УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
23 МАРТ - СВЕТОВЕН ДЕН НА МЕТЕОРОЛОГИЯТА
22 МАРТ - СВЕТОВЕН ДЕН НА ВОДАТА
На цялата колегия ЧЕСТИТО!
С пожелания за нови успехи!
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
Времето през месец март беше доста променливо.
1.III В антициклонално барично поле времето беше слънчево, сутринта студено, около и след обяд топло. 2-3.III През Балканския полуостров премина средиземноморски циклон. В цялата страна заваля дъжд, който по високите полета на Западна и на места в Северна България премина в сняг. В Софийското поле снеговалежите бяха обилни и се образува значителна снежна покривка. На места в южните райони на страната валежите бяха придружени от гръмотевици. Вятърът се усили, отначало от югозапад, а впоследствие - от запад и северозапад. Дневните температури се понижиха. 4.III В антициклонално поле облачността се разкъса и намаля. Дневните температури се повишиха. 5.III От северозапад нахлу студен въздух. Заваля дъжд, който в цялата страна премина в сняг. Температурите се понижиха. 6.III Страната се намираше в периферията на антициклон. Беше ветровито, хладно, а облачността - променлива. На места в източните райони все още преваляваше сняг. 7-8.III В антициклонално барично поле преобладаваше слънчево време. В Северна България беше ветровито. Температурите се повишиха. 9.III Страната попадна в топлия сектор на дълбок циклон с център над централните райони от Европейската територия на Русия. Усили се вятърът от запад. 10.III От северозапад премина студен атмосферен фронт. Остана ветровито. Преваля дъжд, в Североизточна България - и сняг. Температурите се понижиха.
11.III В антициклонално барично поле преваляванията спряха. Облачността остана променлива. 12.III Под влияние на циклон, преместващ се от района на Дания на югоизток към Украйна, времето беше ветровито, а облачността - променлива. Главно в Северна България преваля дъжд. 13-14.III В антициклонално барично поле преобладаваше слънчево време. Температурите се повишиха. 15-16.III Отначало страната попадна в топлия сектор на циклон с център над Прибалтика. Вятърът от запад се усили. Вечерта на 15 и през нощта срещу 16 от северозапад премина студен атмосферен фронт. Преваля дъжд и сняг. Температурите се понижиха. 17-22.III Страната се намираше в студена неустойчива въздушна маса. Облачността беше променлива, с чести превалявания от сняг. Беше студено.
23-31.III Още в началото
на периода температурите се повишиха и до края на месеца остана топло.
На 23 и 24.III в антициклонално барично поле времето беше слънчево. На
25 и 26.III имаше значителна, предимно висока и средна облачност. Само
на отделни места преваля съвсем слаб дъжд. На 27.III страната се намираше
в източната периферия на обширна циклонална област. От запад премина фронтално
смущение, под влияние на което вятърът от югозапад се усили и на много
места в Западна и Централна България преваля и прегърмя. От 28.III до края
на месеца в размито отначало антициклонално, а впоследствие циклонално
барично поле времето се задържа сухо, топло, а облачността - променлива.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната температура (между
4.5 и 7.9°C) през март в равнините беше около и по-ниска от нормата до
1.2°C. По планинските върхове температурата беше по-ниска от нормата с
около 2°C. Най-високите температури през месеца бяха измерени на 29.III
в Добрич (20.6°C) и Монтана (25.6°C). По планинските върхове максималните
температури бяха около минус 0.2°C (на вр.Мусала) и 2.5°C (на вр.Ботев)
на 30.III. Около нормата бяха температурите в повечето равнинни райони
от страната. По-студено беше в Югозападна България, където температурите
бяха под нормата. Най-ниските температури бяха между минус 8.4°C (във Видин
на 1.III) и минус 2.4°C (в Бургас на 7.III) и по планиските върхове: Мусала
(-22.5°C) и вр.Ботев (-18.0°C) на 6.III. През месеца броят на дните със
средноденонощна температура над 5°C се колебаеше от 14 в Добрич до 23 в
Русе, а над 10°C - между 4 във Варна и 10 в Плевен, Русе, Обр. Чифлик и
Пловдив.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през април 2000 г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Cумата на валежите в по-голямата част от България беше около и под нормата (12-120%),. В Североизточна България сумата на валежите беше над нормата - съответно 128% в Търговище, 134% в Исперих, 135% в Силистра. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около и над нормата - на Черни връх 101%, на вр.Ботев 107%, на вр. Мусала 136%. Валежи от сняг имаше на 1.I. Превалявания имаше в периода 3-5.III и около 16, 19, 22 и 27.III. Сняг валя през периода 15-18 .III и на 21.III.
Броят на дните с валеж
повече от 1mm бе между 2 и 7, в планините - до 18. Дните с валеж над 10mm
са 1, в планините - до 4. Валеж по-голям от 25mm имаше 1 път в Хасково
и Кюстендил. Максимален денонощен валеж имаше в Кюстендил (30.7mm), Хасково
(28.2mm) и София (21.4mm)на 3.III.
Валежи
Валеж през март 2000г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
През първата половина на месеца в северната част на страната имаше силни (със скорост по-голяма от 14m/s) западни ветрове - в Плевен на 9.III вятърът беше северозападен със скорост над 20m/s.
Силни (скорост по-голяма
от 14m/s) до бурни ветрове почти през целия месец имаше по планинските
върхове: северозападни със скорост над 40m/s на вр. Ботев-на 9 и 10.III;
силни ветрове на Черни връх през периода 1-6.III, а на 10.III - над 40m/s;
силни ветрове на вр.Мургаш от 1 до 6.III. Бурни южни ветрове (със скорост
над 40m/s) духаха на 25, 26 и 27.III.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност
през месеца беше между 3.6 и 6.7, което за по- голямата част от България
е под нормата, а в най-южните части - над нормата. Броят на ясните дни
беше между 2 и 14 за равнините, което е над нормата за Южна България, а
за северозападна - под нормата. Броят на мрачните дни е между 2 и 12, което
за равнинните места на Южна България е под нормата, за Североизточна е
над нормата. За вр.Ботев и вр.Мусала средната облачност беше съответно
7.0 и 6.4, с по 5 и 4 ясни дни, а мрачните дни са 15 и 12 на брой.
Kъм съдържанието
6. Снежна покривка
Снежна покривка се образува
през периода 15-18.III и на 21.III. В Северозападна България дебелината
беше между 1 и 20cm (Плевен), в Североизточна България между 1 и 20cm°Cамуил),
в Югоизточна България около 2cm. По върховете снежната покривка на 21.III
беше на: вр.Рожен 66cm, вр. Ботев 110cm, Черни връх 135cm, вр.Мургаш 55cm.
Kъм съдържанието
7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли предимно в Югоизточна България и по Черноморското крайбрежие имаше на 17, 18, 20, 26, 30 и 31.III. На повече места те бяха наблюдавани на 17 и 26 III.
Гръмотевични бури бяха наблюдавани на 3.III в Кърджали, Свиленград и вр.Рожен (на вр. Рожен и на 10.III), на 27.III в Сандански и Лом и на 28.III в Г.Делчев.
За силни ветрове имаше съобщения на 6.III (Кърджали над 20m/s), на 9.III (В. Търново - 20m/s), на 16.III (Варна - 18m/s), на 4 и 27.III (Монтана) и 15.III (Пазарджик).
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
|||||
| > 5 | > 10 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г. Дeлчeв Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 5.2 6.7 6.6 7.3 6.0 7.9 6.8 7.6 6.4 4.5 5.6 6.4 6.3 6.1 6.2 5.8 6.8 5.1 7.4 4.9 -10.0 -7.3 | 0.4 1.0 0.9 1.6 0.9 1.7 0.7 1.0 1.2 0.4 0.2 0.3 0.1 -0.5 -0.3 -0.5 0.0 -1.2 -1.0 -1.1 -1.5 -1.2 | 21.8 24.1 25.6 24.5 24.2 25.5 24.5 23.0 21.2 20.6 20.9 22.5 24.3 22.5 22.8 24.0 24.2 22.0 22.7 22.0 -0.2 2.5 | -6.5 -8.4 -3.8 -3.4 -8.3 -3.0 -5.4 -3.0 -4.0 -5.7 -3.5 -2.4 -3.4 -6.3 -6.3 -8.0 -6.1 -7.5 -4.5 -8.0 -22.5 -18.0 | 37.2 4.2 4.9 27.2 19.4 36.1 30.2 26.9 29.8 37.9 26.1 28.1 17.8 30.1 36.4 18.7 7.9 7.9 17.8 36.5 136.0 74.8 | 98 9 12 46 44 95 58 58 74 118 76 72 54 57 64 46 20 16 47 87 136 107 | 21.4 2.0 2.2 10.5 9.0 13.2 10.8 10.2 9.1 11.3 7.8 11.9 13.3 19.0 28.2 6.8 5.6 1.8 12.9 30.7 19.7 14.9 | 3 10 10 3 3 3 3 19 19 6 17 19 3 3 3 3 3 16 3 3 6 6 | 17 17 17 18 18 22 20 23 17 14 17 17 16 19 18 16 16 16 18 16 0 0 | 9 9 9 9 6 10 7 10 10 6 4 6 9 8 9 7 10 5 9 5 0 0 | 5 2 2 6 4 7 7 6 5 7 5 5 2 4 4 5 3 3 3 4 18 16 | 1 - - 1 - 1 1 1 - 1 - 1 1 1 1 - - - 1 1 4 2 | - - - - - - - - - - - - - - 1 - - - - 1 - - | 1 1 7 7 4 6 5 9 - 1 7 3 2 8 5 1 2 - 1 - 12 22 | 10 - - - 1 4 3 1 1 1 - - - - - - - 1 - 1 - 31 |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Състоянието на повърхностния почвен слой през март се определяше от поднормените валежи, паднали главно през първите 4-5 дни от месеца и през второто десетдневие. В края на първото десетдневие влагата в горните почвени слоеве бе подходяща за развитието на есенните посеви и за провеждането на късните зимни пръскания, резитбите на овощните дървета; торенето с азотни торове, както и за подготовката на площите за пролетни сеитби.
Преваляванията от сняг през втората половина на второто десетдневие във високите полета и в отделни райони на Северна България доведоха до образуването на незначителна снежна покривка (1-2cm) през периода 15-17.III, а в отделни станции и до 19.III (Добрич, Драгоман, София и Казанлък). Новите валежи около 21.III, примесени със сняг, поддържаха високо нивото на почвеното влагозапасяване. В повечето райони на страната влагата в еднометровия почвен слой в края на второто десетдневие надвишаваше 90% от ППВ.
Затоплянето на времето през третото десетдневие на март (особено през последните 4-5 дни от месеца) ускори развитието на земеделските култури, а с него - и разхода на влага от почвата. Липсата на значими валежи беше пречка за компенсиране на загубата на продуктивна влага както от засетите с пшеница, ечемик и пролетни култури площи, така и от незасетите участъци. В края на март беше отчетено забележимо намаление на влагозапасите и в по-дълбоките от 50cm почвени слоеве. В крайдунавските райони и Подбалканските полета от измерване на 27.III в еднометровия почвен слой при пшеницата е отчетено ниво на общия воден запас 78-87% от ППВ (вж. прилож. карта), който е с близо 10% по-малък от предишния месец.
При угарта в почвения слой 0-20cm влагата в края на месеца бе подходяща за сеитба и начално развитие на по-ранните пролетни култури. Най-нисък - между 70 и 79% от ППВ бе общият воден запас в района на агростанции Бъзовец, Кнежа, Образцов чифлик и западната част на Тракийската низина (вж. прилож. карта).
Водни запаси при пшеницата към 27.03.2000г. в слоя 0-100cm
Водни запаси при угарта към 27.03.2000г. в слоя 0-20cm
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
През първата седмица на март се задържа развитието на зимуващите земеделски култури. В края на първото десетдневие на месеца настъпи чувствително затопляне на времето. Максималните температури на места в Южна България достигнаха до 19-20°C, а средноденонощните в полските райони на страната от 8.III за два-три дни надхвърлиха биологичния минимум, необходим за вегетация на есенните посеви и на някои трайни насаждения (вж. прилож. графики).
Слънчевото и топло време в началото на второто десетдневие на март създаде благоприятни условия за напредък в развитието на земеделските култури. Наднормените топлинни условия до средата на март активизираха вегетацията на есенниците и трайните насаждения. Последвалото чувствително понижение на температурите към средата на месеца доведе до затихване на жизнените процеси при земеделските култури. До края на второто и началото на третото десетдневие средноденонощните температури в цялата страна бяха под биологичния минимум, необходим за вегетация на есенните посеви. Поднормените топлинни условия задържаха развитието на овощните култури във фаза "набъбване" и начало на "разпукване" на плодните пъпки.
Чувствителна промяна в агрометеорологичните условия настъпи през последното десетдневие на март, когато беше наблюдаван траен преход на средноденонощните температури през 5°C (вж. прилож. карта). Сравнително топлото за сезона време активизира вегетацията на есенните посеви и трайните насаждения. Високите дневни температури, достигнали на места в Северна България до 24-25°C, съдействаха за преодоляване на изоставането в развитието на къснозасетите есенници и увеличаване братимостта на посевите. През третото десетдневие на отделни места в страната при пшеницата и ечемика се наблюдаваше начало на фаза "вретенене". В края на месеца при костилковите овощни видове бяха регистрирани фазите "поява на венчелистчета" и "цъфтеж", а при семковите - "набъбване" и "разпукване" на плодните пъпки. През последните дни от месеца почвените температури в полските райони на страната чувствително се повишиха и на дълбочина 10-15cm достигнаха до 12-14°C, което ускори поникването на засетите ранни и средноранни пролетни култури.
Средноденонощни температури за третото десетдневие на март 2000г.
Динамика и устойчив преход през 5°C на средноденонощните температури за Северна България
Динамика и устойчив преход през 5°C на средноденонощните температури за Южна България
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През първото десетдневие на март при част от есенните посеви бе извършено подхранване с азотни минерални торове. В овощните масиви приключиха резитбите и на места бяха извършени предцъфтежни пръскания.
В началото на месеца започна сеитбата на овес и пролетен ечемик.
През по-сухите и топли дни от второто и третото десетдневие бяха проведени предцъфтежни третирания при овощните култури, внасяне на хербициди при есенниците, извършване на почвообработки и сеитба на ранните и средноранните пролетни култури. В края на месеца започна сеитбата на слънчогледа.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к."Младост 1" са максимални в средата на месеца - до около 9 пъти над еднократната ПДК (на 14.III вечерта). Стойностите на сероводород запазват тенденцията си от предходните месеци. И през този месец измерените количества прах в ж.к."Гео Милев" са по-високи както от еднократните, така и от средноденонощните ПДК през всички дни на наблюдение. Максималната еднократна стойност е отбелязана на 17.III сутринта и е около 2 пъти над еднократната норма, а средноденонощната ПДК е надхвърлена 4 пъти.
Във Варна, Асеновград и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през този период.
В Плевен в пункта на НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК в 70% от всички дни на наблюдение. Максимумът е регистриран на 28.III - около 3.5 пъти над посочения показател.
В Пловдив в пункт НИМХ, четирикратно са измерени средноденонощни количества прах, надхвърлящи средноденонощната ПДК до около 1.5 пъти.
В регионалните станции от мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, в които се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на въздуха, средните месечни стойности през месец март на общата бета радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.5 до 7.8mBq/m3.
Стойностите на дългоживущата обща бета-активност на въздуха измерени през март са близки до тези за февруари. Стойностите на общата бета радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 1.1 до 3.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През март оттокът на повечето наблюдавани реки в страната се увеличи в сравнение с февруари. С по-малък отток, средно за месеца, останаха само реките: Огоста при Кобиляк, Янтра в участъка Велико Търново-Каранци и притоците й Росица при Севлиево и Голяма река при Стражица, Марица при Пазарджик, Чепеларска река при Бачково, Арда и Тунджа.
В Северна България по-съществено увеличение на оттока беше наблюдавано през първото десетдневие и към края на март. През периода 1-10.III нивата на реките между Искър и Янтра вкл. се повишиха с 30 до 70cm при различните пунктове за наблюдение, на р.Искър в най-долното течение (при Ореховица) с 1,10 m, на р.Осъм при Ловеч с 1,40 m. Почти същото по големина повишение на нивата на тези реки беше отбелязано и през периода 24-28.III. При повечето пунктове за наблюдение на реките максималните протичащи водни количества през март бяха регистрирани през периода 5-12.III, а минималните - през периода 21-23.III. Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките в Северна България през март бяха по-големи от средните стойности, определени за многогодишен период на наблюдение през този месец. Отток по-малък от средния за месеца беше наблюдаван само на реките Огоста и Янтра с притоците им.
В Южна България най-силно повишение на нивата беше наблюдавано около средата и в края на март на р.Марица след Пловдив и на крайните югозападни реки Струма и Места. Протичащите водни количества, средно за месеца, само на р.Марица при гара Белово и при Пловдив, на р.Места при Якоруда и на р.Струма при Бобошево и при Крупник надвишиха средните стойности за март.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната без р.Черни Лом при Широково, черноморските реки и р.Арда при Вехтино, за които не разполагаме с информация, беше 1220 млн.m3, с 10% под средномногогодишната стойност за март.
Нивото на р.Дунав в българския участък през март почти непрекъснато се повишаваше и най-високите водни стоежи бяха регистрирани на 31.III при всички пунктове за наблюдение, а най- ниските - през периода 5-8.III. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 29 до 49cm по-високо в сравнение с февруари и с 39 до 71cm над нормата за март.
Състояние на реките за месец март 2000г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец март 2000г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти, рядко по-голямо, в сравнение с февруари беше установено при 14 водоизточника или около 56% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в карстовите басейни на Преславска антиклинала и Стойловска синклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 27-50% от същите през февруари. Повишението на дебита, установено при 11 от наблюдателните пунктове, беше най-голямо за подземните води в Гоцеделчевски карстов басейн, както и в басейна на Башдерменската синклинала°Cтранджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 150-160% спрямо същите стойности през февруари.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на нивата с 1 до 102cm спрямо февруари бе установено при 29 наблюдателни пункта или 55% от случаите. Най-съществено беше повишението на водните нива на места в терасите на реките Дунав и Струма, както и в Горнотракийската низина и Кюстендилската котловина. Понижение на водните нива с 1 до 108cm беше регистрирано при 24 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасата на р. Огоста.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с много по-добре изразена тенденция на покачване или останаха без изменение. Предимно се повишиха водните нива в обсега на Местенския грабен с 5cm, в Средногорската и Ихтиманската водонапорни системи съответно с 4cm и 2cm и в подложката на Софийския грабен с 5cm. Понижиха се водните нива в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 63cm.
В изменението на запасите от подземни води през март беше установена слабо изразена тенденция на спадане при 46 наблюдателни пункта, от които 26 кладенци и 20 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 2 до 152cm спрямо средните (15-годишни) оценки беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Огоста, както и в Сливенската котловина. Понижението на дебита спрямо средните (25-годишни) оценки е от 1.85 до 159 l/s и е най-голямо в карстовия басейн на Стойловска синклинала, в Настан-Триградски карстов басейн, както и в палеогенския водоносен хоризонт на Варненския артезиански басейн. В тези случаи дебитът е 16-33% от средните стойности.
Повишението на водните нива от 1 до 204cm е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Камчия и Места, както и приабонската водоносна система в обсега на Пловдивския грабен. Повишението на дебита - между 1.0 и 359 l/s, беше най-голямо в Бистрец-Мътнишки карстов басейн и в басейна на Тетевенска антиклинала. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал със 127-186% спрямо средните оценки за периода.
Забележка: Поради липса на финансови средства за командировки през март не са извършени наблюдения в Софийски участък, както и значителна част от пунктовете във филиалите Варна и Кюстендил. Поради това не са направени месечни оценки за състоянието на подземните води в сарматски водоносен хоризонт, малм-валанжка и хотрив-баремска водоносни системи на Североизточна България, както и за някои големи карстови басейни.
Състояние на подземните води през март 2000г.
Състояние на подземните води през март 2000г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
Във връзка със 50-годишната дейност в служба на човечеството и световния метеорологичен ден 23 март, СМО разпространява материали с обобщени резултати в световните климатични центрове от изследвания и дейности.
В глобален мащаб 1999 г. остава една от най-топлите откакто съществуват инструментални измервания в света. Средната глобална температура на повърхността да е около 0.6°C над сравнимите от последните десетилетия на ХIХ век. В това становище на базата на исторически изследвания с други методи върху климата се твърди още, че поне за Северното полукълбо XX век е най-топлият от последното хилядолетие.
Температурите през хилядолетието
Наличието на естествени архиви за температурите в миналото като кръговете на дърветата, кораловите отложения, ледените кори и езерните седименти в допълнение към продължителните редици от инструментални данни дадоха възможност температурните вариации за Северното полукълбо да бъдат възстановени за последните 1000 години чрез годишна дискретизация. Още не е възможно да се направи това за Южното полукълбо поради липса на адекватни палеоклиматични данни. Годишните или летни температури, независимо от различната им значимост и тяхното различно географско отклонение, при изглаждането им чрез 50-годишни плъзгащи средни (на разликите от средното за периода 1961-1990 г.) показват, че на фона на хилядолетието като цяло ХХ век е необикновено топъл. Несигурността в данните нараства в по-ранните години на хилядолетието поради недостатъчни и непрецизни по природа заместващи данни. Грешката при ниво на доверие 95% е 0.3°C за 1000-1500 г. и спада до 0.1°C за началото на ХIХ век при тази 50-годишна временна скала.
Първите пет века на хилядолетието в Северното полукълбо са с относително мек климат, но са определено по-хладни от 20 век. Най-хладни са били 16, 17 и 19 век. Тъй като повече доказателства се изискват за тропичните райони, Източна Азия и западната част на Северна Америка, палеоклиматолозите ревизират виждания си за хилядолетието, в частност по отношение на предполагаемия Средновековен период (900-1200 г.) и в по-малка степен за Малкия ледников период (1550-1850 г.). Средновековният период е най-добре изразен в Северно Атлантическия (Европейски) сектор, откъдето водят началото си повечето доказателства. Освен че данните за Южното полукълбо са недостатъчни, и двата периода°Cредновековен и Малък ледников) са слабо различими в някои от възстановяванията за средните и високите ширини.
Значими бедствени метеорологични явления в Европа
През февруари обилни снеговалежи нарушиха комуникациите, енергоснабдяването и транспорта в Централна Европа. Снеговалежите в Алпите през зимата на 1998/99 г., където загинаха 50 човека от лавини, нанесоха най-големи поражения в сравнение с последните 50 години. През май проливни дъждове и интензивно снеготопене причиниха голямо наводнение по р.Дунав и ез."Констанца" със щети за 1 млрд. DM.
Обилни дъждове в началото на септември доведоха до наводнения със значителни ще-ти в Източна България и 13 жертви. Бури и проливни дъждове в средата на ноември причини-ха наводнения и свличане на кални маси в източните Пиренеи, които отнеха живота на повече от 20 човека. Серия от ураганни ветрове имаше в редица страни от Европа през декември.
Скоростта на вятара достигна 185 km/h на о-вРомо, Дания (на 3.ХII), 183 km/h на Орли в Париж и 213 km/h в Швейцария и Южна Германия (на 26.ХII), 198 km/h в Сент Дени д'Олерон, Франция (на 28.ХII). Тези бури причиниха смъртта над 100 човека, а щетите бяха оценени на милиарди евро. Много сгради бяха разрушени и обширни горски площи бяха унищожени, като транспортът и енергоснабдяването бяха прекъснати за дълъг период.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р.Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р
В. Kазанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова