Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през януари 2000г.
БЮЛЕТИН за месец ЯНУAPИ 2000 г.
УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
СЪДЪРЖАНИЕ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1.I Времето все още се определяше от африканския циклон, преминал в края на миналия месец над страната, но той вече се запълваше и изтегляше на изток. Беше облачно, с валежи от сняг.
2-5.I Над страната се образува гребен от северозапад, снеговалежите постепенно спираха, беше облачно и меко.
6-7.I Бавно премина размит атмосферен фронт, температурите слабо се повишиха, в Централна и Източна България преваля сняг, в югоизточните райони - дъжд и сняг.
8-15.I Страната се намираше в област от високо налягане с малък градиент. Имаше разкъсана облачност, в отделни дни намаляваща до слънчево време. Беше сравнително студено. Образуваха се мъгли, които на отделни места се задържаха почти цял ден. Повече облачност имаше в северните райони и на места преваля слаб сняг на 12.I, когато малоазийската депресия леко се беше разширила на изток.
16-18.I Над Прибалтика и Беларус се задълбочи циклон, а над Средна Европа и Балкански полуостров антициклонът се разруши и премина барична долина с атмосферен фронт. Вятърът от запад-северозапад се усили, преваля сняг, температурите се повишиха.
19-20.I Отново се образува гребен от северозапад, валежите постепенно спряха, облачността се разкъса, вятърът отслабна, температурите се понижиха.
21-22.I Премина още една барична долина със система от атмосферни фронтове, а след нея израсна гребен от северозапад. Вятърът временно се усили, температурите се повишиха, после се понижиха отново. Над Италия се формира средиземноморски циклон, който се задълбочи и започна да се движи на изток.
23-25.I Циклонът премина през страната - преваля сняг. Впоследствие от северозапад с умерен и силен вятър нахлу по-студен въздух.
26-28.I Формира се антициклон над Средна Европа, валежите спряха, облачността се разкъса и намаля до слънчево време, беше студено.
29.I Потокът се ориентира от югозапад и температурите се повишиха.
30.I Премина долина със слабо изразен атмосферен фронт, на места преваля дъжд.
31.I Отново в поток от
югозапад имаше променлива облачност, затоплянето продължи.
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната януарска температура
(между минус 4.7 и 1.2°C) в равнините беше с около 1.4 - 4.8°C по-ниска
от нормата. По планинските върхове температурата беше по-ниска от нормата
с около 3°C. Най-високите температури през месеца (между 6.6 и 18.0°C)
бяха измерени на 31.I съответно в Обр. Чифлик и Монтана. По планинските
върхове максималните температури бяха около минус 3.0 и минус 0.8°C, съответно
на вр.Мусала и вр.Ботев на 10 и 15.I. Под нормата бяха температурите почти
през целия месец и в цялата страна. Изключително студено беше в Югозападна
България. Най-ниските температури бяха между минус 20.6°C в Г. Делчев (3.I)
и минус 9.5°C в Бургас (23.I) и по планиските върхове Мусала (-27.0°C)
на 26.I и вр.Ботев (-21.4°C) на 27.I. През месеца броят на дните със средноденонощна
температура под 0°C се колебае от 10 в Бургас до 31 в Г.Делчев, а под 5°C
- между 28 в Кърджали и 31 в повечето станции.
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите в по-голямата част от България беше около и под (в Югоизточна България) нормата (60-120%). В Североизточна и Западна България и някои централни райони сумата на валежите бе над нормата - съответно 211% в Исперих, 189% в Добрич. В Драгоман падналите валежи са над нормата - 216%, а в Севлиево - 144%. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под нормата - на Черни връх 79%, около нормата на вр.Ботев - 94%, на вр.Мусала - 168%, а на вр.Ботев - 129%, което е над нормата. Най-големите количества валежи от сняг паднаха на 1.I. Превалявания имаше около 7.I, в края на второто и около средата на последното десетдневие на месеца.
Броят на дните с валеж
повече от 1mm бе между 2 и 8, в планините до 13. Дните с валеж над 10mm
са 1 - 2, в планините до 5. Валеж по-голям от 25mm е имало веднъж в повечето
станции. Максимален денонощен валеж имаше във Враца (52.0mm), Кнежа (47.8mm),
Плевен (46.4mm) и Пловдив (46.0mm) на 1.I.
4.СИЛЕН ВЯТЪР
Времето през първата половина на януари беше предимно тихо в равнинната част на страната, а от 17 до 21.I имаше силни до бурни ветрове - в Монтана през целия период духаше северозападен вятър със скорост над 20m/s. Силен вятър имаше в Централна, Североизточна и Южна България.
Силни, предимно северозападни
ветрове със скорост 14-20m/s имаше на вр.Ботев и Черни връх през периода
1-6.I. През втората половина на месеца по върховете преобладаваха бурни
северозападни ветрове (над 40m/s на вр.Ботев). Броят на дните със силен
вятър през месеца беше до 7 в Кърджали, на вр.Ботев и вр.Мусала съответно
19 и 10.
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност
през месеца беше между 4.0 и 7.7, което за по-голямата част от България
беше под нормата, а в Североизточна България - над нормата. Броят на ясните
дни е между 1 и 11 за равнините - над нормата за Южна България, а за Североизточна
- под нормата. Броят на мрачните дни е между 4 и 19, което за равнинните
места на Южна България е под нормата, за Северна - над нормата. За върховете
Ботев и Мусала средната облачност беше 6.0 и 4.5, с по 4 и 12 ясни дни
на вр.Ботев и на вр.Мусала, а мрачните дни са 10 и 5 на брой.
6. Снежна покривка
Снежна покривка имаше през
целия януари. В Северозападна България дебелината й беше между 25 и 70cm,
в Североизточна България - между 30 и 65cm, в Югозападна България - между
18 и 60cm, в Югоизточна и Южна България - от 5 до 60cm. Топенето на снежната
покривка започна през последните дни на месеца.
7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли имаше в периодите 2-17.I и 28-30.I. С повсеместен характер те бяха от 8 до 11.I, и от 13.I до 16.I. С локален характер, предимно в котловинните полета на Западна България имаше трайни мъгли в останалите дни с мъгла.
Продължителните валежи от сняг (започнали от 30.ХII.1999 г. вечерта) образуваха на 1.I.2000 г. снежна покривка в цялата страна (средно около 50 см). Общо в страната 1200 селища останаха без електрозахранване и 16 - без водоснабдяване. Трима души загинаха в планините. Продължителният период с ниски температури и ненавременното почистване на снега причиниха заледявания по улиците и транспортни затруднения в големите градове. Само в София в ИСП "Пирогов" се приемаха с контузии по 140-150 души дневно. Снеговалежи и снежни бури на 21 и 22.I (с виелици до 24.I и регистрирани максимални скорости на вятъра - на 21.I в Алфатар и Главиница по 20m/s, на 22.I в Сливен 24m/s, 24.I в Добруджа и южните райони 17-25m/s и на 25.I - в Пазарджик 20m/s) причиниха снегонавявания (с преспиm/s до 4m в общините Омуртаг и Антоново) и създадоха бедствена обстановка в североизточните райони от страната. Имаше съобщения за 124 селища, останали без ток, вода и снабдяване. В планините се създаде лавинна опасност и при предизвикване на лавина в Стара планина, загина 1 алпинист.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
cнeжнa пokривka | ||||
| < 0 | < 5 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г. Дeлчeв Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | -4.2 -2.7 -2.6 -2.7 -4.7 -2.8 -2.6 -3.4 -4.2 -3.9 -0.4 0.6 -0.9 -2.3 -3.2 -5.8 -4.1 -8.2 -2.2 -5.2 -13.5 -11.6 | -2.7 -1.4 -1.4 -1.8 -2.4 -1.5 -2.0 -2.3 -2.3 -3.8 -2.1 -1.5 -2.2 -3.8 -3.7 -5.5 -4.4 -8.0 -4.7 -4.5 -3.0 -3.2 | 9.6 16.0 18.0 13.0 10.0 11.5 13.3 11.5 6.6 6.9 11.8 12.1 12.6 13.4 12.0 9.5 12.0 8.5 13.9 10.0 -3.0 -0.8 | -14.0 -12.2 -13.0 -16.2 -17.5 -13.0 -13.5 -14.4 -15.6 -17.4 -10.5 -9.0 -9.5 -12.2 -13.6 -19.4 -16.0 -20.6 -11.5 -19.4 -27.0 -21.4 | 39.2 34.8 39.7 61.9 54.7 54.8 62.0 65.0 44.6 56.6 47.1 31.9 26.0 33.7 45.6 38.6 49.5 50.7 37.1 33.9 162.7 69.4 | 140 97 113 137 152 130 117 130 117 189 124 72 70 60 77 84 124 83 98 85 168 94 | 31.6 19.1 31.5 52.0 47.8 46.4 4.3 41.7 26.3 28.2 34.7 26.7 16.8 28.9 34.5 33.5 46.0 35.2 26.3 25.6 54.0 18.6 | 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 19 1 | 26 21 21 20 27 24 24 27 27 27 15 10 19 22 26 29 25 31 24 29 31 31 | 31 29 29 29 30 29 30 30 30 31 30 30 30 28 30 31 31 31 30 31 31 31 | 3 4 3 4 4 3 7 7 6 8 5 2 5 3 4 4 3 2 3 2 13 11 | 1 2 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 2 1 2 5 1 | 1 - 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 - 1 1 1 1 1 1 1 1 - | 1 1 6 6 6 2 3 4 - 2 4 1 4 7 5 - 3 1 1 1 10 19 | 31 31 29 30 31 31 31 31 31 31 4 1 8 29 31 31 31 31 30 31 - 31 |
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
През по-голямата част на януари повърхностният почвен слой в полските райони на страната, с изключение на Черноморието, бе замръзнал и се намираше под значителна снежна покривка. Валежите, предимно от сняг, бяха под нормата за месеца. Ниските отрицателни температури през по-голямата част от месеца запазиха образувалата се в края на декември снежна покривка, вкл. и в долината на р. Струма.
Падналите валежи от сняг през първата половина на януари бяха незначителни. Дебелината на снежната покривка в средата на месеца в полските райони на страната беше между 5 и 20cm.
При определяне на почвените влагозапаси в еднометровия слой на 17.I бе установено, че в по-голямата част от страната общият воден запас в слоя 0-100 сm е достигнал ППВ. Близки до ППВ бяха почвените влагозапаси в Дунавската равнина и в част от Тракийската низина - между 91 и 98% от ППВ (вж. прилож.карта).
Относително повече валежи паднаха към края на второто десетдневие (17-18.I) в Монтана - 20 l/m2, Драгоман - 20 l/m2 и началото на третото десетдневие в Северна България. Дебелината на снежната покривка достигна 25-27 сm. В Североизточна България на места се създадоха условия за образуване на преспи.
Чувствителното затопляне на времето в края на януари доведе до бързо стопяване на снежната покривка, преовлажняване на повърхностния почвен слой и увеличаване на есенно-зимните влагозапаси в двуметровия слой.
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
През по-голямата част от месеца зимуването на земеделските култури протече при топлинни условия под нормата.
В началото на януари настъпи рязко влошаване на топлинните условия. Средноденонощните температури през първото, второто и по-голямата част от третото десетдневие бяха с отрицателни стойности и поддържаха в състояние на дълбок покой есенните посеви, лозята и трайните насаждения. Минималните температури на места се понижиха под границата на критичните за десертните сортове лози (Гоце Делчев - минус 22°C, Кюстендил - минус 19°C, Драгоман - минус 19°C, Чирпан - минус 19°C, Пазарджик - минус 18°C, Кнежа - минус 18°C), при които вероятността от измръзване е най-голяма, особено по долината на р.Струма и р.Места. Образувалата се трайна снежна покривка през месеца бе защита за есенните посеви от вредното въздействие на ниските температури, особено за късните посеви, които не успяха да братят преди настъпването на зимата.
През последните дни на януари настъпи чувствително подобрение на топлинните условия. Средноденонощните температури почти в цялата страна бяха с положителни стойности, а максималните на места в Северна България достигнаха до 15 -18°C (Свиленград - 15°C, Видин - 16°C, Монтана - 18°C) и предизвикаха бързото стопяване на снежната покривка.
При направения преглед на зимните житни култури в края на месеца в агростанциите бяха взети растителни проби за отчитане на евентуални повреди от измръзване при пшеницата, ечемика, лозата и трайните насаждения. Според възприетата методика резултатите ще бъдат известни в началото на февруари.
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През януари полските дейности са в затишие. В оранжериите започва подготовка за сеитбата на семена за производство на зеленчуков разсад за ранно полско производство.
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределно допустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к."Младост1" са подчертано високи в края на месеца, когато еднократната ПДК е превишена около 11.5 пъти (на 28.I в обедните часове). Концентрациите на сероводород запазват стойностите си от предходните месеци. Измерените количества прах в ж.к."Гео Милев" са по-високи както от еднократните, така и от средноденонощните ПДК през всички дни на наблюдение. Максималната еднократна стойност е отбелязана на 20.I сутринта и е около 1.5 пъти над еднократната норма.
Във Варна, Асеновград и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през този период.
В Плевен, в пункта на НИМХ, средноденонощните количества прах превишават многократно съответната ПДК като максимумът е регистриран на 31.I - 2.5 пъти над посочения показател.
В Пловдив, в пункт на НИМХ, неколкократно са измерени средноденонощни количества прах, надхвърлящи средноденонощната ПДК до около 1.5 пъти.
През януари дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния месец стойности.
В регионалните станции от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, в които се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на въздуха, средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.6 до 7.5mBq/m3. Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 1.1 до 3.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
През януари оттокът на повечето наблюдавани реки в Северна България намаля в сравнение с декември. С по-голям отток средно за месеца останаха само р.Огоста и р.Янтра след Велико Търново. В Южна България съществено увеличение на оттока спрямо декември беше регистрирано на р.Марица след Пазарджик, на р.Сазлийка при Гълъбово и на крайните югозападни реки Струма при Крупник и Места при Якоруда.
В Северна България през целия януари реките протичаха със слаби колебания на речните нива - до (10cm (на р.Огоста, р.Искър и р.Янтра след Велико Търново до (20cm) в денонощие и с тенденция към намаляване на оттока. Почти при всички пунктове за наблюдение на реките максималните протичащи водни количества през януари бяха отбелязани на 1-2.I, а минималните през - последните 2-3 дни от месеца. Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките в Северна България останаха по-малки от средните си стойности, определени за многогодишен период на наблюдение през този месец. Отток по-голям от средния за месеца беше наблюдаван само при отделни пунктове на някои реки: Лом при Василовци, Огоста при Кобиляк и при Мизия, Искър при Кунино и Вит при Търнене.
През януари черноморските реки: Камчия при Гроздьово, Средецка при Проход и Факийска при Зидарево бяха с почти постоянен отток - от 2 до 6 пъти под средномногогодишния за този месец. На 1.I нивата на реките Средецка и Камчия се повишиха съответно с 50 и 72cm,а протичащите водни количества се увеличи с 5-6 м3/s. Краткотрайното и неголямо увеличение на оттока не промени маловодното състояние на тези реки през месеца. За състоянието на останалите черноморски реки: Луда Камчия при Бероново и Голяма Камчия при Преслав не разполагаме с данни. Продължава и корекцията на Провадийска река при гара Синдел.
В Южна България с по-значителни денонощни колебания на нивото протичаше р.Марица - до (45cm в участъка гара Белово-Първомай и до (15-20cm в участъка Харманли-Свиленград. Със слаби изменения на нивата през месеца се характеризираха притоците на Марица, с изключение на периода 1-6.I, когато нивото на р.Сазлийка при Гълъбово се повиши с 68cm. Протичащите водни количества средно за месеца само на р.Марица при Пловдив и в участъка Харманли - Свиленград надвишиха средномногогодишните си стойности за януари. През януари р.Марица след Пазарджик и притоците й в долното течение - р.Сазлийка при Гълъбово и Харманлийска река при Харманли бяха по-пълноводни в сравнение с декември. През януари оттокът на реките Тунджа и Арда остана без съществена промяна. С отток по-малък от средномногогодишния и слаби колебания на нивата - до (10cm в денонощие протичаха и крайните югозападни реки Струма и Места. По тези реки бяха наблюдавани и ледови явления. През целия януари на р.Места при Момина кула имаше ледена каша, а в отделни периоди от месеца нивата на реките Струма при Бобошево(20-26.I) и Места при Хаджидимово (6-12.I) бяха подприщени вследствие на заледяване.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 884 млн.m3 - с 15% под средномногогодишната стойност за януари.
Нивото на р.Дунав в българския участък беше с тенденция към понижаване. Най-високите водни стоежи бяха регистрирани през периода 1- 6.I, а най- ниските - на 31.I. Нивото на реката средно за месеца в участъка Ново село - Лом беше с 4 до 27cm по-ниско, а между Оряхово и Силистра - с 5 до 67cm по-високо в сравнение с декември и с 52 до 86cm при различните пунктове за наблюдение, над нормата за януари.
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита на изворите до два и повече пъти в сравнение с декември беше установено при 23 наблюдателни пункта или 65% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в карстовите басейни на Тетевенска и Преславска антиклинали, в Милановски, Искрецки, Нишавски и Котленски карстови басейни, както и в басейна на масива Голо бърдо. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 200 - 1023% спрямо същите през декември. Понижение на дебита беше установено при 11 наблюдателни пункта. То беше най-съществено в Етрополския карстов басейн и басейна на Стойловската синклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 20-40% от същите, определени за декември.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни с по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 3 до 112cm спрямо декември беше регистрирано при 39 наблюдателни пункта или около 68% от случаите. Предимно се повишиха нивата на подземните води на места в терасите на реките Дунав и Огоста, както и в Горнотракийската низина. Понижение на нивата с 1 до 50cm бе установено при 18 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасата на р. Камчия.
Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -53 до 18cm), с много добре изразена тенденция на покачване.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения със слабо изразена тенденция на покачване или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -15 до 41cm), с по-добре изразена тенденция на покачване. Подобна тенденция на изменение (от -4 до 95cm) имаха водните нива в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Повишиха се нивата в обсега на приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 10cm и в подложката на Софийския грабен с 4cm. Предимно се понижиха водните нива в Средногорската (със 7cm) и в Ихтиманската (с 2cm) водонапорни системи, както и в обсега на Местенския грабен с 11cm.
В изменението на запасите от подземни води през януари беше установена слабо изразена тенденция на спадане при 50 наблюдателни пункта или около 51% от случаите, от които 27 кладенци и 23 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 1 до 254cm спрямо средните (15-годишни) стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасата на р.Дунав, в Сливенската котловина, в малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.64 и 1311 l/s - беше най-голямо в Етрополски, Искрецки, Гоцеделчевски карстови басейни и на Стойловската синклинала, във Варненския артезиански басейн за палеогенския (еоценски) хоризонт и за студените пукнатинни води в Рило-Родопския регион. В тези случаи дебитът на изворите е 8-45% от средните (25-годишни) стойности.
Нарастването на дебита спрямо средните стойности е от 0.45 до 610 l/s и е най-голямо за подземните води в Милановски, Котленски и Настан-Триградски карстови басейни, както и за басейна на Тетевенската антиклинала. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал със 151 - 235% спрямо средните (25-годишни) стойности.
Повишението на водните нива (от 2 до 1711cm) е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Камчия и Тунджа, в Сливенската котловина, в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен.
* През януари измервания на кладенците в Софийски участък не са правени поради липса на средства за командировки.
По време на V-та Конференция в Бон на 2.ХI.1999 г. г-н Обаси произнесе слово като привлече вниманието на участниците върху сериозните последствия, които може да има всеки отказ да се ратифицира или приложи Протокола от Киото (1997).
Г-н Обаси напомни също така, че спешно трябва да се подпомогне научната общност, за да се изследва по-добре връзката на климатичните промени с увеличаващата се през последното десетилетие честота и интензивност на екстремните метеорологични явления, такива като наводнения, засушавания и тропически циклони. Липсата на данни и настоящото ниво на познания по отношение на откриването и обяснението на колебанията в климата и на наблюдаваните климатични промени са причина за изготвяне на доклад, който да разгледа връзката между тези явления и еволюцията на климата в резултат от човешките дейности и да стане основа на научен дебат.
За да бъдат климатичните проекти по-точни, необходимо е всички нации да подкрепят по-активно дейностите в областта на наблюдението и изследването на климата. Участниците в V-та Конференция на страните трябва да проучат един проект от директиви относно подготовката на националните комуникации по систематичните наблюдения. Те се извършват от страните, споменати в Приложение I в рамките на Конвенцията, или от страни, които не фигурират там. Този проект е изготвен на базата на Световната система за наблюдение на климата (SMOC) и съгласуван със Световната метеорологична организация (CМО). Освен необходимостта от подобряване на възможностите в отделните страни на наблюденията и комуникациите, SMOC и СМО констатираха, че в системите за наблюдение на климата в глобален мащаб има сериозни пропуски. По-специално това са тези, отнасящи се към основните мрежи за наблюдение на повърхността (1000 станции) и във височина (включващи станции на 150 страни) от SMOC, а също и съвременните системи за наблюдение на океана.
Усъвършенстването на системите
за наблюдение в национален план, както и в планетарен мащаб, и подобряването
на изследователските програми за климата ще спомогнат да се увеличи доверието
към климатичните прогнози. Така ще се предаде повече тежест на световните
и регионални оценки, към които се обръща Групата от междуправителствени
експерти за развитието на климата (GIES), установени едновременно от СМО
и PNUE. В тази връзка третият доклад за развитието на GIES ще се публикува
през 2000 г.
"Ние отиваме напред с доверие към СМО да прилага метеорологията все повече в услуга на човечеството..."
Тези думи, произнесени от Сър Нелсън Джонсън, последният президент на Международната Метеорологична Организация (ММО), обявиха нова ера, която доведе до прехода на ММО от неправителствено тяло, създадено във Виена през 1873 г., към учредяването на 23 март 1950 г. на Световна Метеорологична организация (CМО) като междуправителствена организация. През 1951 г. СМО стана специализирана агенция на ООН.
Днес ние честваме този уникален Световен Метеорологичен Ден, отбелязвайки 50-годишнината на СМО, като обръщаме поглед назад през този половин век на съществуване, за да оценим днес, че доверието на основателите е напълно оправдано в наши дни, а също така да преценим и предизвикателствата, които стоят и в бъдеще пред дейността на Организацията.
Г-н Кофи Анан, Генерален Секретар на ООН, нарече СМО "оригиналното сдружение" (в буквален превод "мрежар"). Главният импулс за този обединителен процес беше навлизането на сателитната технология, която бе повод за Резолюцията на ООН от 1961 г. по международното сътрудничество в използването на космическото пространство за мирни цели. Тази резолюция допринесе за създаването през 1963 г. на Световната Служба за Времето (WWW), която стана база за програмата на СМО. Днес WWW координира събирането, обработването и разпространението на стандартизирани метеорологични и океанографски данни и информацията от "съзвездие" на полярни и геостационарни метеорологични спътници, 10 000 синоптични станции, 1 000 аерологични станции, 7 300 кораба, 300 закотвени буйове, 600 дрейфуващи буйове, както и от 3 000 самолета, които осигуряват над 70 000 допълнителни наблюдения дневно. Една уникална мрежа от три Световни метеорологични центъра, 34 регионални специализирани метеорологични центъра и 185 национални метеорологични центъра, работещи в синхрон, обработва и предава ежедневно в реално време над 15 милиона характерни данни и 2 000 карти за времето по целия свят. WWW също поддържа известен брой международни геофизични програми и програми за околната среда. В частност това улеснява ефективното и навременно разпределение на информация относно сеизмичната активност, цунами, движението на вулканичната пепел и радиоактивните субстанции, получени от аварийни изхвърляния. Извършват се непрекъснато подобрения в наблюдаването на атмосферата и земната повърхност, в телекомуникациите, спътниковата технология и компютрите в WWW и други програми на СМО, за да се следи, анализира и предсказва времето и климата.
Беше преценено, че средното отношение на ползата към цената на информацията за времето и климата в повечето страни е 10:1. Подобрените прогнози са безценни за широк обхват от обществено-икономически дейности, както и за предсказване и ранни предупреждения за природни бедствия, свързани с времето и климата. Беше оценено, че всяка година природните бедствия отнемат 250 000 живота и струват между 50 и 100 милиарда USD имуществени щети. Статистиките за столетието показват, че около 70% от всички природни бедствия са метеорологични и хидрологични по произход, включително наводнения, суши и тропически циклони, както и свлачища, горски пожари и нашествия (със зарази) от насекоми.
Една инициатива, в която СМО изигра важна роля, за развитие на нашите познания за атмосферните процеси беше Международната геофизична година (1957/1958). Тази глобална инициатива беше началото на Системата за глобално наблюдение на озона, която ппо-късно се съедини с Мрежата за мониторинг на замърсяването на въздушния фон при Глобалното наблюдение на атмосферата (GAW) на СМО. Непрекъснатият мониторинг на атмосферния състав и изследването на неговите влияния върху климата даде възможност СМО да допринесе значително за опазване на околната среда от началото на 70-те години. Значителен е приносът на СМО и в подготвянето на Конференцията на ООН за Околната среда на човека през 1972 г., в Стокхолм, Швеция, което доведе до изработването на Програма на ООН за Околната среда (UNEP). През 1975 г. СМО изведе първата научна формулировка на измененията в озоновия слой, което доведе до съставянето през 1977 г. на Първия международен план за опазване на озоновия слой. Последвалите оценки на СМО осигуриха базата за Виенската конвенция по опазване на озоновия слой през 1985 г., Протоколът от Монреал от 1987 г. и последвалите поправки, дадоха насоките за възстановяване на озоновия слой през първата половина на 21 век. В добавка към измерванията на озона, GAW с 340 действащи станции в 80 страни, включително 22 глобални станции, осигурява измервания за дългосрочно изчисление на парниковите газове и аерозоли и комплекта от атмосферни химически реакции, които определят промяната, трансформацията, продължителността на съществуване и транспорта на тези газове и частици, което може да допринесе за планиране на климатичната промяна и нейното потенциално въздействие. Чрез GAW, СМО предостави жизнено важна информация за Рамковата конвенция на ООН по Промените на климата (UNFCCC).
СМО има значителен принос за осигуряване на прехраната. В някои страни агрометеорологичните практики бяха успешно приложени за подпомагането на пазарно ефективно и устойчиво селско стопанство. В тази връзка СМО също активно поддържаше Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, развивайки подходящи стратегии за намаляване въздействието на засушаванията чрез предсказване, готовност и усъвършенстване на възможностите за борба с това бедствие. Преценено е обаче, че към 2010 година около 700 милиона души ще страдат от недохранване. СМО ще продължава да си сътрудничи с другите ангажирани организации за изпълнение на тази важна задача.
С непрестанно нарастващата нужда от прясна вода за домашни, индустриални, селскостопански и др. цели става ясно, че не е възможно да се задоволи тази необходимост само от гледна точка на икономиката и на околната среда. Замърсяването, потенциалното въздействие на промяната на климата, както и конфликтите между страните, поделящи басейни и водосбори, ще бъдат някои от основните спорни въпроси на 21 век. Докато днес 1/3 от населението на света изпитва от умерен до силен воден стрес (недостиг на вода), то към 2025 г. този брой ще нарасне на 2/3.
За подпомагането на метеорологията, хидрологията и сродните геофизични науки в подкрепа на Националните хидро-метеорологични служби (НХМС), СМО поддържа тясно сътрудничество с изтъкнати международни, регионални и национални институции. На глобално ниво тя се кооперира с организациите от системата на ООН, именити научни институции, както и с академични и изследователски институти. В частност, СМО си сътрудничи с организации от системата на Обединените нации във формулировката и изпълнението на глобалните стратегии, свързани с поддържане на развитието, като Agenda 21 от Конференцията по околната среда и развитието към ООН. Активно участва и в плановете за действие на глобални конференции, такива като Световното съвещание на държавни глави по проблемите на изхранването и естествената среда II. На регионално ниво СМО си сътрудничи с именити икономически общности и подпомага центрове, като Африканския център по приложение на метеорологията за развитието в Нигерия и Регионалния специализиран метеорологичен център за асоциацията на държавите от Югоизточна Азия и Сингапур. Този вид сътрудничество ще се усили в поддръжка на НХМС.
Виждането на СМО за бъдещето е да поддържа усилията на страните-членки на база уникалното коопериране през втората половина на 20 век за решаване на проблемите. Напредъкът в науката и технологиите през следващите 50 години ще представлява новия хоризонт на познанието, което ще изисква допълнителни капитални вложения. Подобренията в набирането на спътникови данни, компютърните и информационните технологии, ще увеличат способностите на СМО да осигурява ефективно обслужване на всички потребители на метеорологична и хидрологична информация. В това отношение СМО ще насърчава нарасналото сътрудничество в науките за земята и по този начин ще може да осигурява непрекъсната ръководна роля в мониторинга на атмосферата и в нарастването на възможностите за ранни предупреждения при природни бедствия и други критични състояния на околната среда.
СМО ще продължи да съдейства за устойчивото развитие и усъвършенствуването на дейностите, съобразно предизвикателствата на следващия век, както е посочено в дългосрочния план за първото десетилетие на 21 век. Това ще се осъществи в рамките на Agenda 21 и свързаните с него международни конвенции, а именно: за опазване на озоновия слой, промените в климата, опустиняването и биологичното многообразие. Плановете за действие ще обхванат и стабилното развитие на малките островни развиващи се държави, осигуряването на прехраната, производството и консумацията на енергия, околната среда на жилища и градове, здравето и опазването на атмосферата. Като по-нататъшен принос за изграждането на мост между НХМС на развиващите се и развитите страни, СМО ще подпомага засилването на законодателните актове за НХМС и ще насърчава обучението в нови области, като комерсиализация, обществена информация и мениджмънт. Тя ще поддържа принципа на свободен и неограничен международен обмен на метеорологични и хидрологични данни и продукти.
В своето 50-годишно обслужване на човечеството СМО продължи по-нататък делото на своя предшественик - ММО. Генералният секретар на ООН изразява своето убеждение, че "СМО ще играе още по-значителна роля и в бъдеще". Този метеорологичен ден се отбелязва в зората на новото хилядолетие с нарастващата увереност, че чрез по-тясно сътрудничество между НХМС и партниращите организации ще може да се посрещнат някои от най-страшните природни и социално-икономически предизвикателства, пред които човечеството ще се изправи през 21 век.
Отдавайки дължимото на
всички онези, които са допринесли за напредъка на метеорологията, хидрологията
и сродните геофизични науки, ние се обръщаме към правителствата и техните
НХМС, регионални и международни организации и научни общности, включително
академиите, да обединят усилията си със СМО, споделяйки нейното виждане
за бъдещето и да засилят подкрепата си за общото благо и стабилното развитие
на човечеството в новото хилядолетие.
Подготвили материалите за броя:
Част I. М. Попова, ст.н.с. д-р.Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Kазанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова