БЮЛЕТИН за месец OKTOМВРИ 2000г

УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
 


 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

    1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

    1-6.Х Страната се намираше в югозападната периферия на антициклон с център над източните райони от континента. В Централното Средиземноморие баричното поле беше циклонално. Температурите бяха сравнително високи. Облачността по-често беше значителна, но само на отделни места преваля слаб дъжд.

    7-10.Х Южно от страната, през Мала Азия към Черно море, премина средиземноморски циклон. Беше облачно и влажно. Преваля дъжд, като по-значителни бяха валежите в южните райони от страната. Температурите слабо се понижиха.

    11-18.Х След преминаване на циклона атмосферното налягане се повиши и страната попадна в южната периферия на област от високо атмосферно налягане. Времето беше сухо и предимно слънчево. Около реките имаше и краткотрайни сутрешни мъгли. Температурите се повишиха.

    19-20.Х От североизток по периферията на антициклон с център над Европейска Русия нахлу студен въздух. На места преваля слаб дъжд, а вятърът от североизток се усили. Температурите се понижиха чувствително.

    21-26.Х Баричното поле над страната беше антициклонално. Облачността постепенно намаля, а вятърът отслабна. Паднаха първите по-масови есенни слани. Задържа се сравнително студено, въпреки постепенното повишение на температурите.

    27-28.Х От северозапад премина студен атмосферен фронт. На места преваля слаб дъжд, а вятърът от северозапад се усили. Температурите слабо се понижиха.

    29-31.Х В антициклонално барично поле се установи слънчево време. Температурите започнаха да се повишават.
 

Kъм съдържанието



  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

    През по-голямата част на първото и второто десетдневия на октомври средноденонощните температури бяха предимно между 11 и 16°C. Температурите бяха най-високи на 2 и около 12.Х, когато в отделни райони средноденонощните достигнаха до 19°C. На 19.Х температурите започнаха да се понижават и през периода 21-24.Х средноденонощните тбяха между 4 и 9°C - с 3 до 5°C по-ниски от нормалните. От 25 до 31.Х температурите често се колебаеха, като бяха близки до нормалните - относително по-топло беше около 26 и на 31.Х, а по-хладно - на 28 и 29.Х.

    Средните месечни температури за октомври (между 10 и 13°C, в Сандански и Ахтопол около 14°C, в планинските райони между 2 и 7°C, на вр.Мусала 0.6°C) в повечето райони са близки до нормалните. Относително по-топло беше в Югозападна България, а по-хладно - в Югоизточна България. В планините температурите бяха с 1-2°C по-високи от нормалните.

    Най-високите температури през октомври (предимно между 23 и 28°C, в планините между 15 и 20°C, на вр.Ботев 14.5°C, на вр.Мусала 11.0°C) бяха измерени предимно около 12.Х, а най-ниските (между -4 и 2°C, по Черноморието - около 3°C, в планинските райони - между -7 и -2°C) - около 23.Х.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през октомври 2000г.




Kъм съдържанието



   3. ВАЛЕЖИ

    Предимно слаби превалявания имаше в отделни дни на първото десетдневие, около 19 и 28.Х.

    Броят на дните с валеж 1mm е предимно между 1 и 4, във Враца - 6 дни. В отделни станции (Варна, Кърджали, Хасково, Чирпан) денонощният валеж веднъж е бил повече от 10mm, като в Варна, Кърджали и Хасково той е бил повече и от 25mm. Максималният денонощен валеж е предимно до 10mm, в Чирпан - 17mm, в Бургас - 30mm, в Кърджали - 31mm, в Хасково - 36mm и беше измерен главно на 9.Х, а в отделни райони - на 20 или 28.Х.

    Сумата на валежите в по-голямата част на страната е предимно между 5 и 20mm, т.е. между 15 и 60%. В крайните югоизточни райони валежите бяха повече - между 20 и 60mm, в Ахтопол - 69mm, в Малко Търново - 112mm.
 


Валежи
Валеж през октомври 2000г.




Kъм съдържанието


  4.СИЛЕН ВЯТЪР

      През октомври силен вятър не е духал. Условия за силен вятър (14m/s и повече) имаше само в отделни райони в началото на месеца и през третото десетдневие на месеца. Броят на дните със силен вятър в Плевен и Русе е 1, в Благоевград - 3, в Бургас - 10, в планините - от 5 до 10 дни.
 
 

Kъм съдържанието



   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност (предимно между 5 и 6 десети от небосвода, на вр.Мургаш - 6.7 десети) е малко повече от нормата. Слънчевото греене беше между 135 и 170 h, в планините - до 200 h, на вр.Мусала - 202 h. Броят на ясните дни (в равнините между 3 и 9, в Сливен -10 дни) е около нормата, а броят на мрачните дни (между 7 и 12 дни, в Шумен -17) - в по-голямата част на страната е повече от нормата.
 





Kъм съдържанието



   6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

    Слани се образуваха на 21.Х в Ловешка област. От 22.Х до края на месеца сланите бяха повсеместно явление, като след 27.Х изключения бяха райони от Благоевградска и Кюстендилска области.

    Мъгли имаше предимно в сутрешните часове както следва: в повечето райони на 4, 11, 13, 16 и 17.Х, в Северна България на 5, 14 и 15.Х и на отделни места на 2, 6, 7 и 18.Х.

    Гръмотевична дейност е отбелязана на 3.Х на вр. Мургаш и на 7.Х в Свиленград


Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц ceптeмври 2000г.

Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 
Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAKC    TMИН    сума 
-,  % 
Qn 
  мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 
вятър 
 >=
 14m/s 
Гръм. 
бури 
  > 15   > 25  >=1  >=10  >=25 

София 

Видин 

Moнтана 

Враца 

Kнежа 

Плевен 

В.Tърново 

Русe 

Разград 

Дoбрич 

Вaрнa 

Бургaс 

Сливeн 

Kърджaли 

Хaсkoвo 

Чиpпaн 

Плoвдив 

Благоевград 

Сaндaнсkи 

Kюстeндил 

вр. Mусaлa 

вр. Ботев

16.1

16.7

17.3

17.0

16.4

17.5

16.9

17.8

16.1

16.0

18.2

19.2

18.6

18.6

18.9

18.6

18.8

18.5

21.2

16.9

2.4

4.4

0.0

-0.8

-0.4

-0.8

-0.9

-0.8

-0.4

-1.2

-0.8

-0.2

-0.2

0.3

0.1

0.0

0.3

0.1

0.4

0.5

1.2

0.2

0.1

-0.2

34.2

33.5

35.5

35.5

34.0

34.5

35.5

35.2

32.3

32.5

30.6

35.6

35.3

36.5

36.7

35.4

34.2

36.8

37.1

34.6

13.2

15.3

4.0

2.8

6.5

5.6

2.3

5.5

3.6

5.6

3.7

2.4

7.0

7.0

6.2

5.3

6.2

4.2

5.0

4.8

8.6

2.0

-7.5

-4.5

69.9

43.0

38.6

87.5

98.8

64.3

97.3

99.6

112.7

60.8

36.2

39.2

46.9

32.5

23.9

55.3

28.1

25.4

11.6

45.3

48.9

54.1

184

113

94

159

235

160

221

243

275

196

117

93

130

98

64

173

88

75

50

113

144

73

28.8

19.8

9.3

25.3

49.9

27.5

37.3

35.3

31.6

15.8

13.5

21.3

21.8

21.4

13.8

18.0

11.6

16.1

9.0

21.2

13.5

16.3

23

19

24

23

23

23

23

7

23

18

5

6

24

6

24

23

23

23

2

23

23

23

30

30

30

29

29

30

28

29

26

26

30

30

30

30

30

30

30

30

30

30

0

2

17

19

20

19

17

19

19

20

18

18

22

26

21

21

22

21

20

21

29

18

0

0

5

6

6

9

8

8

8

8

9

8

9

4

5

4

2

5

4

2

2

5

7

9

2

1

-

4

3

2

4

3

3

2

1

2

2

1

1

3

1

1

-

2

2

1

-

-

-

1

1

1

2

2

1

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

3

-

4

1

-

9

3

2

-

-

4

5

3

7

3

-

4

2

1

-

7

11

2

3

1

2

4

4

5

2

0

0

3

2

4

5

-

6

1

1

1

4

3

6

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са от периода 1961 - 1990г.

Kъм съдържанието



II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      Процесът на бавна положителна промяна на състоянието на повърхностния почвен слой, настъпил през септември в резултат на наднормените валежи, през октомври се задържа, а впоследствие претърпя обратно развитие. Валежите през месеца, когато се провежда сеитбата на пшеницата и ечемика, бяха от 5 до 50% (в редки случаи) от нормата и към края на периода се обособиха като лимитиращ фактор за развитието на младите поникнали растения.

    След няколкото топли дни в началото на месеца, през втората половина на първото десетдневие на октомври паднаха единствените по-съществени валежи със стопанско значение. В района на Югоизточна България, където валежите превишиха половината от месечната норма (Кърджали 48 l/m2, Свиленград 59 l/m2, Ахтопол 44 l/m2, Бургас 30 l/m2) почвените влагозапаси в орния слой чувствително се повишиха. В повечето райони на страната можеше да се твърди, че са преодолени отрицателните последици от изключителната суша през лятото. В края на първото десетдневие на октомври водните запаси в слоя 0-20cm в голяма част от страната бяха между 65 и 80% от ППВ (пределна полска влагоемност), което създаваше подходящи условия за провеждането на оранта и предсеитбените обработки на площите, за сеитби и начално развитие на засетите семена.

    През останалата част от месеца наблюдаваните валежи бяха символични по количество (от 0.1 до 2-3 l/m2) или напълно отсъстваха. В земеделските райони на страната се обособиха зони, където влагата в орния слой спадна чувствително. Недостатъчното й количество все още не е фатално за развитието на посевите.

    Очертаните райони с определено ниво на водни запаси запазиха границите си до края на месеца. При последното измерване в края на октомври наблюдавахме понижение на най-високите стойности на общия воден запас в 20-сантиметровия почвен слой с около 15% в сравнение с края на второто десетдневие.

    От приложената карта към 27.Х мoгат да се проследят почвените влагозапаси в слоя 0-20cm. Влагата в отделни агростанции (Д-р Йосифово, Образцов чифлик, Казанлък и Ръжево Конаре) е под 50% от ППВ, а в цяла Североизточна България хидрологичните показатели са на долната граница на приетите за достатъчни за поникването на пшеницата. Малко под, но близки до оптималните, са водните запаси в района на Предбалкана и голяма част от Югоизточна България ( 70-74% от ППВ).


Водни запаси при пшеницата към 27.10.2000 г. в слоя 0-20 cm

Kъм съдържанието



   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      Тази година независимо от трудностите, произтичащи от изключителната по размери и интензивност суша, в повечето райони на страната бяха спазени агротехническите срокове при провеждането на есенната сеитба (вж. прилож. карта). Голяма част от площите, предви-дени за есенници, бяха засети през първото и второто десетдневие на октомври. Падналите валежи в края на първото десетдневие на месеца и относително високите температури през второто (В.Търново 26.2°C, Кюстендил 26.6°C, Сандански 27.1°C, Благоевград 28.1°C) ускориха протичането на началните фази от развитието на засетите зимни житни култури. Пшеницата и ечемикът, засети в началото на второто десетдневие, сравнително бързо поникнаха, а при засетите в края на септември и първото десетдневие на октомври есенници протичаше процес на формиране на 1-3 лист, етап през който се залага възелът на братене.

    Чувствителното понижение на температурите в началото на третото десетдневие на октомври временно забави темпа на вегетация при пшеницата и ечемика. През третото десетдневие на октомври развитието на есенните посеви протече при температури с 1-2°C под нормата за сезона.

    В края на октомври в зависимост от сеитбените дати при пшеницата бяха наблюдавани фазите "поникване", "трети лист" и начало на "братене" при посевите, засети през третото десетдневие на септември.

    В края на октомври в полските райони на страната паднаха първите есенни слани и похабиха неприбраната от полето зеленчукова реколта.


Дати на сеитба - пшеница 2000

Дати на пoниkване- пшеница 2000

Kъм съдържанието



3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      След падналите валежи в края на първото десетдневие на октомври настъпи подобрение на условията за провеждане на сезонните полски мероприятия дълбока оран, предсеитбена подготовка на площите и сеитба на зимните житни култури. През месеца условията бяха добри за прибиране на плодовата и зеленчукова реколта.
 
 

Kъм съдържанието



III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

    Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" са ниски през целия месец. Епизодични високи стойности са отбелязани в периода 11 - 13.Х и на 18.Х - до 3.5 над ПДК. Стойностите на сероводород са около нормите през целия месец. Единична висока концентрация е измерена на 5.Х - 8.5 пъти над ПДК.

    Във Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниси от санитарно-хигиенните норми през целия период.

    На 19.Х сутринта в Морската градина в Бургас е измерена стойност на фенол около 1.3 пъти над съответната ПДК.

    В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК през 5 дни от всички дни на наблюдение. Максимумът е регистриран на 25.Х и е 2 пъти над посочената норма.

    В пункт НИМХ в Пловдив измерените количества прах превишават средноденонощната ПДК до около 2 пъти. В същия пункт на 12.Х наблюдаваните концентрации на азотен двуоис превишават средноденонощната ПДК 1.2 пъти.

    В регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се измерва ежедневно радиоактивността на въздуха. Вариациите в дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол през октомври са типични за този период от годината, когато съществуват условия за задържане на примеси в атмосферата. Средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки и малко по-високи от тези през предходния месец и са в границите от 1.8 до 8.7mBq/m3 за отделните станции.

    Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от типичните за сезона.

    При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 3.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието



IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

    През октомври общият обем на речния отток в страната се увеличи с 8% спрямо оттока през септември. Увеличението беше слабо и лятното маловодие на реките в много райони на страната продължи. Нивата на по-голямата част от наблюдаваните реки през повечето дни от месеца бяха със слаби денонощни изменения до (4-5cm и само в някои пунктове в отделни дни до (20-25cm, а протичащите им количества вода от 1 до 6 пъти под средните за месеца, определени за многогодишен период на наблюдение. През октомври оттокът на повечето реки в Северна България слабо се увеличи. По-съществено намаление на оттока беше наблюдавано на р.Янтра при Каранци и по-слабо в участъка Габрово-Велико Търново. Слабо намаляха и протичащите количества вода на притоците на р.Янтра: р.Росица при Севлиево, р.Джулюница при с.Джулюница и Голяма река при Стражица, както и на реките: Искър при Кунино, Вит при Тетевен и Търняне и Осъм при Ловеч. Почти без промяна спрямо предходния месец останаха средномесечните протичащи водни количества на реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен. Максималните протичащи водни количества през месеца при повечето наблюдавани реки в Северна България бяха отбелязани през второто десетдневие, а минималните през периода 1-7.X. Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха от 1 до 5 пъти (на реките Вит при Търняне, Росица при Севлиево и Тополовец при Акациево с 6 до-10 пъти) по-малки от средномногогодишните стойности. С отток по-голям от средномногогодишните стойности за този месец бяха само реките: Огоста при Кобиляк, Джулюница при с.Джулюница и Русенски Лом при Божичен.

    През октомври почти с непроменен отток спрямо септември останаха и черноморските реки. Средно за месеца протичащите количества вода бяха с 1 до 7 пъти под средномногогодишните стойности.

    В Южна България речните води несъществено се промениха спрямо септември. Слабо намаление на оттока спрямо предния месец беше наблюдавано при реките: Харманлийска при Харманли, Сазлийка при Гълъбово, Върбица при сп.Джебел и Тунджа при Баня. Оттокът на останалите наблюдавани реки слабо се увеличи в сравнение със септември. Средномесечните протичащи водни количества само на р.Марица при Пловдив и на Харманлийска река при Харманли бяха по-големи, а на останалите наблюдавани реки - от 1 до 3 пъти (на р.Върбица при Джебел около 7 пъти) по-малки от средномногогодишните стойности за октомври.

    Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 344 млн.m3, с 32% под средномногогодишната стойност за октомври.

    Нивото на р.Дунав в българския участък през септември беше с тенденция към повишаване и по цялата дължина на участъка средно за месеца се повиши с 97 до 129см спрямо септември. Най-високите водни стоежи при различните пунктове за наблюдение бяха регистрирани през периода 19-22 X., а най-ниските през периода 9-12.X. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше близко до нормата за октомври.


Състояние на реките за месец октомври 2000г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец октомври 2000г. (средни стойности)

Kъм съдържанието



V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти в сравнение със септември беше установено при 25 водоизточника или около 69% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в Ловешко-Търновски, Етрополски и Нишавски карстови басейни, както и в Рило-Родопския регион за студените пукнатинни води. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 53% (от 43 до 52%) от същите стойности през септември. Повишението на дебита, установено при 11 от наблюдателните точки, беше най-голямо за подземните води в карстовия басейн на платото Пъстрина, както и в Гоцеделчевски и Искрецки карстови басейни. В тези случаи средномесеч-ните стойности на дебита са нараснали със 131-356% спрямо същите стойности от септември.

    За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 2 до 35cm беше регистрирано при 37 наблюдателни пункта или 57% от случаите, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Искър и Осъм, както и в Софийска котловина. Понижение на водните нива с 1 до 70cm беше установено при 28 наблюдателни пункта. Най-съществено беше понижението на нивата на места в терасите на реките Дунав и Вит, в Софийска котловина и Горнотракийска низина. Кладенецът в терасата на река Искър (град Искър) остана сух и през този период.

    През изминалия период измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от 0 до 16cm) с много добре изразена положителна тенденция.

    Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -30 до 2cm), с много добре изразена тенденция на спадане, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Подобна преобладаваща тенденция (от 20 до 35cm) имаха водните нива в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха водните нива в подложката на Софийския грабен с 4cm, в Средногорската и Ихтиманска водонапорни системи съответно с 12 и 2cm. Предимно се повишиха нивата на подземните води в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 5cm и в обсега на Местенския грабен с 14cm.

    В изменението на запасите от подземни води през октомври беше установена добре изразена отрицателна тенденция. Тази тенденция беше установена при 78 наблюдателни пункта или 73% от случаите, от които 47 кладенци и 31 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 1 до 237cm спрямо средните (15-годишни) оценки беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Тунджа, в Горнотракийска низина и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита спрямо средните (25-годишни) оценки е от 0.02 до 861 l/s и е най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишка антиклинала, в басейна на масива Голо бърдо, в Искрецки, Етрополски, Гоцеделчевски, част от Настан-Триградски, Разложки и др. карстови басейни. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (от 12 до 48%) от средните стойности. Повишението на водните нива от 1 до 95cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Камчия, Струма, Места, Тунджа, в Сливенска котловина и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо средните (25-годишни) оценки е от 0.61 до 137 l/s или между 101-186%. Най-голямо е покачването на дебита, регистрирано в карстовия басейн на платото Пъстрина.


Състояние на подземните води през октомври 2000г.

Състояние на подземните води през октомври 2000г. (многогодишни тенденции)

Kъм съдържанието



VI. СЪОБЩЕНИЯ
   МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО АЛПИЙСКА МЕТЕОРОЛОГИЯ ICAM'2000

От 11 до 15 септември т.г. в Инсбрук - Австрия, се проведе 26-ата конференция по алпийска метеорология (International Conference on Alpine Meteorology - ICAM'2000) с участието на 168 представители от около 20 страни - алпийските Австрия, Италия, Германия, Швейцария и Франция, балканските Словения, Хърватска, Албания, Гърция, Румъния и България, а също САЩ, Канада, Белгия, Словакия, Естония, Украйна и др. Бяха изнесени 60 доклада и показани още толкова постера, като домакините представиха близо една трета от тях, следвани от колегите от Италия (с 8 доклада и 10 постера) и България (с 5 доклада, 1 постер) - за чест на българската метеорологична школа. Участието на шестте български представителя беше финансирано изцяло от Организационния комитет.

ICAM е събитие с половинвековна традиция в обмена на информация за изследванията по планинска метеорология, климатология и хидрология, като обичайно доминират изследванията за района на Алпите. Поощрява се участието не само на изследователи, но и на студенти и потребители на хидрометеорологична информация и се окуражава инициирането и развитието на съвместни международни изследователски проекти. Тазгодишното издание на конференцията продължи тези традиции с изследвания, групирани в областите: Мезомащабна алпийска програма (Mesoscale Alpine Programme - MAP); Системи за наблюдение; Синоптика; Климатология; Хидрология; Сняг и лед; Биометеорология и метеорология на околната среда. При цялата пъстрота на теми и заглавия можеха да се откроят няколко основни акцента като: получаване и контрол на информацията, коригиране, хомогенизация; изследване на пространствено-временната структура на различни хидроложки и метеорологични елементи; орографски ефекти от различен мащаб; опасни явления; изменения на климата в планински райони и др., а използваните методи варираха от елементарна статистика до числени симулации. Направи впечатление мащабът на експеримента, проведен в Алпите през 1999 г. по програмата MAP, осигурил данни за анализи по целия споменат тематичен спектър и отразен в голяма част от представените доклади и постери.

Българските доклади, изнесени на ICAM'2000, бяха развити около следните теми и резултати:

Modelling and evaluation of the rime-ice deposition in the mountain regions of Bulgaria (Е. Моралийски).
Въз основа на физико-статистически модел е разработен софтуер, даващ на изхода радиус, маса и комбинирано скрежо- и ветрово натоварване за проводници на високоволтови електропроводи с различен диаметър и ориентация. Входни са данните за температурата на въздуха, посоката и скоростта на вятъра и хоризонталната видимост в мъглата от регулярните 8-срочни наблюдения. Част от резултатите са внедрени в НЕК през 1999 г., а друга част са използвани за обезпечаване на лифтовите съоръжения на Черни връх и вр.Снежанка, строящи се от от швейцарско-австрийската фирма "Gerac-Garaventa".

Circulation and climate factor determining severe winter (Л. Латинов).
С цел да се определят факторите, водещи до сурови зими, и да се използват резултатите в прогностичната практика са анализирани 33 случая на такива зими и са установени три типа характерна циркулация, обуславяща нахлуванията на студен въздух над Балканите: зонална циркулация, при която фронталната зона е разположена в северните ширина (1), и два типа меридионална циркулация - от север-северозапад (2) и от север-североизток, при наличието на блокиран циклон в Средиземноморието и антициклон във височина над Скандинавския полуостров (3).

Temperature-Humidity conditions in the alpine zone on the territory of Bulgaria (A. Gocheva).
По данни от станциите Мургаш, Снежанка, Черни връх, Ботев и Мусала са изследвани разпределенията на температурата, относителната влажност, влагосъдържанието и енталпията на въздуха (по месеци) и е установен подходящият тип апроксимиращи функции (Gramm-Charlier' тип А, системата криви на Пирсън). Разгледана е техника за апроксимация на разпределения с различна степен на асиметрия (включително бимодални) посредством линейна комбинация от две бета-функции и с използване на Nelder-Mid's симплекс процедура. Температурно-влажностните условия над 1000 m са сравнени с тези за останалата част от страната и са направени вероятностни оценки за близките години и декади посредством статистическа екстраполрация.

Snow conditions in Rila-Rhodope region of Bulgaria (Н. Петкова, Е.  Колева).
За характеризиране на снежните условия в района и тяхната променливост са разгледани характеристиките брой на дни със снежна покривка, дата на първия и последен ден със снежна покривка и максимална височина на снежната покривка по данни от 7 станции за периода 1935 - 1998г.. Изследванията показват тенденция на намаляване (най-значителна за периода 1982 - 1994г.) както на броя дни със снежна покривка, така и на височината на снежната покривка, при едновременна тенденция на слабо повишение на температурата на въздуха.

Meteorological conditions in cases of rime-icing in the mountain regions of Bulgaria (Д.Николов, Е. Моралийски).
Проведено е детайлно изследване на метеорологичните условия при отлагане на зърнест скреж по данни от 8-срочните регулярни наблюдения в 6 станции с височина от 850 до 2925 m за периода 1980 - 1990 г. Изследвани са характеристиките честота, начало, край и продължителност на явлението, както и метеорологичните фактори, обуславящи процеса на скрежоотлагане - температура, посока и скорост на вятъра, хоризонтална видимост в мъглата. Построени са вертикални профили на температурата на въздуха, скоростта и посоката на вятъра,и честотата на заскрежаването, и е установено, че над ниво 2400 m стойностите им намаляват.

Беше представен и постерът On orographical influence of meteorological fields over Bulgaria (Т. Андреева, В.Захариев).
По аерологични сондажи в София и данни за температурата, вятъра и точката на оросяване във високопланинските станции Мургаш, Ботев връх, Черни връх и Мусала са изследвани отклоненията на споменатите характеристики от стойностите им в свободната атмосфера на близки нива (700-850 hPa) за демонстриране на орографското изменение на метеорологичните полета на разглежданите характеристики над планинските райони на България.

Следващата конференция ICAM очаква участници през 2001г. в Швейцария.

Изготвили:
н.с. д-р А. Гочева и Н. Петкова

  

Kъм съдържанието


Подготвили материалите за броя:

Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р. Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова