Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V.CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-3.VII Страната се намираше в топъл сектор на серия от циклони, преместващи се от Унгария към Украйна. Преобладаваше слънчево и горещо време с максимални температури между 35 и 41oC (Свищов - 40,7oC).
4-10.VII Размито циклонално барично поле. Към края на периода през България премина плитък средиземноморски циклон. С изключение на 7.VII, когато времето беше слънчево, с температури близки до нормалните за първото десетдневие на юли, през другите дни на периода, когато на много места преваля краткотраен дъжд, придружен от гръмотевици, температурите бяха с 5 до 8oC по-ниски от нормалните.
11-15.VII Размито антициклонално барично поле с устойчива въздушна маса. Преобладаваше слънчево и горещо време.
16-17.VII От северозапад през страната премина студен фронт. Под негово влияние облачността се увеличи и на много места преваля и прегърмя. Температурите се понижиха с 10-12 oC.
18-28.VII Отново преобладаваше размито антициклонално барично поле. Беше предимно слънчево и горещо, с температури по-високи от нормалните за последното десетдневие на юли.
29-30.VII В челото на баричен гребен от северозапад над страната проникна сравнително хладен въздух. Облачността се увеличи и главно в Северна България и планинските райони преваля краткотраен дъжд с гръмотевици. Температурите се понижиха с 6 до 10oC.
31.VII Отново се установи
слънчево време. Температурите бързо се повишиха.
Kъм съдържанието
Средната юлска температура (между 21.7 и 26.9oC) в равнините беше с 0.7-2.6oC по-висока от нормата, а по Черономорието, в отделни станции - около нормата. Най-високите температури през месеца (между 33.5 и 40,7oC) бяха измерени на 2, 25, 27 и 28.VII. По планинските върхове максималните бяха около 16-18oC. Под нормата бяха температурите в края на първото и около средата на второто десетдневие и в края на месеца. Най-ниските температури бяха измерени на 10.VII в Кърджали (4.2oC), в Сливен (13.6oC), на вр. Мусала (- 6.1oC) и вр.Ботев (-3.0 oC). През месеца броят на дните с температура над 15oC се колебаеше от 30oC във Варна до 31oC в Сандански, а над 25oC - между 4oC в Добрич и 22oC в Сандански.
Изменение на температурата през юли 1998г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите
почти в цялата страна беше около и под нормата (15-79 %); по планинските
върхове - също около и под нормата. Само в отделни станции тя беше над
нормата - 175 % в Плевен и 128 % в Хасково.
Валежи през юли паднаха през периодите 4-5.VII, 9-10.VII около 17.VII и на 29-30.VII. Броят на дните с валеж повече от 1 mm беше между 1 и 7, в планините - до 6. Дните с валеж над 10 mm бяха между 1 и 4. Валеж по-голям от 25 mm има 1 ден в равнините, на вр.Ботев - 2 дни. Максимален денонощен валеж имаше на 16.VII във Враца (70.6 mm), София (51.5 mm), Плевен (29.4 mm) и Монтана (25.2 mm), и на вр.Ботев (39.4 mm).
Валеж през юли 1998г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
Силен вятър (14 m/s и повече) предимно от северозапад имаше главно
през първото десетдневие. В Плевен скоростта на вятъра достигна 14 m/s,
(на 1 и 8.VII) и 18 m/s (на 14.VII), а във В. Търново - 20 m/s (на 14.VII)
и 28 m/s (на 8.VII). През първото десетдневие по Черноморското крайбрежие
беше предимно тихо, само във Варна на 8.VII имаше вятър от запад-северозапад
със скорост 18 m/s. Силни до бурни, преобладаващо западни-югозападни ветрове
имаше и по планините през първото десетдневие. Ураганен северозападен вятър
бе регистриран на вр.Ботев (скорост над 40 m/s) на 1.VII. Бурни бяха ветровете
и на вр.Мургаш на 16.VII и вр.Мусала - вятърът беше 20 m/s. Броят на дните
със силен вятър през месеца беше до 9, на вр.Ботев и вр.Мусала съответно
14 и 5.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 3.2 и 1.6, което е под нормата. Броят на ясните дни е между 13 и 20 за равнините - около и над нормата, а на мрачните - между 0 (в Кюстендил е под нормата) и 5, което за равнините е под нормата. На вр.Ботев средната облачност беше 6.1, на вр.Мусала 4.3, съответно с 3 и 9 ясни дни, а мрачните дни са 10 и 6 на брой.
Продължителност на слънчевото греене през юли 1998г.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Постепенното повишаване и задържане на високи летни температури (максимални над 30oC от 18 до 28.VII в Южна и от 20 до 28.VII в Северна България) с най-високи максимуми в градовете (т.нар. "топлинни острови") беше причина за пострадали от топлинен удар, като имаше съобщения и за починали (само в София 5 души на 28.VII). Най-много и най-често хората са търсили лекарска помощ в Пловдив, Русе, Плевен, Велико Търново и Добрич.
Шквал е регистриран на 8.VII в Пазарджишко с рязко усилване на вятъра до 25 m/s.
Гръмотевични бури имаше в 13 дни от месеца: всеки ден от 1 до 6. VII, около 8.VII, от 15 до 19. VII, на 28, 29 и 30.VII. По-интензивни и повсеместни те бяха на 4, 8, 16 и 29.VII. Имаше съобщения за локални пожари от мълнии и за убити хора в полето.
Проливни валежи и наводнения от порои на 29.VII предизвикаха свлачища в Кърджалийско и конкретно локални щети по пътища, скъсани водопроводи, 30 села без вода и 1 жертва.
Валежи от град бяха регистрирани общо в 8 дни, както следва: на 1, 3, 4, 8, 15, 16, 28 и 29.VII. Градушки паднаха на сравнително повече места в северните и южни райони от страната на 3, 4, 8, 16 и 29.VII (с предварителни данни за нанесени щети върху земеделски култури). По-значителни количества валежи и град има на 15.VII в Ловешко (Рибарица - 88 mm), на 16.VII в Добричко (Cпасово - 76 mm), в Ямболско (Устрем - 42 mm) и на 29.VII в Сливенско (Любенова махала - 48 mm).
Системата полигони за борба с градушките към МЗГАР е провела въздействия върху градоопасни облаци в 8 дни над защитаваните райони в северозападните и южни части от страната, като в 3 от тях има незначителни щети (с изключение на 3.VII в Монтанско) на отделни места по земеделските култури
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>=14m/s |
гръм. бури |
||||
| > 15 | > 25 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г. Дeлчeв Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 22.1 23.6 23.6 23.8 23.3 24.0 23.8 25.2 23.7 21.8 22.8 23.3 24.3 23.7 24.8 24.3 24.0 24.4 26.9 22.4 6.6 8.7 | 2.3 1.2 1.5 2.0 1.2 1.1 2.1 1.7 1.8 1.6 0.9 0.9 1.6 0.8 2.0 1.6 1.1 3.2 2.6 1.5 2.0 3.6 | 35.1 40.0 38.6 39.3 39.9 39.0 39.0 39.4 36.2 35.1 33.5 33.7 37.6 36.4 37.5 38.2 38.0 37.8 39.5 38.3 16.9 18.2 | 10.1 12.8 11.5 13.2 10.5 10.5 12.0 11.9 11.0 11.6 11.5 11.7 13.6 4.2 11.5 10.5 11.4 9.0 10.9 5.2 -6.1 -3.0 | 86.7 39.3 38.3 108.8 76.1 104.8 52.6 37.9 51.6 40.4 36.1 36.1 40.2 35.7 56.2 37.7 34.3 10.7 22.7 34.6 64.1 81.8 | 138 85 74 145 134 175 80 64 90 81 98 103 82 89 128 74 69 24 69 68 114 66 | 51.5 14.5 25.2 70.6 23.2 29.4 18.1 12.9 42.7 30.6 12.8 12.4 10.7 10.2 19.6 23.0 12.0 6.7 11.1 15.3 23.8 39.4 | 16 17 16 16 17 16 5 30 30 17 7 17 4 30 17 5 17 9 16 16 30 16 | 30 31 30 31 31 31 31 31 31 30 30 31 31 31 31 31 30 31 31 30 - - | 6 14 12 14 10 14 13 20 12 4 10 10 18 13 15 15 14 19 22 9 - - | 6 4 5 7 7 7 5 5 4 3 4 4 6 6 5 4 4 2 3 5 6 6 | 3 2 1 2 4 4 3 1 1 1 2 2 2 1 2 2 2 - 1 1 2 2 | 1 - 1 1 - 1 - - 1 1 - - - - - - - - - - 1 2 | 2 - 9 4 1 4 5 8 - - 2 - 3 3 6 - 2 - 1 1 5 14 | 4 1 1 3 4 3 4 4 2 1 2 3 4 5 3 2 2 3 3 6 |
Kъм съдържанието
България дневните температури надвишиха 40oС, съдейства за бързото просъхване на повърхностния почвен слой. Валежите от 3-4.VII (в Северозападна и Централна Северна България) и от 8-9.VII (в останалите райони на страната) временно отложиха нуждата от напоявене, но не нарушиха общата тенденция за прогресивно намаление на влагозапасите в почвата. В края на първото десетдневие на юли общият запас от влага в 50-сантиметровия почвен слой при пролетните култури в по-голямата част от страната бе между 50 и 70% от ППВ.
През първата половина от второто десетдневие на месеца сухото време и високите максимални температури допълнително влошиха водно-физичния режим на почвата. В средата на юли обилни и интензивни валежи (на места в Северна и Западна България до 50-70 mm за денонощие) съдействаха за повишение на почвеното влaгозапасяване. Поради проливния характер на валежите съществен процент от тях се загуби чрез повърхностния отток и не се усвои от почвата за задоволяване нуждите на растенията. Измереното непосредствено след тях ниво на почвеното влагозапасяване в слоя 0-100 cm, където е разположен голям процент от кореновата система на пролетните култури отрази повишението на общия воден запас. В по-голямата част от страната той бе между 70 и 84% от ППВ, но в ограничени райони бе между 55 и 69% от ППВ, при което развитието на растенията е затруднено.
Високите температури през третото десетдневие на месеца доведоха до задълбочаване на засушаването в повечето райони на страната. От приложената карта към 27.VII могат да се проследят почвените влагозапаси в слоя 0-100 см. Най-високи бяха влагозапасите в Северозападна България, Софийското поле и районите на Предбалкана, където общият воден запас беше между 77-87% от ППВ, в крайните северозападни и североизточни райони -между 66-76% от ППВ, а в останалата по-голяма част от страната, общият воден запас представляваше 55-65% от ППВ. Падналите валежи на 28 и 29.VII имаха локален характер и подобриха влагата на места в горния почвен слой. В София, Ловеч, Кнежа, Враца, Русе, Казанлък, Сливен и Кърджали количеството паднал дъжд беше между 10-18 mm. В тези райони почвените влагозапаси чувствително се подобриха, което ще бъде установено в началото на август.
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Развитието на земеделските култури през по-голямата част на юли протече при горещо и сухо време. Максималните температури в началото на месеца достигнаха на места до 39-40oC ( Враца 39,3oC, Монтана 39,5oC, Пловдив 39,6oC, Ивайло 39,8oC, Ловеч 39,9oC, В.Търново 40,1oC, Русе 40,7oC), екстремни стойности, които предизвикаха "топлинен стрес" при растенията и затормозиха протичането на физиологичните процеси. Високите температури и ниската относителна влажност на въздуха през този период създадоха неблагоприятни условия за цъфтежа (вж. карта) и оплождането при ранозрелите хибриди царевица (t по-големи от 35 - 36oC намаляват жизнеността на полена ). Постепенно около средата на първото десетдневие температурите се нормализираха и до края на десетдневието развитието на земеделските култури протече при сравнително благоприятни агрометеорологични условия. Средноранните хибриди царевица в края на десетдневието достигнаха фазите изметляване и цъфтеж, а ранозрелите - оплождане и формиране на зърното. При слънчогледа се наблюдаваше образуване на съцветие и цъфтеж, а при памука -бутонизация. Есенните посеви и във високите полета достигнаха пълна зрелост.
В началото на второто десетдневие температурите отново се повишиха и до средата на юли вегетацията на земеделските култури протичаше с ускорени темпове. Последвалото понижение на температурите и валежите около средата на месеца (16.VII) в повечето райони на страната се отразиха благоприятно върху пролетните култури, особено при царевицата и слънчогледа, при които протичаха процеси, критични по отношение на влагата. До края на второто десетдневие при слънчогледа и средноранните хибриди царевица протичаше цъфтеж и оплождане, а при ранните - наливане на зърното. В средата на юли започна цъфтежът при памука.
Развитието на земеделските култури през третото десетдневие на юли протече при горещо време и чувствителен недостиг на влага. Високите температури през този период се отразиха неблагоприятно върху формирането и наедряването на репродуктивните органи при пролетните култури. Падналите валежи в края на месеца имаха стопанско значение само за ограничени райони. Реколтата от редица пролетни култури, отглеждани при неполивни условия, е под въпрос. При значителен недостиг на влага се осъществяваше наливането на семената при слънчогледа и наедряването на кореноплода при захарното цвекло.
Наднормените топлинни условия през третото десетдневие на юли ускориха узряването на плодовете и зеленчуците, на зърнено-бобовите култури и тютюна. При ранните хибриди царевица масово се наблюдаваше потъмняване на свилата, а в края на месеца на отделни места в Дунавската равнина и Тракийската низина - млечна зрелост.
Kъм съдържанието
Най-важното мероприятие през юли бе жътвената кампания. Напояването
през месеца бе от решаващо заначение за ограничаване на отрицателните последици
от засушаването и горещините. През юли продължиха грижите по отглеждането
и прибирането на зеленчуците и плодовете. През втората половина на месеца
започна беритбата на тютюна.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително по-ниско от съответните пределно допустими концентрации (ПДК), а на серен двуокис - и от многогодишната средна месечна стойност (МСМС). Измерените концентрации на азотен двуокис достигат МСМС само на 5.VII и в периода 25-29.VII в ж.к."Младост 1". В началото на месеца стойностите на фенол в същия пункт са най-високи - ПДК е превишена до около 8.5 пъти (на 5.VII сутринта). В същия квартал не е наблюдавана промяна в съдържанието на сероводород в сравнение с предходния месец. Количествата прах в кв."Гео Милев" са по-високи от нормите през всички дни на наблюдиние. Максималната еднократната концентрация надвишава съответната ПДК до около 3 пъти, а средноденонощната - до около 4 пъти.
Във Варна и Пловдив всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми.
В Бургас, в Морската градина, еднократно е регистрирана стойност на сероводород, превишаваща около 2 пъти ПДК.
Средноденонощните количества прах в пункт "НИМХ" в Плевен превишават средноденонощната ПДК до 2.5 пъти (на 2, 10, 23 и 27.VII).
В Асеновград са регистрирани изолирани стойности на серен двуокис до 1.4 пъти (на 15.VII) по-високи от средноденонощната ПДК. На същата дата е регистрирано и най-високото количество прах - 2 пъти над средноденонощната ПДК.
През юли 1998 г. дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния период стойности. В станциите от мрежата на НИМХ-БАН, където се извършваше ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол - София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен - средните месечни стойности варират от 1.8 до 6 mBq/m3 . През последната седмица на месеца измервания на радиоактивността на въздуха в станция Варна не са извършвани поради технически причини. Стойностите на общата бета радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 5 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През юли оттокът на повечето наблюдавани реки в страната продължи да намалява и средномесечните протичащи водни количества при всички пунктове за наблюдение на реките в Северна България, на по-голямата част от черноморските реки (без крайните югоизточни реки Средецка при Проход и Факийска при Зидарово) и на почти всички реки в Южна България с изключение на Марица в участъка Харманли-Свиленград и Тунджа при Елхово са значително по-малки от средните стойности, определени за многогодишен период на наблюдение през този месец.
През юли средномесечният отток само на реките: Вит при Тетевен, Марица при Пазарджик и при канал "Пашаарк", надвиши, макар и несъществено, оттока, регистриран през юни.
В Северна България през по-голямата част от юли реките протичаха със слаби денонощни колебания на нивата - от +/- 1 до +/- 8 cm, с тенденция към намаляване на оттока йм. Временно увеличаване на оттока и повишаване на нивата на тези реки (без крайните северозападни реки Тополовец при Акациево и Лом при Василовци) от 10-15 cm до 50-55 cm, на реките в централната част на Северна България Вит по цялото течение и Осъм при Ловеч с 66 до 115 cm, а на Осъм при Изгрев с 3 m, беше наблюдавано през периода 16-18.VII. През юли в Северна България най-силно намаля оттокът на реките: Огоста при Мизия, Искър по цялото течение, Янтра и притоците й Росица при Севлиево и Джулюница при с.Джулюница.
При черноморските реки най-силно намаля оттокът на р.Камчия при Гроздьово.
През по-голямата част от юли с намаляващ отток протичаха и реките от водосбора на р.Марица, както и главната река. Въпреки временните повишения на речните нива и увеличения на протичащите количества вода в отделни дни от месеца, средномесечният отток на р.Марица в участъка Пловдив-Свиленград и източнородопските й притоци: Въча при м.Забрал, Чепеларска река при Бачково, Харманлийска река при Харманли и Сазлийка при Гълъбово силно намаля в сравнение с този през юни.
С подчертана тенденция към намаляване на оттока през целия юли протичаха и реките Тунджа, Върбица при Джебел, Струма и Места. Оттокът на тези реки силно намаля в сравнение с юни и средно за месеца и, с изключение на р.Тунджа при Елхово, е значително под средния за многогодишен период през юли.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната, без р.Арда е 518 млн.m3, с 14 % по-малък от нормата за юли и 45% по-малък от оттока през юни.
Нивото на р.Дунав в българския участък през по-голямата част от юли се повишаваше.
Максимумите за месеца при различните пунктове за наблюдение на реката бяха отбелязани през периода 21-24.VII, а минимумите - при Ново село на 8.VII в участъка Лом-Свищов на 31.VII и при Силистра на 11 и 12.VII.
Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 61 до 93 cm по-ниско в сравнение с юни и с 9 до 31 cm под средното за юли, определено за многогодишен период на наблюдение.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с юни беше установено при 19 водоизточника или около 66% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в карстовите басейни на Тетевенска и Преславска антиклинали и Стойловска синклиналаoCтранджански район), както и в басейна на масива Голо бърдо. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 25-50% от същите за юни. Повишението на дебита установено при 10 от наблюдателните точки беше най-голямо за подземните води в Нишавски и Милановски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 157-307% спрямо същите стойности, регистрирани през юни.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни с добре изразена тенденция на спадане. Понижение на нивата с 2 до 99 cm спрямо юни бе установено при 48 наблюдателни пункта. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасата на р. Камчия и в Горнотракийската низина. Повишение на водните нива с 2 до 93 cm беше регистрирано при 15 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Дунав, Искър, Струма и в Казанлъшката котловина.
През изминалия период измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха подчертана тенденция на спадане (от -27 до -3 cm).
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с добре изразена тенденция на покачване. Предимно се повишиха (от 4 до 55 cm) нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Двупосочни изменения с по-добре изразена тенденция на понкачване имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната (от -6 до 32 cm). Предимно се повишиха нивата на подземните води в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 92 cm и в обсега на Средногорската водонапорна система с 6 cm. Понижиха се нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 2 cm и в подложката на Софийския грабен с 1 cm, а останаха без изменение в Ихтиманската водонапорна система.
В изменението на запасите от подземни води през юли се установи по-добре изразена тенденция на покачване при 66 наблюдателни пункта или при 61% от случаите, от които 46 кладенци и 20 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 3 до 1967 cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Искър, Камчия и Тунджа, в Горнотракийската низина, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система. Покачването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.33 до 635 l/s и е най-голямо в Ловешко-Търновски и Разложки карстови басейни, в басейна на платото Пъстрина, както и в най-южните зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 162-252% спрямо средните оценки за периода.
Понижението на водните нива от 2 до 197 cm е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Осъм, в малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.43 и 166 l/s беше най-голямо в Бистрец-Мътнишки и Гоцеделчевски карстови басейни, както и във Варненския артезиански басейн. В тези случаи дебитът на изворите е 30-45 % от средните (10-годишни) стойности.
Kъм съдържанието
Гръмотевичните бури са рискови атмосферни явления, които нанасят сериозни щети на икономиката и собствеността на хората, а понякога последните стават тяхна жертва. Това ни задължава отново да обърнем внимание на това природно явление и да припомним основните правила за предпазване от поразяващото действие на мълниите, тъй като за съжаление, в средствата за масово осведомяване рядко се появяват публикации, най-често пост фактум.
Периодът на интензивна гръмотевична дейност в нашата страна започва от април и приключва към октомври.
От април до юли тази година дните с гръмотевични бури са съответно: 6, 16, 22 и 13. За сравнение през този период на 1997 г. гръмотевична дейност е имало през 56 дни.
Макар и не по данни от последната статистика, в България средногодишният брой на убитите от мълнии е над 10 души на 1 милион жители - един от най-високите в Европа. Според световната метеорологична статистика, денонощно по целия свят се разразяват няколко стотици гръмотевични бури, като много от тях са характерни с поразяващи мълнии. Установено е, че мълниите поразяват повече хора, отколкото ураганите и торнадото, взети заедно. Най-често са поразявани децата и възрастните. Голям е броят на жертвите, упражняващи трудова дейност (селскостопанска, строителна, транспортна) на открито. Освен това в много от случаите мълниите са първопричина за първите искри, причиняващи полски и горски пожари. Жертви на това явление са отново хора, намирали се на открито. По непълни данни, главно от кореспонденции по медиите, от началото на сезона има около 7 души убити от мълниеви разряди. Не са малко и случаите на поразени животни и предизвикани пожари върху селскостопански обекти, посеви и горски насаждения.
С гръмотевичните бури са свързани и електрическите разряди (протичащи между облак и облак или между облак и земя), наричани още мълнии. Когато напрежението на електричеството вътре в облака, между него и земята или между два облака, стане по-голямо от пробивното напрежение на въздуха, възниква искров разряд, съпроводен с ослепителен блясък и характерен гръм. Това е линейната мълния, която въпреки наименованието си, има зигзагообразна форма с множество разклонения. Благодарение на специализираната фотографска техника, механизмът на възникване и развитие (най-вече при разряд облак-земя) е добре изучен. Ширината на канала на мълнията е около 40-50 cm, а почти цялото електричество протича по оста му, която е широка само няколко сантиметра. Температурата в канала понякога превишава 18 000oC, на което се дължи ослепителният блясък, наречен светкавица. Електрическите разряди са най-често с напрежение от около 100 млн. V между облаците или между облака и земята.
Най-често и със значителна интензивност гръмотевичните бури се развиват по мощните купесто-дъждовни облаци (със съдържание на ледени кристалчета или зародиши на град) в циклонално поле с атмосферно налягане, по което преминават студени атмосферни фронтове и се създава добре изразена атмосферна неустойчивост.
В равнинна местност мълниите падат най-често върху отделни изолирани високи пред-мети (дървета, комини и др.). В някои случаи те не попадат в най-високите точки на мест-ността, а могат да се насочат към по-ниски места, ако в подпочвения слой има глинест пласт, рудни залежи, подпочвени води и други добри проводници на електричеството като реките и езерата. По същата причина дъбът е предпочитано от мълнията дърво пред бора и елата, като най-рядко е поразяван букът. Попаднали върху дървета, мълниите са причинители на горски и полски пожари (когато дървото е сред нивите). При преки попадения те могат да причинят разрушения върху каменни и тухлени съоръжения, комини и други. Най-често "потърпевши" са далекопроводите, когато мълнията "свързва" някой проводник със земята или два проводника един с друг. Тя поразява хора и животни. При протичане на тока през човешкото тяло, смъртта обикновено настъпва не поради обгаряне, а поради парализа на мозъка и сърдечните мускули.
Изследванията, провеждани в НИМХ от няколко години, показват, че средно годишно през 110 денонощия (в отделни години и до 140) в различни райони на страната се разразяват гръмотевични бури от март до октомври. Естествено, честотата им е най-голяма в планинските и предпланинските райони. Средногодишната продължителност на мълниеносната дейност в часове показва, че тя е най-интензивна в Северозападна България и предпланинската част на Стара планина (Враца - 108 часа, Севлиево - 85 часа), Средногорието и задбалканските полета (Чирпан - 89 часа), Родопите (Cмолян - 85 часа), най-западните части на Горнотракийската низина (Пазарджик - 85 часа), Кюстендилското и Софийското полета (82 и 80 часа) и т.н. "Рекорди" са отбелязани в станция Враца - 234 часа (1957 г.), в Благоевград - 223 часа (1975 г.) и т.н., (данните са от нашите синоптични станции).
Въпреки че сега е средата на лятото и са преминали около 45 дни с гръмотевична дейност, не е излишно да се напомнят "златните" правила за самозащита, още повече че в средствата за масова информация малко се напомня за това по време на всеки сезон. Ето някои практични съвети с цел предпазване на населението, които и Световната метеорологична организация разпространява във всички страни:
Влезте в автомобил или в помещение, за да се защитите от мълния - опитът да останете сух под дърво, увеличава вероятността да ви порази мълния. Всяка година мълниите убиват или раняват хора, които са се укривали или стояли близо до дървета. За да се определи разстоянието до мълнията, трябва да се определи времето в секунди между виждането на светкавицата и чуването на гръмотевицата. Това време се дели на 3 секунди и се получава разстоянието в километри до мълнията. Или на практика 3 секунди време между светкавицата и гърма означава, че мълнията се намира на разстояние 1 километър, 6 секунди - 2 километра и т.н.
Трябва да се действа по следните правила:
- Да се следи приближаването на силния дъжд и мълниите;
- Да се влезе вътре в помещение без доближаване близко до прозорец, тръби и електрически розетки;
- Да се влезе в автомобил, камион или автобус с метален покрив и се избягва контакта с метала;
- При групова дейност на открито да се определи лице, което да следи за разстоянието до мълниите;
- Да се стои на безопасно място до отшумяване на опасността от мълнии;
- Когато по време на мълния човек се намира на отдалечено място от укрития, стремежът трябва да бъде отдалечаване от високи обекти, метални огради и стълбове, и особено от дървета. Търси се най-ниската част от местността;
Ето и някои правила, свързани с народната практика:
- В открито поле е най-безопасно да се застане между 2 високи дървета, намиращи се на 15-20 метра едно от друго. Струпването на много хора и животни на едно място е опасно, защото изпарението и дишането увеличават проводимостта на въздуха. Потърсете сух предмет, стъпете върху него, клекнете и притиснете коленете към гърдите си, без да докосвате земята с ръце;
- Металните инструменти като коси, мотики, вили и др. да не се носят на рамо, а да се оставят надалеч;
- Да се избягва движението покрай далекопроводи, ж.п. линии, езера, реки, канари и др. Къпането във водни басейни е особено опасно;
- Да не се търси подслон близо до входовете на пещери и скални навеси. Едно от добрите места за подслон са дълбоките пещери, когато се застане поне на 3 метра навътре от входа и най-малко на метър от стените;
- В незащитена от гръмоотвод къща не бива да се говори по телефон и е необходимо да се изключат нагревателни уреди, телевизори, радиоприемници, компютри. Да не се стои до кранове на чешми, балконски врати и прозорци;
- На поразен от мълния човек, до пристигане на лекар, трябва да се направи изкуствено дишане. Неправилно е разпространеното сред народа мнение да се заравя пострадалия в земята, за да изтече електричеството през него.
Съвети за пътуващите на открито:
- Отстранете се от откритите превозни средства, включително велосипеди и мотоциклети;
- Излезте от водата или от малките незащитени лодки;
- Отстранете всички намиращи се наблизо метални предмети като въдици, прибори с метални дръжки и костюми с метални атрибути и украшения.
Предпазването от поражения на мълнии започва от краткосрочната прогноза и завършва до личните мерки със съответно познаване на горепосочените правила. А предупрежденията биха били още по-ефикасни, ако НИМХ разполагаше с автоматизирана мрежа от броячи на мълнии, за да се подават регулярно предупрежденията за конкретните райони и вземане на мерки за защита в реално време.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. М. Празников, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. Л. Йорданова, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова