УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ, Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите ;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки ;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата.
СЪДЪРЖАНИЕI. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
I.1. Синоптична обстановка
II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
I 2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V.CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI.СЪОБЩЕНИЯ
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА1 - 4.IV. Западно от Великобритания и в централните райони на Източна Европа стационираха дълбоки циклони. Над Централна Европа имаше слабо изразен баричен гребен. България се намираше в размито антициклонално барично поле. Имаше променлива облачност, по-значителна над западната половина от страната. Температурите бяха близки до нормалните за сезона.
5 - 9.IV. Циклонът над Великобритания бавно се преместваше на изток. По неговата западна периферия се спускаха студени въздушни маси към западното Средиземноморие, а оттам, в челото на висока барична долина, към Балканския полуостров се изнасяше топъл въздух. В България духаха умерени, а в Източна България и местата на север от планините - силни югозападни ветрове. По високите планински части скоростта на вятъра достигаше 35-40 m/s. Температурите в страната се повишиха с 10 - 12 oC.
10 - 14.IV. През Централна Европа на изток се преместваха серия циклони. Фронталните системи, свързани с тях, преминаваха през страната. Облачността често беше значителна и на места преваляваше дъжд. Вятърът се ориентира от запад и северозапад и беше умерен, в Дунавската равнина - временно и силен. Температурите се понижиха и достигнаха нормалните стойности за средата на април.
15 - 16.IV Размито антициклонално барично поле. Преобладаваше слънчево и почти тихо време. Температурите - без промяна.
17 - 22.IV. През страната преминаваха студени фронтове от запад. Преобладаваше облачно време и на места преваляваше дъжд. Духаше слаб и умерен вятър от запад и северозапад. Температурите бяха около и по-ниски от нормалните за сезона.
23 - 28.IV. Размито антициклонално барично поле. Имаше променлива облачност и на отделни места главно в следобедните часове преваляваше слаб дъжд.
29 - 30.IV. Въздушната маса над страната се лабилизира. Преобладаваше облачно време и преваляваше дъжд.
Kъм съдържанието
В началото на април средноденонощните температури бяха предимно между 7 и 11 oC - малко по-ниски от нормалните. Впоследствие те бързо се повишиха и от 5 до 9.IV, а в югоиз-точните райони до 11.IV, средноденонощните бяха между 16 и 21 oC, в отделни райони - до 23-24 oC, т.е. значително по-високи от нормалните. В края на първото десетдневие те се понижиха и през второто и третото десетдневие бяха предимно между 9 и 14oC - най-често с 1 - 2 oC по-ниски от нормалните. Най-хладно беше в началото на третото десетдневие.
Средните месечни температури за април (между 13 и 15 oC, в Русе и Сандански 15.3oC, в Панагюрище 12.0 oC, в планинските райони - между 1 и 6 oC, на вр.Ботев -0.6 oC, на вр.Мусала -2.8 oC) в повечето райони са с 1 до 4 oC по-високи от нормалните. Най-големи са аномалиите в Североизточна България.
Най-високите температури през април (предимно между 26 и 31 oC, на отделни места в Дунавската равнина - до 33 oC, в Русе 34 oC, в планините между 13 и 18 oC, на вр.Ботев 8.8 oC, на вр.Мусала 7.2 oC) бяха измерени през периода 5 - 9.IV, а най-ниските (в Южна България между -4 и 1 oC, по Черноморието и в Дунавската равнина - между -1 и 4 oC, в планинските райони - между -8 и -3 oC, на вр.Мусала - -10.6 oC) - предимно на 1.IV.
Изменение на температурата през април 1998г.
Kъм съдържанието
Валежите през април бяха сравнително малко. Превалявания от дъжд имаше главно около 11.IV, 21.IV и 28.IV.
Броят на дните с валеж 1 и повече литра на квадратен метър е между 3 и 6, в София е 10, а в планинските райони - до 10. В половината от станциите денонощният валеж веднъж е бил повече от 10 mm, в София - 2 пъти, а на вр.Мусала - 3 пъти.
Само в отделни стаанции той е бил повече от 25 mm. Максималният денонощен валеж е между 5 и 15 mm, в Бяла Слатина - 34 mm, в Ново село - 33 mm, във Видин - 30 mm, в Кнежа - 22 mm, на вр.Мусала - 18 m, в Сандански - 17 mm и беше измерен предимно през третото десетдневие на месеца.
Сумата на валежите в западната половина на страната и в планините е между 20 и 45 mm - между 30 и 70 % от нормата, а в източната - между 5 и 25 mm, във Видин - 48 mm.
Валеж през април 1998г.
Kъм съдържанието
Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше главно през периода 6 - 14.IV и около 20.IV най-вече в североизточната половина на страната. Броят на дните със силен вятър в повечето райони е между 2 и 6, в Русе - 12, а в планините -от 10 до 18 дни. В отделни райони, предимно в Югоизточна България, силен вятър не е регистриран.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕСредната облачност (между 4.5 и 6.5 десети от небосвода, в Пловдив - 4.5, във В. Търново - 6.7, в планините - до 8 десети) е близко до нормата. Слънчевото греене беше между 170 и 230 h, като в южните райони то беше относително повече. В планините слънчевото греене е предимно между 100 и 150 h, но на вр.Снежанка достигна 249 h. Броят на ясните дни (между 1 и 4, в Пловдив - 10 дни) е около и по-малък от нормата, а броят на мрачните дни (между 4 и 9 дни, в Кюстендил - 3, в Североизточна България 10 - 1, а в планините - до 16) - близък до нормата.
Продължителност на слънчевото греене през април 1998г.
Kъм съдържанието
През април снежна покривка имаше само в планините. В началото на месеца дебелината й беше между 50 и 200 cm, но още през първото десетдневие тя чувствително намаля и в много райони с надморска височина по-малка от 2000m се стопи, като в началото на второто десетдневие беше до 50 cm. Впоследствие тя малко се променяше и в края на месеца дебелината на снежната покривка беше между 15 и 40 cm.
Kъм съдържанието
7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯСилен вятър с фьонов ефект и пулсации до 22 m/s в места с изсъхнали терени предизвика прашни бури на 9.IV. В София имаше повредени покриви (в центъра, ж.к."Младост" и ж.к."Дружба"), а в Хасково падна бетонна стена до военно поделение и тежко контузи 3 момичета. Ветрови бури имаше на 10, 11 и 12.IV.
Гръмотевичните бури бяха чести през втората половина на месеца: почти в цялата страна на 18 и 19.IV, на отделни места в Южна България - на 20 и 22.IV, а в Северна - на 29 и 30.IV.
Първата градушка за активния сезон бе регистрирана на 17.IV в Плевенско с щети в Луковитския район. На повече места (Шумен, Добричко, Ямболско и Смолянско) е отбелязана градушка от фронталния процес на 19.IV. На отделни места в Силистренско и Шуменско падна град на 21 и 22.IV. Градушки с щети върху земеделски култури са регистрирани и на 30.IV в Троянско, Великотърновско, Търговищко, Силистренско и Шуменско.
Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц aприл 1998г.
Станция Teмпeратурa
нa въздуха, °CВалеж, mm Брой дни с Tср dT TMAKC TMИН сума Q
-, %
Qnмakс дaтa Tср , °C koличество вaлeж,
mmвятър
>=14m/sгрaд
> 5 > 10 >=1 >=10 >=25
София
Видин
Moнтана
Враца
Kнежа
Плевен
В.Tърново
Русe
Oб. Чифлиk
Дoбрич
Вaрнa
Бургaс *)
Сливeн
Kърджaли
Хaсkoвo
Чиpпaн
Плoвдив
Г. Дeлчeв
Сaндaнсkи
Kюстeндил
вр. Mусaлa
вр. Ботев
13.0
13.5
13.7
14.4
12.9
14.5
14.4
15.3
14.1
13.5
13.1
14.1
13.2
13.9
14.0
14.7
13.5
15.3
12.9
-2.8
-0.6
2.8
1.4
1.9
2.7
1.1
1.9
2.2
2.3
2.6
4.3
2.8
2.5
1.3
1.8
2.2
2.5
2.4
1.9
1.8
2.5
1.8
28.0
31.6
32.5
30.3
33.0
33.5
31.7
33.9
32.0
30.3
28.0
26.2
25.6
26.8
28.1
30.5
28.0
27.3
29.0
7.2
8.8
-0.9
-1.0
1.0
1.0
-3.0
4.0
0.7
4.1
1.8
-0.7
0.2
1.6
-2.1
-1.0
-2.3
-1.0
-2.0
2.6
-3.5
-10.6
-7.3
31.8
48.1
15.1
22.7
31.5
30.1
15.0
17.0
20.7
21.7
17.8
15.7
26.0
24.9
8.9
8.3
8.0
25.2
18.2
72.3
31.3
62
91
28
33
63
61
23
32
37
50
40
33
50
44
18
20
2
65
40
69
37
12.9
29.6
8.2
8.2
21.8
12.0
5.8
9.8
11.6
10.2
6.5
4.8
10.7
8.6
4.4
5.7
2.7
16.7
7.4
18.3
15.5
30
30
30
30
30
19
26
19
19
23
23
30
20
27
23
30
11
30
13
21
26
30
30
30
30
30
30
30
30
30
30
30
30
30
30
30
30
30
30
30
-
4
24
26
29
29
24
29
27
30
29
21
25
26
24
27
28
29
-
29
25
-
-
7
6
3
4
5
3
4
3
6
4
5
4
5
5
3
3
4
5
4
10
6
2
-
-
-
1
1
-
1
1
1
-
-
1
-
-
-
-
1
-
3
1
1
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
4
2
8
6
-
5
4
12
-
1
-
-
5
4
1
-
-
-
3
10
18
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
* Станция Бургaс не е излъчвала данни поради липса на електричество
Kъм съдържанието
II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ Сухото и необикновено топло време през първото десетдневие на април ускори просъхването на повърхностния почвен слой. През целия период почвата лесно се поддаваше на обработки, но усвоената от растенията влага започна бързо да намалява. Почвените температури в цялата страна надвишаваха 12 oC (подходящи за сеитба на царевица), но само в Южна България достигнаха стойности, подходящи и за сеитба на топлолюбиви култури.
Нормализирането на топлинните условия към средата на месеца забави изпарението на влага от почвата. В същото време слабите превалявания през втората половина от второто десетдневие не компенсираха загубите на влага вследствие на засиления й разход при протичане на вретененето при есенниците и поникването и началното развитие на пролетните култури. Продуктивната влага в коренообитаемия почвен слой прогресивно намаляваше, като в отделни райони на страната започнаха да се оформят зони с недостатъчно влагозапасяване. Със захлаждането на времето почвените температури на 10 сm дълбочина в Северна България се понижиха до 11 oC. В Южна България до началото на второто десетдневие почвените температури достигнаха 17 oC, но впоследствие се колебаеха между 12 и 15 oC.
През третото десетдневие на април периодични, но несъществени по количество валежи, съдействаха да не се задълбочи прекомерно започналото пролетно засушаване в някои райони на страната. Към края на месеца почвените температури в цялата страна отново бяха подходящи за сеитба на памук, дини, краставици, ориз и др.
В края на април водните запаси при пшеницата в еднометровия почвен слой в югоизточната половина от страната и Предбалкана бяха близки до максималните. В Западна България, Централна Северна България, Подбалканските полета с част от Тракийската низина водните запаси намаляха до недостатъчни (вж. прил. карта). При царевицата в слоя 0-20 cm в края на април се очертаха райони със силно ограничени водни запаси. Общият воден запас в крайдунавските райони, по долината на р.Струма и Подбалканските полета бе под 70% от ППВ, а в отделни случаи - и под 60%. В Североизточна България, Предбалкана, Пловдивско и част от зоната на чернозем-смолниците в Тракийската низина общият воден запас бе много добър до отличен (между 86 и 98% от ППВ) - (вж. прил. карта). Количеството на продуктивната влага в районите с най-слабо влагозапасяване най-често бе между 10 и 20 mm или m3 вода на da, което създава предпоставки за затруднения в началното развитие на пролетните култури в тези райони.
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Рекордно високите температури през първото и началото на второто десетдневие на април, достигнали на места до 32-33 oC , (Монтана 32,5 oC Кнежа 33 oC, Свищов 33 oC; Силистра 33,2 oC; Плевен 33,4 oC; Русе 33,9 ), дадоха силен импулс в развитието на земеделските култури. Есенните посеви, главно в равнинните райони на страната, достигнаха фаза "вретенене" (вж. прил. карта), а при ранните пролетни култури, засети през първото десетдневие на март, беше наблюдавано "поникване". Наличието на достатъчно влага в почвата осигури благоприятни условия за началните етапи от вегетацията на пролетниците и "вретененето" на есенните посеви. През този етап от развитието на житните култури се формират репродуктивните им органи, поради което водопотреблението на растенията чувствително нараства.
В края на първото и началото на второто десетдневие на април започна цъфтежът при семковите овощни видове.
След относително понижение на температурите през втората половина на месеца топлинните условия се доближиха до нормата за сезона. До края на април вегетацията на земеделските култури протичаше с нормални темпове. През третото десетдневие "вретененето" обхвана и най-късно засетите есенници. Слънчогледът, засят през първата половина на месеца, в края на април се намираше във фазите; "поникване", "втори чифт истински лист" и "четвърти чифт истински лист". Фаза "поникване" беше наблюдавана при царевицата, засята в началото на второто десетдневие на април.
Разлистването и наедряването на завързите при овощните култури, незасегнати от измръзване през зимата, до края на април протече при благоприятни агрометеорологични условия.
Kъм съдържанието
Условията за закаляването на разсада през по-голямата част от месеца бяха благоприятни за извършване на сезонните полски работи и провеждане на борба срещу болестите и вредителите при есенните посеви и трайните насаждения. През целия месец продължи сетбата на слънчогледа, а през второто и третото десетдневие - сеитбата на фасула и царевица за зърно. Към края на април започна сеитбата и на топлолюбивите пролетни култури.
Kъм съдържанието
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително по-ниско от съответните пределно допустими концентрации (ПДК) и многогодишни средни месечни стойности (МСМС), за разлика от това на сероводорода в пункта на НИМХ в ж.к. "Младост 1", където стойностите са перманентно високи и през този месец надхвърлят 80 пъти ПДК. В същия район на столицата измерените концентрации на фенол са изразено над съответните норми в края на периода. Максимумът е регистриран на 26.IV в ранните сутрешни и късните нощни часове, когато ПДК е превишена 9 пъти. Количествата прах в пункта в кв."Гео Милев" са по-високи от нормите през всички дни на наблюдение. Превишенията на еднократната ПДК достигат до около 9.5 пъти (на 9.IV в обедните часове), а на средноденонощната - до около 13 пъти (също на 9.IV, когато имаше силен вятър и прашна буря).
Във Варна, Бургас и Асеновград всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми.
Средноденонощните количества прах в пункт НИМХ в Плевен превишават средноденонощната ПДК в около 60% от дните на месеца и достигат до 4 пъти над нея на 3.IV.
В Пловдив, в района на пункт НИМХ, трикратно са измерени средноденонощни количества прах до около 1.5 пъти превишаващи съответната ПДК.
През месец април 1998 г. дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния период стойности. В станциите от мрежата на НИМХ-БАН - София, Пловдив, Варна и Плевен, където се извършваше ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол, средните месечни стойности варират от 3.5 до 7.5 mBq/m3 . През месеца измервания в Бургас не бяха извършвани поради прекъсване на електрозахранването. Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите не се различават съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 1 до 5 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
През април оттокът на някои от по-големите реки в страната значително намаля в сравнение с март. Сравнителното пълноводие, което беше наблюдавано през целия март, се задържа при повечето наблюдавани реки и през първото десетдневие на април, а във водосбора на Марица - до около средата на месеца.
В Северна България най-силно намаля оттокът на р.Огоста, р. Янтра при Каранци и по-слабо на реките Голяма река при Стражица, Русенски Лом при Божичен и Черни Лом при Широково.
През април със слабо увеличен средномесечен отток в сравнение с март са реките в централната част на Северна България Вити Осъм, Янтра при Габрово и притоците й Росица при Севлиево и Джулюница при с.Джулюница.
Оттокът на почти всички наблюдавани реки в тази част от страната средно за април е значително по-малък, а само на реките Осъм при Ловеч, Янтра в участъка Габрово - Велико Търново, Росица при Севлиево и Русенски Лом при Божичен - с 1.2 до 5.3 m3/s. По-голям от средния за този месец, определен за многогодишен период на наблюдение.
При черноморските реки силно намаля оттокът на р.Камчия при Гроздьово и по-слабо на Провадийска река при гара Синдел. Въпреки намаляването на протичащите количества вода по тези реки, средно за месеца техният отток, както и оттокът на другите черноморски реки остана по-голям от средния по многогодишни наблюдения за април.
През целия април във водосбора на р.Марица протичащите количества вода намаляваха с изключение на р.Марица в участъка Харманли - Свиленград и р.Сазлийка при Гълъбово, чийто отток беше по-голям от средния за месеца. Сравнително пълноводна през месеца беше и р.Тунджа при Елхово.
Оттокът на останалите големи югозападни реки Арда, Струма и Места през целия месец беше значително под средния.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 1627 m3/s - с 19 % по-малък от оттока през март и с около 5 % по-малък от нормата за април.
Нивото на р.Дунав в българския участък през април беше с тенденция към повишаване.
Максимумите за месеца при различните пунктове за наблюдение на реката бяха отбелязани през периода 26 - 30.IV, а минимумите - през периода 4 - 9.IV.
Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 46 до 87 cm по-високо в сравнение с март и със 178 до 218 cm под средното за април, определено за многогодишен период на наблюдение.
Kъм съдържанието
V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни със слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти в сравнение с март беше установено при 12 извора или при 57% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита се установи в Гоцеделчевски, Милановски и Ловешко-Търновски карстови басейни, както и в басейна на Башдерменската синклинала oCтранджански район). В тези случаи средномесеч-ните стойности на дебита на изворите са 79 - 86% от същите, определени за март. Повишението на дебита, установено при 9 извора, беше най-значително в Котленски карстов басейн и в басейна на Тетевенската антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 147 - 268% спрямо същите стойности, регистрирани през март.За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни с добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 122 cm беше регистрирано при 34 наблюдателни пункта или 72% от случаите, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Огоста и Струма. Повишение на нивата с 2 до 67 cm спрямо март бе установено при 13 наблюдателни пункта. Най-значимо беше повишенето на нивата на места в Карлово-Казанлъшката и Кюстендилската котловини, както и на места в терасата на река Искър.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения без добре изразена тенденция. Предимно се понижиха водните нива в обсега на Местенския грабен - с 19 cm и в Средногорската водона-порна система с 6 cm. Повишиха се водните нива в подложката на Софийската котловина с 2 cm.
В изменението на запасите от подземни води през април се установи слабо изразена тенденция на покачване при 41 наблюдателни пункта или при 52% от случаите, от които 26 кладенеца и 15 извора и артезиански кладенеца. Повишението на водните нива от 1 до 286 cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Камчия, Места, Марица и в Кюстендилската котловина. Покачването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.28 до 830 l/s и е най-голямо в Разложки, Ловешко-Търновски и Куклен-Добростански карстови басейни. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 211-290% спрямо средните стойности за посочения период.
Понижението на водните нива от 1 до 139 cm е най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Струма и Дунав, както и в Софийската котловина. Понижението на дебита - между 0.58 и 1265 l/s, беше най-голямо в палеогенския (еоценски) водоносен хоризонт на Варненската депресия, в Бистрец.Мътнишки и Милановски карстови басейни. В тези случаи дебитът на изворите (артезиански кладенци) е 25-53% от средните стойности.
*Забележка: Поради липса на средства няма информация за повечето хидрогеоложки структури и басейни, където наблюдателните пунктове се обслужват от филиалите Варна и Пловдив.
Kъм съдържанието
VI. СЪОБЩЕНИЯ
МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНИ РЕЗУЛТАТИ ПО ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА: УЯЗВИМОСТ И АДАПТАЦИЯ"
Сан Хосе, Коста Рика, 24-29.03.1998г. Няма съмнение, че въпросът за глобалните и регионалните изменения на климата е едно от основните екологични предизвикателства, отправени към нациите в световен мащаб в края на XXв. Потенциалното изменение на климата вероятно ще има значително влияние върху световната икономика през следващите 100 години. Ето защо Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCC), подписана и ратифицирана от над 150 държави, изисква провеждане на инвентаризация на национални ресурси и емисии на парникови газове, оценка на уязвимосттa и адаптацията на отделни сектори (напр. земеделие, гори, водни ресурси, населени места, човешко здраве и др.) към възможно изменение на климата през следващия век.
В тази връзка Програмата на ООН за околна среда (UNEP), Програмата US Country Studies (USCSP) съвместно с правителствата на Япония, Холандия и Коста Рика и с подкрепата на Междуправителствената комисия към ООН по изменение на климата (IPCC) организираха в Сан Хосе, Коста Рика международна научна конференция на тема "Национални резултати по изменение на климата: Уязвимост и адаптация", която се проведе в периода 24-29.03.1998г.
В конференцията участваха над 150 учени и представители от над 40 страни - Северна и Южна Америка, Европа, Азия и Африка. Изнесени бяха над 90 пленарни и научни доклади, групирани в отделни направления: земеделие; крайбрежни ресурси; водни ресурси; биоразнообразие, гори и риболов; климатични и социалноикономически сценарии.
В първия ден от конференцията интерес сред аудиторията предизвикаха докладите на директорите на Американската програма USCSP R.Dixon и на Холандската програма по изменение на климата (NCCSAP) J.Feenstra. В тях бе направен подробен анализ на извършената дейност и бъдещите перспективи за международно сътрудничество.
Още при пленарните доклади бе потвърдено, че антропогенният фактор (главно при изгаряне на горива, промените в земеползването и растителната покривка) увеличават концентрацията на парниковите газове в атмосферата, което води до промяна в радиационния баланс на Земята и нейното затопляне. Не бе отминат и въпросът за аерозолите, които имат противоположен на парниковите газове ефект, който от своя страна има тенденция към захлаждане на атмосферата. Бе подчертано, че промените в парниковите газове и аерозолите неминуемо ще доведат до съответни глобални и регионални изменения в температурата на въздуха, валежите, слънчевата радиация и други климатични елементи, което ще доведе до промени в почвената влага, наблюдаването на неблагоприятни топлинни явления, честотата и интензивността на наводнения и засушавания.
Интересът към отделните сесии бе в една или друга степен различен, но най-голям бе този към земеделието. Това е разбираемо, тъй като очакваните промени в глобалния климат ще въздействат в една или друга степен върху всички сектори на икономиката, но селското стопанство е може би най-чувствителен и уязвим отрасъл към промените в климата. Освен това, по темата уязвимост и адаптация на земеделието към климатичните промени се работи както в развиващите, така и в развитите страни, тъй като проблемът за изхранване населението на Земята придобива все по-глобален смисъл в подстъпите на XXI век.
В сесията по земеделие бяха изнесени доклади от учени, представители на Америка, Европа, Азия и Африка. Независимо от различните географски региони, земеделието вероятно ще бъде засегнато от очакваните климатични промени. Това изисква изследвания и вземане на евентуални мерки за адаптация. Целите на адаптационните мерки в областта на земеделието трябва да подпомагат селскостопанското производство, както и да сведат до минимум влиянието на изменението на климата чрез редуциране на уязвимостта на земеделските култури. Адаптацията към климатичните промени вероятно ще се осъществява под различни форми, включвайки технологични нововъвдения, промяна в агротехнологичните мероприятия и др. Технологичните нововъведения включват създаване на нови сортове и хибриди растения, които могат да имат висока продуктивност при изменение на климата. Земеделските стопани могат да преминат към отглеждане на друг тип култури или към култури, които са по-устойчиви, напр. към засушаване и болести. Промените в обработваемите земи, породени както от необходимостта за нарастване на земеделска продукция поради увеличение на населението, така и вследствие на климатичните промени, се очаква да бъдат друга форма на адаптация.
Съгласно един от последните доклади на IPCC агроекосистемите в Югоизточна Европа ще бъдат засегнати от ограничени валежни количества и следователно от по-оскъдните водни ресурси при промяна на климата. Това бе потвърдено от изнесените доклади за района на Балканския полуостров. Най-уязвими се очаква да бъдат:
От страна на България бяха изнесени 2 доклада по време на конференцията. Първият бе "Уязвимост и адаптация на земеделски култури при изменение на климата в България". Докладът бе посрещнат с интерес - след изнасянето му бяха заявени лични копия от него от UNEP,CSMT, представители от Холандия, Уругвай и Монголия. Получените писмени рецензии вероятно ще позволят отпечатването му в чужбина в специализирано научно списание или в отделна книга. Другият доклад бе на тема "GAP моделите - приложение за уязвимост и адаптация в българските гори".
- а) пролетните земеделски култури поради очаквания валежен дефицит през топлото полугодие;
- б) културите, отглеждани върху неплодородни почви;
- в) културите от неполивните площи;
- г) обработваемите земи в южната и югоизточната част на полуострова, където дори и при съвременните климатични условия валежните количества са недостатъчни за нормален растеж, развитие и формиране продуктивността на земеделските култури. При отчитане и на директния, "наторяващ" ефект на ефективното удвояване на концентрацията на CO2 в атмосферата върху зимната пшеница (CO2 влияе пряко на процеси като фотосинтеза и евапотранспирация), при пшеницата може да се получат по-високи добиви.
През последния ден на международната конференция бяха изнесени пленарни доклади от M.Netto (UNFCC), R.Moss (IPCC), които представиха бъдещите цели на Рамковата конвенция по изменение на климата и на Работната група по уязвимост и адаптация към IPCC.J.Smith (CАЩ) и I.Burton (Канада) обсъдиха необходимостта от тясно сътрудничество между учените и политиците, които ще взимат решения за адаптация към климатичните промени.
Преди закриване на конференцията бе разисквано и прието становище на участниците, според което изменението на климата може да доведе до заплаха за съществуването на човечеството и природните системи в глобален аспект. Очаква се развиващите се страни и страните с преходна икономика да бъдат най-много засегнати от промените в климата. Съгласно UNFCC и подписания Протокол в Киото финансова и технологична помощ трябва да се осигурява от страна на развитите страни. Необходимо е разработване на национални планове за действие. Създаването на нови международни програми за международно сътрудничество в областта на изменението на климата трябва да бъде приоритет в бъдещите действия на учени, организации и политици.
н.с.I ст. д-р В. Александров, НИМХ-БАНKъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. М. Празников, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. Л. Йорданова, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова