УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1.XI. Месецът започна със слънчево и много топло за сезона време.
2.XI. От запад премина слабо изразен атмосферен фронт. В Северна България температурите се понижиха с 3-7°C. Почти без валежи.
3-5.XI. В размито барично поле и топла въздушна маса в Дунавската равнина и Горнотракийската низина се образуваше мъгла, която до обяд се разсейваше.
6-7.XI. Премина плитък циклонален вихър; в северозападната част от страната преваля дъжд.
8-10.XI. В източната периферия на обширен циклон с център над Западна Европа се усили вятърът от южната четвърт. В Южна България и източните райони температурите се повишиха динамично.
11.XI. След размит атмосферен фронт се установи антициклонално барично поле, което, отслабвайки, се задържа до 20.XI. Образуваха се мъгли, които в западната част от Дунавската равнина и в Горнотракийската низина се усилваха и започнаха да се задържат почти през цялото денонощие. Там дневните температури ставаха все по-ниски на фона на сравнително високите температури в останалата част от страната.
21-24.XI. От североизток към Балканския полуостров се разшири нов антициклон с център в североизточната част на Русия. В Северна България ръмеше съвсем слаб дъжд.
25-28.XI. В периферията на циклонална област въздушният
поток започна да се обръща от юг; отдели се център, който се преместваше
на изток през Гърция и под негово влияние в цялата страна паднаха валежи
от дъжд, на много места значителни по количество - от 15 до 40 l/m 29-30.XI. Времето беше сравнително хладно, а след
падналите валежи на много места се образуваха мъгли.
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
В равнините средната ноемврийска температура беше
между 6.9 и 12.0°C. В цялата страна температурите бяха над нормата за месеца.
Най-голямо наднормено отклонение на температурата имаше в Североизточна
България: от 3.1°C в Силистра до 4.1°C в Добрич. Наднормени бяха температурите
и в някои райони на Югоизточна България: от 3.2°C в М. Търново до 3.7°C
в ст. Съдиево. В Югозападна България също имаше екстремално високи температури:
от 3.0°C в Кюстендил до 4.0°C в София. Най-високите температури през месеца
(между 27.5 и 19.4°C) бяха измерени на 8 и 2.XI съответно в Чирпан и Видин.
По планинските върхове температурата беше над нормата с 3.1 до 4.0°C. На
вр.Мусала и вр.Ботев максималните температури бяха съответно между 8.5
и 9.0°C на 14.XI. Относително ниски температури имаше в началото на второто
десетдневие. По-ниски бяха температурите и около средата на последното
десетдневие на месеца. Най-ниските температури бяха между минус 4.5°C в
Кюстендил и минус 6.5°C във Варна на 15 и 13.XI и по планиските върхове
Мусала (-9.6°C) и Ботев (-7.1°C) на 28 и 29.XI. През месеца броят на дните
със средноденонощна температура над 5°C се колебаеше от 20 в Плевен и Кнежа
до 30 в Бургас и Кърджали, а над 10°C - между 9 в Кюстендил, Хасково и
Кнежа и 26 в Сандански.
Като цяло месецът може да се оцени като топъл.
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите за голямата част от територията
на страната беше под нормата (40-79%). Около нормата (80-108%) бяха валежите
в районите на В. Търново, Търговище, Шумен, Варна и Свиленград. Количеството
паднали валежи по планинските върхове беше под нормата - на Черни връх
24%, на вр.Мусала 44%, на вр.Мургаш 27%. На вр. Ботев и вр. Рожен валежите
бяха съответно 16 и 46%. Превалявания имаше около 3, 6, 11, 12 .XI и 27-29.XI.
Броят на дните с валеж повече от 1mm бе между 1 и
5, а в планините до 4. Дните с валеж над 10mm бяха между 1 и 3. Валеж по-голям
от 25mm имаше до 2 пъти в станциите Бургас и Пловдив. Максималният денонощен
валеж на 28.XI в Бургас, Пловдив, В. Търново, Враца беше съответно 35.7, 26.4, 23.2 и 21.5mm.
< 4.СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост
по-голяма от 14m/s) имаше през периода 5-10.XI, 18-20.XI, 24-28.XI. Югозападни
ветрове със скорост 14-17m/s имаше във Враца на 5, 8 и 9.XI. В София на
8.XI вятърът беше със скорост 14m/s. В Благоевград на 7.XI имаше силен
югозападен вятър със скорост 16m/s. В Благоевград, Кърджали, Сандански
и Ямбол (27 и 28.XI) имаше северозападен вятър със скорост 17-18m/s. На
28.XI във Варна имаше силен северен-североизточен вятър със скорост 20m/s,
а в Шабла и Калиакра - северен със скорост 16-17m/s.
Силни ветрове имаше по планинските върхове през периодите
5-10.XI, 18-20.XI, 24-26.XI, а така също и в отделни дни на месеца. На
вр.Мургаш и вр.Мусала на 7 и 8.X I вятърът беше югозападен, със скорост
по-голяма от 40m/s. На 8.XI на Черни връх имаше силни югозападни ветрове
със скорост 34m/s. На вр.Ботев на 9 и 10.XI вятърът беше със скорост 20m/s.
На 18 и 19.XI на върховете Мургаш, Ботев и Черни връх имаше силни южни
ветрове със скорост до 28m/s.
Броят на дните с вятър над 14m/s се колебае между
1 и 4 за равнините, а в планините достигна до 7.
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през
месеца беше между 4.8 и 7.8 десети от небосвода, което за по- голямата
част от България е около и над нормата. Броят на ясните дни е между 2 (за
Варна, което е под нормата) и 7 (за Сливен, което е над нормата). Броят
на мрачните дни е между 2 (в Кюстендил под нормата) и 19 за равнинните
места и е над нормата за доста райони от страната. За вр. Мусала и Черни
връх средната облачност беше 5.8 и 6.5 десети, с по 6 и 5 ясни дни на вр.
Мусала и Черни връх, а мрачните дни са 11 и 14 на брой.
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли имаше през целия месец в сутрешните
часове в райони от Дунавската равнина, предимно покрай водните басейни
и котловините.
Гръмотевична дейност е регистрирана на 2.XI
в Кърджали, на 3.XI в Бургас и на 9.XI в Благоевград.
Засушаването, продължило и през ноември, отново
създаваше пожароопасна обстановка. По данни на НС "Гражданска защита"
са възникнали 31 горски пожара, като са опожарени 41 000 da горски площи
в планински райони предимно в Кюстендилска, Софийска, Благоевградска, Ловешка
и Пернишка области.
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
През по-голямата част от ноември състоянието
на почвата се характеризираше с растящ недостиг на влага за развитието
на есенните посеви. Задълбочаващата се есенна суша постепенно влоши състоянието
им. В отделни райони от различни части на страната към края на месеца продуктивната
влага в коренообитаемия почвен слой се изчерпа, а общият воден запас е
на границата, след прехвърлянето на която се наблюдава трайно увяхване
на растенията.
Наднормените топлинни условия през първото десетдневие
на ноември ускориха развитието на ранните посеви, съпътствано от нарастващ
разход на влага от почвата. Падналите в средата на десетдневието валежи
само на отделни места в Северозападна България имаха стопанско значение
и подобриха условията за покълване, поникване и формиране на листна маса
при засетите през втората половина на октомври посеви. По поречието на
р. Струма, в Пазарджишко, Подбалканските полета, Северното Черноморие и
крайдунавските райони съдържанието на влага в слоя 0-20cm спадна под 50%
от ППВ и предизвика неравномерно поникване на къснозасятите посеви.
Сушата се задълбочи през второто десетдневие на ноември.
Сухото време увеличи дефицита на почвената влага, което се отрази неблагоприятно
върху развитието на есенниците. В края на второто десетдневие се наблюдаваше
увеличение на районите, където съдържанието на влага в слоя 0-20cm е под
50% от ППВ. В Добрич, Разград и Суворово ограничените влагозапаси бяха
предпоставка за влошаване състоянието на есенниците. Особено тревожно бе
положението в Пазарджишко, където влагата се понижи около и под 40% от
ППВ.
В началото на третото десетдневие на ноември продължи
тенденцията за задълбочаване на сушата. Едва през последните 2-3 дни от
периода паднаха първите за месеца по-значителни валежи, които подобриха
състоянието на повърхностния почвен слой и предотвратиха неблагоприятния
изход за развитието на голяма част от есенните посеви. В Дунавската равнина
и в Югоизточна България, където валежите бяха значителни (Кърджали 54 l/m 2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
През ноември развитието на есенните посеви
протече при наднормени топлинни условия и задълбочаващ се недостиг на влага.
Необичайно за сезона определящо влияние за темповете на вегетация при пшеницата
и ечемика имаше съдържанието на влага в почвата.
През първото десетдневие на ноември средноденонощните
температури надвишиха с 4-7°C нормата за този период. Високите максимални
температури, достигнали на места в Южна България до 26-28°C (Ивайло 26°C, Елхово
26°C, Бургас 26.6°C, Чирпан 27.5°C, Свиленград 28°C, Ахтопол 28°C), предизвикаха
набъбване на пъпките при някои раноцъфтящи овощни видове. Наднормените
топлинни условия и недостига на влага се отразиха неблагоприятно върху
поникването на засeтите в началото на ноември есенници.
Сухото и топло за сезона време през второто и първата
половина от третото десетдневие на ноември определяше забавения темп на
вегетация при зимните житни култури. Чувствително изостанаха в развитието
си засетите през първото десетдневие на месеца есенници, при които поради
недостиг на влага бе удължен периодът сеитба-поникване. Голяма част от
тези посеви имат неравномерна гъстота и различие във фенологичното състояние
на растенията. Водният дефицит наруши нормалното протичане на вегетационните
процеси и на засетите в срок есенници, една част от които не успяха да
братят до края на ноември. В някои райони на страната (Д.Чифлик, Карлово,
Р.Конаре и др.) задълбочилата се есенна суша причини повреди по зимните
житни култури - усукване, частично и пълно пожълтяване на листата и изсъхване
на корените.
В края на третото десетдневие на месеца настъпи чувствително
понижение на температурите, което доближи топлинните условия до нормата
за сезона. В Северна България и високите полета средноденонощните температури
се понижиха под 5°C, а радиационният минимум бе с отрицателни стойности,
предпоставка за затихване и прекратяване на вегетацията при пшеницата и
ечемика.
При направения преглед на зимните житни култури в
края на ноември бе установено значително различие във фенологичното състояние
на посевите. Причините са комплексни, като най-важните от тях са чувствителният
недостиг на влага и пропускане на сеитбените срокове. При засетите в срок
есенници в края на ноември се наблюдаваха фазите "трети лист" (вж.прилож.
карта) и "братене", а при ноемврийските посеви - "покълване", "поникване"
и начало на листообразуване.
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
Сухото и топло време през по-голямата
част от ноември бе подходящо за провеждането на сезонните полски мероприятия,
за приключване на есенната сеитба. В районите, засегнати най-сериозно от
сушата, бе затруднено извършването на дълбока оран. Условията бяха благоприятни
след масовия листопад за зимните растителнозащитни мероприятия в овощните
масиви.
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е
значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими
концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС).
Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" са ниски през целия месец. Високи
стойности са отбелязани само на 13.XI през деня, когато в обедните часове
ПДК е превишена около 7 пъти. Стойностите на сероводород са под типичните
през целия месец. Максималната концентрация е измерена на 15.XI - 5 пъти
над ПДК.
Във Варна всички следени показатели за качеството
на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.
На 6.XI в обедните часове в Морската градина в Бургас
е измерена стойност на фенол около 1.5 пъти над съответната ПДК.
В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества
прах превишават съответната ПДК през 6 от всички дни на наблюдение. Максимумът
е регистриран на 5.XI и е 2 пъти над посочената норма.
В пункт НИМХ в Пловдив измерените количества прах
превишават средноденонощната ПДК до около 2 пъти. В същия пункт на 16.XI
наблюдаваните концентрации на азотен двуокис превишават средноденонощната
ПДК 1.2 пъти.
В регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН
София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се измерва ежедневно радиоактивността
на въздуха. Вариациите в дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния
аерозол през ноември 2000 г. не се различават съществено от измерваните
през късната есен, като нетипично малкото на брой валежи през изминалия
ноември допълнително са създавали условия за задържане на примеси в атмосферата.
Средните месечни стойности. на общата бета-радиоактивност на атмосферния
аерозол в приземния въздушен слой са близки до тези през предходния месец
и са в границите от 1.9 до 8.2mBq/m Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните
отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности,
съществено различни от типичните за сезона.
При графичното представяне на данните са изключени
стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща
от 0.9 до 3.5mBq/m През ноември отново беше наблюдавано намаление, макар
и слабо, на общия обем на речния отток в страната спрямо оттока през октомври
месец. Увеличението на речните води през предните два месеца септември
и октомври беше слабо и не промени общата тенденция към задълбочаване на
маловодието на реките, което от лятно премина в есенно. Нивата на по-голямата
част от наблюдаваните реки през повечето дни от месеца бяха със слаби денонощни
изменения - до (4-6cm и само в някои пунктове в отделни дни до ( 10-20cm,
а протичащите им количества вода от 1 до 8 пъти - под средните за месеца,
определени за многогодишен период на наблюдение. През ноември оттокът на
повечето реки в Северна България слабо намаля или остана почти без промяна
спрямо октомври. По-съществено, средно за месеца, намаляха протичащите
количества вода в най-долното течение на р.Искър (при Ореховица) и на р.Янтра
при Каранци. Слабо увеличение на протичащите количества вода беше наблюдавано
на реките: Лом при Василовци, Искър при Кунино, Вит при Садовец и при Търнене.
Почти без промяна спрямо предния месец останаха средномесечните протичащи
водни количества на реките Огоста при Кобиляк и при Мизия, Вит при Тетевен,
Янтра в участъка Габрово - Велико Търново, Росица при Севлиево, Голяма
река при Стражица, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен. Максималните
протичащи водни количества през месеца при повечето наблюдавани реки в
Северна България бяха отбелязани през периода 28-30.Х, а минималните -
през първото десетдневие на месеца. Средномесечните протичащи водни количества
при повечето пунктове за наблюдение бяха от 1 до 3 пъти (на реките Тополовец
при Акациево, Лом при Василовци, Янтра при Габрово и Росица при Севлиево
с 5 до 8 пъти) по-малки от средномногогодишните стойности. С отток по-голям
от средномногогодишните стойности за месеца бяха само реките Голяма река
при Стражица и Русенски Лом при Божичен.
През ноември почти с непроменен отток спрямо октомври
останаха и черноморските реки. Средно за месеца протичащите им количества
вода бяха с 1 до 7 пъти под средномногогодишните си стойности.
В Южна България през ноември речните води несъществено
се промениха спрямо октомври. Слабо намаление на оттока спрямо октомври
беше наблюдавано при реките: Марица в участъка Пловдив - Харманли, Тунджа
след язовирите и Места при Момина кула. Оттокът на останалите наблюдавани
реки слабо се увеличи в сравнение с октомври. Средномесечните протичащи
водни количества на всички наблюдавани реки в Южна България са от 1 до
6 пъти по-малки от средномногогодишните стойности за ноември.
Общият обем на речния отток към крайните створове
на по-големите реки в страната беше 317 млн.m Нивото на р. Дунав в българския участък през ноември
беше с променлива тенденция и в първата половина на участъка (до Оряхово)
средно за месеца слабо се повиши с 5 до 11cm, а между Свищов и Силистра
остана почти без промяна спрямо октомври. Най-високите водни стоежи при
различните пунктове за наблюдение бяха регистрирани през периода 25-30
X, а най-ниските - през периода 6-11.X. Нивото на реката средно за месеца
по цялата дължина на участъка беше с 40 до 80cm под нормата за ноември.
През изминалия период измененията на
дебита на изворите бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция
на спадане. Понижение на дебита до два пъти, рядко по-високо, в сравнение
с октомври беше установено при 26 водоизточника или около 74% от наблюдаваните
случаи. Най-съществено беше понижението на дебита на изворите в Искрецки
и Бистрец-Мътнишки карстови басейни, както и в басейна на Преславска антиклинала.
В тези случаи средномесечните стойности на дебита са под 60% (25-56%) от
същите стойности през октомври. Повишението на дебита, установено при 9
от наблюдателните пункта, беше най-голямо за подземните води в Ловешко-Търновски
и Градешнишко-Владимировски карстови басейни, в басейна на Стойловска синклинала
и най-вече за студените пукнатинни води в Рило-Родопски регион (водосбора
на изв. №58). В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали
от 114 до 159% спрямо същите стойности регистрирана, през октомври.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите
водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха
двупосочни, без добре изразена тенденция. Понижение на нивата с 1 до 52cm
спрямо октомври бе установено при 32 наблюдателни пункта. Най-съществено
беше понижението на водните нива на места в терасите на реките Осъм, Срума
и Тунджа, в Софийската и Кюстендилската котловини и в Горнотракийската
низина. През периода беше установено пресъхване на кладенци на места в
Горнотракийска низина, в Сливенска котловина и терасата на р.Искър. Повишение
на водните нива с 1 до 61cm беше регистрирано също при 32 наблюдателни
пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на р.Дунав.
През изминалия период измененията на нивата на подземните
води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни
изменения (от -43 до 73cm) с много по-добре изразена тенденция на спадане.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите
водоносни хоризонти и водона-порни системи имаха добре изразена тенденция
на спадане или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -17 до
7cm), с много по-добре изразена тенденция на спадане, имаха нивата на подземните
води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Нивата
на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район
от страната имаха също двупосочни изменения, но с много добре изразена
тенденция на покачване (от -12 до 16cm). Пре-димно се понижиха водните
нива в подложката на Софийския грабен с 1cm и в обсега на Ихтиманска водонапорна
система също с 1cm. Останаха без изменение водните нива в обсега на Местенския
грабен. Покачиха се нивата на подземните води в обсега на Средногорската
водонапор-на система с 11cm, както и в приабонската система в обсега на
Пловдивския грабен с 10cm.
В изменението на запасите от подземни води през ноември
беше установена много добре изразена отрицателна тенденция. Тази тенденция
беше установена при 75 наблюдателни пункта или 73% от случаите, от които
45 кладенци и 30 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните
нива от 1 до 358cm спрямо средните (15-годишни) оценки беше най-голямо
за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Вит, Осъм и Тунджа,
както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България.
Понижението на дебита спрямо средните (25-годишни) оценки е от 0.34 до
1307 l/s и е най-голямо в Искрецки, Милановски, Етрополски, Бистрец-Мътнишки
и за част от Настан-Триградски карстови басейни, в басейните на северното
бедро на Белоградчишка и Преславска антиклинали, в масива Голо бърдо и
в Стойловска синклинала. В тези случаи дебитът на изворите е под 35% (от
2 до 28%) от средните стойности. Повишението на водните нива от 1 до 101cm
беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Огоста,
Камчия, Струма, Места и Тунджа, в Сливенската котловина, в приабонската
система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението
на хотрив-баремската водоносна система в Североизточна България. Покачването
на дебита спрямо средните (25-годишни) оценки е от 0.08 до 43.0 l/s или
между 102-121%. Най-голямо е покачването на дебита регистрирано за студените
пукнатинни води в Рило-Родопски регион (водосбора на изв. 158).
От 16 до 20 октомври 2000 г. в гр. Пиза, Италия се
проведе Третата Европейска конференция по приложна климатология (ECAC'2000).
От НИМХ-БАН в тази международна научна конференция взеха участие ст.н.с.
д-р Валентин Казанджиев, ст.н.с. д-р Веселин Александров, н.с. Анна Ценкова-Братоева
и ст.н.с. д-р Теодосия Андреева.
Конференцията се проведе под непосредственото ръководство
и участие на проф. Джиампиетро Мараки от Националния център за научни изследвания
и с подкрепата на Института по агрометеорология и изследване на околната
среда във Флоренция, Италия и Световната метеорологична организация (CМО).
Техническото осигуряване и цялата предварителна подготовка на конференцията
беше поверено на изпълнителния секретар Антониета Фалки (Италия). СМО беше
представена от Мишел Куглан и Ауне Бьорн. По време на научната конференция
бяха изнесени близо 200 устни и постерни доклада, разделени в седем основни
сесии, тематично разпределени както следва:
1. Прогноза на климата и климатични колебания
за практическо приложение
В тази сесия бяха заявени предварително над 50 доклада,
включващи изследвания върху колебанията и изменението на климата в локален,
национален, регионален и континентален мащаб. Представени бяха доклади
за влиянието на антропогенния фактор, естествения ход на колебанията на
климата, статистически анализ и тенденции на метеорологичните елементи,
динамично моделиране на атмосферната циркулация. Интерес предизвика доклада
на д-р Оливер Местре от Метеофранс, Франция върху хомогенизацията на климатични
редове. Особеностите в Средиземноморския климат бяха представени от страните
от Южна Европа и най вече от домакините. Характеристиката на климата в
Русия, влиянието на Северноатлантическата атмосферна осцилация върху Европейския
климат, прилагането на климатични индекси, симулиране на валежите посредством
"Марковски" процес също бяха застъпени в изнесените устни и постерни доклади.
2. Климат - селско и горско стопанство
В тази приложна сесия бяха представени доклади върху
агроклиматични ресурси в различни региони на Европа. Внимание беше отделено
върху изследванията на опасни за земеделието и горите явления като мраз,
засушаване. Съвременни методи в агроклиматологията като използване на системи
за вземане на агротехнологични решения, географски информационни системи
(ГИС), приложения на дистанционни методи и Интернет бяха също дискутирани.
Представени бяха и резултати от изследвания на изменението на климата върху
процесите на растеж, развитие и формиране продуктивността на земеделски
култури. Българското участие в конференцията беше представено в най-голяма
степен в тази сесия. От НИМХ-БАН бяха заявени и изпратени доклади от проф.,
д-р Никола Славов (в съавторство с Мария Русева), ст.н.с. д-р Валентин
Казанджиев и ст.н.с. д-р Веселин Александров.
Д-р Казанджиев представи доклади на тема: "Оперативно
управление на плановото напояване и информационно обслужване посредством
конвенционални данни и дистанционни методи" и "Метод за пресмятане на фотосинтетична
активна радиация" (в съавторство с проф. Славов).
Д-р Александров бе автор/съавтор на общо четири изнесени
устни и постерни доклади: "Продължителност на безмразния период през топлото
полугодие в България"; "Изследване на потенциалния диапазон на влияние
на климата върху водния баланс в почвата и растителната продуктивност при
използване на различни симулационни модели" (в съавторство с д-р Й.Ейтцингер,
В. Чаич и Х. Формаер от Австрия); "Оценка на уязвимост и адаптация на земеделски
култури при промяна на климата в Североизточна Австрия" (в съавторство
с д-р Й.Ейтцингер и Х. Формаер от Австрия) и "Симулиране реакцията на соя
към стъпкови климатични сценарии в зададено място в Австрия посредством
CROPGRO модел" ( в съавторство с д-р Й.Ейтцингер и В. Чаич от Австрия).
Докладите на проф. Славов в съавторство с М. Русева
("Агроклиматична оценка на валежите през вегетационния период през последното
столетие" и "Изменение на мразоопасността през зимата на последното столетие
в България") също бяха включени в сборника от доклади (записани на компакт
диск).
3. Развитие и интегриране на мрежите за климатична
информация
В това научно направление д-р Рудел от Централния
институт по метеорология и геодинамика във Виена, Австрия изнесе пленарен
доклад върху хомогенизацията на климатични данни като цяло и особено при
въвеждане на автоматизирани метеорологични станции. Д-р Добеш от същия
институт представи доклад, свързан с коригиране на данните при измерване
на вятъра. Проф. Лешек Кухар, Университет по земеделие, Вроцлав показа
резултати от адаптиране на стохастичен климатичен модел в условията на
Южна Полша. Частната компания МЕТЕОНОРМ демонстрира софтуер за визуализация
и съхранение на данни за слънчевата радиация в глобален мащаб.
4. Приложение на дистанционните изследвания
и ГИС
В сесията бяха изнесени доклади върху обработка на
спътникови изображения, риск от пожари (напр. в Италия), сателитни данни
за глобалната радиация и регионализация на слънчево греене и облачност
посредством ГИС.
5. Градска среда и туризъм
Представени и дискутирани бяха доклади на теми, свързани
с влияние на климата върху туризма, хората и околната среда, топлинни вълни
в градски условия (напр. в Рим, Италия) и влияние върху туризма, човешкото
здраве и комфорта, топлинни острови в условията на градска среда, топлинните
условия и влиянието им върху човешкото здраве (напр. случаите с астматични
заболявания).
Н.с. Анна Ценкова-Братоева от НИМХ-БАН изнесе доклади
на тема: "Човешки комфорт в София и околностите" (в съавторство с н.с.
Юлия Иванчева) и "Оценка на климатичните условия и замърсяване на въздуха
в екологична зона "София-изток" (в съавторство с Ю.Иванчева и проф. Васил
Андреев).
Българското участие в тази научна тематика бе представено
и от публикуваните доклади на ст.н.с д-р Емил Моралийски в сборника: "Слънчева
радиация върху сгради в София" и "Оценка на метеорологичните влияния върху
сгради в България" (в съавторство с Цветан Димитров). Докладите бяха представени
от д-р В. Александров.
6. Замърсяване на въздуха и възобновяеми енергийни
източници
Това бе една от най-кратките сесии, съдържащи 4 устни
доклади - картиране на замърсяване в Полша и Франция, оценка на смог, анализ
на ветровата енергия в Унгария.
7. Екстремни явления и оценка на риска
И последната сесия на конференцията бе отбелязана
с българско присъствие. Ст.н.с. д-р Теодосия Андреева представи доклад/постер
на тема: "Климатични и екологични последици от ядрена война" (в съавторство
с проф. В.Захариев от Нов български университет). Ст.н.с. д-р В.Александров
изнесе авторския доклад на н.с. д-р Анелия Гочева: "Екстремни температурно-влажностни
условия по територията на България". В сборника от доклади е и докладът
на ст.н.с., д-р Емил Моралийски на тема "Обледеняване на технически съоражения"
(в съавторство с н.с. Димитър Николов).
В пленарната сесия (с устни доклади) проф. Рудолф
Браздил от Бърно Чехия показа класификация на екстремни валежи в Чехия
от 1872 г. до наши дни. Резултати от анализа на екстремни валежи в Холандия
бяха също демонстрирани. Последните два доклада представяха изследвания
на мълнии в Австрия и екстремни температури в Полша.
Докладите в конференцията се представяха паралелно
в две от посочените по-горе сесии. Освен пленарните доклади, показани бяха
и около 100 постерни доклади. Участваха общо около 200 души, представители
на почти всички европейски държави.
При дискусиите и кулоарните разговори беше проявен
интерес от колеги от Италия, Кипър, Армения, Австрия, Франция, Полша и
Израел към представените български доклади, както и беше отправена покана
за съвместни научни разработки в бъдеще. Особено усилено беше дискутирана
възможността колеги от НИМХ-БАН да участват в разработването на предложения
за проекти по линия на Европейската Пета рамкова програма през 2001 г.
По време на ЕСАС'2000 в Пиза се проведе и второто
заседание на Ръководителите на Национални делегации на програмата "COST-718",
където ст.н.с. д-р В. Казанджиев беше официално поканен да вземе участие.
На това съвещание България беше официално присъединена към програма "COST-718",
в работна група "1.1 Приложение на дистанционните изследвания в селското
стопанство".
Следващата Европейска конференция по приложна климатология
ще се проведе в Брюксел през 2002 г., а следващото работно заседание на
програмата "COST-718" - през март 2001 в Никозия, Кипър.
Участието на повечето български учени нямаше да бъде
осъществено (при наличие на "нула" средства от бюджетната субсидия за участие
в научни форуми) без частичната финансова подкрепа, предоставена от СМО.
Благодарност се отправя и към ръководството на НИМХ-БАН за оказаното съдействие
и представената възможност, колеги от института да представят свои научни
резултати и идеи по време на третата Европейска конференция по приложна
климатология (ECAC'2000). Подготвили материалите за броя:
Част I. Л. Кумчева, ст.н.с. д-р.Т. Андреева
Kъм съдържанието
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през ноември 2000г.
Kъм съдържанието
Валежи
Валеж през ноември 2000г.
Kъм съдържанието
Kъм съдържанието
Kъм съдържанието
Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц ноември 2000г.
Станция
Teмпeратурa
нa въздуха, °C Валеж, mm
Брой дни с
Tср
dT
TMAKC
TMИН
сума
Q
-, %
Qn мakс
дaтa
Tср , °C
koличество вaлeж,
mm вятър
>=
14m/s Слани
> 5
> 10
>=1
>=10
>=25
София
Видин
Moнтана
Враца
Kнежа
Плевен
В.Tърново
Русe
Разград
Дoбрич
Вaрнa
Бургaс
Сливeн
Kърджaли
Хaсkoвo
Чиpпaн
Плoвдив
Благоевград
Сaндaнсkи
Kюстeндил
вр. Mусaлa
вр. Ботев
9.1
7.5
7.9
8.5
6.9
8.3
9.5
9.1
10.0
9.7
11.8
11.8
10.9
10.8
9.6
9.6
9.0
10.6
12.0
8.6
-1.9
1.3
4.0
1.8
2.2
2.3
1.9
2.1
2.9
2.4
3.9
4.1
3.0
2.7
3.2
2.7
2.2
2.9
2.0
3.8
3.1
3.0
3.1
4.0
24.5
19.4
21.8
24.5
23.2
25.5
26.4
22.0
26.7
27.2
26.6
26.0
25.2
25.6
27.0
27.5
25.6
22.8
23.5
23.0
8.5
9.0
-3.6
-2.6
-0.4
-1.2
-2.5
-0.4
0.4
1.7
-0.4
0.2
2.0
3.0
1.6
-1.5
-0.9
-1.5
-2.2
-1.8
1.0
-4.5
-9.6
-7.1
5.4
14.4
21.6
24.4
23.3
16.9
42.1
15.9
20.6
35.5
22.6
53.5
13.8
53.2
30.3
9.5
27.4
10.7
2.6
9.1
26.4
11.3
11
28
41
42
48
34
81
31
48
79
45
92
25
78
51
18
62
18
4
14
44
16
3.6
4.6
14.4
21.5
15.2
9.3
23.2
11.6
13.2
18.1
13.0
35.7
8.9
16.5
13.5
7.4
26.4
5.7
1.4
4.4
15.0
4.9
6
6
28
28
28
28
28
28
28
28
28
28
27
27
29
28
28
10
26
26
28
29
27
23
23
21
20
20
24
28
27
28
28
30
29
30
29
28
28
10
26
26
28
29
12
10
10
11
9
10
13
11
16
16
28
23
19
15
9
11
11
17
26
9
0
0
2
5
3
2
3
3
3
2
3
4
4
4
3
5
5
2
1
4
1
2
4
3
-
-
1
1
1
-
1
1
1
2
1
1
-
3
1
-
1
-
-
-
1
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
1
-
-
-
-
1
-
-
-
-
-
1
-
-
4
-
-
-
-
-
-
-
-
2
3
2
-
-
2
2
-
7
4
8
7
5
7
5
6
6
6
2
2
-
-
2
7
3
6
5
11
6
6
-
-
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Kъм съдържанието
Водни запаси при пшеницата към 27.11.2000 г. в слоя 0-20 cm
Kъм съдържанието
Пшеница 2000
Kъм съдържанието
Kъм съдържанието
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
Състояние на реките за месец ноември 2000г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец ноември 2000г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
Състояние на подземните води през ноември 2000г.
Състояние на подземните води през ноември 2000г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
ТРЕТА ЕВРОПЕЙСКА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПРИЛОЖНА КЛИМАТОЛОГИЯ (ECAC'2000)
16-20 ОКТОМВРИ 2000 Г., ГР. ПИЗА, ИТАЛИЯ
ст.н.с. д-р В. Казанджиев,
ст.н.с. д-р В. Александров
Kъм съдържанието
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова