УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
-
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V.CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
От 1 до 3.XII в южната периферия на антициклон, с център над Русия, нахлуваше сравнително студен въздух от изток и югоизток. Беше предимно облачно и на места в Западна България преваляваше слаб сняг. На 4 и 5.XII, в челната част на циклон над Италия, се пренасяше топъл въздух от югозапад. Беше облачно, с превалявания от дъжд. Температурите главно на север от планините се повишиха значително – с 10°C до 15°C. На отделни места се образуваха поледици. На 5.XII валежът спря. В сутрешните часове се образуваха мъгли. На 7 и 8.XII атмосфрното налягане се повиши и главно над Северна България облачността намаля. Минималните температури се понижиха - най-вече в Северозападна България, където стойностите им достигнаха до - 17°C. На 9.XII премина студен фронт от северозапад. Вятърът се усили и преваля сняг. Дневните температури слабо се понижиха.
На 10.XII. облачността намаля. На 11.XII, под комбинираното влияние на циклон над Италия, преминаващ към Гърция и Турция, и антициклон над Унгария и Румъния, над страната преваля слаб сняг. На 12 и 13.XII, в антициклонално поле, облачността намаля и минималните температури се понижиха значително – в западната и централна част на Северна България те достигнаха стойности до -18°C. На 14.XII от северозапад премина студен фронт. На 15 и 16.XII, в антициклонално поле, времето беше предимно слънчево и тихо. На места се образуваха мъгли. На 17.XII отново премина студен фронт от северозапад. Преваля слаб сняг и духаше слаб до умерен вятър. На 17 и 18.XII отново времето беше предимно слънчево и тихо в антициклонална обстановка.
На 21.ХII имаше
разкъсана облачност. Температурите слабо се повишиха. От 22 до 24.XII,
под комбинираното влияние на циклон, преминаващ от Италия към Гърция и
Турция, и антициклон на север, се създаде отново валежна обстановка. Валежите
бяха от сняг. Духаше умерен, а в източните райони – силен североизточен
вятър. Температурите се понижиха. От 25 до 30.XII над Балканския полуостров
се установи траен антициклон. Времето беше слънчево, тихо и студено. Минималните
температури, главно в Северна България се понижиха значително. В края на
периода пак главно в тези райони беше мъгливо. Към 29.XII проникна топъл
въздух във височина, а при земята се задържа студеният въздух. Получи се
добре изразена температурна инверсия. На 31.XII по нов антициклон над Украйна
от североизток проникна по-студен въздух. Вятърът се усили и на отделни
места преваля слаб сняг.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната декемврийска температура (между 2.8 и минус 5.9°C) в равнините беше с 2.5 - 6.1°C по-ниска от нормата. По планинските върхове температурата беше под нормата - до минус 1.8°Cна вр.Мургаш и около нормата на вр.Мусала. Най-високите температури през месеца (между 16.5 и 5.2°C) бяха измерени на 5 и 14.XII съответно в Русе и Кърджали. По планинските върхове максималните температури бяха около минус 0.6 и 2.5°C съответно на вр. Мусала и вр. Мургаш на 28.XII. Под нормата бяха температурите в началото и края на първото десетдневие, в началото и в края на второто десетдневие и през почти цялото последно десетдневие на месеца. Най-ниските температури бяха между минус 21.0°C в Кнежа на 25.XII и минус 6.7°C в Сливен на 27. XII и по планиските върхове Мусала (-22.4°C), вр.Ботев (-20.0°C) съответно на 10.XII и на 24.XII. През месеца броят на дните с температура под 0°C е от 28 в Кнежа до 12 в Сандански, а под 5°C - от 25 в Г. Делчев до 31 в Кнежа, Видин и др.
Изменение на температурата през декември 1998г.
Kъм съдържанието
Сумата на валежите почти за цяла България беше под нормата (12-77%), само в отделни станции около нормата, а над нормата в най-югоизточните части на България. Количеството паднали валежи по планинските върхове също беше под нормата.
Сняг валя в периода 1-6.XII в Северозападна България, на 7, 9 и 10.I в Централна България и планинските райони. Валежи от сняг имаше в цялата страна и през периода 23-25.XII. В крайната югоизточна част на България на 9.XII снежната покривка в Ахтопол беше 22 сm (на 10.ХII тя беше 47сm), в Малко Търново - 25сm, Веселие - 20сm, Кости - 21 сm. Снежна покривка в Северозападна България имаше през 20-27 дни от месеца, в Централна България - през 11-24 дни от месеца, в крайните североизточни райони - през целия месец. По Черноморието дните със снежна покривка бяха между 2 и 7, а в южна България между 3 и 21 дни. Сумата на валежа от сняг в Ахтопол за 48 часа е 60mm. Броят на дните с валеж повече от 1mm е между 2 и 10, в планините - до 12. От 1 до 2 дни в месеца имаше денонощни валежи над 10mm. В Кърджали максималният денонощен валеж на 5.XII беше 34.2mm.
Валеж през ноември 1998г.
Kъм съдържанието
Предимно западен силен вятър със скорост 14m/s и повече имаше главно в началото и около средата на месеца в отделни райони на Северна България.
Силни до бурни южни ветрове духаха в планините в началото на първото десетдневие. В средата на месеца преобладаваха западните ветрове. Имаше ураганен южен вятър на вр. Мургаш по-голям от 40m/s на 4, 5 и 21.XII. На Черни връх вятърът беше над 20m/s на 4, 5, 10, и 16.XII.
Броят на дните
със силен вятър през месеца беше до 3, на вр. Ботев и Мусала - съответно
11 и 4.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 4.9 и 7.3 от небосвода, което е около и под нормата. Броят на ясните дни беше между 1 и 7 за равнините - около и под нормата, а на мрачните между 10 и 17 - за равнините това е под нормата. За вр.Ботев средната облачност беше 6.3, за вр.Мусала 6.2 десети - съответно с 5 и 8 ясни дни, а мрачните дни са 11 и 15 на брой.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли с трайно задържане имаше в по-обширни райони на 5, 12, 13, 14 и в периода 28-31.ХII. В отделни райони (градове и котловинни полета) мъгли бяха регистрирани на 7, 16, 19 и 21.ХII.
Поледици бяха отбелязани от синоптичните станции на 30.ХII в Добрич и на 31.ХII във В.Търново, Разград и Добрич.
Обледеняване на далекопроводи и други съоръжения, както и заледяване на пътища се получиха в Русенска област (Разградско, Силистренско) вследствие на валежите от дъжд на 4.XII върху изстудени повърхности. Последвалите снеговалежи допринесоха за усилване на бедствената обстановка (при още невъзстановени докрай щети от времето в края на ноември) - по данни на Гражданска защита към 6.XII в региона все още е имало 197 селища без ток и без вода и на воден режим - около 105. Бедствено положение е обявено и във Варненска област.
През декември има трайно (аномално) задържане на средноденонощните температури на въздуха под 0°C и наличие на снежна покривка в цялата страна: 22 дни в Северна Бъл-гария и около 15 дни - в Южна България и по Черноморието. Минималните температури на 3 и 4.ХII в Главиница (Cилистренско) достигнаха минус 16.8°C, а в Самуил (Разградско) - минус 16.2°C. Трайно застудяване имаше в периода 25-31.ХII, като в Северна България и най-вече в котловинните полета минималната температура се задържа под -10°С. Характерно за този период е слабото изменение на минималните температури (с 1-2°C) - от минус 19.0°C до минус 16.0°C в Драгоман и от минус 21.0°C до минус 17.6°C в Кнежа и т.н. Характерни бяха големите инвер-сии: в този период по планинските върхове минималните температури бяха в интервала минус 4 - минус 8°С. Имаше много случаи на травми и измръзвания (по 100 човека на ден, потърсили помощта на "Пирогов"), както и произшествия по заледените пътища в София и страната.
| Станция | Teмпeратурa нa въздуха, °C | Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q -, % Qn | мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж, mm | вятър >= 14m/s; | си. поkp | ||||
| < 0 | < 5 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г .Делчев Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | -3.7 -3.4 -2.3 -2.4 -5.9 -3.5 -2.0 -3.6 -3.9 -2.0 0.9 0.8 0.4 -0.3 -1.3 -1.1 -0.1 0.1 1.2 -2.9 -9.2 -7.9 | -4.5 -4.5 -3.5 -3.9 -6.1 -4.8 -3.8 -5.2 -4.7 -4.2 -3.5 -3.9 -3.1 -4.3 -4.0 -2.9 -2.5 -1.4 -3.2 -3.9 -0.6 -1.5 | 14.8 9.8 9.0 8.7 5.4 7.5 16.0 5.2 7.5 12.8 13.5 13.1 11.9 16.5 12.6 8.2 9.5 15.0 14.7 13.8 -0.6 2.5 | -16.6 -15.4 -15.8 -15.3 -21.0 -16.0 -13.5 -12.8 -14.8 -13.5 -10.5 -7.9 -6.7 -12.1 -12.4 -11.6 -12.1 -11.0 -8.2 -19.4 -22.4 -20.0 | 24.9 8.3 25.9 25.3 22.4 14.6 11.7 16.4 13.7 19.2 21.7 41.0 13.1 70.8 55.1 14.0 22.5 24.9 28.2 27.5 40.9 | 62 18 63 45 56 36 24 33 34 56 48 77 22 83 73 25 51 50 54 25 54 | 8.2 1.7 3.0 5.7 14.1 4.2 2.5 2.2 3.4 12.8 15.4 17.0 8.5 34.2 23.8 4.0 8.0 6.3 11.3 9.9 7.3 | 23 11 6 23 23 23 23 17 7 5 5 5 5 5 5 5 24 6 23 18 23 | 25 23 22 23 28 22 22 24 25 21 13 14 15 18 20 20 14 14 12 19 30 30 | 30 31 30 30 31 31 30 31 29 30 28 30 30 28 31 31 26 25 27 30 31 31 | 4 4 9 7 4 7 6 8 5 2 4 5 2 9 10 3 9 9 6 11 12 | - - - - 1 - - - - 1 1 2 - 2 1 - - - 1 - - | - - - - - - - - - - - - - 1 - - - - - - - | 1 - 1 3 1 - 1 - - - 2 2 1 - - - - - 1 4 11 | 26 20 25 27 23 24 11 31 31 11 2 7 1 21 19 7 13 3 10 - 31 |
Kъм съдържанието
Топлинните условия през декември се влошиха значително и в често бяха с 3-4°C под нормата. Отчетените ниски температури в съчетание с останалите метеорологични фактори често бяха неблагоприятни за развитието на земеделските култури. В повечето от земеделските райони на страната за продължителни периоди от време почвата се намираше под снежна покривка и често бе замръзнала до 10cm дълбочина, а в отделни случаи на повърхността й се наблюдаваше и ледена кора.
В началото на месеца в крайдунавска Добруджа бе обявено бедствено положение. Обледеняването на повърхността на почвата увеличи риска от повреди на презимуващите зърнени култури със слята повърхност. Ежедневно валежите през десетдневието в цялата страна в цялата страна бяха незначителни (под 1 l/m2). През цялото първо десетдневие в Северна България се наблюдаваше снежна покривка с различна дебелина, а през първата половина от десетдевието - и на отделни места в Южна България. Средните почвени температури за десетдневието в слоя 0-5cm в Южна България бяха между 2-3°C, а в Северна България - 0.5-1.5°C. В станции Кнежа и Разград почвата бе замръзнала до 5cm дълбочина.
През второто десетдневие на декември топлинните условия се подобриха, но времето остана студено за сезона и разходът на влага от почвата бе незначителен. Незначителните валежи (10-20% от нормата за десетдневието) задоволяваха напълно малките нужди на растенията. В някои станции, предимно в Североизточна България, почвата и през отделни дни на второто десетдневие бе замръзнала до 10cm дълбочина. В слоя 0-5cm средно за страната почвените температури през периода 11-20.ХII бяха 1-2°C.
През третото десетдневие на декември бяха отчетени много ниски температури. Към средата на десетдневието в повечето от станциите, където се измерват почвени температури, почвата бе замръзнала до 5cm дълбочина (вкл. Сандански и Свиленград), а в Добрич и Казанлък - до 10cm.
Снежната покривка в Северна България се задържа до края на месеца, а в Южна България през отделни периоди се стопяваше, но пъвърхностният почвен слой бе неподходящ за обработки.
Поднормените валежи през декември не съдействаха за чувствително увеличение на водните запаси спрямо края на предишния месец. Така също не се отбеляза промяна в разпределението по зони на водните запаси в страната, с изключение на незначителното увеличение на площите, при които бе достигната ППВ в еднометровия почвен слой в Северна България.
На 17.ХII в цяла Южна България, Софийското поле, голяма част от Дунавската равнина и част от Добруджа влагата в еднометровия почвен слой бе достигнала ППВ. В Лудогорието и около станции Бъзовец, Кнежа и Николаево общият воден запас в слоя 0-100cm бе 91-98% от ППВ, а в малък участък около станция Новачене - между 85 и 90% от ППВ (вж. прилож. карта).
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Агрометеорологичните условия през декември се определяха от температури и валежи под нормата за месеца.
Поднормените топлинни условия през първата половина на декември поддържаха зимен покой при земеделските култури. С изключение на крайните югозападни райони през по-голямата част от периода средноденонощните температури на въздуха бяха с отрицателни стойности. В Североизточна България минималните температури от минус 14°C - минус 15°C създадоха условия за образуване на ледена кора. В резултат на обледеняване бяха нанесени сериозни механични повреди при овощни култури и горски насаждения°Cилистра, Главиница, Добрич, Разград, Шумен, Образцов чифлик). Възможни са повреди и при есенните посеви, особено в участъците без снежна покривка. Зимните житни култури в Североизточна България прекратиха есенната си вегетация във фаза "трети лист" и задоволителна гъстота на посева.
В края на второто и началото на третото детдневие на месеца настъпи подобрение на топлинните условия. Максималните температури достигнаха до 10-15°C (11°C във Варна, Добрич, Ловеч, Разград; 12°C в Ахтопол, 13°C в Кърджали и 15оС във В.Търново). Средноденонощните температури бяха с положителни стойности, но под биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетацията при зимните житни култури.
През последната седмица на декември настъпи рязко влошаване на топлинните условия. Минималните температури се понижиха до минус 15°C - минус 21°C - стойности критични за къснозасетите есенници, особено в местата с незначителна снежна покривка. Зимните житни култури, които прекратиха вегетацията си във фаза "поникване" и начален етап на листообразуване, са недобре закалени и температури под минус 14°C в продължение на няколко дни могат да причинят повреди в различна степен в зависимост от вида и сорта.
От трайните насаждения ниските отрицателни температури представляваха опасност за лозовите насаждения, особено за десертните сортове, които са с по-малка студоустойчивост и температури под минус 17°C могат да причинят повреди от измръзване.
Kъм съдържанието
През относително по-топлите дни от декември в овощните масиви се провеждаха зимни растително-защитни мероприятия.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен двуокис в София е значително по-ниско от съответните пределно допустими концентрации (ПДК) и многогодишната средна месечна стойност (МСМС). Концентрациите на азотен двуокис надвишават МСМС само на 20.ХII около обяд в ж.к."Младост 1", но остават много под ПДК. Стойностите на фенола не са високи и през този месец. Регистрирани са 3 сравнително високи концентрации - на 6 и 7.ХII сутринта (около 6.5 пъти над ПДК) и на 6.ХII през нощта (8 пъти над ПДК). Съдържанието на сероводород се запазва както през предходните периоди. Количествата прах в кв."Гео Милев" са по-високи от нормите през втората половина на периода. Максималната еднократна концентрация надвишава съответната ПДК до около 3.5 пъти (на 29.ХII сутринта), а средноденонощната достига до около 4 пъти над средноденощната ПДК - на 23.ХII.
Във Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са много по-ниски от санитарно-хигиенните норми.
В Морската градина в Бургас през втората половина на месеца са измерени стойности на сероводородq надхвърлящи ПДК до 4.5 пъти (на 14.ХII в обедните часове).
След 10.ХII средноденонощните количества прах в пункт НИМХ в Плевен превишават средноденонощната ПДК до 1.5 пъти.
В Асеновград средноденонощните количества прах неколкократно достигат до 1.5 пъти над съответната норма. На 28.ХII средноденонощната концентрация на серен двуокис е 1.4 пъти над съответната норма.
В Пловдив в пункт НИМХ измереното среднодневно количество прах на 10.ХII е 2 пъти по-високо от ПДК. На 30.ХII концентрациите на азотен двуокис в обедните часове надхвърлят ПДК както в пункт НИМХ, така и в пункт "Аптечно управление".
През декември 1998 г. дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния период стойности. В станциите от мрежата на НИМХ-БАН, София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, където се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол, средните месечни стойности варират от 2.25 до 9.2mBq/m3 . Стойностите на общата бета радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 4.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През декември оттокът на повечето наблюдавани реки в Северна България слабо се увеличи и средномесечните протичащи водни количества само на реките: Лом при Василовци, Огоста при Кобиляк, Искър при Кунино и при Ореховица, Малък Искър при Своде, Вит при Търнeне, Осъм при Изгрев и Русенски Лом при Божичен останаха над средните за декември, определени за многогодишен период на наблюдение. При някои от черноморските реки през първото десетдневие на декември преминаха високи води и средномесечните протичащи водни количества (Камчия при Гроздьово, Средецка при Проход и Факийска при Зидарево) се задържаха над средните за декември.
В Южна България по-съществено се увеличи оттокът на р.Марица в участъка Пловдив-Свиленград, на р.Сазлийка при Гълъбово, на р.Тунджа при Елхово и на р.Струма след Крупник.
През първото десетдневие на декември преминаха високи води по р.Арда и притока й р.Върбица. В Северна България повишаване на речните нива и увеличаване на протичащите количества вода беше наблюдавано главно през първото и второто десетдневие на декември. През периодите 3-7 и 12-17.ХII нивата на реките: Огоста, Искър при Ореховица, Малък Искър при Своде, Вит при Тетевен и при Садовец, Осъм при Ловеч, Янтра при Габрово, Росица при Севлиево и Черни Лом при Широково се повишиха с 10 до 35cm, а на реките Вит при Търнeне, Янтра в участъка Велико Търново-Каранци, Джулюница при с.Джулюница и Русенски Лом при Божичен - с 60 до 100cm.
При черноморските реки през второто десетдневие на месеца най-съществено (с 40-50cm) се повишиха нивата на реките Камчия при Гроздьово, Средецка при Проход и Факийска при Зидарево. През периода 3 - 7.XII по същите реки преминаха високи води, като повишението на нивата им беше с 1.20m до 1.50m за крайните югоизточни реки Средецка и Факийска и с 3.0m за р.Камчия.
Във водосбора на р. Марица повишението на нивата както на главната река, така и на някои от притоците й беше - с 20 до 50cm. В дните с високи води повишението на нивото на р. Арда беше с около 1m при Рудозем, с 3.75m при Вехтино, а на р. Върбица при Джебел - с 4.0m.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 1326млн.m3 - с 42% по-голям от нормата за декември и с 31% по-голям от оттока през ноември.
Нивото на р.Дунав в българския участък през декември значително се понижи. Максимумите за месеца при различните пунктове за наблюдение на реката бяха отбелязани на 1.XII, а минимумите - през периода 14-20.XII. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е със 118 до 196cm по-ниско в сравнение с ноември и с 60 до 116cm над средното за декември.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита на изворите до два и повече пъти в сравнение с ноември беше установено при 18 наблюдателни пункта или 56% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в карстовите басейни на Преславската антиклинала и в Стойловската синклинала, както и в Милановски, Ловешко - Търновски и Бистрец - Мътнишки карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 224-703% спрямо същите стойности, регистрирани през ноември. Понижение на дебита беше установено при 14 наблюдателни пункта. То беше най-съществено в карстовя басейн на извор "Катун" в Стойловската синклинала Cтранджански район). В този случай средномесечната стойност на дебита на извора е 18% от същата измерена за ноември.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 2 до 86cm спрямо ноември беше регистрирано при 38 наблюдателни пункта или 59% от случаите. Предимно се повишиха нивата на подземните води в Горнотракийската низина, но най-значимо беше повишението на места в терасата на р. Тунджа и в Карловската котловина. Понижение на нивата с 2 до 35cm бе установено при 26 наблюдателни пункта. Предимно се понижиха нивата на подземните води в Кюстендилската котловина, но най-съществено беше понижението за нивата на места в терасите на реките Вит и Русенски Лом.
Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -20 до 30cm) без добре изразена тенденция.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения със слабо изразена тенденция на спадане. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -45 до 35cm) с добре изразена тенденция на спадане. Подобна тенденцията на изменение (от -60 до 42cm) беше установена за водните нива на хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната.
Предимно се повишиха нивата в приабонската система на Пловдивския грабен със 7cm, в обсега на Средногорската водонапорна система с 24cm и в подложката на Софийския грабен с 2cm.
В изменението на запасите от подземни води през декември имаше по-добре изразена положителна тенденция, установена за 76 наблюдателни пункта или около 67% от случаите, от които 51 кладенци и 25 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 1 до 1791cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Камчия, Тунджа, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Нарастването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.33 до 1393 l/s и е най-голямо в за подземните води Ловешко-Търновски карстов басейн, в басейна на Стойловската синклинала (Cтранджански район), в Нишавски и Милановски карстови басейни. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 218-916% спрямо средните оценки за периода.
Понижението на водните нива (от 1 до 168cm) е най-съществено за подземните води на места в терасите на р.Дунав, както и в малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.30 и 265 l/s, беше най-голямо в в карстовя басейн на извор "Катун" в Стойловската синклинала, в басейна на Тетевенската антиклинала и Гоцеделчевския басейн. В тези случаи дебитът на изворите е от 15 до 51% от средните (10-годишни) стойности.
Kъм съдържанието
Oт 19-23.Х.1998г. във Виена се проведе втората Европейска конференция по приложна климатология (ЕСАС'98). Организацията и непосредственото и ръководство беше осъществено от австрийската метеорологична служба в лицето д-р Ернест Рудел и СМО, представена от П. Стейнхаузер, който беше и директор на ЕСАС'98. Бяха изнесени над 90 доклада и показани около 130 постера. Участваха около 400 души, представители на всички европейски държави. Всички доклади бяха обединени в седем тематични раздела както следва:
- Колебания на климата и моделиране;
- Изменения на климата и въздействия върху горите и екосистемите;
- Предсказване на климата и неговите колебания за практически приложения;
- Климат на населени места;
- Развитие и обединение на климатичните бази данни;
- Климат и селско стопанство;
- Климат и възобновяеми енергийни източници;
- Екстремни явления и ролята им в приложната климатология.
По време на дискусиите и кулоарните разговори беше проявен интерес от колеги от Австрия, Холандия, Франция, Полша и Гърция към представените български доклади, както и беше отпрвена покана за съвместни разработки.
Първото международно съвещание на експерти на тема "Международен семинар за явлението Ел Ниньо през 1997-1998 г. - оценки и планове" се проведе в град Гуаякил - Еквадор от 9 до 11 ноември 1998 г.. Учени, представители на Обединените нации, правителствени експерти и специалисти се опитаха да установят материалните и човешки жертви, причинени от Ел Ниньо през 1997-1998 г. и да обсъдят по какъв начин международната общност да намали щетите от подобни бедствия. Конференцията се провежда и по повод на засилената активност на ураганите в Атлантическия океан, където за първи път през този век на 24.IХ.1998 г. четири Атлантически урагана и осем по-малки щорма са се активирали едновременно.
Ел Ниньо през 1997-1998 г. е най-страшното явление от 1982-1983 г. Ураганът Мич, преминал през Централна Америка, беше причина за над 20 000 души загинали и изчезнали, а три милиона души са преместени в незасегнати от бедствието райони. Икономическите щети възлизат на около 14 млрд. щатски долара, без да се включват щетите от наводненията в Китай през 1998г. Основните компенсации на щети от 11.4% от главната осигурителна компания са за Еквадор като страна с най-висока степен на щети. Ефективното отстраняване на щетите ще продължи няколко години, но следващият Ел Ниньо може да възникне преди още да бъде направена някаква инвестиция. Следователно превантивните мерки са единственото решение, за да се разчупи този порочен кръг.
Спонсорираният Международен семинар в Еквадор от правителството на Еквадор, агенциите на Обединените нации и Постоянната комисия за южната част на Тихия океан и в рамките на Международната декада за намаляване на природните бедствия (IDNDR, 1990 - 2000) ще оцени различните влияния на Ел Ниньо, възможностите за предвиждане и предотвратяване на бедствията, причинени от бъдещи Ел Ниньо.
Съвещанието е изходният пункт в съществуващия процес, започнал от 52-та сесия на Генералната Асамблея на Обединените нации (Резолюция 52/200), свикана според стратегията на ООН да предотврати бедствените последици от бъдещ Ел Ниньо в рамките на IDNDR. Срещата поставя основата за втора междуправителствена среща на експертите в Перу през 1999г.
В резултат от научните и техническите решения на Съвещанието, които бяха координирани от Световната Метеорологична Организация (CМО) в сътрудничество с Международната Океанографска комисия (IOC) на ЮНЕСКО, се очакват препоръки относно приоритетите и инициативите, за да се подобри ефективността на тази система при бъдещо активизиране на Ел Ниньо или други необичайни събития, свързани с климата. Някои препоръки ще бъдат изградени въз основа на серия от регионални климатични перспективи, координирани от СМО, за които е необходима съответна оценка за научно и технологично изпълнение. Проф. Г.О.П. Обаси (Генерален секретар на СМО) подчертава, че планирането, ранното предупреждение и добре подготвените стратегии са главните инструменти за намаляване на щетите и всяко от тях изисква основната част на информацията за климата да бъде ефективна.
Секретариатът на IDNDR организира четири различни дискусии за бъдещо развитие и приложение на научни и технологични открития в сферата на социално-икономическите и природни дейности с цел да се вземат мерки за предпазване на обществото и намаляване на рисковите ситуации.
На срещата в Гуаякил взеха участие учени с международна известност и експерти в областта на развиващия се и индустриализиращ се свят. Представители от най-засегнатите страни от Ел Ниньо през 1997-1998 г. имаха възможността за ползотворен диалог по време на събитието. Тяхното участие беше възможно благодарение на поддръжката от партньори от Обединените нации и по-специално на СМО и фондацията IDNDR.
Природни бедствия, суши, наводнения или тропически циклони са събития, свързани с климатичния феномен Ел Ниньо, които засягат редица страни. Всъщност какво представлява това явление?
"Течението Ел Ниньо" (течението на Младенеца Христос, така както са го определили перуанските и еквадорските рибари) е топло течение в Тихия океан, което се появява по Коледа и продължава и през лятото в Южното полукълбо. Неговите топли води изместват обикновено по-студените и така риболовът става оскъден. Понякога това затопляне продължава по-дълго (една или повече години). В периода 1950-1960 г е било установено, че затоплянето не е само в крайбрежните води, но засяга и екваториалната част на Тихия океан (забелязано още в началото на века от изследванията на англичанина сър Уокър).
Това затопляне е резултат от преместването на огромното натрупване на топли води от западната част на Тихия океан (с температури на водата на океана по-високи от 28°C) към централната и източната му част под влияние на западния вятър, духащ от екватора (райони около Папуа - Нова Гвинея). Това преместване не позволява на студените водни маси да се издигнат към повърхността. По време на преместването си към централната част на Тихия океан топлите водни маси причиняват значителни валежи (при мощна атмосферна конвекция) и водят до отслабване влиянието на пасатите в източната част на океана. Вследствие на това температурата на водната повърхност се покачва също и по американското крайбрежие, защото издигането на студени води от по-дълбоките слоеве на океана е по-слабо, дори незначително.
Ел Ниньо през 1997г. се разпространи на изключително големи площи и е сравнимо с това през 1982-1983г.; Ел Ниньо се прояви и много по-рано. Още през март-април измерванията от спътника Topex Poseidon показаха много ясно едно необичайно покачване на морското ниво по дължината на екватора през целия Тихи океан . От юли и август топлите аномалии на температурата на океанската повърхност достигнаха 4-5°C по отношение на средносезонните в източната част на басейна на Тихия океан и покрай бреговете на Южна Америка.
В същото време зоните на максимални валежи и струпването на топли водни маси се преместиха към централната и източната част на Тихия океан. Последствията се почувстваха бързо по индонезийските острови и Папуа - Нова Гвинея и доведоха страшните проблеми на сушата и глада в някои райони. Зимата в Южното полукълбо по бреговете на Латинска Америка беше много мека и дъждовна.
Имаше последствия от Ел Ниньо и в по-далечни райони, тъй като беше нарушена тропическата атмосферна циркулация. На него се дължеше донякъде и валежният дефицит в Западна Африка през месеците юли-септември (както беше и през 1982-1983 г.).
Тъй като Ел Ниньо се прояви рано, като достигна своя апогей през декември, впоследствие влиянието му остана значително. В действителност, лято в Южното полукълбо е периодът на сезонен температурен максимум с максимални въздействия върху атмосферата, които в частност са причина за тропическите валежи. Така бяха наблюдавани в началото на ноември многобройни бури и тропически циклони по островите на централната част на Тихия океан (островите Кук и някои острови от френска Полинезия), райони, които обикновено не се засягят от тропическите циклони. Дъждовете бяха обилни (дори проливни) по бреговете на Еквадор, Перу и Южна Калифорния, а сушата засегна Австралия.
Благодарение на спътниковите наблюдения и тези от метеорологичните и океанографски станции, (допълнени от наблюденията на търговски кораби) и на прогнозите с помощта на числените модели (с които е възможно да се правят надеждни предвиждания за повече от шест месеца) Ел Ниньо от 1997 г е добре изучено. Въпреки, че неговите капризи са неизбежни, изследванията по прогнозиране на явлението и неговото въздействие върху времето и климата, дават възможност да се предвидят и намалят отрицателните му последствия.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. Г. Петрова, ст.н.с. д-р. Т. Андреева
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. Л. Йорданова, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова