклинала. В тези случаи средномесечната стойност на дебита на изворите са от 51 до 66% от същите, измерени за март.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с добре изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 200cm спрямо март беше регистрирано при 45 наблюдателни пункта или около 69% от случаите. Предимно се повишиха нивата на подземните води в Кюстендилската и Сливенската котловини, а най-значимо беше нарастването им на места в терасите на реките Дунав, Огоста и Струма, както и в Софийската котловина. Понижение на нивата с 2 до 31cm бе установено при 20 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасата на река Дунав и в Казанлъшката котловина.
Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -1 до 144cm) с много добре изразена тенденция на покачване.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с много добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -118 до 33cm) с много по-добре изразена тенденция на спадане. Двупосочни изменения (от - 6 до 207cm) с много по-добре изразена положителна тенденция имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Предимно се повишиха водните нива в обсега на Местенския грабен с 10cm и в приабонската водоносна система в обсега на Пловдивския грабен с 7cm. Понижиха се водните нива в подложката на Софийския грабен с 5cm, в обсега на Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи съответно с 1 и 5cm.
В изменението на запасите от подземни води през април беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 82 наблюдателни пункта или около 80% от случаите, от които 52 кладенци и 30 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 2 до 268cm спрямо средните (18-годишни) стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Осъм, Места, Марица и Тунджа, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.28 и 2233 l/s, беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Нишавски, Етрополски, Ловешко-Търновски, Разложки, Гоцеделчевски, част от Настан-Триградски и Куклен-Добростански карстови басейни и за студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (от 12 до 48%) от нормите за април.
Покачването на дебита спрямо
месечните норми е от 2.00 до 376 l/s или нарастването е със 102 до 210%.
Най-голямо е регистрираното покачване на дебита в басейна на извор "Докузака" в
Стойловска синклинала. Повишението на водните нива (от 1 до 188cm) спрямо
средните стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на
р.Места, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени
зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на
Североизточна България.
Kъм съдържанието
(по материали от Шеста сесия на експерти от Работна група II към IPCC)
В сесията, организирана от Междуправителствената комисия по изменение на климата (IPCC) под егидата на Световната метеорологична организация (СМО) и Програмата на ООН за опазване на околната среда (UNEP), състояла се в Женева, Швейцария през февруари 2001г., взеха участие около 210 експерти, в т. ч. около 145 учени и специалисти от министерства, институти, ведомства и национални комитети на около 100 страни; значителна част от които са били служители на националните хидрометеорологични служби (у нас - НИМХ). Представени бяха също 11 международни организации и 45 "водещи автори", подготвили работните документи за тази сесия на IPCC WG II.
По време на сесията се подготви "Резюме за лица, определящи политиката" (Summary for Policymakers") - документ, предназначен предимно за правителствата на страните. Целта на резюмето бе да представи накратко съдържанието на подготвените вече от т.нар. "водещи автори" два основни документа на Работната група II (доклад и негово Техническо резюме), озаглавени "Изменение на климата, 2001 г. - въздействия, адаптация и уязвимост".
Обсъжданият работен вариант на документа "Резюме за лица, определящи политиката" бе сериозно променен като текст. Причината бе, че в него евентуалните промени на климата се разглеждаха предимно в глобален план, докато делегатите искаха акцентуване върху регионалната представа за тях. Това обаче е трудна, а в някои случаи все още и нерешима задача поради сравнително късите редове от данни от метеорологичните наблюдения и недостатъчната способност на математичните модели да възпроизвеждат адекватно климата дори само в глобален мащаб. Като основни понятия в обсъждания доклад са въведени няколко понятия. Чувствителност е степента, до която естествените или човешки системи се повлияват, положително или отрицателно, при изменения на такива елементи на климата като средни характеристики, климатична променливост на метеорологичните елементи и явления, честота и интензитет на екстремните климатични стойности и явления. Адаптивен капацитет е способността на системите да се приспособяват към изменения на климатичните елементи за да се намалят потенциалните загуби, както и способността им да се използват положителните страни или да се преодолеят последствията. Уязвимост е степента, до която системата е възприемчива на неблагоприятни въздействия от климатични изменения или не е способна да се справи с тях.
Докладът "Резюме за лица, определящи политиката" започва с Увод и се състои от следните основни части:
Появили се обезпокояващи факти
1.1. Съвременните изменения на климата вече са повлияли на много физични и биологични системи. Данните от наблюденията показват, че през XX-и век има такива промени в проявите на някои системи, които се обясняват с изменения на климата. Такива са: намаляване размерите на ледниците, топене в зоните на "вечен мраз"; закъсняване на образуването на лед и по-ранен ледоход по реки и езера; увеличаване периодите на узряване на реколтата в средните и високи ширини; преместване по посока на полюса и издигане във височина на някои растителни видове и пасищата; съкращаване броя на някои видове животни; по-рано цъфтене на дърветата; поява на нехарактерни насекоми и промени в местата на гнездене на птиците и др. В някои изследвания се твърди, че има социално-икономически системи, изпитали определено въздействие на изменения през XX-и век в регионалния климат като например нарасналите загуби поради наводнения и ветрови щормове. Трябва да се подчертае обаче, че е трудно да се отделят последствията от евентуални климатични изменения от други регионални въздействия.
1.2. Естествените системи са уязвими на климатични изменения и някои от тях ще бъдат непоправимо повредени. Към най-сериозно заплашените естествени системи спадат: арктичните и алпийски екосистеми, коралови рифове и атоли, някои видове гори, силно овлажнените земи на прериите, естествени пасища и места, където биологичното разнообразие е в критично състояние. Географският обхват и обемът на загубите, както и броят на засегнатите системи, ще нарастват с увеличаване мащаба и темпа на изменение на климата.
1.3. Много човешки системи са чувствителни на изменения на климата, а някои са уязвими. Антропогенни системи, чувствителни на климатични изменения, са главно земеделието, водните ресурси, човешкото здраве, застраховането, населените места. Общо казано, повечето от хората ще изпитат отрицателно въздействие от климатичните изменения в сравнение с тези, които ще са обект на благоприятно въздействие.
1.4. Предполагаемите изменения на климатичните екстремуми биха имали съществени последствия. Човешкото общество и естествените системи са уязвими на редица екстремни климатични явления като вълни на топло или студено, засушавания, наводнения, ветрови бури и др. Доказателство са загубите, трудностите и дори смъртните случаи, предизвикани от тях. Затова прогнозираните промени в честотата и интензитета на такива явления ще се отразят неблагоприятно, особено на бедната част от населението.
1.5. Възможностите за глобални и вeроятно необратими въздействия създават рискове, които трябва да бъдат реално оценени. Резките глобални изменения, поради наличие на прави и обратни връзки, могат да задействат и някои други процеси, например да променят циркулацията в океана, а чрез нея и криосферата, които пък да въздействат на природния кръговрат на въглерод или на метана, с което да повлияят на климата и т.н.
1.6. Адаптацията е необходима стратегия за допълване на усилията за намаляване на въздействието на климатичните изменения. Адаптацията има потенциал да намали много от отрицателните въздействия на изменението на климата и да усили благоприятните въздействия, но тя изисква разходи и не може да предотврати всички щети. Полезна е способността на естествените и антропогенни системи за самостоятелна адаптация. Съществена черта на измененията на климата е, че уязвимостта и адаптацията са свързани с променливостта на климата и климатичните екстремуми, а не просто с измененията на средните условия.
1.7. Притежателите на най-малко ресурси имат най-малка способност за адаптиране и са най-уязвими. Способността на човешките системи за адаптиране и справяне с изменения на климата зависи от такива фактори като благосъстояние, технологии, образование, информационно осигуряване, квалификация, инфраструктура, достъп до ресурсите и способност за управление. Като правило, най-малко развитите страни разполагат с най-малко от тези фактори. Затова те имат най-малка адаптивна способност и са най-уязвими не само на изменения на климата, но и при други критични ситуации. Всички страни - развити и развиващи се, трябва да подобряват адаптивните си възможности. Оценките, публикувани до сега, показват, че нарастването на средната глобална температура на въздуха води до икономически загуби в много от развиващите се страни. Очаква се с умерена вероятност (33-66 %), те да нарастват с увеличаване на затоплянето. Причината за това е, че много от тези страни са подложени на по-неблагоприятен воден отток, а температурите в тропичните и субтропични райони вече са близо до горната граница на диапазона, в който е възможно развитие на земеделските култури. Икономическите оценки за въздействието зависят съществено от прогнозите за изменения на регионалния климат и скоростта им, от нивото на развитие на страните, от адаптивната им способност, от оценките за степента на въздействие и от метода за пресмятане на акумулираните загуби и ползи.
1.8. Адаптацията, устойчивото развитие и по-голямата справедливост могат взаимно да се усилват. Много държави и региони, които са уязвими от изменения на климата, изпитват въздействие и от такива фактори като ръст на населението, изтощаване на ресурсите и бедност. Провеждане на политика за повишаване ефективността на ползването на ресурсите и управление на екологичните рискове, както и за повишаване благосъстоянието на най-бедните членове на обществото може да съдейства за устойчиво развитие и справедливост, за повишаване на адаптационния потенциал и намаляване на уязвимостта от климатични и други въздействия.
Последствия за естествените и човешките системи и тяхната уязвимост
2.1. Хидрология и водни ресурси. Въздействието върху повърхностните и подземните води съответства на прогнозираното изменение на валежите. Прогнозите за промени в притока на вода не са много представителни поради различия на моделните прогнози както за валежите, така и за изпарението. За нас е интересно, че климатичните модели прогнозират, макар и с ниска (5-33%) и средна (33-66%) вероятност, намаляване на ежегодния воден приток, а като следствие и водните запаси в районите, прилежащи към Средиземно море. Това налага много внимателно управление на водните системи за запазване на количеството и качеството на водите.
2.2. Селско стопанство и продоволствена сигурност. Реколтата от различни култури реагира по различен начин на изменения на климата в зависимост от вида на сорта и почвата, от други местни фактори, от прякото въздействие върху растенията на CO2 и от адаптивната им способност.
2.3. Човешко здраве. Климатичните модели предсказват с висока достоверност незначително нарастване на заболявания като малария и треска. Емпиричните изследвания свидетелстват за чувствителност относно изменчивост на климата на редица инфекционни заболявания, предаващи се чрез комарите като енцефалит, холера и диарии. Това предполага промени в заболеваемостта от тях в различни райони при евентуални изменения на климата, но проявата им зависи от местната екология, социалноикономическите условия, нивото на здравеопазването, от демографските условия и степента на измененията. Разбира се, според знака на промените, ще се изменят видът и интензитетът на влиянието им върху здравето на хората. Така например, усилването на вълните на топло, което вероятно ще доведе и до нарастване на замърсяването на въздуха, ще причини нарастване на заболеваемостта и даже на смъртността на населението (особено на най-възрастните) в градовете от по-ниските ширини и на болните и тези, които не ползват кондициониране на въздуха. Нарастването на наводненията в някои райони ще доведе до нарастване на жертвите, на заболяванията от стомашно-чревни и респираторни болести и т.н.
2.4. Застраховане и други финансови услуги. В последните десетилетия се наблюдава бързо и значително нарастване на разходите, свързани с екстремни явления на времето. В САЩ например, това нарастване е около 10 пъти - от около 4 милиарда долара през 50-те години до около 40 милиарда долара през 90-те. Същевременно, застрахованата част от тези загуби е нараснала значително по-малко. Повишаването на разходите се дължи предимно на социалноикономически фактори като нараснало население, увеличени материални ценности и урбанизация на уязвимите райони, и само частично на климатични фактори. Климатичните изменения създават тенденция към повишаване на застрахователните премии и отмяна на някои видове застраховки.
Уязвимост и регионални проблеми Уязвимостта на населението и естествените системи от климатични изменения е много различна по характер и степен за разните региони и групи население. От това следва различие и в най-важните проблеми за всеки от основните региони на света. При евентуални изменения на климата, ключови проблеми за Европа ще бъдат:
3.1. Адаптационният потенциал на антропогенните системи е висок в Европа. Само южната част на континента е способна в по-малка степен на адаптация и е по-уязвима в сравнение със северната част.
3.2. Летният отток, наличието на вода и влажността на почвата в южната част на Европа, вероятно няма да се променят, което ще увеличи различието между севера и подложения на засушаване юг. Възможно е увеличение на тези величини само през зимния период както на юг, така и на север.
3.3. Над по-голямата част от територията на Европа се очаква с висока достоверност (вероятност между 66 и 95%) да нарасне опасността от наводнения. Рискът ще бъде съществен за крайбрежните райони, в които наводненията ще доведат до усилване на ерозията и загуба на земя поради силното овлажнение.
3.4. С висока достоверност се очаква да се увеличи сферата на селскостопанската дейност и да нарасне производителността й в северните части на Европа, но да намалее производителността в южните части на Европа.
3.5. Ще се осъществи преместване на биотичните зони както в северно направление, така и в надморска височина. Ликвидирането на някои видове околна среда (силно овлажнени земи, тундра и др.) създава заплаха за някои обитатели (с висока достоверност).
3.6. Топлите вълни могат да изменят традиционните летни маршрути, а намалените снеговалежи могат да се отразят отрицателно на зимния туризъм (средна достоверност, т.е. вероятност между 33 и 66%).Насоки за бъдеща дейност
Приоритетни области на изследванията, насочени към повишаване нивото на разбиране на потенциалните последствия от измененията на климата, са следните:получаване на количествени оценки за чувствителността, адаптационния потенциал и уязвимостта на естествените и човешки системи относно климатични изменения с особено внимание на измененията в диапазона на климатичните колебания, а също и на честотата и суровостта на екстремните климатични събития;
определяне на граничните стойности, при които започва твърде нестабилна реакция на климатичните изменения и на другите стимулиращи въздействия;
изучаване на динамичната реакция на екосистемите на въздействието на множество натоварващи фактори, включително и изменението на климата в различни мащаби - глобален, регионален, локален;
предсказване на видовете адаптационно реагиране, оценки за техната ефективност и стойност, определяне на различията между възможностите за адаптация и пречките за нея в разните части на страната и групи население;
получаване на комплексни оценки, в т.ч. и на риска, с цел да се изучи взаимодействието между разните компоненти на естествени и човешки системи, както и последствията от политически решения, свързани с климата.
Изготвил: проф. дфн В. Андреев
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I.И. Цоневски, ст.н.с. д-р.Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова