УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1.VI След преминал активен студен фронт все още на места превалява дъжд, времето е хладно и ветровито.
2-6.VI Над Средна Европа се изгражда антициклонална област, като южната й периферия преминава през страната. Установява се слънчево време и температурите се повишават. Към края баричното поле отслабва.
7-12.VI С плитка долина преминава размит студен фронт, почти без валежи. След него от северозапад се изгражда баричен гребен. Фронтът стационира над Южна България; където на отделни места превалява дъжд. Център на антициклон се премества от Средна Европа на изток, а след това на юг към Черно море. Страната попада в южната му периферия и от североизток прониква хладен въздух. В западните райони превалява дъжд, на места (Гоце Делчев) интензивен.
13-15.VI Размито барично поле, относително високо; преобладава слънчево време и температурите се повишават.
16-18.VI През страната преминава студен фронт и почти навсякъде превалява дъжд с гръмотевици, а температурите се понижават чувствително.
19-25.VI Баричното поле отначало е размито антициклонално, а към края отслабва; температурите отново бързо се повишават.
26-30.VI Нов студен фронт преминава
от северозапад, а след него и вторичен фронт. Почти в цялата страна превалява
дъжд, придружен от гръмотевици. В края се установява слънчево, но хладно
време.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
През юни имаше значителни колебания на температурата. На 1.VI средноденонощните температури бяха между 19 и 22°C. На 2.VI те се понижиха значително и бяха между 14 и 17°C. Впоследствие постепенно се повишиха и през периода 5-16.VI бяха по-високи от 20°C, като на 14 и 15.VI на места достигнаха 27-30°C. През периода 17-20.VI беше хладно средноденонощни температури предимно между 14 и 17°C. Последва затопляне до горещо време - на 24 и 25.VI средноденонощните температури бяха между 25 и 28°C, в Русе 29°C. През последното петдневие на юни температурите бяха нормални.
Средните месечни температури за юни (между 20 и 23°C, в Сандански 24.1°C, във Велинград 19.2°C, в Драгоман 18.2°C, по Черноморието 19-20°C, в планинските райони между 7 и 12°C, на вр.Ботев 6.6°C, на вр.Мусала 4.0°C) са с 1-2°C по-високи от нормалните. Температурите са близки до нормалните само в най-източните райони.
Най-високите температури през
юни (предимно между 33 и 38°C, в Сандански 38.2°C, в Русе 39.4°C, а в планините
между 20 и 25°C, на вр.Ботев 17.7°C, на вр.Мусала 14.9°C) бяха измерени
предимно около 15 и около 24.VI, а най-ниските (между 7 и 12°C, в Кнежа
5.2°C, в планинските райони - между 0 и 5°C, на вр.Ботев -3.0°C, на вр.Мусала
-8.7°C) - предимно на 18.VI.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през юни 2000г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
През юни превалявания, често придружени с гръмотевични бури, имаше в началото на месеца, около 17, 27 и 30.VI. Броят на дните с валеж 1 и повечеmm в по-голямата част на страната е между 3 и 6, на вр.Ботев - 8 дни. В повечето станции денонощният валеж веднъж, на места в Източна България два пъти, а в Кюстендил и на вр.Ботев три пъти е бил повече от 10mm. Само в отделни райони в централната част на страната той не е достигал това количество. В отделни станции (Бургас, Кюстендил, вр.Ботев) денонощният валеж веднъж е бил повече от 25mm. Максималният денонощен валеж в Дунавската равнина и в планините е между 10 и 25mm, на вр.Ботев - 43mm, в Кюстендил - 31mm, в Бургас - 29mm и е бил измерен на 1, около 17, 27 или 30.VI.
Сумата на валежите в по-голямата
част на страната е между 25 и 50mm - между 30 и 80% от нормата. Само в
отделни, предимно припланински райони, валежът е повече - до 80mm, на вр.Ботев
- 103mm.
Валежи
Валеж през юни 2000г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
Условия за силен вятър
(14m/s и повече) имаше около 10, 18.VI и през последните пет дни на месеца.
Броят на дните със силен вятър в Западна България е предимно 0-1, в отделни
райони на Източна България и в планините - до 5, в Русе, Бургас, Сливен
и вр.Мургаш - 5, на вр.Ботев - 8 дни.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между
2.5 и 4.0 десети от небосвода, в планините - от 4 до 6 десети) е по-малко
от нормалната. Слънчевото греене беше между 300 и 350 h, в най-високите
части на планините - от 220 до 280 h, на вр.Мургаш - 285 h. Броят на ясните
дни (предимно между 10 и 15, в Плевен 16, Пловдив - 17, а в планините -
между 4 и 8 дни) е около два пъти повече от нормалния, а броят на мрачните
дни (предимно около 2 дни, а в планините - от 4 до 5, на вр.Ботев 8 дни)
- по-малък от нормата.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Засушаването, поради недостатъчните валежи и високите температури, продължи и през юни. Подчертани периоди с температури над 30,0°C бяха 13-15.VI и 23-25.VI. На 14.VI в София с 32,7°C бе надминат абсолютния максимум от 100 години наблюдения. Имаше съобщения за много хора, потърсили спешна медицинска помощ (на 14.VI са приети два пъти повече хора с инфаркти и инсулти в сравнение с 13.VI).
Гръмотевични бури се развиха в 12 дни от месеца, значително под нормалната честота за юни. Те бяха с повсеместен характер на 1, 16, 24 и 26.VI, , в западните части на страната - на 10.VI, в източните - на 27.VI, в югозападните - на 7, 9, 15 и в южните - на 6, 8 и 30.VI. Имаше съобщения за 4 души, убити от мълния (1 жена в Гоцеделчевско и семейство от 3 души край с. Ключ, Петричко).
Валежи от град бяха регистрирани от метеорологичните станции в 8 дни от месеца, значително под обичайната честота за юни. В някои общини от югозападните, средните и източните части от страната на 7, 10, 16, и 26.VI градушките са нанесли щети върху земеделски култури.
Полигоните за борба с градушките към ИАБГ при МЗГ са провели въздействия върху градови процеси над защитаваните от тях територии в 6 дни от месеца.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C | Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn | мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm | вятър
>= 14m/s | Гръм.
бури | ||||
| > 15 | > 25 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 19.8 22.4 21.9 21.8 21.1 22.4 21.6 23.2 20.3 19.6 20.4 20.4 21.7 21.4 22.3 21.4 22.6 21.6 24.1 19.9 4.0 6.6 | 2.0 1.8 1.9 2.3 0.9 1.5 1.8 1.6 1.1 1.1 0.7 0.2 1.3 1.0 1.7 1.0 1.7 1.9 2.1 1.0 1.8 1.5 | 33.6 37.6 38.0 36.0 36.3 36.0 37.3 39.4 34.1 33.2 32.0 32.1 36.3 35.6 36.2 36.4 38.0 36.3 38.2 34.6 14.9 17.7 | 7.1 7.8 10.6 7.6 5.2 8.0 7.4 8.6 7.1 7.0 9.5 11.7 10.3 5.1 7.6 6.0 8.5 7.0 10.6 6.0 -8.7 -3.0 | 34.3 15.6 22.7 32.0 39.8 34.4 23.5 22.5 46.8 48.7 32.3 46.9 45.4 14.0 27.3 29.8 30.0 27.8 34.7 76.9 44.5 12 | 46 24 28 31 50 45 28 32 64 77 70 96 71 24 43 47 56 47 89 130 55 71 | 13.4 10.2 12.8 14.0 23.3 16.4 14.2 9.4 22.0 22.4 13.9 29.9 21.3 9.8 11.0 10.6 11.0 15.3 20.1 31.2 19.4 42.6 | 1 1 1 1 2 2 1 17 18 27 27 2 27 17 27 1 1 30 30 17 1 2 | 14 23 20 20 20 22 19 20 15 15 20 18 18 19 22 18 22 20 26 14 0 0 | 3 6 7 8 5 8 6 12 6 0 1 0 6 6 8 6 8 6 11 1 0 0 | 5 2 3 6 5 4 4 6 4 4 3 5 4 3 4 5 6 5 4 6 6 8 | 1 1 1 1 1 1 1 - 2 2 1 1 2 - 1 1 1 1 1 3 1 3 | - - - - - - - - - - - 1 - - - - - - - 1 - 2 | 1 - 3 1 1 1 1 7 - - 1 5 5 4 - - 1 3 - 1 - 7 | 4 2 4 4 2 - 4 2 2 3 2 2 5 3 - 5 2 5 5 7 4 5 |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
През юни продължи тенденцията на оскъдни валежи и дълги сухи периоди с високи температури. Сушата се задълбочи и в повечето райони на страната доби размери, които за този месец не са наблюдавани в близките няколко години. Растенията изпитваха затруднения от растящия недостиг на влага в почвата. Вследствие на високите температури през отделни периоди на юни изпарението превъзхождаше разхода на влага за протичането на жизнените процеси и още повече утежняваше водния баланс на почвата. В районите на Бургас, Карнобат, Ямбол, както и около Ловеч - Севлиево водните запаси бяха достатъчни поне до края на второто десетдневие и осигуряваха добри условия за развитие на пролетните култури.
Падналите през първия ден на юни валежи заедно с валежите от края на месец май създадоха временни затруднения при провеждането на почвените обработки в отделни станции (Бургас, Карнобат, Кнежа). В обширни райони на Дунавската равнина, Тракийската низина и Лудогорието повърхностният почвен слой бе сух и състоянието му затрудняваше механизираните обработки на почвата за борба с плевелната растителност. В края на първото десетдневие в агростанция Г.Делчев падна силен дъжд, придружен с градушка (46 l/m2), който не успя да се усвои напълно за нуждите на растенията.
Чувствително влошаване на състоянието на повърхностния почвен слой настъпи през първата половина на второто десетдневие на юни. Жега и суховеи причиниха бързо изчерпване на водните запаси в него, вследствие на което се появиха пукнатини с различна големина (Cилистра). Настъпилото чувствително захлаждане през втората половина от десетдневието бе придружено от валежи със стопанско значение само в отделни точки на страната (Ахтопол и Добрич -20 l/m2; Кюстендил -32 l/m2; Разград -22 l/m2), които в никакъв случай не решаваха проблема със сушата. Общият воден запас в 50сантиметровия почвен слой при пролетните култури в края на десетдневието в почти цялата страна се движеше между 50 и 70% от ППВ. При есенните посеви водните запаси бяха много ниски, но това бе без съществено значение.
В началото на третото десетдневие температурите отново бързо се повишиха (на места до 39°C) и допълнително влошиха водния баланс на почвата. Преваляванията на 26.VI в Източна и на 29.VI в Западна България имаха временен освежителен ефект, но не компенсираха отрицателните последици от сушата. В края на месеца в крайдунавските райони, Софийското поле, долината на р.Струма, подбалканските полета и в района на Пазарджик в слоя 0-50cm при царевицата и слънчогледа, отглеждани на неполивни условия се отчитаха остатъци от продуктивна влага (1-18mm или m3 вода на da), а общият воден запас бе 43-54% от ППВ. Малко по-добри, но вече крайно недостатъчни, бяха водните запаси в останалата част на страната: продуктивна влага 19-39m3 вода на da и общ воден запас 55-65% от ППВ. На 27.VI в 50-сантиметровия слой най-добри бяха водните запаси в агростанции Ямбол, Царев брод и Николаево (общ воден запас 66-75% от ППВ, от който между 38 и 55mm вода на da е възможно да са усвоят от растенията) (вж. прилож. карта), но те не отложиха нуждата от напояване.
Водни запаси при пролетните култури към 27.06.2000г. в слоя 0-50см.
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Рекордно високите температури през първата половина на юни, достигнали на места до 37-39°C (Видин, Русе, Сандански, Свиленград) и оскъдните почвени влагозапаси повлияха неблагоприятно върху развитието на пролетните култури; листообразуването при царевицата, формирането на съцветие при слънчогледа, бутонизацията и цъфтежа при фасула. Водният дефицит и ниската относителна влажност на въздуха имаха отрицателно въздействие върху процесите, свързани с формирането на репродуктивните органи при някои зеленчукови култури. На места в Североизточна България бяха регистрирани повреди: окапване на цветовете и завръзите, пожълтяване на листата, частично и пълно изсъхване на растенията (фасул, картофи и др).
Горещото за сезона време през първата половина от месеца ускори узряването на есенните посеви. По-рано (10-15 дена) от обичайните за страната срокове узряха ечемикът и пшеницата в полските райони на страната (вж. прил. карта).
През втората половина на второто десетдневие на юни настъпи чувствително понижение на температурите, а падналите валежи временно подобриха условията за развитие на земеделските култури. При по-голямата част от посевите със слънчоглед се наблюдаваха фазите "бутонизация" и начало на "цъфтеж", при фасула - "цъфтеж' и образуване на чушки. Ранозрелите хибриди царевица, отглеждани при поливни условия, формираха 13-15 листа.
През първата половина на третото десетдневие на юни развитието на земеделските култури протече при горещо и сухо време. Максималните температури на места се повишиха до 37-38°C и нарушаваха нормалното протичане на физиологичните процеси при растенията. На места сушата нанесе непоправими щети при пролетниците, отглеждани при неполивни условия. Там, където беше целесъобразно, започна преждевременно прибиране на част от съсипаните култури за фураж.
Последвалото понижение на температурите в средата на третото десетдневие доведе до нормализиране на топлинните условия. До края на юни средноденонощните температури бяха сравнително благоприятни за развитието на земеделските култури. В края на месеца голяма част от пролетните култури, отглеждани при поливни условия, достигнаха максималните си размери от надземна биомаса. Ранозрелите хибриди царевица встъпиха във фаза "изметляване". При слънчогледа значително се увеличи делът на посевите, достигнали фаза "цъфтеж".
Восъчна зрелост при пшеницата 2000г.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
Основните мероприятия през месеца бяха поливане, третиране срещу болестите и вредителите и прибиране на зърнената реколта.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" са високи в средата на месеца и на 12.VI вечерта достигат до около 12 пъти над ПДК. Стойностите на сероводород са относително високи между 6.VI и 8.VI, а през останалата част на периода са в рамките на типичните.
Във Варна и Асеновград всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.
На 27.VI сутринта в Морската градина в Бургас измерената стойност на фенол превишава съответната ПДК около 2.5 пъти.
В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК през повече от половината от всички дни на наблюдение. Максимумът е регистриран на 23.VI и е 2.5 пъти над посочената норма.
В пункт НИМХ в Пловдив измерените количества прах превишават средно-денонощната ПДК до 1.5 пъти. В същия пункт средноденонощната ПДК за азотен двуокис е надхвърлена на 28.VI и 29.VI (до 1.4 пъти) както в пункт НИМХ, така и в пункт "Ален мак".
В регионалните станции от мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на въздуха. Средните месечни стойности за юни на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.8 до 8.6mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки до измерените през предходния месец.
Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 3.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През юни речните води в цялата страна силно намаляха и за повечето наблюдавани реки беше характерно състоянието на лятно маловодие. Краткотрайно увеличаване на оттока на някои реки, главно в Северна България, беше наблюдавано през първото десетдневие на месеца. През периода 1-3.VI нивата на реките: Искър при Кунино и при Ореховица, Вит при Тетевен, Осъм при Ловеч, Янтра по цялото течение и притоците й Росица при Севлиево, Джулюница при с. Джулюница и Голяма река при Стражица се повишиха с 20-25cm, а на р.Вит в участъка Садовец-Търняне с 40cm, на р. Осъм при Изгрев с 90cm,на р. Черни Лом при Широково с 34cm. Повишението беше последвано от рязко спадане на нивата и установяване на маловодно състояние и на тези реки. През юни в Северна България най-силно намаляха спрямо май водите на реките Огоста, Искър, Осъм и Янтра. Максималните протичащи водни количества при отделните пунктове за наблюдение на реките в тези райони на страната бяха регистрирани през първите 2-3 дни на месеца, а минималните - през третото десетдневие на юни. Средно за месеца оттокът на почти всички наблюдавани реки в западната и централната част на Северна България беше от 2 до 5 пъти, на реките Тополовец при Акациево, Вит при Садовец, Росица при Севлиево и Джулюница при едноименното село - от 7 до 9 пъти под средния за юни, определен за многогодишен период на наблюдение.
През юни с намаляващи води протичаха и черноморските реки, като най-много спрямо май намаля оттокът на р. реките: Луда Камчия при Бероново и Камчия при Гроздьово. Средно за месеца оттокът на изброените реки, както и на реките Средецка при Проход и Факийска при Зидарево, беше с 2 до 5 пъти под средния за юни.
В Южна България през юни маловодието на реките се задълбочи. По-съществени колебания на нивата през първото десетдневие на месеца бяха наблюдавани само на реките: Марица при гара Белово и при Пловдив, Арда при Вехтино и Върбица при Джебел-до (10-20cm в денонощие. Протичащите водни количества при почти всички пунктове за наблюдение на реките средно за юни бяха с 1 до 3 пъти, на р. Марица при гара Белово със 7 пъти по-малки от средните за многогодишен период за този месец.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 422 млн.m3, с 47% под средномногогодишната стойност за юни.
Нивото на р. Дунав в българския участък през юни беше с подчертана тенденция към намаление и по цялата дължина на участъка спадна с 261 до 296cm спрямо май. Най-високите водни стоежи при всички пунктове за наблюдение бяха регистрирани на 1-2 VI, а най-ниските на 29-30VI. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше от 169 до 226cm по-ниско от нормата за юни.
Състояние на реките за месец юни 2000г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец юни 2000г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с май беше установено при 27 водоизточника или около 77% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в карстовия басейн на масива Голо бърдо, в Милановски, Искрецки, Етрополски, Котленски и Настан-Триградски карстови басейни, както и за студените пукнатинни води в Родопски район. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 17 до 50% от същите стойности, измерени през май. Повишението на дебита, установено при 8 от наблюдателните точки, беше най-голямо за подземните води в Разложки карстов басейн, предизвикано от топенето на снежната покривка във високите части на водосбора. В този случай средномесечните стойности на дебита на двата най-големи извора в басейна са нараснали със 118 до 132% спрямо същите стойности, регистрирани през май.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на нивата с 2 до 235cm спрямо май бе установено при 48 наблюдателни пункта или 77% от случаите. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на реките Дунав и Марица, както и в Сливенската котловина. Повишение на водните нива с 2 до 122cm беше регистрирано при 14 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в Софийска котловина, терасите на р.Искър, в Горнотракийската низина и Сливенската котловина.
През изминалия период нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България предимно се понижиха (от -77 до -10cm).
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с много добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -376 до 1cm) с преобладаваща тенденция на спадане. Предимно се понижиха (от -251 до -32cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система в същия район на страната. Понижиха се водните нива в обсега на Местенския грабен с 15cm, в Средногорската водонапорна система с 1cm, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 2cm, както и в подложката на Софийския грабен с 2cm. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Ихтиманската водонапорна система с 2cm.
В изменението на запасите от подземни води през юни беше установена по-добре изразена отрицателна тенденция. Тенденция на понижение беше установена при 63 наблюдателни пункта или 62% от случаите, от които 36 кладенци и 27 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива с 2 до 240cm спрямо средните (15-годишни) оценки беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Марица, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита - между 1.79 и 2475 l/s - беше най-голямо в басейна на масива Голо бърдо, в Искрецки, Етрополски, Милановски, Куклен-Добростански карстови басейни, за някои извори от Настан-Триградски и Бестрец - Мътнишки басейни, за басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, за студените пукнатинни води в Родопски район, както и в палеогенския водоносен хоризонт във Варненския артезиански басейн. В тези случаи дебитът на изворите е 10 до 48% от средните (25-годишни) стойности. Повишението на водните нива с 1 до 1320cm е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Камчия и Тунджа, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен, както и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката и хотрив-баремска водоносни системи на Североизточна България. Покачването на дебита спрямо средните стойности е от 1.36 до 987 l/s и е най-голямо в Ловешко-Търновски карстов басейн, в басейните на платото Пъстрина и Тетевенска антиклинала. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал със 133 до 277% спрямо средните оценки за периода.
Състояние на подземните води през юни 2000г.
Състояние на подземните води през юни 2000г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
На 29.VI.2000 г. в град Тетевен се състоя мило тържество по 2 повода: най-дългогодишната наблюдателка в метеорологична станция Тетевен Янка Иванова и 70-годишен юбилей на един от най-добрите наблюдатели в хидроучастък на р.Бели Вит край Тетевен Христо Костадинов. Бяха поднесени благодарствени адреси за достойната и всеотдайна служба от името на Председателя на БАН акад. Иван Юхновски и от Директора на НИМХ ст.н.с. д-р К. Цанков. Сърдечни поздравления бяха поднесени и от кмета на Тетевен г-н Воев, от Директора на НИМХ - филиал Плевен г-н Матев, от ръководителите на департаменти "Метеорология" и "Хидрология" при НИМХ, както и от много съграждани, приятели и близки.
Събитието беше отразено както
във в."Труд", местната преса в Тетевен и Плевен, местната кабелна телевизия,
радиото и др. На молба на журналистка към Янка Иванова да каже нещо за
живота и работата си, мъдрите й слова бяха: "Каквато и работа да захванеш,
трябва да я работиш с много любов, желание и прецизност, иначе по-добре
да не се ангажираш с такава работа. Само така ще става по-добре за България,
в което дълбоко вярвам".
Янка Борисова Иванова има зад себе си 68 години на непрекъсната и прецизна работа като метеорологичен наблюдател в климатична станция Тетевен. Родена е на 08.07.1903 г. в с. Хърсово, Разградско, завършила начално образование там и гимназиално в Разград, будната девойка, която силно обича музиката се насочва през 1921 г. към София с цел продължаване на образованието си в Музикалната академия. Времената са тежки и тя не успява да се запише. Започва работа като пощенски служител и обикаля страната. Изявява се с артистичните си заложби и се включва в различни самодейни състави. През 1932 г се установява в Тетевен като пощенски служител и започва да извършва доброволни метеоролгични наблюдения, станали неотменна част от живота й. През същата година се омъжва. Само след 7 години щастлив семеен живот съдбата й нанася жесток удар, когато почива съпругът й. Силният й дух и дълбоката християнска вяра й помага сама да отгледа двете си дъщери, да бъде всеотдайна в работата си. В свободното си време раздава своя музикален талант (свири на пиано, акордеон, цигулка и китара, пее в църковния хор) и добро сърце на хората. Всички тетевенци я знаят и мило я наричат "нашата баба Яна", защото през целия си живот с християнско милосърдие е помагала на по-слабите и нещастни хора.
От сърце й желаем здраве и дълголетие.
Добрият и всеотдаен хидролог-наблюдател Христо Костадинов, известен сред колетите си и тетевенци с фамилиарното, изразяващо уважението им "бай Христо", завършва дърводелско училище в Тетевен и след проведен конкурс започва трудовия си път като участъков хидролог на участък Тетевен през 1954 година. Оттогава до днес в студ и пек, в дъжд и сняг ежедневно изминава трите километра до станция Бели Вит, за да сменя лимниграфните ленти и да извършва необходимите хидроложки измервания. Трудовия си път като щатен служител бай Христо приключва през 1990 година, но и досега, вече като нещатен сътрудник (доброволен наблюдател), продължава наблюденията на ст.Бели Вит. Посетителите винаги са се възхищавали от безупречния и спретнат вид на станцията и с учудване и възхищение са се взирали в ходовата крива на нивото за последните две години, изчертавана винаги със завидна прецизност и любов от опитния наблюдател. Затова и мостчето със станцията на Бели Вит заема заслужено място в туристическите атракции на красивия планински град.
Бъди здрав и дълголетен бай Христо!
И. Матев,
директор на филиал НИМХ, Плевен
ст.н.с. д-р П. Симеонов
Пролетното засушаване започна през май с поднормални месечни суми на валежа (от 16 до 40% от месечните валежни норми в Дунавската равнина и Добруджа и от 28 до 60% - за южните райони от страната). За това допринесоха и повечето дни от май с наднормени температури, които компенсираха ниските температури през първите няколко дни на месеца (около и над 1°C за някои райони като Монтана, Враца, Добрич, Сандански, Г.Делчев, София и др.). По-съществена роля в засушаването имат 20 дни от май със средноденонощни температури над 20°С.
Анализът на агрометеоролозите за май показа, че липсата на достатъчно влага в почвата по време на изкласяването на най-късните есенни посеви определи ниския ръст на растенията и ускори настъпването на различните фази на зрелост.
Месец юни също се оказа топъл и сух - от анализите в бюлетина се вижда, че валежите са крайно недостатъчни по количество, честота и са с петнист характер.
Горещото и сухо време продължи и в началото на юли - без ниот един валеж до 13.VII. В размито антициклонално барично поле топлите въздушни маси от юг юго-запад, с подсилен ефект от нагрятата и изсъхнала подложна повърхност и ниските стойности на относителната влажност на въздуха в Гърция , Македония и България доведоха до постепенно повишаване на максималните температури, за да достигнат рекордни стойности на 5.VII в много от метеорологичните станции в страната.
Така в 11 синоптични станции в равнинните части на Северна и 15 станции - в Южна България бяха регистрирани максимални температури, надвишаващи 40°С. Анализирайки регистрираните максимални температури за 120-годишния период на метеорологични наблюдения в България, се оказа, че на 5.VII т.г. в около 80% от всичките 120 метеорологични станции в страната са регистрирани нови абсолютни максимуми на температурата.
Възможно е след като се сравнят и средноденонощните температури този ден 5.VII да се окаже и най-горещият ден в страната за този 120-годишен период. Най-високите максимални температури на въздуха и като абсолютни рекорди за съответните станции бяха регистрирани както следва:
Ямбол (44,4°С), Пазарджик (44,2°С), Пловдив (44,0°С), Севлиево (44,0°С), Новачене (44,0°С), Грудово (44,0°С), Русе (43,8°С), Велико Търново (43,6°C), Стара Загора (43,4°С), Плевен (42,5°С) и др. Видин и Монтана регистрираха своите рекорди на 4.VII съответно 43,6 и 43,0°С.
Трябва да отбележим, че абсолютният максимум на температурата за страната не са достигнати все още, тъй като в Садово е била отбелязана температура 45,2°С и във Вършец 45,0°C пак на 5.VII, но през 1916 г. За други станции абсолютните максимуми са още от 25 и 26.VII.1987 г. или от 6.VII.1988 г.
Освен това, трайното затопляне на времето с липса на обичайните валежи в края на юни и началото на юли, голямото изсушаване на почвите, изсъхването на растителността и горите, както и усилването на топлият сух вятър към 6-8.VII допринесе за възникването и разпространението на нови пожари в различни райони от страната с бедствено положение в Хасковска област.
Посочените изводи трябва да се приемат за предварителни, тъй като само кратък анализ бе възможен до изготвянето на настоящия бюлетин.
Като следим по-нататъшното развитие на засушаването и размера на причинените щети, в следващия бюлетин за юли ще е възможно да се направи по-обобщена оценка на това опасно метеорологично явление, допълнителна причина за щети и жертви.
Ход на максималните температури по дни в Южна България при започналото засушаване от май и рекордните температури на 05.07.2000г.
Ход на максималните температури по дни в Северна България при започналото засушаване от май и рекордните температури на 05.07.2000г.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. Л. Кумчева, ст.н.с. д-р.Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Kазанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова