УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ, Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата.
СЪДЪРЖАНИЕI. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
I.1. Синоптична обстановка
II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
I 2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V.CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI.СЪОБЩЕНИЯ
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКАОт 1 до 3.VI беше предимно слънчево, с по-значителна купеста облачност след пладне, когато имаше краткотрайни превалявания от дъжд, придружени с гръмотевици. От 4 до 7.VI над Балканския полуостров се установи антициклонален център. Атмосферата над страната се стабилизира и времето беше слънчево и тихо. Температурите слабо се повишиха и в отделни места достигнаха до 33°C. На 7 и 8.VI отново в размито циклонално поле времето беше лабилно и на отделни места преваля и прегърмя. На 9 и 10.VI премина бавноподвижен студен фронт от запад. Облачността се увеличи и главно в следобедните часове преваля краткотраен дъжд, придружен от гръмотевици. Температурите слабо се понижиха.
На 11.VI в размито циклонално поле и по-топъл въздух от югозапад времето беше слънчево. Температурите се повишиха слабо - с 3 до 5°C. На 12.VI късно след пладне и на 13.VI нахлу по-студен въздух от северозапад. Облачността се увеличи и на места преваля дъжд, придружен от гръмотевици. Духаше слаб до умерен северозападен вятър. Температурите значително се понижиха. На 14 и 15.VI преминаха вторични студени фронтове и температурите още се понижиха. Беше ветровито. На 16 и 17.VI в размито антициклонално поле настъпи временно стабилизиране - беше слънчево и тихо, а температурите слабо се повишиха. На 18.VI премина размит студен фронт от северозапад. Духаше умерен северозападен вятър, преваля дъжд и температурите се понижиха с 5 до 8°C.
От 18 до 22.VI в антициклонално поле времето беше предимно слънчево и почти тихо. На 23, 24 и 25.VI размит студен фронт от североизток почти стационираше над страната. Главно в следобедните часове имаше краткотрайни превалявания с гръмотевици.. От 26 до 30.VI в размито антициклонално поле (а после и циклонално) се пренасяше по-топъл въздух от запад. Времето беше слънчево и краткотрайните превалявания и гръмотевици в отделни дни бяха изолирано явление. Температурите се повишиха и в края на месеца максималните достигнаха до 36°C в отделни равнинни райони.
Kъм съдържанието
През по-голямата част на юни средноденонощните температури бяха между 20 и 25°C, които главно за първата половина на месеца бяха по-високи от нормалните. Горещо (средноденонощни температури до 27°C) беше на 11 и 12.VI, около 23.VI и през последните дни на месеца. Относително по-ниски (средноденонощни между 16 и 21°C) те бяха през периодите 13-15.VI и 18-21.VI.
Средните месечни температури за юни (между 20 и 23°C, в Сандански 23.9°C, във Велинград 19.2°C, в Драгоман 18.2°C, в планинските райони между 7 и 12°C, на вр.Ботев 6.3°C, на вр.Мусала 3.4°C) бяха с 1-2°C по-високи от нормалните. Близки до нормалните те бяха само в Източните Родопи.
Най-високите температури през юни (предимно между 30 и 35 °С, в Сандански 36.1°C, а в планините между 17 и 22°C, на вр.Ботев 12.6°C, на вр.Мусала 12.7°C) бяха измерени предимно през последните дни на месеца, а най-ниските (между 7 и 12°C, в Бургас 14.2°C, в планинските райони - между 2 и 7°C, на вр.Ботев -2.4°C, на вр.Мусала -6.0°C) - предимно на 15 или 20.VI.
Изменение на температурата през юни 1998г.
Kъм съдържанието
През юни превалявания, често придружени с гръмотевични бури, имаше в началото на месеца, през периода 7-15.VI, около 18.VI и около 25.VI.
Броят на дните с валеж 1 и повече литра на квадратен метър в по-голямата част на страната е между 6 и 11, в крайните югозападни райони - около 3, а в планинските райони - до 13 дни. В 1 до 3 от случаите денонощният валеж е бил повече от 10 mm, като в отделни райони на югоизточната половина на страната той не е достигал това количество, но в София той 6 пъти е бил повече от 10 mm. На места в Североизточна България и в отделни планински райони веднъж, а в Добрич два пъти, денонощният валеж е достигал 25 mm. Максималният денонощен валеж в Дунавската равнина и в планините е между 15 и 30 mm, а по Черноморието и в Южна България - предимно между 5 и 15 mm, в Девин - 48 mm, в Джебел - 43 mm, на вр.Снежанка - 43 mm, на Черни връх - 37 mm, на вр.Мусала 30 mm, в Образцов чифлик и Добрич - 28 mm, в Русе - 26 mm и беше измерен около 9.VI, около 14.VI, около 18.VI или около 25.VI.
Сумата на валежите в по-голямата част на страната е между 25 и 70 mm - между 40 и 90% от нормата. Само в отделни, предимно припланински райони, и в планините юнският валеж е повече - до 125 mm (в Добрич 125 mm, в София mm, в Казанлък 107 mm, в Смолян 106 mm, в Тетевен 101 mm) - и там той е около и повече от нормата.
Валеж през юни 1998г.
Kъм съдържанието
Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше главно в Дунавската равнина и в планинските райони, около 7, 14, 18, 22 30.VI. Броят на дните със силен вятър в е предимно от 0 до 2, в отделни райони на Дунавската равнина - до 5 (във Враца 3, в Плевен и В.Търново 4, в Русе 5 дни), а в планините - до 9 (на Черни връх е 7, на вр.Мургаш 8, на вр.Ботев 9) дни.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕСредната облачност (между 3.0 и 4.5 десети от небосвода, в планините - до 8, в Пловдив - 2.7, в София - 5.0, на вр.Ботев - 7.8 десети) е около и по-малко от нормалната. Слънчевото греене беше между 260 и 320 h, в най-високите части на планините - от 140 до 200 h, на вр.Мургаш 274 h, на вр.Снежанка - 241 h. Броят на ясните дни (предимно между 5 и 10, в София - 2, в Плевен и Пловдив - 13, по Черноморието - между 10 и 12, в Сливен - 14, а в планините - между 0 и 3 дни) е около и по-малък от нормалния, а броят на мрачните дни (предимно до 3 дни, като в отделни райони на североизточната част на страната не е регистриран мрачен ден, а в планините - до 10, на вр.Ботев 13 дни) е около и по-малък от нормата.
Продължителност на слънчевото греене през юни 1998г.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯГръмотевични бури имаше в 22 дни от месеца: от 1 до 14.VI, от 17 до 20.VI, от 24 до 26.VI и на 29.VI. По-интензивни и повсеместни те бяха на 1, в периодите 6-11, 13-14, и 24-29. VI. Имаше съобщения за локални пожари от мълнии и за убити хора в полето.
Валежи от град бяха регистрирани общо в 18 дни, в дните от 1 до 14, от 24 до 26 на 29.VI. Градови валежи на по-обширни територии бяха регистрирани на 1, 7, 10-11, 13, 24, 26 и 29.VI. Щети от градушки са нанесени в 11 дни от месеца в периодите 1 - 13 и 25 - 29.VI. По-голям брой райони са със щети от градобитие на 1, 7, 13 и 26.VI.
Системата от полигони за борба с градушките към МЗГАР е провела въздействия в 17 дни над защитаваните райони в северозападните и южни части от страната, като в 5 от тях има незначителни щети на отделни места.
Постепенното повишаване и задържане на високи летни температури от 6 до 11.VI и през последното десетдневие причини топлинни удари, като имаше съобщения за починали хора.
Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц юни 1998г.
Станция Teмпeратурa
нa въздуха, °CВалеж, mm Брой дни с Tср dT TMAKC TMИН сума Q
-, %
Qnмakс дaтa Tср , °C koличество вaлeж,
mmвятър
>=14m/sгръм.
бури> 15 > 25 >=1 >=10 >=25
София
Видин
Moнтана
Враца
Kнежа
Плевен
В.Tърново
Русe
Oб. Чифлиk
Дoбрич
Вaрнa
Бургaс
Сливeн
Kърджaли
Хaсkoвo
Чиpпaн
Плoвдив
Г. Дeлчeв
Сaндaнсkи
Kюстeндил
вр. Mусaлa
вр. Ботев
20.0
22.3
22.2
21.9
21.7
22.9
20.8
23.2
21.0
20.3
21.1
21.9
21.6
20.8
22.4
21.7
22.1
21.1
23.9
20.3
3.4
6.3
2.2
1.7
2.2
2.4
1.5
2.0
1.0
1.6
1.0
1.8
1.4
1.7
1.2
0.4
1.8
1.3
1.2
1.8
1.9
1.4
1.2
1.2
31.5
34.8
34.0
33.5
34.5
34.0
33.5
35.2
32.2
30.1
29.8
33.0
34.1
32.8
33.4
34.4
34.6
35.0
36.1
33.4
12.7
12.6
8.9
10.5
9.5
10.3
7.2
9.5
9.5
10.7
9.2
9.0
11.7
14.2
12.2
9.9
10.8
9.5
12.0
7.5
11.6
6.5
-6.0
-2.4
110.5
35.4
57.9
65.2
32.7
20.0
71.6
50.7
58.2
124.8
19.9
28.5
60.8
32.9
37.9
19.1
27.2
9.2
45.2
44.0
88.1
69.4
147
55
72
63
41
65
86
71
86
198
43
58
95
56
59
30
50
18
116
74
109
48
23.3
10.2
23.7
22.6
18.0
16.6
23.4
26.5
28.0
27.9
4.0
13.7
17.2
6.6
9.2
6.6
10.0
5.0
17.8
17.0
30.3
21.0
13
18
14
18
18
14
9
9
14
26
15
11
8
15
9
8
26
25
14
13
13
25
28
30
30
29
29
30
29
30
30
30
30
30
29
30
30
30
30
30
30
29
-
-
1
5
4
3
3
8
2
7
3
-
-
2
2
1
3
4
2
2
10
1
-
-
11
8
6
8
4
7
6
6
4
11
8
5
9
7
5
4
7
2
3
7
12
13
6
1
2
2
1
1
3
2
3
5
-
1
3
-
-
-
1
-
3
2
2
2
-
-
-
-
-
-
-
1
1
2
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
1
-
-
1
5
3
4
4
4
5
-
-
1
1
1
-
1
-
2
-
-
1
2
12
10
3
4
11
7
7
9
10
6
8
6
8
7
13
9
6
9
11
9
7Kъм съдържанието
II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ Топлото и предимно сухо време през първото десетдневие на юни ускори развитието на земеделските култури, при което нарасна разходът на влага от почвата. През десетдневието в почти цялата страна сериозни валежи, които да компенсират тези процеси, не се наблюдаваха. Около 7-8.VI в отделни ограничени зони на Централна северна България паднаха валежи от порядъка на 20 mm , но това не наруши общата тенденция за намаляване на влагозапасяването в страната. В края на периода в зоната на карбонатните черноземи в Северна България и подбалканските полета общият воден запас в коренообитаемия почвен слой при царевицата спадна до 50-65% от ППВ.
През второто десетдневие на юни се наблюдаваше захлаждане. Значителни валежи, понякога поройни, паднаха над цялата страна в периода 12-14.VI. Временно бяха затруднени различните механизирани обработки на почвата. В края на десетдневието бе отчетена положителна промяна във влагозапасяването на почвата. Общият воден запас в горепосочените райони в слоя 0-50 cm нарасна до 67-77% от ППВ, значително по-благоприятен за развитието на пролетните култури.
През третото десетдневие поради топлото и сравнително сухо време значително се увеличиха районите, в които влагата в 50-сантиметровия почвен слой бе под оптималната от 75% от ППВ. Преваляванията в периода 24-26.VI бяха по-скоро с освежителен характер и само в отделни зони от страната имаха значение за нивото на почвеното влагозапасяване.
В края на месеца влагата при пролетните култури в слоя 0-50 cm бе отлична (общ воден запас 87-99% от ППВ) само в Софийското поле, Предбалкана и около Добрич. Известни затруднения в развитието си изпитваха пролетниците на неполивни участъци в крайдунавските райони, подбалканските полета и в района на Петрич-Сандански (общ воден запас 55-65% от ППВ - вж. прил. карта).
Kъм края на месеца значителна част от пшеничните посеви узряха. След прибирането им, на участъци, където има възможност да се осигури напояване, най-късно до края на първото десетдневие на юли може да се пристъпи към засяването на втори култури. Влагата при пшеницата в еднометровия почвен слой в края на месеца в повечето райони на страната бе недостатъчна за нормалното поникване и начално развитие на вторите култури. Единствено в района около Пловдив, чернозем-смолниците около агростанция Любенова махала и предбалкана на Северна България общ воден запас от порядъка на 75-90% от ППВ е показател за оптимално влагозапасяване и предпоставка за добър старт на развитие на втори култури (вж. прил. карта).
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИРазвитието на земеделските култури през юни протече при температури над нормата и валежи под нормата за месеца.
През първото десетдневие на юни типично летнините температури активизираха вегетацията на селскостопанските култури. С ускорени темпове протече листообразуването при царевицата и формирането на съцветие при слънчогледа, бутонизацията и цъфтежа при фасула. Пшеницата до края на първото десетдневие навлезе в "млечна" зрелост, а при ечемика бяха наблюдавани "млечна", "восъчна" и на отделни места и "пълна" зрелост.
През второто десетдневие на юни развитието на земеделските култури протече при топлинни условия в границата на нормата за периода. Пшеницата в Южна България и централните крайдунавски райони около средата на месеца достигна восъчна зрелост (вж прил. карта). Ранозрелите хибриди царевица формираха 13-15 лист, а среднозрелите - 7-9 лист. При слънчогледа се наблюдаваше "бутонизация" и начало на цъфтеж, а при фасула - "цъфтеж" и образуване на чушки.
Топлото време през третото десетдневие на юни поддържаше ускорени темповете на развитие на пролетните култури. Ранозрелите хибриди царевица достигнаха максимални размери на вегетативната си маса, а при слънчогледа нарасна процентът на растенията, навлезли във фаза "цъфтеж". В края на юни максималнте температури на места (Видин, Плевен, Русе, Сандански, Г.Делчев) достигнаха 35-36°C - стойности, затрудняващи нормалното протичане на физиологичните процеси на растенията и влияещи неблагоприятно върху процесите на "цъфтеж" и оплождане при слънчогледа и зеленчуковите култури.
През третото десетдневие на юни пшеницата в Южна България навлезе в "пълна" зрелост, а в Северозападна България, високите полета и в североизточните райони на страната - във "восъчна" зрелост.
През юни наедряването на завръзите на овощните култури се осъществи при блгоприятни агрометеорологични условия. През месеца узряха ягодите, черешите, вишните и кайсиите. В началото на юни започна цъфтежът при лозата.
Kъм съдържанието
Най-важните мероприятия през месеца бяха окопаване, поливане и третиране на земеделските култури срещу болести и вредители. През третото десетдневие на юни започна жътвената кампания.
Kъм съдържанието
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително по-ниско от съответните пределно допустими концентрации (ПДК), а на серен двуокис - и от многогодишната средна месечна стойност (МСМС). Измерените концентрации на азотен двуокис в периода 21 - 26.VI в ж.к."Младост" 1 са около МСМС, докато през останалата част от месеца са значително по-ниски от нея. Стойностите на фенол в същия пункт достигат максимума си в началото на месеца, когато ПДК е превишена около 7.5 пъти (на 6.VI в обедните часове). В същия квартал са наблюдавани високи концентрации на сероводород (до 20 пъти над ПДК). Количествата прах в кв."Гео Милев" са по-високи от нормите през всички дни на наблюдение. Максималната еднократна концентрация надвишава съответната ПДК около 4 пъти на 1 и 2.VI, но през останалите дни тя достига до 2.5 пъти. Средноденонощната ПДК е превишена около 6 пъти на 1 и 2.VI и до 4 пъти през останалите дни.
Във Варна, Пловдив и Асеновград всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми.
В Бургас са регистрирани стойности на сероводород, превишаващи ПДК, както в центъра на града, така и в Морската градина. Най-висока е измерената концентрация на 10.VI в обедните часове в пункт Дом на НХК, която е около 5.5 пъти над ПДК.
Средноденонощните количества прах в пункт НИМХ в Плевен превишават средноденонощната ПДК до 2.5 пъти (22.VI).
През месец юни 1998 г. дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния период стойности. В станциите от мрежата на НИМХ-БАН, където се извършваше ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол - София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен - средните месечни стойности варират от 3.1 до 6.8 mBq/mі. Стойностите на общата бета радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.
Въпреки официалното съобщение на Международната агенция за атомна енергия, Виена, за изхвърлен в атмосферата 137Cs от металургичен завод в Испания (Acerinox steal factory), средномесечната стойност за юни на атмосферните отлагания на този изотоп в Плевен - 14.8 mBq/mІ per day, не се отличава съществено от наблюдаваните вариации във фоновите концентрации на 137Cs през последните 5 години за тази станция.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 1 до 5 mBq/m³в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ През юни оттокът на повечето наблюдавани реки в страната продължи да намалява и средномесечните протичащи водни количества при почти всички пунктове за наблюдение на реките в Северна България, на по-голямата част от черноморските реки и на почти всички реки в Южна България са значително по-малки в сравнение с май .
През юни средномесечният отток само на реките Голяма река при Стражица, Русенски лом при Божичен, Факийска при Зидарово, Марица в участъка Харманли - Свиленград и притоците й в тази част - р.Сазлийка при Гълъбово и Харманлийска река при Харманли беше около и над средния, определен за многогодишен период на наблюдение през този месец.
В Северна България през по-голямата част от юни реките протичаха със слаби денонощни колебания на нивата - от ±1 до ±8 m с тенденция към намаляване на оттока им. Временно намаляване на оттока и повишаване на нивата на тези реки (без крайните северозападни реки Тополовец при Акациево и Лом при Василовци (от 10-15 cm до 35-40 cm беше наблюдавано през периодите 12-15 и 23-27.VI, а за реките в източната половина на Северна България: Янтра след Велико Търново, Джулюница при с.Джулюница, Русенски Лом при Божичен, Черни Лом при Широково и Провадийска река при гара Синдел и през периода 5-9.VI. През юни в Северна България най-силно намаля оттока на реките Огоста при Мизия, Искър в горното и средно течение, Янтра и притоците й Росица при Севлиево и Джулюница при с.Джулюница.
При черноморските реки най-силно намаля оттокът на р.Камчия при Гроздьово.
През по-голямата част от юни с намаляващ отток протичаха и реките от водосбора на р.Марица, както и главната река. Въпреки временните повишения на речните нива и увеличения на протичащите количества вода в отделни дни на месеца, средномесечният отток на р.Марица в участъка Пловдив-Свиленград и източнородопските й притоци: Въча при м.Забрал, Чепеларска река при Бачково, Харманлийска река при Харманли и Сазлийка при Гълъбово силно намаля в сравнение с този през май.
С подчертана тенденция към намаляване на оттока през целия юни протичаха и реките Тунджа и Върбица при Джебел, Струма и Места. Оттокът на тези реки силно намаля в сравнение с май и средно за месеца, с изключение на р.Тунджа при Елхово, е значително под средния за многогодишен период през юни.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната, без р.Арда е 942 млн. m³, със 17% по-малък от нормата за юни.
Нивото на р.Дунав в българския участък през юни беше с тенденция към понижаване.
Максимумите за месеца при различните пунктове за наблюдение на реката бяха отбелязани през периода 25-27.VI, а минимумите - през периода 11-16.VI.
Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е със 77 до 93 cm по-ниско в сравнение с май и със 143 до 184cm под средното за юни, определено за многогодишен период на наблюдение.
Kъм съдържанието
V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти в сравнение с май беше установено при 21 водоизточника или около 68% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в Нишавски, Етрополски и Котленски карстови басейни, както и в басейна на Стойловската синклинала (Странджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 28-62% от тези за май. Повишението на дебита, установено при 13 водоизточника, бе най-съществено за подземните води в карстовия басейн на Тетевенската антиклинала, в Разложки и Искрецки карстови басейни, както и в басейна на извор Глава Панега. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 143-163% спрямо същите стойности през май.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с добре изразена тенденция на спадане. Понижение на нивата с 1 до 499 cm спрямо май бе установено при 51 наблюдателни пункта. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в Карловската котловина и Горнотракийската низина. Повишение на водните нива с 1 до 42 cm беше регистрирано при 16 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в Кюстендилската котловина.
През изминалия период измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -30 до 190 cm), без изразена тенденция.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с по-добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -83 до 125 cm) с по-добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се понижиха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната (от -34 до -11 cm). Подобна беше тенденцията на изменение на водните нива в подложката на Софийския грабен - установеното понижение е 2 cm. Повишиха се водните нива в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 37 cm и в Средногорската водонапорна система с 1 cm. Останаха без изменение водните нива в обсега Местенския грабен и в Ихтиманската водонапорна система.
В изменението на запасите от подземни води през юни се установи слабо изразена тенденция на покачване при 66 наблюдателни пункта или при 59% от случаите, от които 45 кладенци и 21 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 1 до 1900 cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Камчия, Тунджа, Марица и Места, в Горнотракийската низина, в Сливенската котловина и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система. Покачването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.33 до 1360 l/s и е най-голямо в Ловешко-Търновски, Куклен-Добростански и Искрецки карстови басейни, както и в най-южните зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал със 190-212% спрямо средните оценки за периода.
Понижението на водните нива от 2 до 176 cm е най-съществено за подземните води на места в Сливенската котловина и в малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.38 и 1182 l/s беше най-голямо в Бистрец-Мътнишки, Милановски, Нишавски и Гоцеделчевски карстови басейни, както и във Варненския артезиански басейн. В тези случаи дебитът на изворите е 18-46% от средните (10-годишни) стойности.
Kъм съдържанието
VI. СЪОБЩЕНИЯ
СЪОБЩЕНИЯ РАДИАЦИОННИЯТ ИНЦИДЕНТ В ИСПАНИЯ
Последствията от човешката дейност все още не са обхванати напълно и в най-задълбочените анализи и сценарии за аврийни изхвърляния на радионуклиди в околната среда. Така например в изданието на Международната агенция за атомна енергия за 1989г. в типовете радиационни аварии не е включена възможността за аварийно изхвърляне в резултат на индустриална дейност, несвързана с ядрени съоръжения.
Съгласно факс на IAEA от 22.06.1998, включващ доклад на испанската агенция за атомна енергия в испанския металургичен завод (Acerinox steal factory), в резултат на претопяване на радиоактивен източник на 137Cs в атмосферата е емитирано определено количество от този изотоп. Този радиологичен инцидент обяснява наблюдаваните повишени концентрации на 137Cs в приземния въздух в редица западни страни: Франция, Италия, Швейцария. Трябва да се отбележи, че поради дългия си период на полуразпад - 30 години, този изотоп със съпътстващо гама лъчение, се счита за един от биологично значимите техногенни бета радионуклиди.
ОЦЕНКА НА АКТИВНОСТТА НА ИЗТОЧНИКА
Оценката на активността на източника, направена от испанска страна, се базира на измерената активност на праха върху заводските филтри. За използвания тип филтри ефективността на задържане на аерозоли се посочва, че варира от 5 до 50%, което дава една оценка за активността на източника в интервала от 8 до 80 Ci. Единицата 1 Ci (Кюри) е за радиоактивност извън системата SI и е равна на 3.7x10№°Bq (1Бекерел = 1 разпад за секунда). За сравнение последните оценки за изхвърления в резултат на чернобилската авария 137Cs е в интервала 74-85 PВq или около 10000 пъти по-малко е изхвърленият при испанския инцидент 137Cs в атмосферата в сравнение с този от Чернобил.
ОЦЕНКА НА ВРЕМЕТО НА ИЗХВЪРЛЯНЕ
Според испанската атомна агенция изхвърлянето трябва да се е случило между 25.V и 1.VI, като най-вероятните дати са 27 и 28.V.
РЕЗУЛТАТИ ОТ МОНИТОРИНГА НА РАДИОАКТИВНОСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА В ИСПАНИЯ
1) В района на завода са извършени измервания на гама-фона и повърхностната бета-радиоактивност на 80 места. Като правило стойностите на гама-фона не са се отличавали от фоновите (0.15 µSv/h), като в зоната на чистене на филтрите и контейнерите за съхранение на праха е регистрирана стойност от 2.2µSv/h. Измерените стойности за повърхностната бета-активност достига 0.6-4.3 Bq/cmІ при фонови 0.4 Bq/cmІ на същите места, където е регистриран повишен гама фон.
2) В непосредствена близост до завода са проследени концентрациите на 137Cs в почвите (стойностите не превишават очакваните от фолаута в резултат на ядрените опити) и водата (измерените стойности са под нивото на откриваемост).
3) Измерени са концентрациите на 137Cs във филтърни проби от атмосферен аерозол в някои селища на Испания. В Паломарес е измерена стойност от 0.89 mBq/mі, а в Конфрентес -0.0106 средна от 14 дневна сборна проба. За сравнение стойностите в Севиля (също в Южна Испания) за 1992-1993г., представени в Доклада на ЕО за радиоактивността в околната среда (1993), сочат фонови концентрации около и под 10µBq/mі.
Повлиян ли е радиационният фон в България от този инцидент?
Достоверен отговор може да бъде получен в резултат от измерванията на атмосферни проби от мрежата за мониторинг на радиоактивността на НИМХ-БАН след необходимото технологично време от около месец за измерване на сборните месечни проби от представителен брой станции. Основание за това твърдение ни дава:
- системният мониторинг на атмосферни проби и познаването на флуктуациите във фоновите концентрации главно от района на Северозападна България (периодично и от други станции от мрежата на НИМХ) посредством нискофонов гама спектрометричен анализ в Районните лаборатории на НИМХ в Плевен и Пловдив и
- невъзможността да се регистрира влиянието на замърсяване в такова незначително количество върху гама-фона, почвите, растителността, храните дори в непосредствена близост до мястото на инцидента.
Първите резултатите от извършените експресни измервания (т.е. времето за измерване е значително по-малко в сравнение с методично приетото) през периода 10-20.VI.1998г. върху ежедневни проби от атмосферен аерозол и атмосферни отлагания показват, че стойностите не надхвърлят повече от 50 пъти обичайните фонови нива. Тези резултати ежедневно бяха изпращани в аварийния център на КИАЕМЦ.
Въз основа на измерените месечни проби от май 1998г достоверно може да се твърди, че през този месец в България не е регистрирано замърсяване, надхвърлящо фоновите стойности. Например в Плевен отложената активност от 137Cs е 2 mBq/mІза ден за месец май, за месец юни е измерено средно 14.8 mBq/mІ за ден. Последната стойност не надвишава най-високите измерени стойности за средномесечните отлагания на този изотоп в станция Плевен за периода 1993-1998г. Измерванията на проби от атмосферни отлагания от други станции продължават.
В заключение трябва да се каже, че инцидентът в Испания още веднъж показа необходимостта от специализиран регулярен фонов мониторинг на радиоактивността на атмосферата. Тази дейност, поради изградената мрежа от станции за пробонабиране, специализирани лаборатории, квалифицирани специалисти и не на последно място - традиции и банка данни, датиращи от 1958г., е естествено да бъде развивана и финансирана в рамките на НИМХ.
н.с. Благородка Велева
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. Г. Пeтрова, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. Л. Йорданова, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова