УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-2.II В антициклонално барично поле времето беше слънчево и топло за сезона. Максималните температури достигнаха до 20°C.
3-4.II От северозапад по баричен гребен нахлу студен въздух. Облачността се увеличи. На места преваля дъжд, а през втория ден - и слаб сняг. Вятърът от северозапад се усили. Дневните температури се понижиха.
5-8.II В антициклонално поле в началото имаше променлива облачност и беше ветровито. Впоследствие вятърът отслабна и се установи слънчево време. На места в Югозападна България се образуваха мъгли, които временно се разсейваха в следобедните часове. Температурите се повишиха.
9-13.II Над Централното Средиземноморие се образува циклон, който стационираше там и постепенно се запълваше. Балканският полуостров се намираше в южната периферия на антициклон. Преобладаваше облачно време. С прекъсвания на много места преваляваще дъжд. Дневните температури се понижиха.
14-15.II От северозапад премина студен атмосферен фронт, по който на изток от България се образува плитък циклон. Преваляваше дъжд, който премина в сняг, без да се образува снежна покривка.
16.II Във временен антициклон преобладаваше слънчево време.
17-18.II През Балканския полуостров премина многоцентрова циклонална област. Отначало в източната периферия се усили вятърът от юг, особено в Източна България и в някои райони на север от планините. Впоследствие заваля дъжд, който премина в сняг. По-значителна снежна покривка се образува по високите полета на Западна България. Температурите се понижиха.
19.II. В баричен гребен валежите спряха и облачността временно намаля.
20-21.II Над Централното Средиземноморие се образува циклон, който премина през Гърция към Черно море. Валеше дъжд и сняг. Температурите се понижиха.
22-25.II Атмосферното налягане се повиши и в антициклонално барично поле времето беше сравнително студено и преваляваше сняг. На 25.II облачността намаля.
26.II От северозапад премина студен атмосферен фронт. Преваля слабо, предимно дъжд. Вятърът от северозапад се усили.
27-29.II В антициклонално барично
поле имаше променлива облачност. На 27 и 28.II главно в планините преваля
слаб сняг.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
През първото и второто десетдневие на февруари средноденонощните температури в по-голямата част на страната бяха предимно между 3 и 8°C, т.е. с 3-4°C по-високи от нормалните. Временни застудявания имаше около 5 и около 15.II. Най-топло беше около 8.II, когато средноденонощните температури в Дунавската равнина бяха около 10°C. През периода 21-25.II времето беше студено - средноденонощни температури около 0°C. Най-студено беше около 24.II. През последните дни на февруари времето беше променливо, а температурите се колебаеха около нормалните.
Средните месечни температури за февруари са предимно между 3 и 5°C, в Югозападна България (без най-крайните югозападни райони) - между 1 и 2°C, в Сандански 5.3°C, в планинските райони между -8 и -2°C, на вр.Мусала -11.2°C. В Северна България те са с 2 до 4°C, а в Тракийската низина и по Черноморието - с 1 до 2°C по-високи от нормалните. Близки до нормалните са температурите в Югозападна България и в планинските райони.
Най-високите температури измерени
през февруари са между 13 и 18°C, във Велико Търново 20.0°C, в планините
между 0 и 5°C, на вр.Мусала -1.5°C и бяха измерени около 8.II, а най-ниските
- предимно между -9 и -3°C, в София -10.1°C. За различните райони последните
бяха измерени около 5.II или през третото десетдневие на месеца.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през февруари 2000г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
През февруари основните валежи бяха предимно от сняг и паднаха през първите дни на месеца. Превалявания имаше на отделни места и около 15 и 26.II.
Броят на дните с валеж 1 и повечеmm e между 4 и 7 дни, в планините - между 12 и 18 дни. В източната половина на страната, в планините и югозападните райони 1-2 дни, в Хасково 3 пъти валежът е бил повече от 10mm. В Кърджали и Хасково той веднъж е бил повече от 25mm. Максималният денонощен валеж е предимно между 8 и 15mm, в Добрич и Бургас - 16mm, Сандански 18mm, Сливен 20mm, Г.Делчев - 25mm, в Кърджали - 38mm.
Сумата на валежите в по-голямата
част на страната е между 20 и 40mm, което е между 60 и 100% от нормата.
Относително повече са валежите в североизточните райони и планините, а
по-малко - в Северозападна България.
Валежи
Валеж през февруари 2000 г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
Условия за силен вятър
(14m/s и повече) имаше около 3, 15, 20 и 25.II. Броят на дните със силен
вятър беше между 1 и 4, в Кърджали и Монтана - 7, а в планините - между
10 и 15 дни.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между
5 и 6.5, в планините - до 7.5 десети от небосвода) беше близка до нормата.
Слънчевото греене беше предимно между 100 и 150 h, в София - 94 h, на вр.
Мусала - 92 h, на вр.Ботев - 78 h, в Сандански - 162 h. Броят на ясните
дни (предимно между 2 и 7, в София, на вр.Ботев и на вр.Мусала - 2, в Кюстендил
1, в Пловдив 9 дни) е около и повече от нормата, а броят на мрачните дни
(в повечето райони между 6 и 12, в планините - до дни) - по-малко от нормата.
Kъм съдържанието
6. Снежна покривка
В началото на февруари на места главно в Дунавската равнина и високите полета имаше снежна покривка, която бързо се стопи. В отделни райони нова снежна покривка временно се образува на 15, 18 и 21.II. Броят на дните със снежна покривка е предимно от 1 до 5, в София - 15, в Г.Делчев - 14. Във Видин, Сандански и по Черноморието снежна покривка не е имало през целия 2месец.
Снежната покривка в планините
в началото на февруари беше между 30 и 100cm. Впоследствие в по-ниските
райони тя намаля и в местата с надморска височина по-малка от 1200m през
второто десетдневие се стопи. През втората част на месеца тя се увеличи,
но остана по-тънка от нормата за края на февруари.
Kъм съдържанието
7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли имаше на 8, 9, 11 и 12.II. Трайни мъгли с повсеместен характер предимно в Северна България имаше на 13 и 14.II. Сутрешни мъгли се наблюдаваха и в долините на реките Струма и Места от 1 до 15.II.
Гръмотевична буря бе регистрирана на 18.II в ст. Кърджали - по циклонална обстановка и свързан сняг студен фронт. Валежите там бяха преминали в сняг.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
cнeжнa пokривka | ||||
| < 0 | < 5 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г. Дeлчeв Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 1.6 3.8 3.8 4.3 3.0 5.2 4.0 4.4 3.2 2.6 4.5 5.5 4.4 4.3 4.3 3.7 4.7 1.2 5.3 1.6 -11.2 -8.7 | 0.8 2.9 2.7 3.2 3.0 4.0 2.4 3.0 2.8 2.3 1.8 2.0 1.5 1.7 1.6 1.5 1.9 -1.1 0.7 -0.3 -0.5 -0.2 | 11.8 18.7 18.8 18.6 17.0 16.7 20.0 17.0 14.5 17.0 17.4 17.0 16.5 17.5 16.4 16.5 18.0 12.5 15.5 12.0 -1.5 1.0 | -10.1 -8.8 -5.0 -4.8 -8.2 -4.0 -6.2 -3.1 -5.4 -7.6 -3.6 -3.3 -4.6 -5.0 -5.3 -6.8 -4.0 -9.0 -4.4 -8.6 -20.3 -17.4 | 31.8 6.3 26.4 34.6 16.0 21.2 40.9 26.5 25.3 32.9 25.6 28.6 42.2 52.2 48.2 23.7 20.9 42.6 43.9 27.6 75.7 73.4 | 102 16 82 82 53 57 85 60 74 91 62 64 94 93 94 59 61 69 107 60 83 93 | 9.4 3.4 9.5 9.7 7.2 5.5 11.5 10.1 10.0 16.5 13.2 15.7 19.7 37.9 15.2 8.8 5.3 25.0 17.6 11.0 12.3 10.6 | 21 21 21 21 19 19 21 19 19 21 21 21 18 18 18 19 21 18 18 18 15 19 | 8 5 1 3 2 0 2 0 3 9 0 0 1 3 3 4 0 6 1 8 29 29 | 27 18 19 18 21 15 16 18 20 20 17 14 16 18 15 19 16 25 10 27 29 29 | 6 2 6 7 3 5 9 5 4 6 4 3 4 4 5 5 6 6 5 6 15 18 | - - - - - - 2 1 1 1 1 2 2 1 3 - - 1 2 1 2 1 | - - - - - - - - - - - - - 1 - - - 1 - - - - | 2 - 7 4 3 2 2 4 - - 4 2 2 7 3 - 2 - 2 - 10 12 | 15 - 2 5 1 5 4 2 4 3 - - 1 1 1 4 3 14 - 7 - 29 |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Високите температури през първото десетдневие на февруари бързо подобриха условията за обработка на площите. Вследствие на чувствителното затопляне на времето през последните дни на януари снежната покривка се стопи, което доведе до преовлажнение на повърхностния почвен слой. Поради продължителното замръзване на почвата през януари, първите десет дни от февруари не можаха да се използват пълноценно за провеждане на дълбока оран и други характерни за сезона агротехнически мероприятия.
Значителните валежи през повечето дни от второто десетдневие, които към втората половина на периода в Западна България преминаха в сняг, изключваха възможността за почвени обработки, а след 17 февруари и за резитби, торене и провеждане на късните зимни растителнозащитни пръскания.
И през третото десетдневие на месеца времето се задържа по-често студено, с поднормени валежи от дъжд и сняг, които почти не съдействаха за увеличение на влагата в двуметровия почвен слой. До средата на периода снежната покривка в останалите райони на Западна България се стопи.
Измерените водните запаси на 17.II.2000 показват, че не се наблюдава съществена промяна в почвеното влагозапасяване спрямо януарските показатели. В повечето райони на страната продължи проникването на влагата в двуметровия почвен слой. В крайдунавските райони и в Източна България почвените влагозапаси в еднометровия почвен слой бяха близки до ППВ (90-98%) (вж. прил.карта).
Водни запаси при пшеницата към 17.02.2000г в слоя 0-100cm
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Наднормените топлинни условия през първата половина на февруари активизираха жизнените процеси при есенниците на много места в страната, където средноденонощните температури трайно се задържаха над 5 градуса. Максималните температури в Северна България достигнаха до 18-20°C (В.Търново -20°C, Ловеч - 19°C, Враца - 18,9°C, Монтана -18,8°C, Видин -18,7°C, а средноденонощните в страната бяха с 5-6°C над нормата за сезона. Високите температури нарушиха "дълбокия покой" при трайните насаждения. В някои райони (Ръжево Конаре, Силистра, Тутракан, Исперих, Царев брод, Главиница, Съдиево, Ивайловград, Асеновград) бе регистрирано набъбване на плодните пъпки при раноцъфтящите овощни видове бадем, кайсия, праскова и др.
Промяна в агрометеорологичните условия настъпи към средата на февруари. Средноденонощните температури в цялата страна чувствително се понижиха, което ги доближи до нормата за сезона. През втората половина на февруари есенните посеви и трайните насаждения в цялата страна поддържаха състояние на "относителен покой". Измерените минималните температури в през февруари в полските райони на страната не представляваха опасност за зимуващите земеделски култури.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През февруари, в повечето райони на страната излишъкът на влага в горните почвени слоеве ограничаваше провеждането на сезонните полски мероприятия; подхранване на есенниците с азотни минерални торове, предсеитбена подготовка на площите предвидени за ранни пролетни култури и др. През целия месец се извършваха традиционните резитби в лозовите и овощните масиви. При оранжерийни и парникови условия започна производството на разсад за ранно полско производство.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" са по-ниски от регистрираните през януари. В края на месеца еднократната ПДК е превишена около около 8 пъти (на 22.II вечерта). Концентрациите на сероводород запазват стойностите си от предходните месеци. Измерените количества прах в ж.к. "Гео Милев" са по-високи както от еднократните, така и от средноденонощните ПДК през всички дни на наблюдение през първата половина на февруари. Максималната еднократна стойност е отбелязана на 8.II сутринта в ранния следобед и е около 2.5 пъти над еднократната норма. Същия ден средноденонощната ПДК е надхвърлена 4.5 пъти.
Във Варна, Асеновград и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през този период.
В Плевен, в пункта на НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК през почти всички дни на наблюдение. Максимумът е регистриран на 17.II - около 4 пъти над посочения показател.
В Пловдив, в пункт на НИМХ, неколкократно са измерени средноденонощни количества прах, надхвърлящи средноденонощната ПДК до около 1.5 пъти.
В регионалните станции от мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, в които се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на въздуха, средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.6 до 8mBq/m3 .
Стойностите на дългоживущата обща бета-активност на въздуха измерени през февруари, са близки до тези за януари.
Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 1.1 до 3.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През февруари оттокът на повечето наблюдавани реки в страната се увеличи в сравнение с януари. С по-малък отток, средно за месеца, останаха само р.Огоста при Мизия, р.Места при Якоруда, р.Марица след Пазарджик и притоците й р.Сазлийка при Гълъбово и Харманлийска река при Харманли.
В Северна България най-голямо увеличение на оттока беше регистрирано през първите дни на февруари. През периода 1-6.II. нивата на северозападните реки до Искър вкл. се повишиха с 26 до 66cm; на реките Вит по цялото течение и Осъм при Ловеч с 35 до 50cm, на р.Осъм при Изгрев с 1.22m; на р.Янтра в участъка Велико Търново-Каранци с 45 до 75cm; на притоците й р.Росица при Севлиево с 57cm и р.Джулюница при с.Джулюница с 1.10m.; на р.Черни Лом при Широково с 1.20m. Почти при всички пунктове за наблюдение на реките, максималните протичащи водни количества през февруари бяха отбелязани в периода 1-4.II, а минималните -главно около средата на месеца. Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките в Северна България през февруари бяха по-големи от средните си стойности, определени за многогодишен период на наблюдение през този месец. Отток по-малък от средния за месеца беше наблюдаван само при отделни пунктове на някои реки: Огоста при Мизия, Вит при Садовец, Янтра при Габрово и Черни Лом при Широково.
В Южна България най-силно повишение на нивата беше наблюдавано на реките Арда и Тунджа в началото на февруари и към края на второто десетдневие на месеца. През периода 1-5.II. нивото на р.Арда при Рудозем и при Вехтино и на притока й р.Върбица при Джебел, както и на р.Тунджа по цялото течение се повишиха с 40-50cm. По-голямо беше повишението на 18.II., с 60-70cm на реките Арда и Тунджа при Елхово, а на р.Върбица при Джебел премина висока вълна. Повишението на речното ниво беше 3.80m, а протичащото водно количество 638 куб.м/сек. През февруари нивата на крайните югозападни реки Струма и Места, както и на р.Марица и притоците й се повишиха по-слабо - 15-30cm. Протичащите водни количества, средно за месеца,само на р.Върбица при Джебел, р.Тунджа при Баня, р.Места в най-долното течение при с.Хаджидимово, р.Струма при Бобошево и р.Върбица при Джебел надвишиха средните си стойности за февруари.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 1079 млн.m3, с 3% под средномногогодишната стойност за февруари и с 22% по-голям в сравнение с януари.
Нивото на р.Дунав в българския участък през февруари почти непрекъснато се повишаваше. Най-високите водни стоежи бяха регистрирани през периода 13-20.II.при отделните пунктове за наблюдение, а най- ниските на 1-3.II. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше със 17 до 99cm по-високо в сравнение със януари и с 59 до 122cm над нормата за февруари.
Състояние на реките за месец февруари 2000г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец февруари 2000г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита на изворите до два и повече пъти в сравнение с януари беше установено при 18 наблюдателни пункта или 58% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в Етрополски, Искрецки, Гоцеделчевски и Бистрец-Мътнишки карстови басейни, в басейна на извор "Глава Панега", в басейните на масива Голо бърдо и Тетевенската антиклинала, както и за студените пукнатинни води в Родопския хидрогеоложки регион. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 200 - 1500% спрямо същите, регистрирани през януари. Понижение на дебита беше установено при 13 наблюдателни пункта. То беше най-съществено в карстовия басейн на Башдерменската синклинала°Cтранджански район) и в Настан-Триградски карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 64-69% от същите, определени за януари.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 2 до 76cm спрямо януари беше регистрирано при 31 наблюдателни пункта или около 54% от случаите. Най-значимо беше нарастването на водните нива на места в терасите на реките Дунав, Скът и Места. Понижение на нивата с 1 до 37cm бе установено при 26 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в Горнотракийската низина и терасата на р.Марица.
Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -131 до 112cm), с добре изразена тенденция на покачване.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения със слабо изразена тенденция на покачване или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -18 до 74cm), със слабо изразена тенденция на спадане. Подобна тенденция с изменение на нивата от -10 до 21cm имаха подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Предимно се повишиха водните нива в обсега на Местенския грабен с 2cm, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 13cm, обсега на Средногорската водонапорна система с 2cm и в подложката на Софийския грабен с 11cm, а останаха без изменение нивата в обсега на Ихтиманската водонапорна система.
В изменението на запасите от подземни води през февруари беше установена слабо изразена положителна тенденция при 51 наблюдателни пункта или около 51% от случаите, от които 39 кладенци и 12 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 2 до 1669cm спрямо средните (15-годишни) стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Камчия и Места, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Нарастването на дебита спрямо средните (25-годишни) оценки е от 0.22 до 1443 l/s и е най-голямо в за подземните води в карстовите басейни на Преславска и Тетевенска антиклинали, както и в Милановски и Бистрец - Мътнишки карстови басейни. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 203 - 225% спрямо средните оценки за периода.
Понижението на водните нива от 1 до 252cm спрямо средните (15-годишни) стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на река Дунав, в малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Понижението на дебита от 0.63 до 1092 l/s спрямо средните (25-годишни) оценки беше най-голямо в Искрецки и Настан - Триградски карстови басейни, както и в палеогенския (еоценски) водоносен хоризонт във Варненския артезиански басейн. В тези случаи дебитът на изворите е 9.8-50% от средните стойности.
Състояние на подземните води през февруари 2000г.
Състояние на подземните води през февруари 2000г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
Значението на водата през 21-ви век (по материали на Световната Метеорологична Организация)
Началото
С 2000-та година беше възвестено настъпването на новото хилядолетие. За Световната метеорологична организация (CМО) тя е от особено значение - на 23 март тя ще чества 50-годишнината от влизането в сила на конвенцията за нейния нов статут и дейност: половин столетие в служба на нациите в света, на тяхното население и на международната общност като авторизирана от ООН система за огласяване на състоянието и поведението на земната атмосфера, нейното взаимодействие със земната повърхност и океаните, формирането на климата и в резултат разпространението на водните ресурси.
Важно е да се отбележи, че СМО е основана като междуправителствена организация през март 1950г. и година по-късно е превърната в агенция към ООН. СМО е прекият наследник на Международната метеорологична организация (ММО), основана през 1873г.
Следователно, сега през 2000-та година, ние можем да погледнем назад през 127-те години на непрекъснато международно сътрудничество в метеорологията и свързаните с нея дисциплини. СМО и всички участници в нейната работа на национално, регионално и международно ниво могат да се гордеят от постигнатото през годините.
Сътрудничество между метеорологията и хидрологията
Отбелязването на 50-та годишнина на СМО е много подходящо въведение, защото всяка година 23 март се празнува като Световен ден на метеорологията докато, по съвпадение, ООН определя 22 март като Световен ден на водата. За СМО двете теми са толкова тясно свързани, че в много страни двете дати се празнуват съвместно в двудневен период. От 1870г., и разбира се през последните 50 години, ММО и след това СМО са проявявали определен интерес към всички въпроси, свързани с прясната вода. Всъщност ММО още през 1946г. създава хидроложка комисия тъй като преценява, че климатичните наблюдения са ценен източник на информация за проектиране на водни съоръжения и че метеорологичните прогнози са важни за ефективно управление на такива проекти, а също така служат като база за прогнозиране на големите наводнения. В средата на 50-те години СМО пое отговорност за определени дейности в хидрологията и водните ресурси и III-тият световен конгрес на СМО през 1959г.определи предшественика на сегашната комисия по хидрология. Тази структура беше укрепена в последните години, тъй като метеоролгичната общност търсеше съдействието на хидролозите в подобряване на нашето разбиране за атмосферните процеси. Поради това е похвално, че при честването на 50-годишнината на СМО ще бъде отбелязан и световния ден на водата с основна тема: "Вода за 21-ви век".
Водата в следващото столетие
Логично е да се зададе въпросът - какво ще бъде различното при използването на водата в идващото столетие и каква роля ще има СМО в бъдеще.
Прясната вода ще бъде същата както в миналото и точно в това е проблемът. Въпреки факта, че земята се нарича "синя планета" благодарение на водата си, 97.5% от нея е солена и се намира основно в океаните и само 2.5% е прясна вода. От световния воден ресурс 2.24% се съдържа в полярните ледени шапки (Антарктика, Гренландия), в глетчерите и дълбоките подземни води. Само оставащите 0.26% прясна вода са достъпни за използване. Количеството на прясната вода от естествените водоизточници за използване от човечеството е точно определено, като популацията продължава да нараства и нуждата от вода на глава от населението става по-голяма. Изчислено е, че консумацията на вода от различни потребители ще нарасне от 1250 km3/year през 1960г. до почти двойно количество през 2010г. и около 2800 km3/year през 2025г. Изводът е: надвиснала, а в някои области и съществуваща, водна криза.
Тази криза има и второ измерение - прясната вода в бъдеще няма да бъде същата. Става въпрос за нарастващото замърсяване на прясната вода, което с ефект на намаляване и дори ограничаване на наличните ресурси. Промените в климата могат да причинят изменения в хидроложкия режим, което да окаже негативно влияние върху водните ресурси. През 1997г. в Генералната асамблея на ООН беше представена информация със заглавие "Обобщена оценка на ресурсите на прясна вода в света" относно наличността на вода и консумацията й и която беше публикувана от СМО от името на агенциите, взели участие в оценката.
Дългогодишна загриженост
През 1977г. беше организирана световна среща в Мар дел Плата, Аржентина, за дискутиране на въпросите, свързани с прясната вода. През 1992 на нови две срещи, първо в Дъблин, се обсъдиха проблемите на прясната вода и, после в Рио де Жанейро, на конференцията на обединените нации относно околната среда и развитието. Грижата е винаги същата: как да се управляват световните ресурси на прясна вода, да се защитят живота и имуществото от наводнения, да се опази водната среда от унищожение. В началото се е наблягало на решенията, свързани с околната среда и развитието, а по-късно - на нуждата от цялостен подход в управлението на водните ресурси.
Разискването сега е фокусирано върху управлението като основен изход. Всъщност аргументът е да се постигне устойчиво развитие при условие, че ние оценяваме водните ресурси и отчитаме всички нарастващи изисквания като ги управляваме съобразно серия от закони и правила, които включват цялата общност по един отговорен начин.
Водната криза се увеличава постепенно и застрашаващо. Това беше признато на специалната сесия на Генералната асамблея на Обединените нации през 1997. (когато беше обсъден напредъкът през 5-те години след конференцията в Рио де Жанейро) и ще бъде централна тема по време на предстоящите подготвителни процеси за десетгодишния преглед. По отношение на прясната вода тези проблеми ще бъдат обект и на голяма конференция, която е планирана най-рано през 2002г.
Междувременно, широк кръг от организации, агенции и специалисти са анализирали причините за неприлагането в миналото на споразуменията и препоръките и тяхната неефективност. Повечето от тези усилия са били насочени в подкрепа на обсъждането от комисията на ООН за устойчиво развитие. Целта сега е да се издигне на по-високо ниво грижата за ресурсите на прясна вода за в бъдеще и да се насърчат всички локални, национални, регионални и международни общности, включващи индустриални и търговски лидери и правителствени власти, за да се заемат с дейността по интегрирано и ефективно управление на водните ресурси.
Ролята на СМО
Работата на тези служби е жизненоважна за мониторинга, оценката и управлението на водните ресурси и за защитата от наводнения и засушавания. СМО има ключова роля в продължаващия дебат като оказва неоценима помощ на службите и помага на самите агенции за бъдещото развитие на системата за наблюдение (WHYCOS). Важно е и това, че националните служби продължават да разширяват обсега на услугите си в по-широка общност, която няма друг източник на съвети и информация за количеството и качеството на прясната вода като изходна точка за устойчиво развитие.
Бъдещи предизвикателства
Накратко, предупреждението във връзка със Световния ден на водата през 2000г. е, че водата през 21-ви век
ще бъде оскъдна.
От националните хидрологични служби ще се изисква да предоставят важни оценки на наличното количество вода, включващи нейната изменчивост.
и ще бъде изправена пред нарастващата заплаха от замърсяване
Националните служби ще извършват мониторинг на качеството на водите и ще предупреждават локалните служби в случай, че опасните граници са превишени.
ще страда от нарастващите периоди на наводнения и засушавания.
Националните метеорологични и хидрологични служби в бъдеще ще си сътрудничат повече за напредък в прогнозирането на големи наводнения и настъпването на бъдещи засушавания. Потенциалните въздействия на климатичните промени върху околната среда и ролята на предварителните климатични прогнози ще бъдат от изключителна важност в тази дейност.
трябва да бъде грижа и отговорност на всички
Националните хидрологични и метеорологични служби със СМО ще имат ключова роля на регионално и международно ниво. Цялата политика и оперативни решения ще бъдат базирани на
широко представени консултативни срещи, което ще осигурява участие на цялата общност в опазването на ресурсите на прясна вода.
Апелът на СМО към правителствата е за оказване на финансова и законодателна подкрепа, а към съответните регионални и международни организации - за увеличаване на сътрудничеството помежду им, така че националните хидрологични и метеорологични служби да имат водеща роля в посочването на предизвикателствата на настоящата влошаваща се водна криза за благоденствието на човечеството през 21-ви век.
Kъм съдържанието
През тази година Световната метеорологична организация (CМО) мащабно отбелязва 50 годишнината от своето основаване като приемник на Международната метеорологична организаца под девиза:
В посланието на Генералния секретар на СМО проф. Годуин О. П. Обаси се подчертавава че, СМО ще продължи да съдейства за устойчивото развитие и усъвършенствуването на дейностите, съобразно предизвикателствата на следващия век, както е посочено в дългосрочния план за първото десетилетие на 21 век. Това ще се осъществи в рамките на Agenda 21 и свързаните с него международни конвенции, а именно: за опазване на озоновия слой, промените в климата, опустиняването и биологичното многообразие. Плановете за действие ще обхванат и стабилното развитие на малките островни развиващи се държави, осигуряването на прехраната, производството и консумацията на енергия, околната среда на жилища и градове, здравето и опазването на атмосферата. Като по-нататъшен принос за изграждането на мост между национамните ХМС на развиващите се и развитите страни, СМО ще подпомага засилването на законодателните актове за НХМС и ще насърчава обучението в нови области, като комерсиализация, обществена информация и мениджмънт. Тя ще поддържа принципа на свободен и неограничен международен обмен на метеорологични и хидрологични данни и продукти.
В своето 50-годишно обслужване на човечеството СМО продължи по-нататък делото на своя предшественик - Международната метеорологична организация. Генералният секретар на ООН г-н Кофи Анан също изразява своето убеждение, че "СМО ще играе още по-значителна роля и в бъдеще". Този метеорологичен ден се отбелязва в зората на новото хилядолетие с нарастващата увереност, че чрез по-тясно сътрудничество между НХМС и партниращите организации ще може да се посрещнат някои от най-страшните природни и социално-икономически предизвикателства, пред които човечеството ще се изправи през 21 век.
Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при БАН осигурява комлексна информация за климата, хидросферата и прогнозите на времето в страната от общо 127 метеорологични станции, 293 дъждомерни поста, 33 агрометеорологични станции и 87 фенологични поста, 209 хидрометрични станции и 471 хидрогеоложки пунктове и други специализирани наблюдения. Тази информация, която ежедневно се приема, контролира, обработва и обменя е в основата на всички видове прогнози, а по-нататък и предупреждения от съответните оторизирани органи, свързани с някои екстремни явления на времето и водите. Разработва се и се обогатява една уникална национална база данни, с която се обслужва все по-широк кръг потребители на експертни оценки за колебанията на климата, информационни продукти с анализи на опасните и бедствени хидрометеорологични явления от изтекъл период и др. за нуждите на държавните органи, икономиката и обществото. Увеличен е интересът към климатичните данни от представителите на средния и малкия бизнес, особено когато са свързани с чуждите предприемачи и инвеститори на проекти.
Българските метеоролози и хидролози допринесоха и през 1999 година с научни и научно-приложни постижения, подобряващи както оперативните прогнози така и обслужването на държавата и обществото, въпреки ограничените финансови ресурси. Общо е работено по 21 научни и научно-приложни проекти с партньори от 12 страни между които Австрия, Великобритания, Гърция, Дания, Италия, Испания, САЩ, Франция, Швейцария, Швеция и др.
През тази година се навършват 140 години от първите метеорологични наблюдения, организирани и изпълнявани от австро-унгарския консул в гр. Русе. Българската метеорология притежава едни от най продължителните серии от данни в Европа за нуждите на климатичните изследвания.
Тази година 50 годишният юбилей на СМО съвпада с 50-годишнината от създаването на филиала на НИМХ в гр. Варна. В обсега на дейност на филиала са региони от Източна България с 8 областни хидрометеорологични обсерватории, които извършват хидрометеорологично обслужване на местно ниво. Общо филиал Варна е профилиран в дейности като:
- Прогнози за времето и морето;
- Метеорологична и климатична информация, данни, анализи и измервания;
- Устройване и оборудване на метеорологични станции;
- Агроклиматични експертни оценки и прогнози;
- Хидрологична информация, анализи и измервания на повърхностни и подземни води;
- Определяне састави и замърсяване в атмосферата и хидросферата и радиометрични измервания.
НИМХ отчете за най-значимите проекти с международно финансиране през 1999г. следните:
- Международното сравнение на числени моделни за разпространение на крупни ядрени аварии;
- Моделиране разпространението на нефтени разливи в басейна на Черно море;
- Оперативна система за анализ и числена краткосрочна прогноза на ветровото вълнение;
- Проекта АЛАДИН за целите на подобряване на 48 часовите прогнози с нехидростатичен числен модел на времето.
Учените от НИМХ кандидатстват в новите проекти по линия на V-та рамкова програма на ЕС.
Независимо от тези накратко изложени ползи и постижения, НИМХ (на практика националната хидрометеорологична служба) все по-остро се нуждае от известно обновяване на инстументариума за наблюдения и обработка на информацията като например, нова система за аерологично сондиране на атмосферата, разширяване на мрежата за автоматизираните наблюдения (приземни и радиолокационни). Изравняването на този тип стандарти със страните членки на ЕС ще засили още повече и интеграцията както в научно-приложната дейност, така и в трансграничното обслужване. Защото красноречив пример, колко се отделя годишно като бюджетна субсидия за хидро-метеорологична дейност в България е този от 1998г. по данни на СМО, а именно: 0.16 щатски долара на глава от населението при 0.7 щ. долара за Украйна, 1.5 щ. долара за Унгария и 2.5 щ. долара за Чехия и т.н. При това бедствията от хидрометеорологичен произход (снегонавявания, обледенявания, градушки, бури, проливни дъждове, наводнения, свлачища и пожари) през 1999г. съгласно предварителните (сравнително занижени оценки) по данни на Гражданска защита и някои други ведомства са нанесли щети за около 14 милиона щатски долара. Над 100 души станаха преки или косвени жертви от тези бедствия и над 250 - бяха ранени. В тази насока стимулирането и създаването на една обща информационна система с ресурсите на заинтересованите ведомства, които са задължени да правят мониторинг на неблагоприятните и бедствени явления, да прогнозират и да вземат превантивни мерки ще може да доведе до желания прогрес без влагане на огромни инвестиции. Другата необходимост е стимулирането на най-неотложните научно-приложни изследвания с такава насоченост.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р.Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р
В. Kазанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова