УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1 - 6.ХII В началото на месеца времето у нас се определяше от област на високо атмосферно налягане и сравнително топла въздушна маса. Почти навсякъде в Дунавската равнина и Тракийската низина имаше трайна мъгла, а в останалата част - слоеста облачност. Само над югозападните райони времето беше слънчево, но на 5-6.ХII и там падна мъгла.
7 - 9.ХII От североизток започна да прониква хладен въздух; по черноморското крайбрежие преваля дъжд и вятърът се усили. Постепенно в по-голямата част от страната инверсията се разруши и мъглата се разсея. Мъгливо остана времето в Северозападна България, където имаше слаби ръмежи.
10 - 14.ХII От запад на изток се разшири нов антициклон с център над Западното Средиземноморие. Усили се вятърът от запад-северозапад, на много места преваля слаб дъжд. Температурите се повишиха до 13-18°C. На 12-14.ХII преобладаваше слънчево време.
15 - 19.ХII Над Северна Италия се формира циклонален център, който бързо се премести на североизток. На 16.ХII през страната премина свързан с него студен атмосферен фронт. На много места преваля дъжд, температурите постепенно се понижиха. На 18.ХII премина още един студен фронт; имаше слаби валежи от дъжд, в планините - от сняг.
20 - 24.ХII От север към Балканския полуостров започна да се разширява област на високо налягане с център над Скандинавския п-ов. В началото на много места преваля сняг и в планинските райони се задържа тънка снежна покривка. В края на периода центърът на антициклона се настани на Балканите - установи се слънчево и сравнително студено време.
25 - 27.ХII През тези дни времето се определяше от усилващ се югозападен поток. Бързо се затопли, духаше югозападен вятър. В източните райони и на север от планините скоростта му достигна 15-20m/s и там температурите се повишиха до 20-23°C.
28 - 31.ХII Един след друг от Италия на североизток преминаха
два циклона. Времето беше ветровито, със слаби валежи от дъжд. Само в Източните
Родопи на 28 и 29.ХII паднаха значителни валежи - на Рожен 35 l/m2
дъжд и сняг; в Кърджали 82 l/m2.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
В равнините средната декемврийска температура беше
между 2.5 и 8.3°C. В почти цялата страна температурите бяха над нормата
за месеца, а само в отделни станции - около нормата. Над нормата с най-голямо
отклонение бяха температурите в Северна България - с 2.2°C в Кнежа до 3.2°C
в Образцов Чифлик. Наднормени бяха температурите и по Черноморието - с
1.6°C в Ахтопол до 2.3°C във Варна. В София температурата беше с 1.7°C
над нормата. Най-високите температури през месеца (между 22.8 и 15.5°C)
бяха измерени на 27.XII и 28.XII, съответно в Русе и Кюстендил. По планинските
върхове температурата беше над нормата с 2.1 до 3.3°C. По върховете максималните
температури бяха между 3.5 и 8.0°C, съответно на вр. Мусала и вр. Ботев
на 2.XII. Относително ниски температури имаше в края на първото десетдневие.
Второто десетдневие беше сравнително топло. По-ниски бяха температурите
през първата половина на последното десетдневие на месеца. Най-ниските
температури бяха между минус 14.5°C в Кюстендил и минус 5.2°C в Бургас
на 24.XII и по планиските върхове Мусала (-18.6°C), вр.Ботев (-16.2°C)
на 21 и 23.XII. През месеца броят на дните със средноденонощна температура
под 0°C се колебаеше от 3 в Сандански и Варна до 12 във Враца, а под 5°C
- между 8 в Бургас и 24 дни във Видин.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през декември 2000г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите за голяма част от територията на България беше под нормата (от 3 до 66%). Около нормата (98%) бяха валежите в района на Кърджали. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под нормата - на Черни връх 28%, вр. Мусала - 43%, вр.Мургаш - 28%. На вр.Ботев и вр.Рожен валежите бяха съответно 28 и 54%. Превалявания имаше около 4, 5, 11, 13,17,19-23.XII и 29 и 31.XII.
Броят на дните с валеж повече от 1mm бе между 1 и 6, а
в планините до 9. Дните с валеж над 10mm бяха около 1 - 2. Валеж по-голям
от 25mm имаше 1 път в ст.Кърджали. Максимален денонощен валеж имаше в Кърджали
(29.XII), Хасково и Сливен (на 30.XII) съответно 61.8, 17.8 и 13.3mm.
Валежи
Валеж през декември 2000г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14m/s) имаше в отделни дни около средата на месеца и през периода 24 - 31.XII. Северни и северозападни ветрове имаше в Ново село (11.XII), Монтана, Кнежа, Плевен, Велико Търново и Русе на 16.XII със скорост 17-20m/s. В София вятърът беше югозападен, със скорост 18m/s. Във Враца, Ботевград, Бургас, Варна, Хасково и в много други градове през периода 25 - 31.XII имаше силни ветрове, предимно югозападни, със скорост 20m/s и по-голяма от тази. На 27.XII в Благоевград имаше силен северен-североизточен вятър със скорост 20m/s, а в Калиакра - южен със същата скорост.
По планинските върхове ветровете бяха силни през периода 11 -17.XII., 24-31.XII ,а така също и в отделни дни на месеца. На върховете Мургаш, Черни връх и Ботев на 27 и 28.XII вятърът беше бурен, южен със скорост по-голяма от 40m/s.
Броят на дните с вятър над 14m/s е между 1 и 4 за равнините,
а в планините - до 7.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през
месеца беше между 5.2 и 7.3 десети от небосвода, което за по-голямата част
от България беше над нормата. Броят на ясните дни е между 2 (за Варна,
Русе, Свиленград и Велико Търново е под нормата) и 8 (за Образцов Чифлик
е над нормата). Броят на мрачните дни е между 7 (в София и е под нормата
) и 16 (във Видин и е под нормата). За вр. Мусала и Черни връх средната
облачност беше 5.4 и 6.2 десети, с по 6 и 5 ясни дни на вр Мусала и Черни
връх, а мрачните дни са 9 и 11 на брой.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли имаше през целия месец в сутрешните часове и със сравнително трайно задържане в Дунавската равнина, котловинните полета на Западна и средната част на Източна България, долината на р. Струма и Тракийската низина.
Гръмотевична дейност е наблюдавана на на 18.ХII в Сандански, на 29.ХII в Кърджали и на 30.ХII на Черни връх.
Силните до бурни ветрове с фьонов характер в някои райони на север от планините причиниха значителни щети главно на 28.ХII върху сгради, електроснабдяването и друго имущество, особено във Враца, Монтана, София, Хасково, Кърджали и други населени места в тези области.
Интензивни и значителни валежи бяха регистрирани в югоизточните райони на страната на 29 и 30.ХII след продължителното засушаване от началото на декември.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Снежна покривка | ||||
| > 0 | > 5 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 2.3 2.5 3.7 4.3 2.4 4.0 3.9 4.2 3.3 4.3 6.7 6.8 5.1 4.9 3.9 3.1 3.1 3.2 5.2 1.7 -6.5 -3.8 | 1.7 1.4 2.5 2.8 2.2 2.7 2.1 2.6 2.0 2.1 2.3 2.1 1.6 0.9 1.2 1.3 0.7 0.8 0.8 0.7 2.1 2.6 | 16.8 16.4 19.5 19.0 20.3 21.0 20.5 22.8 19.6 17.4 20.4 19.0 16.8 17.6 18.4 20.5 20.5 17.2 17.2 15.5 3.5 8.0 | -12.8 -12.8 -9.2 -9.0 -13.0 -9.4 -11.8 -9.0 -10.0 -8.2 -5.6 -5.2 -7.1 -9.7 -9.8 -11.6 -11.5 -12.0 -8.6 -14.5 -18.6 -16.2 | 9.4 14.6 8.1 13.5 5.6 7.7 4.6 4.0 7.7 1.5 2.6 5.7 15.8 83.3 23.8 6.6 11.2 6.2 4.1 10.0 47.0 21.0 | 23 31 20 24 14 19 9 8 18 4 6 11 27 98 32 12 25 12 8 19 43 28 | 5.5 4.8 4.0 4.1 2.3 3.9 1.0 1.7 3.7 0.5 1.5 2.0 13.3 61.8 17.8 3.8 5.4 3.8 2.4 6.0 8.2 3.8 | 17 20 20 20 20 21 22 12 12 12 17 12 30 29 30 30 21 17 29 29 21 29 | 8 6 9 12 7 6 8 4 7 5 3 4 4 5 5 6 7 7 3 11 28 23 | 22 24 20 18 22 20 19 20 20 17 9 8 14 18 20 22 23 20 14 23 31 31 | 2 6 2 4 2 1 3 2 2 - 1 2 3 5 4 2 3 2 1 2 9 7 | - - - - - - - - - - - - 1 2 1 - - - - - - - | - - - - - - - - - - - - - 1 - - - - - - - - | 1 - 3 5 1 4 4 2 1 3 3 3 1 4 1 2 - 4 1 - 10 16 | 1 3 2 4 1 1 2 - - - - - - 1 - - - - - 1 - 16 |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
През годината голямата лятна суша прерасна в есенна суша. Промяна в засушаването през първия зимен месец нямаше. Ограничените и неравномерно разпределени валежи се обособиха като закономерност. В районите, където проблемът със сушата бе най-остър (Пазарджишко, Пловдивско, земите край р.Дунав и в станция Д.Чифлик), отново паднаха слаби превалявания. Колкото и незначителни по количество, те повишиха нивото на водния запас и го отдалечиха от стойностите, след прехвърлянето на които оцеляването на културите остава под въпрос. При отсъствието на резерви развитието на зимните житни култури от тези райони остава изцяло в зависимост от валежите.
През повечето дни от първото и второто десетдневие на декември и продължилата с променливи темпове вегетация на есенните посеви бяха изразходвани минимални количества влага. Оскъдните валежи (между 1 и 5 l/m2) не успяха да намалят проблема с дефицита на почвена влага, който през цялата есен се оказа главен ограничаващ фактор за напредък в развитието и за подобряване на общото състояние на зимните житни култури. На 17 и 18.ХII падна първият сняг, но снежна покривка не се задържа. По този начин не съществуваше надеждна преграда срещу ниските температури на 24 и 25.ХII, достигнали до минус 15 и минус 17°C на повърхносттта на почвата.
В голяма част от равнинните райони на страната падналите в края на декември по-значителни валежи образуваха почти цялата сума за месеца. В повечето случаи валежите през декември бяха между 10 и 40% от нормата за месеца. Валежите със съществен стопански ефект (Кърджали 93 l/m2, Свиленград 37 l/m2, Сливен 21 l/m2 и др. станции в Югоизточна България) паднаха в същите райони, които в края на ноември се отличаваха рязко от останалите по съдържанието на влага в по-горните почвени слоеве.
При измерване на водните запаси в средата на декември беше отчетено бавно повишение в 50-сантиметровия почвен слой, но стойностите бяха далеч от обичайните за началото на зимата и наподобяваха по-скоро летните показания. Най-добра влагозапасеност беше отчетена в зоната на Предбалкана (общ воден запас 75-85% от ППВ), а най- ниска - в крайдунавските райони, Софийското поле, по поречието на р.Струма и в района на Пловдив-Пазарджик (54-64% от ППВ) (вж. прилож. карта).
Водни запаси при пшеницата към 17.12.2000 г. в слоя 0-50 cm
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
През първата седмица на декември настъпи чувствително понижение на температурите, което доведе до затихване на вегетацията при есенниците, преобладаващата част от които бяха във фаза "трети лист" и "братене". Поради недостиг на влага част от покълналите ноемврийски посеви не успяха да поникнат, а поникналите есенници бяха с неравномерна гъстота на посева.
В края на първото и началото на второто десетдневие настъпи чувствително подобрение на топлинните условия. Максималните температури по Черноморието и на места в Южна България достигнаха 18-20°C (Варна 18.8°C, Бургас 18°C, Ахтопол 20.5°C, Елхово 18.8°C, Свиленград 19.8°C), а средноденонощните надхвърлиха биологичния минимум, необходим за вегетацията на пшеницата и ечемика. Необичайно топлото за сезона време през по-голяма част от второто десетдневие на декември поддържаше активна вегетацията на зимните житни култури, с изключение на високите котловинни полета, където есенниците се намираха в състояние на относителен покой. В края на второто десетдневие настъпи чувствително понижение на температурите, което доведе до постепенно затихване и прекратяване на вегетацията при пшеницата и ечемика.
През третото десетдневие на декември бе наблюдавана рязка промяна в агеометеорологичните условия. В началото на този период средноденонощните температури в цялата страна бяха с отрицателни стойности. На отделни места минималните температури се понижиха до стойности (Казанлък минус 14°C, Кюстендил минус 14,5°C, Драгоман минус 18,1°C), критични за недобре закалените къснозасети посеви, намиращи се във фаза "поникване" и начален етап на листообразуване. Към края на декември настъпи бързо затопляне на времето. Максималните температури достигнаха рекордно високи за края на декември стойности (Враца 20,2°C, Кнежа 20,3°C, Русе 20°C, Ивайло 20,6°C, Чирпан 20,5°C, Ахтопол 20°C), а средноденонощните им стойности на много места в страната бяха с 10-12°C над нормата за третото десетдневие на месеца, което доведе до активизиране на жизнените процеси при пшеницата и ечемика. Наднормените топлинни условия през по-голямата част от декември нарушиха нормалното протичане на закалителните процеси при есенните посеви, което ги прави по-уязвими през настоящия зимен период.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
Топлото и сухо време през по-голямата част на декември
бе подходящо за провеждане на почвообработки и приключване на зимните растителнозащитни
мероприятия в овощните насаждения.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" са ниски през целия месец. Само на 15.ХII в обедните часове е отбелязана стойност, малко по-висока от ПДК (1.2 пъти над нея). Стойностите на сероводород са под типичните през целия месец. Максимална концентрация е измерена на 6, 12 и 16.ХII - 3 пъти над ПДК.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК до около 3 пъти. Максимумът е регистриран на 13.ХII.
В пункт НИМХ в Пловдив измерените количества прах превишават средноденонощната ПДК до около 2 пъти. Максималната стойност е измерена на 13 и 15.ХII.
В регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се измерва ежедневно радиоактивността на въздуха. Вариациите в дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол през декември 2000г. не се различават съществено от измерваните през предходния месец. Средните месечни стойности. на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки и по-ниски от тези през ноември, като са в границите от 1.8 до 9.1mBq/m3 за отделните станции. В отделни дни с мъгли са измерени относително по-високи стойности, но в границите на фоновите вариации.
Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, съществено различни от типичните за сезона.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.4 до 3.7mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През декември беше наблюдавано известно увеличаване на речния отток в страната спрямо оттока през декември, без това да промени съществено трайно установилото се вече маловодие на реките. Нивата на по-голямата част от наблюдаваните реки през повечето дни от месеца бяха без промяна или с денонощни изменения до (2-3cm, само на р.Марица в участъка Пловдив - Харманли в отделни дни се изменяха до (15-20cm, а протичащите им количества вода - от 1 до 10 пъти - под средните за месеца, определени за многогодишен период на наблюдение. През декември оттокът на наблюдаваните реки в Северна България слабо намаля или остана почти без промяна спрямо ноември. Максималните протичащи водни количества през месеца при повечето реки бяха отбелязани през периода 1-2.ХII, а минималните - през третото десетдневие на месеца. Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха от 1 до 5 пъти (на реките Лом при Василовци, Вит при Търняне, Янтра при Габрово и Росица при Севлиево със 7 до 10 пъти) по-малки от средномногогодишните стойности. С отток близък до нормалните си стойности за този месец бяха само реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен.
През декември почти с непроменен отток спрямо ноември останаха и черноморските реки. Средно за месеца протичащите им количества вода бяха над 10 пъти по-малки от средномногогодишните стойности.
В Южна България през декември речните води несъществено се промениха спрямо ноември, с изключение на реките Арда и Върбица. Падналите валежи към края на декември във водосбора на Арда предизвикаха значително, но краткотрайно (за 1-2 дни) повишение на речните нива. През периода 28-30.XII нивото на р.Арда при Рудозем се повиши с 28cm, при Вехтино с 1.0m, а на р.Върбица при Джебел - с 2.50cm. Средномесечните протичащи водни количества на всички наблюдавани реки в Южна България са от 1 до 10 пъти по-малки от средномногогодишните стойности за декември.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 397 млн.m3, с 53% под средномногогодишната стойност за декември и с 20% по-голям от оттока през ноември.
Нивото на р.Дунав в българския участък през декември беше с променлива тенденция. Средно за месеца нивото на реката се повиши с 5 до 41 см спрямо ноември. Най-високите водни стоежи при различните пунктове за наблюдение бяха регистрирани през периода 3-6 XII, а най-ниските през периода 30-31.XII. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше със 75 до 116cm под нормата за декември
Състояние на реките за месец декември 2000г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец декември 2000г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита на изворите до два пъти, рядко по-високо в сравнение с ноември, беше установено при 21 наблюдателни пункта или около 66% от случаите. Най-съществено понижение на дебита беше регистрирано в Искрецки и част от Разложки карстови басейни, както и в басейна на платото Пъстрина. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 80% (от 33 до 79%) от същите стойности, регистрирани през ноември. Повишение на дебита беше установено при 11 наблюдателни пункта. Повишението беше най-съществено в Бистрец-Мътнишки и част от Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейна на Преславската антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 150 до 208% спрямо същите през ноември.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 60cm спрямо ноември беше регистрирано при 34 наблюдателни пункта или около 55% от случаите. Най-съществено беше повишението на нивата на места в терасата на р. Дунав и в Сливенската котловина. Понижение на нивата с 1 до 44cm бе установено при 28 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води в Софийската котловина и Горнотракийската низина. През периода останаха сухи някои наблюдателни точки в терасите на реките Искър и Марица, както и в Горнотракийска низина.
Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -106 до 10cm), без добре изразена тенденция.
Нивата на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с добре изразена положителна тенденция. Останаха без изменение дебитите на подземните води в Ломско-Плевенски и Варненски артезиански басейни, както и в басейна в обсега на Струмския грабен. Двупосочни изменения (от -5 до 17cm) с добре изразена тенденция на покачване имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се повишиха (от 8 до 50cm) водните нива в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Ихтиманската водонапорна система с 4cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 3cm. Предимно се понижиха водните нива в подложката на Софийския грабен с 4cm, в обсега на Местенския грабен със 7cm и в обсега на Средногорската водонапорна система с 5cm.
В изменението на запасите от подземни води през декември беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 81 наблюдателни пункта или около 84% от случаите, от които 50 кладенци и 31 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 1 до 230cm спрямо средните (18-годишни) стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Вит, Осъм и Тунджа, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита - между 1.00 и 2087 l/s, беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Бистрец-Мътнишки, Нишавски, Искрецки, Милановски, Етрополски, Ловешко-Търновски, Котленски, Разложки, Гоцеделчевски, Настан-Триградски карстови басейни, в басейна на извор "Глава Панега", в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали, Стойловската синклинала и за студените пукнатинни води в Рило-Родопския регион. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (от 0.4 до 43%) от нормите за декември.
Нарастване на дебита с 59.0 l/s или 117% спрямо нормата е установено при един наблюдателен пункт, представителен за Велинградския карстов басейн. Повишението на водните нива (от 1 до 88cm) е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Огоста и Места, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система в Североизточна България.
Състояние на подземните води през декември 2000г.
Състояние на подземните води през декември 2000г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. Л. Кумчева, ст.н.с. д-р.Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова