Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки ;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I 2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V.CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI.СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
На 1 и 2.II, под комбинираното влияние на антициклон на север и средиземноморски циклон, преместващ се от южна Италия през Гърция към Мала Азия, се създаде валежна обстановка, при която се образува значителна снежна покривка в цялата страна. След временно прекъсване на 3, 4 и 5.II, нов средиземноморски циклон, преместващ се на изток, бе съпроводен с интензивни валежи - отначало от дъжд в южните райони, който бързо премина в сняг.
От 6 до 8.II в антициклон, формиран в студената въздушна маса, вятърът стихна, изясни се и минималните температури се понижиха чувствително. На 9.II от северозапад премина фронтално смущение, съпроводено с временни увеличения на облачността.
Навсякъде през периода 10-17.II времето в България се обуславяше от област на високо атмосферно налягане с център над Югозападна Европа. Преобладаваше слънчево и топло за сезона време, при което снежната покривка бързо се стопи, предизвиквайки наводнения. Временни увеличения на облачността, краткотрайни понижения на температурите и усилване на вятъра от северозапад и север се наблюдаваха около 14 и 16 II.
На 18.II в тила на обширен циклон с център над централна Русия от север-североизток над България нахлу по-студен въздух, съпроводен с усилване на вятъра и по-чувствително понижение на температурите, но почти без валежи.
От 19.II до
края на месеца област от високо атмосферно налягане обуславяше предимно
слънчевото и сравнително топло време в България. Временно краткотрайно
понижение на температурите, усилване на вятъра и увеличение на облачността
се наблюдаваше около 25.II, когато от северозапад проникна по-хладен въздух.
Kъм съдържанието
През първото десетдневие на февруари средноденонощните температури в по-голямата част на страната бяха отрицателни и с 3-4 oC по-ниски от нормалните. Най-студено беше в началото на месеца и около 8.II - на места в Северна България и високите полета средноденонощните температури се понижиха до -6 и -8 oC, в Кнежа -10 oC, в Ловеч -9 oC. През второто и третото десетдневие температурите бяха с няколко градуса по-високи от нормалните, като минималните през повечето дни бяха положителни. Най-топло беше около 15 и 24.II, когато средноденонощните бяха между 8 и 13 oC.
Средните месечни температури за февруари са между 3 и 5 oC (в Добрич и Велинград 2 oC, в Сандански 7.3 oC, в планинските райони - между -6 и -1 oC, на вр.Мусала -7.2 oC), т.е. те са с 1 до 4 oC по-високи от нормалните. Относително по-големи са положителните аномалии в Дунавската равнина, Югозападна България и планинските райони.
Най-високите температури са измерени през третото десетдневие на февруари и бяха между 17 и 22 oC (във Варна 14.6 oC, в планините между 2 и 7 oC). Най-ниските са измерени през периода 5-10.II и на повечето места бяха между -14 и -9 oC (по Черноморието и крайните югозападни райони около -3 oC, в Кнежа -17.5 oC).
Изменение на температурата през февруари 1998г.
Kъм съдържанието
През февруари основните валежи бяха предимно от сняг и паднаха през първите дни на месеца. Превалявания имаше на отделни места и около 15 и 26.II.
Броят на дните с валеж 1 mm и повече е между 4 и 8 дни. В 1 до 3 дни валежът е бил повече от 10 mm и главно в Южна България веднъж (в Хасково 2 пъти) той е бил повече от 25 mm. Максималният денонощен валеж беше измерен на 5 и 6.II и е предимно между 15 и 25 mm, на места в южните райони - до 40 mm (в Стрелча - 74 mm, в Кюстендил - 61 mm, в Джебел - 60mm, в Райково - 58 mm, в Гоце Делчев - 57 mm, в Първомай - 52 mm, в Хасково - 46 mm, в Кърджали - 45 mm, в Сандански - 44 mm, в Пловдив - 40 mm, в София - 35 mm).
Сумата на валежите в Тракийската низина и крайните югозападни райони е между 60 и 90 mm, което е предимно между 150 и 250 % от нормата. В останалата по-голяма част на страната валежите са между 30 и 60 mm - между 80 и 150 % от нормата. Сравнително малко са валежите в планинските райони.
Валеж през февруари 1998г.
Kъм съдържанието
Условия за силен вятър (14 m/s и повече) имаше през първото петдневие и в отделни дни на второто десетдневие на февруари.
Броят на дните със силен вятър е предимно между 1 и 3, на отделни места в Източна България - до 6, в Кърджали - 8, а в планините - между 5 и 12 дни.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между 4 и 6.5 десети от небосвода) е с 1 - 2 десети по-малко от нормата. Слънчевото греене беше предимно между 100 и 150 h, на вр.Мусала - 161 h, в Сандански - 167 h. Броят на ясните дни (предимно между 8 и 12, по Черноморието около 6, на вр.Ботев 6, на вр.Мусала 7, на вр.Снежанка 10 дни) е повече от нормата, а броят на мрачните дни (в повечето райони между 6 и 12 дни) по-малко от нормата.
Продължителност на слънчевото греене през февруари 1998г.
Kъм съдържанието
В началото на февруари в по-голямата част от страната имаше тънка снежна покривка. През първите дни на месеца тя постепенно се увеличи и на 6.II в повечето райони дебелината й беше между 25 и 40 cm. Почти в цялата страна (без крайните югозападни и югоизточни райони) снежната покривка се задържа до края на първото десетдневие. Но през първите дни на второто десетдневие тя навсякъде в равнините бързо се стопи и до края на месеца те бяха свободни от сняг.
Снежната покривка
в планините през първото десетдневие ва февруари беше между 50 и 150 cm.
Впоследствие в по-ниските райони тя намаля и в местата с надморска височина
по-малка от 1200 m през второто десетдневие се стопи. Във високите части
на планините снежната покривка остана сравнително дебела за сезона.
Kъм съдържанието
7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Трайни мъгли имаше на 3.II в Тракийската низина и на 2, 8, 9, 10, 16 и 17.II в котловинните полета и около водните басейни.
Поледици се образуваха на 4.II сутринта в Свищовско, Врачанско, Казанлъшко Пазарджишко и други райони.
Бедствената обстановка, свързана с бързото топене на снежната покривка, започна от 11.II със съобщение за наводнени площи в Съединение (Пловдивско). Барично поле с голям градиент на 12.II усили вятъра и на 13.II в Дунавската равнина скоростта му беше 17-20 m/s, а в Сливен - с пулсации 24-34 m/s. Температурата на въздуха се повиши през тези 2 дни с 10-15 oC. Бързото снеготопене намаляваше снежната покривка (достигнала 20-30 cm в равнините) с по 10 cm на ден до пълното й стопяване на 14 и 15.II. Това предизвика масови наводнения, с най-големи поражения в Северна България (Варненска област, Великотърновско, Русенско и др.) и Тракийската низина. По данни на Гражданска защита и общинските власти в страната бяха наводнени около 500 къщи, над 30000 da с култури (главно в Пловдивска област), селскостопански обекти и имущество. Имаше съобщения за преливане на язовири, прекъсване на транспортни връзки и комуникации, активизиране на свлачищата по Черноморието и активни действия на органите за гражданска защита. По предварителни данни щетите от бедствието възлизат на 20 милиарда лева.
| Станция | Teмпeратурa нa въздуха, °C | Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q -, % Qn | мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж, mm | вятър >=14m/s | пokр. | ||||
| < 0 | < 5 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г. Дeлчeв Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 3.9 4.4 4.5 5.3 2.7 4.9 4.1 3.5 2.9 2.2 4.3 4.7 5.2 4.8 4.3 3.2 4.2 5.4 7.3 2.9 -7.2 -5.7 | 3.1 3.5 3.4 4.2 2.7 3.7 2.5 2.1 2.5 1.9 1.6 1.2 2.3 1.5 1.6 1.0 1.4 3.1 2.7 1.0 3.5 2.8 | 18.5 19.8 20.2 19.2 18.3 18.5 20.2 21.9 19.6 20.3 14.6 18.1 19.4 19.8 19.0 19.5 20.0 19.0 19.8 20.0 2.8 1.6 | -10.1 -14.0 -11.0 -9.0 -17.5 -8.6 -11.5 -11.7 -10.5 -13.0 -3.2 -3.0 -3.4 -8.6 -11.1 -12.0 -12.0 -7.0 -3.4 -12.8 -15.2 -14.5 | 55.4 30.3 37.2 59.6 40.8 30.2 74.1 40.5 31.9 52.6 49.4 40.2 40.1 72.1 92.0 80.3 66.3 87.7 68.8 93.8 22.5 69.6 | 179 76 116 142 136 82 154 92 94 146 120 89 89 129 180 200 195 141 168 204 25 88 | 34.9 11.8 15.4 29.6 19.2 11.0 29.9 18.4 17.4 22.8 23.5 24.5 25.1 44.8 46.2 39.3 40.0 57.0 43.8 61.0 5.3 19.0 | 5 5 5 5 5 5 5 6 6 6 5 6 5 5 5 5 5 5 5 5 17 5 | 8 9 7 8 9 7 9 10 10 8 3 - 2 4 8 8 7 1 - 9 28 28 | 15 12 11 11 15 12 13 14 13 18 16 16 14 14 14 16 12 10 10 13 28 28 | 6 5 4 7 4 4 5 7 5 5 4 4 3 4 4 8 5 4 5 5 7 8 | 2 1 2 2 2 2 3 1 1 2 2 1 1 2 3 2 1 2 2 2 - 3 | 1 - - 1 - - 1 - - - - - 1 1 2 1 1 1 1 1 - - | - - 4 3 2 3 1 5 - - 3 6 8 2 2 - - - 1 1 6 10 | 13 13 12 12 13 12 13 14 12 15 9 2 5 11 12 10 10 10 1 12 - 28 |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
През първото и началото на второто десетдневие на февруари агрометеорологичните условия бяха с типично зимен характер. През първите пет дни от месеца непрекъснато валя, като за отделен ден валежите стигаха до 20l /m2. В цялата страна, с изключение на Черноморието и крайните южни райони, се образува снежна покривка с дебелина между 15 и 40cm. Тя се задържа до 11-12.II, след което настъпи рязко повишение на температурите.
Затоплянето на времето към средата на месеца предизвика бързо топене на снеговете и в планините, повишение на нивото на реките, които излязоха от коритата си и предизвикаха наводнения на хиляди декари селскостопанска земя. Най-засегнати от наводненията бяха общините Дългопол и Мизия - по поречието на р.Камчия; Брестовица и Раковски - по притоците на р.Марица; в Ямболско - по р.Тунджа и земите в с.Петърч, Костинбродско - по Сливнишка река. В ниските места на блоковете, засети с пшеница и ечемик, водата се задържа няколко дни. Просмукването й в по-дълбоките почвени слоеве бе силно затруднено.
Почвените температури около началото на второто десетдневие на 10 cm дълбочина в станциите Кнежа, Ловеч, Добрич и Чирпан бяха с отрицателни стойности, но към края на десетдневието се повишиха до 5-7 oC.
През третото десетдневие на февруари топлото време без валежи съдейства за бързото просъхване на повърхностния почвен слой. Почвата бе подходяща за повърхностни предсеитбени обработки, а към края на месеца, когато почвените температури на 10 cm дълбочина се повишиха до 7-10 oC - и за сеитба на ранни пролетни култури.
Почвените влагозапаси, отчетени на 17.II в почти всички агростанции, бяха отлични. Общият воден запас бе достигнал нивото на пълно насищане до ППВ на еднометровия почвен слой. Протичаше процес на влагозапасяване на по-дълбоките от 1 m почвени слоеве, което ще създаде много добри условия за развитие на земеделските култури през следващия вегетационен период.
- Водни запаси при угар към 17.02.1998г. в слоя 0-100сm
- Водни запаси при пшеницата към 27.02.1998г. в слоя 0-100cm
- Водни запаси при царевицата към 27.02.1998г. в слоя 0-100cm
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
През първото десетдневие на февруари поднормените топлинни условия поддържаха относителен покой при зимуващите земеделски култури. Минималните температури не бяха опасни за есенните посеви, но в някои райони бяха около критичните за преждевременно набъбналите през януари плодни пъпки при някои овощни видове. Регистрирани са повреди от измръзване при следните култури: бадем до 75%, кайсия до 90%, праскова до 80%, слива до 40%, череша до 22%, вишна до 10%, ябълка до 10%, круша до 65%, лоза до 30% в Североизточната част на Добруджа и Тракийската низина.
През второто и третото десетдневие на февруари топлото за сезона време доведе до бързо стопяване на снежната покривка. На места придошлите реки заляха хиляди декари обработваема селскостопанска земя. По поречието на р.Тунджа са засегнати площи над 12 250 da. В Бургаски регион са засегнати посевите в района на Камено и Дебелт. Създадоха се благоприятни условия за повреди вследствие "изкисване" на есенниците - пожълтяване и загниване на растенията. Трайното задържане на температурите над 5 oC до края на февруари поддържаше в активна форма вегетацията при пшеницата и ечемика в цялата страна. На места средноденонощните температури надхвърлиха 10 oC, а максималните - 19 oC (Видин, Монтана +19.4 oC; Сандански, Гоце Делчев, Кърджали +19,6 oC). В Петричко-Сандански район ефективната температурна сума, необходима за възобновяване на вегетацията на костилковите овощни видове, беше достигната. Наднормените топлинни условия през този период създадоха възможност за напредък във фенологичното развитие на посевите и увеличаване процента на братилите есенници.
Kъм съдържанието
Преовлажнените повърхностни почвени слоеве в резултат на обилното снеготопене през февруари на много места бяха пречка за извършване на сезонните полски мероприятия - подхранване на есенните посеви с азотни торове, предсеитбена подготовка на площите за ранни пролетни култури, а в лозовите и овощните масиви - традиционните резитби.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително по-ниско от съответните пределно допустими концентрации (ПДК) и многогодишни средни месечни стойности (МСМС). Стойностите на сероводород в пункта на НИМХ в ж.к. "Младост 1" са изразено по-високи в периодите 10-16.II и 19-24.II, като на 11.II достигат 52 пъти над ПДК. В същия район на столицата концентрациите на фенол превишават съответните норми през целия месец. Максимумът е достигнат на 17.II сутринта, когато ПДК е превишена 9.5 пъти. Количествата прах в пунктовете в кв."Гео Милев" превишават еднократната ПДК до около 3 пъти, а средноденонощната до около 6 пъти през втората половина на месеца.
В Бургас двукратно са измерени сравнително високи стойности на сероводород - на 4. II в центъра на града (8 пъти над ПДК) и на 27.II в пункт "Морска градина" (2 пъти над ПДК). Във Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми.
Средноденонощните количества прах в пункт "НИМХ" в Плевен превишават средноденонощната ПДК до 1.5 пъти през втората половина от месеца.
В Пловдив, в района на Аптечно управление, са регистрирани концентрации на азотен двуокис до 1.5 пъти по-високи от средноденонощната ПДК (на 9 и 11.II).
През февруари
дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените
през предходния период стойности. В станциите от мрежата на НИМХ-БАН, където
се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол
- София, Пловдив, Варна и Плевен и Бургас - средните месечни стойности
са по-ниски от тези през януари и варират от 2.1 до 7.5 mBq/m3. Стойностите
на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания и валежите не се
различават съществено от фоновите. При графичното представяне на данните
са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност,
варираща от 1 до 5 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене
на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на
отделните проби.
Kъм съдържанието
През февруари оттокът на почти всички наблюдавани реки в страната се увеличи около два пъти в сравнение с януари. Рязкото повишаване на температурите и последвалото интензивно снеготопене формираха силно повърхностно подхранване на оттока на повечето реки и около средата на месеца беше регистрирано преминаване на високи води по някои от тях. Най-голямо повишаване на речните нива беше наблюдавано през периода 13-16.II. В Северна България нивата на реките: Тополовец при Акациево, Огоста при Кобиляк, Искър до Кунино, Вит по цялото течение, Осъм при Ловеч, Янтра при Габрово и притоците й Росица при Севлиево и Джулюница при едноименното село се повишиха с 1 до 1.80 m, на Огоста при Мизия, Искър при Ореховица, Голяма река при Стражица и Черни Лом при Широково с 2.06 до 2.58 m, на Янтра в участъка Велико Търново - Каранци с 3.5 до 4.38 m, на Осъм при Ловеч с 5.4 m. През този период протичащите количества вода по реките при споменатите пунктове надвишаваха с 5 до 12 пъти (на р.Янтра с 27-28 пъти) средните си стойности за месеца, определени за многогодишен период на наблюдение.
При Черноморските реки най-силно се повишиха нивата на: р.Голяма Камчия при Преслав с 2.27 m, р.Луда Камчия при Бероново с 2.2 m и р.Камчия при Гроздьово с 3.36 m. С 1.2 до 1.4 m се повишиха нивата на крайните югоизточни реки Средецка при Проход и Факийска при Зидарово.
През същия период във водосбора на р.Марица най-силно се повишиха нивата на главната река в участъка Първомай-Харманли с 1.6 до 2.2 m и на притоците й: Сазлийка при Гълъбово с 2.74 m и Харманлийска река при Харманли с 2.84 m., а протичащите количества вода в тези дни надвишаваха с 4 до 7 пъти (на Харманлийска река при Харманли с 13 пъти) средните стойности за месеца. Повишението на нивата при останалите пунктове за наблюдение във водосбора на Марица беше от 25 до 88 cm.
По-слабо беше и повишението на нивата на останалите големи южни реки: на р.Тунджа с 18 до 43 cm, на р.Арда и притока й р.Върбица с 40 до 90 cm, на р.Места с 80 до 104 cm и на р.Струма с 64 до 190 cm. Повишаване на нивата на реките: Тунджа при Елхово, Места при Хаджидимово и Струма при Крупник с около 1 m, а на р.Върбица при Джебел с 3.37 m беше наблюдавано и през периода 5-7.II.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 3411 млн.m3, с 92 % по-голям от оттока през януари и със 170 % по-голям от нормата за февруари.
Нивото на р.Дунав
в българския участък почти през целия февруари беше с тенденция към понижаване.
Максимумите за месеца при Ново село, Лом и Оряхово бяха отбелязани на 21-22.II.,
а между Свищов и Силистра на 1.II., а минимумите през периода 10-13.II.
Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка се понижи
с 93 до 165 cm в сравнение с януари и е с 83 до 157 cm под средното за
февруари, определено за многогодишен период на наблюдение.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с подчертана тенденция на покачване, обусловена от бързото стопяване на снежната покривка. Повишение на дебита до два и повече пъти в сравнение с януари беше установено при 25 водоизточника или при 89% от наблюдаваните случаи. Най-съществено повишение на дебита беше установено за Ловешко-Търновски и Гоцеделчевски карстови басейни, за басейна на извор N63 в Стойловската синклинала oCтранджански район), в карстовия басейн на извор N33 (Търговищки район), както и в Милановски карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали с 224-495% спрямо същите стойности, регистрирани през януари. Понижението на дебита, установено при 3 наблюдателни пункта, беше най-изразено в Разложкия карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 86-99% от същите, определени за януари.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни с много добре изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 4 до 126 cm беше регистрирано при 55 наблюдателни пункта или 86% от случаите, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Марица и Струма, както и в Горнотракийската низина. Понижение на нивата с 5 до 49 cm спрямо януари бе установено при 9 наблюдателни пункта. Най-значимо беше понижението на водните нива на места в терасата на река Дунав.
Предимно се повишиха нивата на карстовите води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България (от 11 до 21 cm).
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с по-добре изразена тенденция на спадане. Двупосочни изменения (от -49 до 397 cm) с по-добре изразена тенденция на покачване имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Двупосочни изменения (от -39 до 23 cm), но с по-добре изразена тенденция на спадане, имаха нивата на подземните води от хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Понижиха се водните нива в обсега на Средногорската водонапорна система с 2 cm. Предимно се повишиха водните нива в обсега на Местенския грабен с 5 cm и в подложката на Софийската котловина с 3 cm. Останаха без изменение нивата на подземните води в обсега на Ихтиманската водонапорна система.
В изменението на запасите от подземни води през февруари се установи много добре изразена тенденция на покачване при 84 наблюдателни пункта или при 81% от случаите, от които 58 кладенеца и 26 извора и артезиански кладенеца. Повишението на водните нива от 3 до 372 cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Тунджа, Марица, Места, Камчия и Огоста, в Сливенската котловина и Горнотракийската низина. Покачването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.31 до 2356 l/s и е най-голямо в Ловешко-Търновски и Милановски карстови басейни, в басейните на Тетевенската антиклинала и Стойловската синклинала, в басейна на извор N33 (Търговишки район), в Разложки карстов басейн и др. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 205-756% спрямо средните (10-годишни) стойности.
Понижението на водните нива от 1 до 313 cm е най-значимо за подземните води на места в Софийската котловина, както и в малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.71 и 86.0 l/s беше най-голямо в Бистрец-Мътнишки карстов басейн. В тези случаи дебитът на изворите е 76-95% от средните стойности.
Kъм съдържанието
Световният ден на водите 22 март е обявен с решение на Генералната асамблея на ООН през 1992 г. През тази година мотото е "Подземните води - невидим ресурс".
Подземните води могат да бъдат също наречени подповърхностни, за разлика от повърхностните, каквито са тези в езерата и реките. Невидимите води присъстват практически навсякъде под повърхността на сушата в различна форма, количество и на различна дълбочина. Подземните води запълват порите или пукнатините на материалите, от които са изградени земните пластове, а могат също така да бъдат адсорбирани от различни частици или да са химически свързани с други вещества.
Повърхностните и подземните води са винаги в движение
Подземните води са важно звено от кръговрата на водата - те са тези води, които се използват от корените на растенията; в постоянен контакт са с повърхностните води и се намират в постоянно движение под земята, подхранвайки реки и извори или движейки се по-бавно на големи дълбочини, за да бликнат на различни места като минерални извори, или пък, отправяйки се нагоре към слънцето, срещу силите на тежестта под въздействието на капилярните сили.
Подземните води са основната част от глобалните запаси на пресни води
Скучните цифри показват, че солените води на моретата и океаните са 97.5% от общото количество вода на Земята, а за пресните води остават едва 2.5%. Подземните води представляват от своя страна 99% от глобалните запаси на пресни води, като повърхностните, намиращи се в реките и езерата, са само 1% от общите запаси пресни води. Тези количествени оценки сега могат да обяснят казаното от Леонардо да Винчи "Много големите реки текат скришом". С течение на хилядолетия местонахожденията на подземните води са маркирали заселванията на хората, особено в субтропичния пояс, а сега - и повечето в арабските страни.
Подземни или повърхностни води
Повърхностните води са по-лесно достъпни и се експлоатират с по-малък разход на средства. Подземните води са по-инертни, по-слабо се влияят от климатичните колебания и човешката дейност, по-слабо са уязвими от процесите на замърсяване.
Водата като източник на конфликти
Много често местата, където се добиват подземни води - извори, сондажи, са далече от областите на подхранване. Една община, регион, държава много често ползва подземни води, които се просмукват и натрупват на територията на друга община, регион, държава.
Водопотреблението непрекъснато нараства
През този век общото количество използвани води е нараснало 6 пъти, което е два пъти повече от нарастването на населението на Земята. В многи райони на света запасите от повърхностни води са изчерпани и подземните води представляват единствената разумна алтер-натива. Принципа за устойчиво развитие, който е приет като основна политика и у нас, предвиж-да използване на водните ресурси до степента на тяхното възстановяване. Има много примери по света и у нас, когато подземните води се експлоатират прекомерно, предизвиква се сериозно спадане на нивата във водоносните хоризонти, стига се до изсушаване на кладенци и извори.
Рискът от замърсяване е химическа бомба със закъснител
В много случаи дълбоколежащите подземни води са с много добри качества, непосредствено годни за използване. Човешката дейност обаче може да доведе до тяхното замърсяване (прекомерно торене, индустриални и битови отпадни води и др.) и поради бавното им възобновяване те да се окажат за дълго замърсени и негодни за употреба. В много случаи може да се окаже, че лишаваме от води бъдещите поколения.
Ролята на СМО и националните хидрометеорологични служби
Подземните води, макар и невидими, могат да бъдат измервани. Нивата на кладенците и дебитът на изворите, подхранването от валежни и речни води може да се използва, за да се оцени тяхното движение и възобновяване. В този смисъл ролята на националните хдрометео-рологични служби е да събира информация за състоянието на водите, да я анализира и да прави заключения за тенденциите на тяхното изменение. В нашата страна Националният институт по метеорология и хидрология има тази високоотговорна задача. В условията на изключително ограничените материални ресурси НИМХ изпълнява тази национална задача, а също представя страната и привлича помощи по линия на редица международни проекти като: Програмата за наблюдение на хидрологичния цикъл в Сердиземноморието, субсидирана от Световната метео-рологична организация (CМО) и Световната банка, някои проекти от Програмата за опазване околната среда на р.Дунав, както и експертното участие в Системата за предупреждение при бедствия и аварии, субсидирани от ФАР, някои задачи от програмата за опазване и управлвние водите на р. Марица, редица проекти, изпълнявани по линията на МХП-Юнеско и др.
ст.н.с. д-р Д. Димитров
Р-л напр. Прогнози, НИМХ
Това е избраното мото от Световната метеорологична организация (CМО) за честване на международния метеорологичен ден 23 март и за тема на годината. Поводът е определянето на 1998 г от ООН. за "Международна година на океана".
Вниманието на човечеството - на финансиращи и управляващи, от които зависят глобалните решения за опазване на планетата и нейния климат, на учените в тази област от всички страни - се насочва към тези проблеми. Световният океан, освен че е един от най-важните източници на продоволствие - енергия, вода, въглеводородни (нефт и газ) и минерални изкопаеми, представлява една от най-важните компоненти на климатичната система на Земята. Тревожни са фактите, че океаните и моретата все повече се оказват в "стресово натоварване" от развитието на крайбрежните зони, замърсяването с промишлени отпадъци и огромното разрастващо се експлоатиране на живите морски ресурси.
Статистиката сочи, че два от всеки три града с население над 2.5 млн. жители се намират в крайбрежните райони, а към 2000 г. там ще живеят почти 2/3 от населението на планетата.
Световният океан, наричан още "гигантската кухня на времето", благодарение на обмена на енергия и влага с атмосферата оказва съществено влияние върху времето и климата и затова в него се зараждат и действат тропическите и извънтропическите щормове, облаци и мъгли, морс-кият и брегови бриз и др. Тропичните циклони, наричани още тайфуни или урагани (в зависимост от географския район), се образуват над тропичните води, като получават своята енергия от възходящите потоци топлина и влага от повърхността на океана. Разглеждайки планетарния хидрологичен цикъл, този безкраен във времето, управляван от Слънцето кръговрат на валежите, оттока, влагозапасите и изпарението, ще видим, че океаните и моретата са основни елементи в него, а самият цикъл е тясно свързан и с голямо влияние върху глобалната климатична система.
Освен икономическата полза, океаните оказват и съществено влияние върху глобалния климат и всекидневните метеорологични условия. Явлението Ел-Ниньо ясно демонстрира връзката между температурата на повърхността на океана и предсказването на климатичните условия за следващите няколко месеца. Неотдавна бедствени валежи, наводнения и серия от Торнадо връхлетяха Калифорния, изменена е географията на крайбрежни зони в Перу вследствие влиянието на топлото океанско течение Ел-Ниньо.
Екстремните метеорологични явления, свързани с океана и тяхната разрушителна сила, безпокоят мореплаватели, живущите по крайбрежията, туристите и застрахователите. Зачестяват ли те, усилват ли се някои изменения на климата на Земята? - учените тепърва ще дават по-конкретни отговори. Образувалата се и сочена като най-разрушителна вълна-цунами след земетресение в Япония през 1896 г. е взела 36 000 жертви по крайбрежието, но даже през 1970 г. връхлитащи щормове с наводнения, предизвикани от тропически циклон, вземат други 20 000 души жертви в Бангладеш. Затова в последните години ускорено се развиват и прилагат съвременни средства за наблюдение и предупреждение - като спътникова, радарна и друга изчислителна и комуникационна техника.
Най-застрашени от наводнения и потъване под повърхността на океана са ниските крайбрежия и острови. Това би станало при едно евентуално повишение на морското ниво средно с 50 см, което се прогнозира от учените като най-вероятното според последните сценарии за климатичните промени към 2100 г. (повишаване на глобалната температура от 1.5 до 4.5oC, ако не се вземат по-драстични мерки за намаляване ефекта от вредните парникови газове и други замърсители върху глобалното повишаване на температурата).
От общо 20 000 вида риби в световния океан, само 300 представляват индустриален и търговски интерес. Съвременният търговски риболовен флот, съоръжен с напреднали технологии, използва научните познания за океана, времето и поведението на рибните пасажи. От спътникови снимки се установява структурата на температурата и разпределението на подходящата храна в океана за даден вид риба и флотилиите подбират оптималните маршрути за нейния улов. Мащабите на световния добив на риба и други морски продукти се разрастват вече в такава степен, че развитите морски държави вземат мерки за по-рационално управление на рибното стопанство, защото е реална заплахата от изчезване на определени видове риба. Морското фермерство за отглеждане на т.нар. марикултури (деликатесни риби, молюски и водорасли) дава над 3 милиона тона продукция, но вече има тревога по отношение на екологични нарушения на естествената среда за други морски видове.
Приносът на световния океан в промишлеността е може би най-голям в добива на нефт и газ. Известно е, че океанът е истинска съкровищница, доколкото в морската вода се съдържат всички минерали, които се срещат на Земята. Засилен е интересът към възобновяемите източници на енергия като енергията на приливите, на вълнението и на температурните разлики в океана. Затова в новата глобална икономика се отделят милиони долари за изграждането на сложни системи за мониторинг на океана. Това обхваща проектиране, разработване, изготвяне и оперативна експлоатация на тези системи за наблюдение и предаване на информацията. Метеорологичните наблюдения са най-важната съставна част от тази система.
За тази цел в безбрежните океански простори 7000 търговски морски кораба са включени в програмата на СМО за доброволни наблюдения, наред с много буеве, нефтени платформи и др. Глобалната система за телекомуникации на СМО извършва голям обмен на хидрометеорологична и спътникова информация за изготвяне на прогнозите за времето, вълнението и ледовата обстановка. Обезпечава се и климатична информация за нуждите на проектирането и планирането на морски обекти в крайбрежните зони.
Във връзка с рязкото нарастване на дейностите в усвояване на крайбрежните райони ускорено се руши бреговата линия при нараснало замърсяване и намалена крайбрежна риболов-на дейност. Тази ситуация често намалява привлекателността на плажовете и крайбрежните курорти и често води до неконтролируемо развитие в опасно ниско разположените райони на чувствителните към затоплянето нахлувания на щормове и цунами. Притокът на туристи пре-дизвиква нарастваща потребност да се предоставя информация от националните метеорологични институти на пребиваващите и те да се обучават на основни познания и правила за поведение при свързаните с времето стихийни бедствия. Информацията, която се предлага за дейностите по отдиха и туризма, варира от оценки на климатичната устойчивост на района до специали-зирани прогнози при ползване на малките морски съдове за спорт и развлечения и индексите на ултравиолетовата радиация. Пресен е още примерът за сложността на условията на времето в морето, когато по време на ветроходна регата в океана трагично потънаха редица лодки.
С разрастване на тези зони, ролята на атмосферата като най-голям преносител на замърсяващи моретата вещества (органични, неорганични, метали) насочва метеорологичната наука към този вид мониторинг и изследвания пред реалната опасност да изчезнат биологични видове от океана. Взаимодействието между сушата, морето и атмосферата се проявява най-силно в крайбрежните зони. Там специфичната метеорологична и климатична информация (потенциала на замърсяване, интензивните валежи, силата на вятъра и вълнението) се ползва в упрвлението на тези зони. Тя служи при планиране и проектиране на сгради и крайбрежни морски съоръжения съобразно устойчивостта им на екстремни атмосферни и морски бедствия.
През последната половина на ХХ век дейността, свързана с океана, значително се е уве-личила. Този факт, заедно с нарастващото наше разбиране за ролята на океаните в климатичната система, задължи научното общество и правителствата да концентрират вниманието си към изу-чаване на системата океан-атмосфера. В такава обстановка се изискват постоянни усилия за осигуряване на морското метеорологично обслужване, насочено към съдействие за ефективни операциии в морето, с принос в опазването и устойчивото развитие на морските ресурси.
В допълнение на това пред СМО и Националните метеорологични и хидрологични служби стоят важни задачи и изисквания за използване на все по-разширяващите се знания за връзката между океаните и климата при разработката на сезонните и годишни прогнози на засушаванията и другите опасни климатични явления.
Една от основните задачи на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) е да подсигурява метеорологично, хидроложко и океанографско обслужване на обществения и икономическия сектор от потребители в крайбрежните и морски райони на Черно море. За основа на тези задължения служат ежедневните метеорологични и хидроложки наблюдения, обработката и обмена на информация, мониторинга на химическия състав на повърхността, на морските, подземните води и въздуха. Специализирани метеорологични, хидроложки и морски прогнози както и предупреждения за щормови явления обслужват в оперативен порядък определени сектори в морския транспорт, проучвателните дейности по търсене на нефт и газ, туризма и морската екология.
Постигнат е значителен напредък с Националния океанографски център по набиране, съвместяване, контрол, обмен и разпространение на океаноложка и метеорологична информация. Работи се и по набиране и разпространение на оперативна информация чрез съвременните системи на GTS.
За целите на морската метеорология работят 6 синоптични и 4 климатични станции по нашето крайбрежие, както и няколко кораби в Черно и Средиземно море. Лабораториите към НИМХ във Варна и Бургас обработват данните и анализират химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха, валежите и морската вода от 10 пункта по крайбрежието.
Изследванията в НИМХ по статистическо и числено моделиране на "морското" време в тясно сътрудничество с Метео-Франс доведе до практическо приложение на моделите VAGBUL и VAGBULH за числени анализи и прогнози с валидност от 6 до 48 часа за вятъра на морската повърхност, както и за ветровото вълнение в западната част на Черно море. Изготвяни в Центъра за прогнози в София, те се предават за директно обслужване във филиала на НИМХ-Варна.
Въпреки тези успехи в областта на морската метеорология и обслужване, които се дължат преди всичко на все още съхранения персонал от квалифицирани специалисти и изследователи и на международното сътрудничество, икономическият колапс в страната се отразява най-вече в изоставане на технологичното обновление в средствата за наблюдения и обработка на информацията. Финансирането на тези дейности трябва да се планира и с оглед нарастващите нужди за хидрометеорологично обслужване на излизащата на преден план в последно време Черноморска икономическа зона.
ст.н.с. д-р Петьо Симеонов
Координатор на НИМХ по информации
и връзки с обществото към СМО
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. Б. Такева, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. Л. Йорданова, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
ЧастV. ст.н.с. д-р М. Мачкова