БЮЛЕТИН за месец АПРИЛ 2000г 
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ

 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1-2.IV Времето в страната се определяше от средиземноморски циклон, който се придвижваше от Северна Италия, през Унгария към Украйна. Преваля дъжд, на много места придружен от гръмотевици.

      3.IV Във временен гребен минималните температури бяха ниски и на места се образуваха слани. През деня преобладаваше слънчево време. От запад започна увеличение на облачността.

      4-6.IV Страната попадна в източната периферия на обширна циклонална област. Преваля слаб дъжд. Впоследствие от Северна Африка през Италия, Унгария, Румъния към Украйна се придвижи дълбок циклон. Отначало се усили вятърът от юг. Със силния югозападен поток се пренасяше пясък от Сахара, което силно намали видимостта. С преминаването на студения фронт на циклона на много места преваля дъжд, придружен от гръмотевици. Вятърът се ориентира от запад и северозапад и остана силен. Температурите се понижиха чувствително.

      7-8.IV С установяването на студения въздух над страната атмосферното налягане се повиши и приземното барично поле се преобразува в антициклонално. Остана хладно и ветровито, с променлива облачност.

      9-18.IV В началото на периода страната се намираше в източната периферия на обширна циклонална област. На места преваля слаб дъжд. Температурите се повишиха. Впоследствие страната остана в област на ниско атмосферно налягане. Установи се топло, сухо и предимно слънчево време.

      19-23.IV Над Източното Средиземноморие задълба циклон и се придвижи на североизток. Създаде се валежна обстановка. Паднаха повсеместни, продължителни и обилни валежи, на места придружени от гръмотевици.

      24-26.IV По студен фронт от запад над страната се образува циклон. Установи се облачно и дъждовно време. На места интензивните валежи предизвикаха локални наводнения. Имаше и гръмотевична дейност. Температурите бяха около нормалните за сезона.

      27-30.IV Атмосферното налягане нарасна и в антициклонално барично поле въздушната маса остана неустойчива. Преваляваше краткотраен дъжд, придружен от гръмотевици.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

     През по-голямата част на април беше сравнително топло за сезона - средноденонощни температури предимно между 11 и 16°C. Температурите бяха най-високи около 4, 16.IV и в края на месеца, когато в отделни райони средноденонощните бяха около 20°C. Хладно беше само през периода 7-11.IV - средноденонощни температури между 6 и 11°C.

      Средните месечни температури за април (между 13 и 15°C, в Русе 15.4°C, Сандански 16.7°C, в Панагюрище 12.0°C, във Велинград 11.3°C, в планинските райони между 2 и 7°C, на вр.Ботев -0.5°C, на вр.Мусала -3.3°C) в повечето райони са с 1.5 до 3°C по-високи от нормалните. Относително по-малки са аномалиите по Черноморието.

      Най-високите температури през април (предимно между 25 и 30°C, в планините между 13 и 18°C, на вр.Ботев 6.2°C, на вр.Мусала 4.6°C) бяха измерени около 5 или 17.IV, а най-ниските (между -2 и 3°C, в Кнежа -3.4°C, в Бургас 3.5С, в планинските райони - между -8 и -3°C, на вр.Ботев -13.5°C, на вр.Мусала -15.7°C) - около 9.IV.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през април 2000 г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

      Превалявания през април имаше около 2, 5, 11, 20.IV и 25.IV, като основните валежи паднаха през третото десетдневие на април.

      Броят на дните с валеж 1mm е предимно между 7 и 12, в крайните югозападни райони 4-5, а в планинските райони - до 16 дни. В повечето от станциите денонощният валеж 1-2 пъти е бил повече от 10mm, на места в Дунавската равнина - до 5 пъти, а на вр.Ботев и на вр.Мусала - 6 пъти. В 35 на сто от станциите той 1-2 пъти е бил повече от 25mm, във Враца - 3 пъти, а на вр.Ботев - 4 пъти. Максималният денонощен валеж е предимно между 10 и 30mm, на вр.Ботев - 114mm, във Враца - 70mm, в Монтана - 39mm, в Кнежа - 32mm, в Г.Делчев и на вр.Мусала - 31mm и е измерен предимно през третото десетдневие на месеца.

      Сумата на валежите в Северна България и Южното Черноморие е предимно между 50 и 100mm, в планините - до 200mm, т.е. между 100 и 150%, в отделни райони - до 3 пъти повече от нормата. В Северното Черноморие, Тракийската низина и югозападните райони валежите по-често са между 20 и 50mm - между 40 и 100% от нормата. Най-много валежи са измерени на вр.Ботев - 279mm, на вр.Мургаш - 184mm, на вр.Мусала - 183mm, във Враца - 176mm, в Кнежа - 105mm.
 


Валежи
Валеж през април 2000 г.




Kъм съдържанието

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

  Условия за силен вятър (със скорост 14m/s и повече) имаше предимно през първото десетдневие (главно на 5 и 6.IV) и около 18.IV. Броят на дните със силен вятър в повечето райони е между 2 и 6, в Бургас - 9, а в планините - до 18 дни. Само в отделни райони силен вятър не е регистриран.
 
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност (между 5 и 7 десети от небосвода, в планините - до 8 десети) е около и малко повече от нормата. Слънчевото греене беше между 150 и 220 h, в Карнобат - 236 h. По Черноморието то е около 150 h. В планините слънчевото греене е предимно между 100 и 150 h. Броят на ясните дни (в равнините между 1-2, във Видин 4, в Пловдив 8 дни, а в планините 0-1) е по-малък от нормата, а броят на мрачните дни (между 7 и 12 дни, в Пловдив - 5, в Бургас - 17, а в планините - между 15 и 20) - в по-голямата част на страната е повече от нормата.
 





Kъм съдържанието


   6. Снежна покривка

      През април снежна покривка имаше само във високите части на планините. В началото на месеца дебелината й беше между 50 и 100cm (на Черни връх 110cm, на вр.Ботев 60cm), но още през първото десетдневие тя чувствително намаля и в много райони се стопи.
 

Kъм съдържанието


   7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Слани се образуваха на повечето места на 3.IV (Пазарджишко, Благоевградско, Кюстендилско, Софийско), на 7 и 8.IV ( Монтанско, Ловешко, Добричко, Смолянско, Пазарджишко). На 9 и особено на 10.IV сланите бяха повсеместно явление. Слани бяха регистрирани в станции от Видинска област и райони от Източна България на 12.IV.

      Мъгла в сутрешните часове имаше на 27.IV на много места в западните и централни части от страната, в Добруджа и по Черноморието.

      Гръмотевични бури се развиха в 18 дни от месеца. Те бяха с повсеместен характер на 2, 5, 22, 24, 25, 27 и 30.IV, преобладаващо в западната част от страната - на 28 и 29.IV, в източните и югоизточни райони - на 6 и 21.IV и на отделни места - на 14, 16, 18, 19, 20, 23 и 26.IV.

      Валежи от град бяха регистрирани в 8 дни от месеца . В повече области градушки паднаха на 2.IV по мощен процес от запад с град в София и усилил се в източните и южните райони (в Разград 2-3cm слой град), на 5.IV - във Врачанско, Русенско и Смолянско, на 22.IV - в североизточните и югоизточните райони), на 25.IV (във Великотърновско и Пловдивско) и на 28.IV - във Великотърновско, Търговищко и Силистренско. На 23, 24, и 27.IV градови валежи имаше на отделни места, предимно в планински райони.

      На 4.IV от 15 ч. облачна пелена с омара от прах и пясъчни частици чрез трансграничен пренос по мощен югозападен поток във височина от Северна Африка трайно покри почти цялата страна. Първите съобщения дойдоха от Кърджали, Пловдив, Пазарджик, Ботевград, Троян, София, Кюстендил, и Перник (за червен цвят на пясъчните частици).

      Обстановка с бурен до ураганен вятър имаше над цялата страна на 5 и 6.IV с продължителност около 24 h и със скорости над 15m/s почти в цялата страна. Освен на високопланинските обсерватории, където скоростите достигаха 40 и над 40m/s, бяха регистрирани максимални скорости от и над 20m/s в Монтана, Лом (22m/s), Кнежа, Плевен, В.Търново (24m/s), Русе (34m/s), Шумен (24m/s), Калиакра (24m/s), Бургас (34m/s), Сливен (28m/s), Хасково, Кърджали (40m/s), Пазарджик (22m/s), София и др. По данни на Служба "Гражданска защита" най-значителни щети имаше в областите София-град и Софийска, Габровска, Великотърновска, Разградска, Шуменска, Добричка, Смолянска, Старозагорска. Общо над 92 населени места са останали без електричество, имаше отнесени покриви, потрошени прозорци и съоръжения, изкоренени дървета и др. Затворени бяха пристанищата в Русе и Бургас.

      Продължителните обилни валежи, основно от 19 до 21.IV и от 24 до 26.IV, причиниха наводнения и създадоха бедствена обстановка. Сумарните количства валеж за периода 19-30.IV достигнаха 316% от месечната норма на вр.Ботев, 252% - за Враца, 204% за Кнежа и Плевен. Значителни денонощни количества валеж бяха измерени на 26.IV на вр. Ботев (114mm), в Берковица (94mm), Вършец, (75mm), Белоградчик (72mm), Враца (70mm), Ябланица (68mm) и др. Наводнени бяха много населени места като 9 в Плевенско (преля язовирът в парк "Кайлъка", в с.Къртожабене са били евакуирани 100 души, отнесени няколко моста, пътни настилки), в Ловешко (наводнени 62 постройки), Врачанско (18 сгради наводнени), Монтанско и др. В тези райони имаше наводнени ниви, отнесени пътни настилки и т.н. Вземаха се мерки за укрепване на дигите по р. Дунав.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц април 2000г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAKC    TMИН    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		  
  > 5   > 10  >=1  >=10  >=25 

София 

Видин 

Moнтана 

Враца 

Kнежа 

Плевен 

В.Tърново 

Русe 

Oб. Чифлиk 

Дoбрич 

Вaрнa 

Бургaс 

Сливeн 

Kърджaли 

Хaсkoвo 

Чиpпaн 

Плoвдив 

Г. Дeлчeв 

Сaндaнсkи 

Kюстeндил 

вр. Mусaлa 

вр. Ботев

13.2

14.5

13.9

14.7

14.6

15.0

14.6

15.4

14.2

12.2

12.3

12.6

14.4

13.9

14.7

14.3

14.7

13.5

16.7

13.8

-3.3

-0.5
3.0

2.4

2.1

3.0

2.8

2.4

2.4

2.4

2.7

3.0

2.0

1.7

2.8

2.0

2.6

2.5

2.5

2.4

3.3

2.7

2.0

1.9
25.0

29.2

29.5

28.2

29.4

28.5

26.9

30.1

28.0

25.7

23.5

29.0

26.5

27.0

26.9

26.6

26.6

26.0

27.7

26.5

4.6

6.2
-0.9

-2.0

1.0

2.5

-3.4

0.5

0.5

1.5

0.6

1.2

2.5

3.5

2.8

1.2

0.0

0.0

-0.6

-3.0

3.0

-2.6

-15.7

-13.5
39.2

41.2

91.9

176.1

105.1

103.0

84.7

68.7

66.0

54.1

33.1

72.5

38.4

82.4

54.3

51.8

34.9

37.8

17.1

17.4

183.5

279.2
77

78

170

255

210

210

132

130

118

126

75

142

82

158

97

108

83

76

44

38

175

332
13.5

17.4

39.3

70.2

32.5

30.0

19.4

25.1

22.3

17.6

8.5

19.5

12.1

20.2

12.1

18.7

10.0

31.0

9.6

6.2

31.4

114.0
20

25

26

26

26

26

21

21

21

22

23

26

21

26

28

26

28

26

26

20

26

21
25

23

26

26

27

26

27

27

23

23

22

23

26

25

25

25

26

23

25

25

0

0
13

17

13

16

16

17

14

18

11

6

7

6

15

10

17

15

16

12

17

12

0

0
9

6

7

8

7

11

10

9

10

9

9

9

9

12

10

9

8

5

4

7

16

15
1

1

2

5

5

3

3

3

2

1

-

2

1

3

2

1

1

1

-

-

6

6
-

-

2

3

1

1

-

1

-

-

-

-

-

-

-

-

-

1

-

-

2

4
1

2

3

6

2

3

5

4

-

2

3

6

3

9

4

1

3

2

-

2

8

18

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са от периода 1961 - 1990г.

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      Слънчевото и топло време през повечето дни на първите две десетдневия на април ускори развитието на земеделските култури и разхода на влага от почвата. Валежите бяха символични по количество и не успяха да задоволят нарасналите изисквания на зимните житни култури. Температурите на почвата чувствително се повишиха и в края на първото десетдневие достигнаха 12-14°C на 10cm дълбочина, като станаха подходящи за сеитба на царевица за зърно (вж. прилож. графики).

      През второто десетдневие времето се задържа сухо и топло за сезона, което наложи използването на влага от зимния запас от по-дълбоките почвени слоеве (50-100cm). В слоя 0-20cm, където е разположена кореновата система на младите поникнали ранни пролетници, общият воден запас към края на десетдневието се понижи до 60% от ППВ в агростанции Казанлък, Образцов чифлик, Д-р Йосифово. В Пазарджик общият воден запас при пшеницата в слоя 0-50cm спадна до 47% от ППВ.

      Започналите в края на десетдневието (19 и 20.IV) валежи, първоначално в Източна и Южна България, ограничиха вредното влияние на формиралото се засушаване. В Северна България те бяха значителни по количество (Враца 44 l/m2 , Монтана 41 l/m2 , Кнежа 52 l/m2, Лом 36 l/m2, Ловеч и Русе 30 l/m2) и навреме осигуриха необходимата влага за протичането на критични фази в развитието на есенните посеви.

      През третото десетдневие валежите в цялата страна продължиха, като в отделни станции надвишиха месечната норма (вж. прилож. карта). Проливните дъждове в Северозападна България причиниха значителни стопански щети в полското производство и овощарството. В резултат на разливи на придошли реки бяха наводнени стотици декари обработваема земя. През втората половина от десетдневието валежите продължиха на отделни места. Те поддържаха повърхностния почвен слой в преовлажнено състояние и неподходящ за обработки. Общият воден запас в края на месеца при пшеницата (в 100cm почвен слой) и при царевицата (в 20cm слой) надвишаваше 75% от ППВ, а на отделни места (Предбалкана и Софийското поле) достигаше ППВ (вж. прилож. карти). Продуктивната влага в повечето случаи бе около оптималните размери за протичането на репродуктивните периоди в развитието на пшеницата и ечемика. Още в средата на месеца почвените температури на дълбочина 10cm достигнаха подходящи стойности за сеитба на топлолюбиви култури. Предимно в Южна България започна засяването на памука и полския фасул.


Водни запаси при цаpeвицата към 27.04.2000г. в слоя 0-100cm

Водни запаси при пшеницата към 27.04.2000г. в слоя 0-100cm

Kъм съдържанието


   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      Топлото за сезона време през първата седмица на април даде тласък в развитието на земеделските култури. Голяма част от засетите в оптимален срок есенници встъпиха във фаза "вретенене" (вж. прилож. карта). Високите дневни температури, достигнали на места до 27-28°C, ускориха поникването и началните етапи от вегетацията на ранните пролетни култури.

      В края на първото десетдневие настъпи чувствително влошаване на топлинните условия, което временно задържа развитието на овощните видове. Минималните температури на 10.IV краткотрайно се понижиха на места до минус 3°C (Видин, Кнежа и Кюстендил), стойности около критичните за намиращите се във фаза "цъфтеж" кайсии, праскови, джанки.

      През второто и третото десетдневие на април развитието на земеделските култури протече при наднормени топлинни условия. По-голяма част от посевите с пшеница и ечемик в полските райони на страната до средата на месеца встъпиха във фаза "вретенене". През третото десетдневие на април "вретениха" посевите в припланинските райони на страната. Есенниците, "вретенили" в началото на април, към края на месеца встъпиха във фаза "изкласяване". На единични места при ечемика бе регистрирана фаза "цъфтеж". В края на април при слънчогледа се наблюдаваха фазите "поникване" и "втори чифт същински листа" при посевите, засети в края на март и първото десетдневие на април (вж. прилож. карта). По-голяма част от площите, предназначени за царевица за зърно, бяха засети през втората половина на април и само една малка част от тях поникна до края на месеца.

      През по-голямата част от април "цъфтежът" и наедряването на завръзите при овощните видове се осъществяваше при благоприятни агрометеорологични условия.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      През повечето дни от първото и второто десетдневие на месеца условията бяха добри за провеждане на сезонните полски мероприятия; почвообработки, внасяне на хербициди в почвата, борба срещу болестите и вредителите при есенните посеви и трайните насаждения. През април сеитбата на слънчогледа бе проведена през първото и второто десетдневие, а на царевицата - през втората половина на месеца. Към края на април започна сеитбата на топлолюбивите пролетни култури.


Слънчоглед - сеитба, 2000 г.

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

     Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к."Младост 1" са най-високи в първите дни на април, когато достигат до около 4 пъти ПДК (на 1.IV през нощта), но въпреки това са много по-ниски от предходните месеци. Стойностите на сероводород поддържат тенденцията си от март.

      Във Варна, Бургас и Асеновград всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК през 60% от всички дни на наблюдение. Максимумът е регистриран на 4.IV и е 3..2 пъти над посочената норма. Измерените количества прах в пункт НИМХ в Пловдив неколкократно превишават средноденонощната ПДК. Максимумът е отбелязан на 5.IV - 1.5 пъти над санитарната норма. На 4.IV в пунктове "Ален мак" и "Аптечно управление" средноденонощната ПДК за азотен двуокис е надхвърлена (около 1.2 пъти).

      В регионалните станции от мрежата на НИМХ-БАН София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на въздуха. Средните месечни стойности през месец април 2000г. на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.5 до 8.3mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки до измерваните през пролетния сезон през последните години.

      Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.

      При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 3.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

     Падналите валежи през април увеличиха речните води в много райони на страната. Най-силно увеличаване на оттока и повишаване на нивата беше наблюдавано на реките в западната част на Северна България - между Лом и Янтра включително, като по някои от тези реки преминаха високи води. Средно за месеца оттокът на почти всички наблюдавани реки в Северна България, без р.Тополовец при Акациево, р.Янтра при Каранци и притоците й: р.Джулюница при едноименното село и Голяма река при Стражица и р.Черни Лом при Широково, както и на реките Голяма Камчия при Преслав, Марица при гара Белово и при Пловдив, Чепинска при Велинград, Въча при м.Забрал, Тунджа при Павел баня, Места и Струма при Крупник значително надвиши средните си стойности определени за многогодишен период на наблюдение през април.

      В Северна България най-голямо увеличение на оттока беше наблюдавано през третото десетдневие на април. През периода 21-28.IV нивата на реките Огоста при Кобиляк, Искър след Нови Искър, Вит в участъка Садовец-Търнене, Янтра в участъка Велико-Търново-Каранци, Росица при Севлиево, Джулюница при с.Джулюница и Осъм при Ловеч се повишиха с 1,6 до 2,4m при различните пунктове за наблюдение, а на р.Осъм при Изгрев - с 5,9m. Повишението на нивата при останалите пунктове за наблюдение на реките в тази част от страната беше от 65 до 90cm. В дните с максимални повишения на нивата, протичащите количества вода при различните пунктове за наблюдение надвишаваха с 3 до 15 пъти средните си стойности за месеца.

      През същия период нивата на черноморските реки се повишиха по-слабо - с 1,6m на р.Камчия при Гроздьово, с 1m на р.Голяма Камчия при Преслав, с 60cm на р.Луда Камчия при Бероново и с 45cm на Средецка река при Проход.

      В Южна България през третото десетдневие на април нивото на р.Марица се повиши с 40 до 140cm при различните пунктове за наблюдение на реката и с 40 до 80cm на притоците й, а протичащите количества вода в дните с максимално повишение надвишаваха с 1,5 до 7 пъти средните си стойности за април. С 57cm до 1,5m беше повишението на нивото на р.Арда и с около 50cm на р.Тунджа. Слабо беше повишението на нивата и на крайните югозападни реки Струма и Места.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 1778 млн.m3, с 13% над средномногогодишната стойност за април.

      Нивото на р.Дунав в българския участък през април беше с променлива тенденция и най-високите водни стоежи бяха регистрирани на 9-12.IV при всички пунктове за наблюдение, а най- ниските през периода 1-4.IV. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 29 до 49cm по-високо в сравнение с февруари и с 39 до 71cm над нормата за март.


Състояние на реките за месец април 2000г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец април 2000г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добри изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита до два пъти, рядко по-голямо в сравнение с март, беше установено при 17 водоизточника или около 63% от наблюдаваните случаи. Най-съществено повишение на дебита беше установено в Настан-Триградски и Етрополски карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска атиклинала и Стойловска синклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали от 152 до 318% спрямо същите стойности през март. Понижението на дебита, установено при 10 от наблюдателните пункта, беше най-голямо за подземните води в Северозападна България и най-вече в карстовия басейн на северното бедро на Белоградчишка антиклинала, в басейна на платото Пъстрина, в Бистрец-Мътнишки и Нишавски карстови басейни, както и в басейна на Преславска антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са между 78 и 88% от същите през март. За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни без добре изразена тенденция. Повишение на нивата с 2 до 63cm спрямо март бе установено при 27 наблюдателни пункта. Най-съществено беше повишението за водните нива на места в терасите на реките Дунав, Огоста и Марица. Понижение на водните нива с 1 до 60cm беше регистрирано също при 27 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Места, Марица и Струма, както и в Горнотракийската низина. Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, със слабо изразена тенденция на покачване или останаха без изменение. Предимно се повишиха водните нива в обсега на Местенския грабен с 34cm и в Средногорската водонапорна система с 4cm. Понижиха се водните нива в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 1cm, в подложката на Софийския грабен с 9cm. Останаха без изменение нивата и дебитите на подземните води в обсега на Ихтиманската водонапорна система, на Струмския грабен и на Варненския артезиански басейн.

      В изменението на запасите от подземни води през април беше установена слабо изразена тенденция на спадане при 56% от случаите, от които 30 кладенци и 27 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 1 до 257cm спрямо средните (15-годишни) оценки беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Огоста, в Сливенската котловина, в малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Понижението на дебита спрямо средните (25-годишни) оценки е от 1.82 до 202 l/s и е най-голямо в карстовия басейн на Стойловска синклинала, в басейна на северното бедро на Белоградчишка антиклинала, в Нишавски карстов басейн, както и за студените пукнатинни води в Родопски регион. В тези случаи дебитът е 38-54% от средните стойности. Повишението на водните нива от 1 до 1670cm е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Камчия и Места, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен, както и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система. Повишението на дебита - между 3.23 и 1899 l/s - беше най-голямо в Искрецки и Милановски карстови басейни, в басейна на Тетевенска антиклинала и в сарматски водоносен хоризонт на Североизточна България. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал от 136 до 223% спрямо средните оценки за периода.


Състояние на подземните води през април 2000г.

Състояние на подземните води през април 2000г. (многогодишни тенденции)

Kъм съдържанието


VI. СЪОБЩЕНИЯ

Последно състояние на озоновия слой над умерените и полярните ширини в Северното полукълбо.

Стратосферният озон през 1999г.

(по публикации на СМО с автор проф. Р. Божков)

      Изтъняването на озона над Антарктика през зимата на 1999г. бе отново много голямо. Стойности на озона под 220 добсонови единици покриваха площ по-голяма от 10 млн. кв. км в течение на 98 последователни дни. Това е втори случай по интензивност в 20-годишното проследяване на изтъняването на озона над Антарктика, като рекордът е 100 дни през 1998г. За средните ширини на Северното полукълбо стойностите на озона бяха с 4 до 8% по-ниски от средните преди 1976г. Над Арктика ниската стратосфера бе необикновено топла, без признаци на разрушаване на озона по време на зимата и пролетта на 1999г. за Северното полукълбо. През ноември и декември са наблюдавани няколко епизода, когато стойностите на озона са били с 15% по-ниски от средните преди 1976г.

      Отклонения в съдържанието на озона от -10 до -15% се появяват във високите средни ширини от януари, а от началото на февруари - и над Европа и канадската и руската части на Арктика. С нарастването на слънчевата светлина във втората половина на февруари и до средата на март (при стратосферни температури далеч под нормалните) озонното отклонение нараства и се появяват отрицателни стойности от 20% за кратко над канадска Арктика и почти непрекъснато над Северен Сибир, където в първите дни на март те надвишават 30%. Отклоненията на общия озон (от - 20 до -30%) бяха максимални за периода 20.II - 10 III.2000г. за района на север от 65°N ширина и от Северна Скандинавия на изток над руска Арктика до р. Лена в Северен Сибир (~130( Е). Над Европа, от Испания до Украйна, отклоненията бяха от -10 до -12%; а над Северна Америка те бяха от -6 до -10%. Стойностите на О3MD (дефицит на озонната маса) спрямо средните стойности преди 1976г., интегрирани за същия период за ширини от 50°N до 80°N, показват, че O3MD е около 4 пъти по-голям отколкото в края на 70-те и началото на 80-те години. Все пак за тази година O3MD е с около 1/5 по-малък отколкото през пролетите на рекордните 1993, 1995 или 1996г.

      Допълнителна информация показва, че значителни намаления на общото съдържание на озона над средните и полярните ширини на Северното полукълбо са наблюдавани през зимно-пролетните сезони за седем от последните единадесет години. Тези намаления обикновено са 20-30% от средните стойности преди 1976г. Те се появяват вътре и/или на границата на полярния стратосферен вихър и траят непрекъснато над същата област обикновено няколко седмици. За разлика от това, над Антарктика още по-големи намаления продължават непрекъснато почти три месеца. В Северното полукълбо регионите с максимален дефицит могат да мигрират с въртенето на полярния вихър, появявайки се там, където стратосферните температури са под -76°C (напр. Сибир, Северна Скандинавия, канадска Арктика) и във връзка със слънчевата светлина. Тези ниски температури са необходими за формиране на полярни стратосферни облаци, които улесняват образуването на химически активни форми на хлорин и бромин, способни да разрушават озонните молекули.

      В ниската стратосфера на Арктика (~ 10-22km) температурите от началото на декември 1999г. до средата на март 2000г. бяха постоянно с 4-5о по ниски от средните за последните 30 години. От особен интерес за разрушаването на озона бе това, че в полярния район броят на дните с температури по-ниски от -76о С на ниво 50 hPa бе най-голям (повече от 90 дни !) в сравнение с всяка от последните 11 години. Полярният вихър все пак не мигрира тъй често както през някои от предходните години в посока към високите средни ширини, където слънчевата радиация, необходима за разрушаване на озона, е по-силна. Затова озонният дефицит, дори и голям, не надвишава върховите стойности, установени през 90-те години. За да се завърши настоящото уточнение, трябва да бъде споменато развитието през ноември и декември 1999г. В началото на студения сезон през ноември, както и през декември, стойностите на общия озон над средните и полярните ширини бяха около 4-5% по-ниски от средните за времето преди 1976г. Това трябваше и да се очаква като се вземе предвид, че озонът намаляваше вече повече от 20 години. В средата и към края на ноември до началото на декември, бяха регистрирани изключително ниски стойности на озона (под 200matm-cm) в течение на няколко дни от спътникови и наземни прибори, главно над северната част на Атлантическия океан и над северозападната част на Европа. Изглежда, че тези екстремно ниски озонни стойности са свързани с транспорта на беден откъм озон въздух от субтропичния атлантически район в посока на полюса и вероятно не са резултат на химическо разрушаване на озона. По време на тези епизоди на нисък озон, средното количество на общия озон в пояса от 40°N до 60°N беше малко под дългопериодичното средно за сезона и никога не слизаше под 305-325matm-cm.

      Това уточнение се основава на предварителни данни от повече от 80 станции от мрежата на WMO-GAW-GO3DS, разположени в средните и полярните ширини, предоставени на Центъра за картиране на озона над Северното полукълбо на СМО.

 Изготвил ст.н.с. д-р Ст. Богданов
 
 

Kъм съдържанието

      Подготвили материалите за броя:

Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р.Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Kазанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова